Има ли нещо, ....

... което не бихте простили никога на своето дете, на което сте дали целият си живот и сте боготворили?

Нещо, което да ви накара да го откъснете изцяло от сърцето си и да го отрежете, като тумор?

Нещо, поради което бихте го изгонили на улицата в студ и мраз, ако ви потърси някога в нужда?

Направо настръхнах

Няма такова нещо, което да го откъсне от сърцето ми!!!
Може да ми отнеме време, но бих му простила!!!

Пази, Боже!!! Дано да не изпадам в такава ситуация!

Не знам Тренди
мисля,че майката винаги ще обича детето си и винаги би простила.

Май няма такова нещо.Нали е плът и кръв от плътта ми и кръвта ми? Бих се замислила ако ми посегне с оръжие.Дано никога не ми се слу4ва.

не бих простила на сериен убиец примерно.
На някаква животинска жестокост, хладнокръвно унищожаване на хиляди хора ... нещо подобно.
Не само ще го откъсна от сърцето си, а и лично, с двете си ръце ще го убия... най-вече заради това, че е моя плът и моя отговорност.
Пък после - след него.

Защо последните ти две теми са толкова болезнени за мен? Ще си загубя трайно съня докато се ровиш в най-далечните ъгли на подсъзнателните ми страхове...
Съгласна съм с Hell и вече съм мислила за това Боже опази ме от тоя кошмар и съхрани детето ми!

............

Trendi, ако говориш за кастрация пред мъже ще ги нараниш по-малко отколкото, ако задаваш въпрос като тоя пред майки.
......или аз съм много сензитивна

..."Дано да не ми се случи!"

Ами ако ви се случи? Как ще я карате нататък? Къде остава смисълът на живота? Ще можете ли да живеете в позицията на човек, който няма какво да губи?

Тогава какво остава? Тези неща като лавина повличат всичко.

/Дано наистина не ви се случи!/

Като майка на две деца, които направо обожавам, мисля, че няма такова нещо - освен аргументите които посочва Хел,разбира се .

При бащите е някак си по-различно. Те все гледат да пазят дистанция, да не се принизяват до нивото на детето, знам ли. Но познавам мъже, които например биха изгонили сина си, ако той си сложи обица на ухото?!?!?!?! Било признак на хомосексуалност (Моят син да не е педи!) Докато една майка едва ли ще стигне чак до там .

Може някой да не се съгласи с мен, но това си е мое мнение................

Когато на лошотията на дъщеря ни отвърнахме с лошо, тя ния свъртя такъв номер, че ще ми е обица за цял живот. Ние сме тези, които показваме на децата ни, как бихме искали те да се държат. Каквото и да са направили, трябва да кажем мнението си без емоция, да говорим върху това какво бихме очаквали като правилно действие, но да не правим крайни неща. Ако не мога да понеса направеното от дъщеря ми, променям нещо в мен. Нещо в начина ми на живот. Например, започвам да живея отделно или я изпращам тя да живее отделно от мен. Но тази тема боли много повече от например личния ми интимен живот.
За отказване от детето - невъзможно е. Засега приемам детето, че е дете, докато е до 18 г. Не знам по-нататък как е, когато наистина живее самостоятелно. Не че няма да я чувствам пак като мое дете, но като си вади сама хляба, може би няма да ме боли така силно и няма да си мисля, че всичко зависи от мен, че аз сам виновна и т.н. Но смятам, че трябва да живее самостоятелно след училище и аз ще й осугуря квартирата.

Има ли нещо, което би искал да споделиш с нас?
Да ти призная не мога да повярвам, 4e въпросите ти се раждат така от нищото...

Продължавам да настоявам, че евентуална малка група би ни била полезна за справяне със стреса, тренинг група или както там я наречем.

подкрепям Erika, тя просто ме превари с въпроса си ...колко ли дълго си мислил преди да го зададеш и на нас...- настръхнах цялата от ужас, когато го прочетох

Сигурно ще се намери нещо, за което да го накажа много строго. Сигурно ще се намери нещо, за което бих го изгонил на улицата в студ и мраз. Но дори и в случаите описани от Hell, не бих го откъснал от сърцето си, поне не в този живот. Може би ще се наложи да си отидем заедно от него.
Защо задаваш такъв въпрос????

