на примависта

Кафе след кафе пия
Нека треперят ръцете
Залепнали за тялото ми иначе
Като безвкусни вече дъвки
Забравям, че чиниите
като се измърсят,
повечето хора ги мият
аз търся празно местенце
да си изгася цигарата-
в камарата
стари болки
дето всички са забравили
като къртица още ровя
да извадя някой кокал
който да погреба почтено
и не е заради теб, заради мен е
да кажа някоя топла дума
да слъзна леко и традиционно
и да сгъвам тихо оригами
цял следобед
в избуялата ми със боклуци стая
аз не съм оная
с която ти се прости
аз съм перон без гара
и стока без гаранция
и истина, дето няма да послужи на никого
но всички искат да знаят
гардеробът ми страда
от шипове,
ишиас и лумбаго
прегънат от тежестта
ни хиляди порцеланови личица
с които оцелявам
цялата разлистена във бримки
кожата ми изпуска въздух
на потоци
и се свивам до размерите на
бучка захар
в буре с смола

и чакам да ми поникнат крила
има само един начин

Форд,-каза той- превръщаш се в пингвин. Престани.

bokluk,madam,pulen bokluk! nema i 1 duma za samotata na klitora ili agorafobiata na menstruira6tata iaizekletka!!!! sramota!

qjcekletkite ne menstruirat, shefe

Форд,-каза той- превръщаш се в пингвин. Престани.