Ос

ти един си,
обезателен и скръбен,
и красив си,
ти си ми приятел.
и задръстваме
метаболизма си
със вино
чак до сутринта.
рухнаха
дъждовните приклади
беззащитни пред внезапно
младите
ни ириси
и осъмнахме
с крака
в поречието
на изсечени
в скалите
шумове.
и мирисът на
ъгли,
полудели в
своята еднопосочност
ни преследва
в онзи стар
безумен проход
със покрит
със изумруди под,
дето се забива
в босите ни стъпала.
помниш ли?
тъмна сган от двама-
отток на черепа
на нашата реалност
викахме смъртта
и нейните себеподобни

бяхме кръгове
и кръгло пълни
със съмнение
и вяра
в края на въртенето си....

Форд,-каза той- превръщаш се в пингвин. Престани.

евала, пич
върна ме много години назад...

Слабост ми е... това.
Тоест тази "Ос".
Хич и не смятам да се обяснявам.
Тва е.

С една дума,някой пак се изсра и не си пусна водата...Еми не може да се работи в такава обстановка! Станко требе да дойде тука!