..... Опитай пак да ми обясниш! Мъж съм все пак... и ако може с думи прости...

Мда, но примерите дето Хел ги дава са също от живота...

Така, че както гледам, някои жени тука са твърде дебилни - готови да простят на серийни убийци, изнасилвачи на самотните си баби или на момиченцето което живее на площадката срещу входната врата...
Е все мъже престъпници, но със сигурност бих могъл да добавя и подобни женски постъпки.

Тогава Бог да ми е на помощ.

Интересно ми е скъпа, какво е провокирало у теб такива мисли? Аз също настръхнах като прочетох въпроса ти! Но мисля, че никой не е застрахован от нещо лошо, което може да се случи на детето му, или то самото да извърши!
Животът и без това е твърде труден и лош, така че постъпките са реално отражение на действителносттал Но лично аз смятам, че бих предотвратила придварително евентуално такова действие. Важното е да познаваш детето си, мисля че всяка майка трябва да има повече диалог с детето си! Не говоря за бащите /при тях е доста по-различно/.

Желая ти всичко най-хубаво и дано въпросът ти да не е предизвикан от нещо преживяно!

А идеята за Клуба подкрепям с две ръце
Пишете и мен!

Tell me the meaning of love

Но лично аз смятам, че бих предотвратила придварително евентуално такова действие.

Кажи си : "Пази, Боже!"......не викай Дявола.




П.П. Той е "скъпи"

Ти си извратен!

Единственото нещо, което трябва да правят родителите е да обичат децата си. Не да ги подкрепят или да са съгласни с това, което те правят, а да ги обичат.

Има нещо дълбоко сбъркано в теб, което ме потриса от дъното на душата ми.

Какъв човек си ти?

Според мен Trendi е страхотен човек. А тази тема е плод или на дълбок размисъл, или на дълбоки преживявания.
Нищо извратено няма, нека не бъдем груби!


_____________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Съжалявам, ако съм била груба, но не мога да не реагирам емоционално на нещо такова, струва ми се чудовищно.

Хората трябва да се опитват да бъдат по-добри, а не да се изживяват като съдници. Никой не им дава това право.

а аз ще си запазя правото да реагирам според съвестта си, без да ме е страх, че ще стана нечий съдник.

Помниш ли онези две англичанчета, дето бяха убили зверски 3 годишно дете, защото така били гледали по филмите, че се прави? Как би реагирала, ако собственото ти 11 годишно дете направи нещо такова... от скука, примерно.

Как би реагирала, ако се окаже, че порастналото ти вече дете се е превърнало в масов убиец... примерно в нещо като Чикатило. Сигурно е бил мило, симпатично дете, знам ли.

Какво ще направиш тогава - ще започнеш да проповядваш на хората да бъдат по-добри ли? С какви очи?

Да бе... всички сме сигурни, че възпитаваме добре децата си и че при нашите чак такива отклонения не могат да се получат. Обаче човешкият мозък си е сложна машинка и не може да си наясно къде каква връзка се е объркала... дето се вика, може да е и от нещо дребно - падане на глава като бебе примерно :) (Това сега да не го вземете насериозно!)
Няма ли да се опиташ да спреш подивялото си дете, даже и с цената на твоя и неговия живот? Не е ли донякъде и твое морално задължение? И как ще живееш след това, ако не го направиш?

Вярно че терорист и борец за свобода са 2 относителни и донякъде припокриващи се понятия, но има мотиви, които никой нормален човек и родител не би могъл да приеме. Убийството без причина и за удоволствие примерно.

Наречи го както си искаш - гражданска позиция, житейска позиция или просто жестокост, все ми е тая. Но това е нещото, което ни прави хора и ни отличава от мекотелите. Живеем в реалния свят, не пърхаме в рая.


груууууух :)))