Новости от Валхала
4 отговора
349 прегледа
Новости от Валхала
Докато се ебавах с един фен на скандинавската митология, която не крия че и на мен ми е фаворит, ми дойдоха някои идеи, които трансформирах на това разказче. Попринцип пиша от трето лице, но това се получи във първо - за да видите някои от другите ми разкази - [линк] --> "Разкази"
Новости от Валхала
/Автор: Стефан Литвин/
Докато се ровех из прашното мазе на баба ми да търся скандинавска митология, която да ми помогнеше за един разказ за чука на Тор, попаднах на някаква явно окултистка книга. Отворих я и прахта от кориците й се разпръсна във въздуха. На първа страница забелязах, че книгата е била подарък на баба ми. Някакъв господин със доста особено име й я бе подарил.
През главата ми започнаха да минават какви ли не мисли и една от тях бе, че може би баба ми се оказваше точно такава, за каквато я мислех – вещица или поне човек, който има шокиращо странни занимания, които доста хора не биха ги включили в списъка с хобитата си.
Докато мислех, неволно съм разглеждал книгата и сега с ум съсредоточен в нея забелязах доста добре, че това не е само окултна книга, но още по-изненадващо – това бе някакъв пътеводител към магическите царства или поне така разбрах от почти заличените букви.
Любопитството нарастна в мен, но и страхът ми също се събуди, особено след като видях, че тази книга е напълно автентична, а не е просто някое, събрало прахта на годините, фентъзи.
В мен се сбиха две сили. Силата на разума и силата присъща на котките, но въпреки всичко борбата не продължи дълго и когато тя свърши, аз вече бях направил избора си. Взех от пода една книга, на чиято прашна корица пишеше “Световни Митологии”, прибрах пътеводителя в мешката и тръгнах към баба ми да и кажа, че съм взел това, което ми трябва, да и покажа следователно сборника със световните митологии и да се измитам колкото се може по-бързо към София. Сега, разбира се, я излъгах – в изданието, което й показах нямаше нищо за викингските вярвания, но това което бе в мешката ми, тази книга – убеден бях, че тя ще се окаже нещо изключително интересно и нямах търпение да се затворя в стаята ми и да й отделя по-специално внимание.
Прибрах се успешно в нас, хвърлих си багажа небрежно на пода в стаята ми и се излегнах на леглото ми. Придърпах мешката, отворих я, извадих автентичния пътеводител и започнах да го оглеждам външо. Още веднъж ме осени мисълта, че книгата е ръчна изработка и датира доста векове назад. Кой бе мъжа с особеното име, какво общо имаше той с баба ми и откъде бе измъкнал тази книга, за да й я подари – отговора поне засега оставаше пълна загадка за мен, но аз попринцип съм си човек, който не го интересува особено произхода на нещо, стига то да съществува, така че реших да видя с каква дяволщина съм тръгнал да се занимавам.
Наместих си възглавницата – удобство, което нямаше да се окаже важно за настъпилите по-късно обстоятелства, но все пак тогава още си нямах и представа какво ще видя.
Запрелиствах книгата и дрехите ми започнаха да се покриват със значителна доза прах и листове хартия, неиздържали натиска на времето, които сега сякаш освободени от вековен затвор, намираха свободата си и се саморазрушаваха. Бързо осъзнах грешката си и сега съм доволен, че го направих на време.
Поставих книгата в хоризонтално положение и внимателно започнах да отгръщам почти превърналите се в прах листа и да чета размазаният шрифт.
Първата страница се оказа нещо като предупреждение към читателите на книгата. Там имаше предисловие, в което се обясняваше за опастностите при пътуването между астралните светове и реалности, но аз като човек обичащ неизвестностите и тласкан от любопитството не го дочетох и така отгърнах следващата страница, че тя остана в ръката ми и бавно изпада от нея превърната в прах и дребни късчета. Изругах за това, но се успокоих щом разбрах, че това е било страница, където са изброени авторите на книгата.
Продължих смело, но внимателно нататък и бях потресен от нещата, които пишеше по страниците. Авторите на нещото, което държах в ръцете си или бяха средновековни писатели на фентъзи или казваха истината – това бях решен да проверя.
След като прочетох всички указания, отидох на частта от пътеводителя, където бяха изброени имената на магическите царства, но за мое съжаление обаче още от първия поглед на индекса аз почти се отказах – почти всичко бе сякаш нарочно изстрито, така че нито един човек, комуто попадне книгата да няма достъп до някое магическо царство.
Огледах абсолютно всичко в съдържанието, но полза никаква – всичко бе изстрито.
Отчаях се и разгневен взех книгата и я блъснах в пода с адска сила. Погледнах превърналият се в прах бивш пътеводител и изморен след целия следобед четене на указания заспах.
Когато се събудих и понечих да събера и изхвърля остатъците от книгата с изненада открих, че на мястото, където бях запокитил книгата, сега нямаше и следа от нея.
Зачудих се. Това беше нереално – родителите ми бяха на почивка, сестра ми на село, а леля ми на работа – просто нямаше кой да я изхвърли. За всеки случай проверих кошчето, но в него нямаше и помен от книга или някакъв прах. Това ме очуди доста, но аз не мислех да затормозявам мозъка си с някаква книга. Може би така беше по-добре да стане, един Господ знаеше.
Реших да изгледам някой филм и отидох до масата в стаята ми, където си държах дисковете, взех си един диск и изведнъж тишината в стаята бе прекъсната от падащ на пода диск.
Върху масата имаше бележка на листче от тефтера ми, на която със същото мастило като това, с което бе писан пътеводителя, бе написано “ВАЛХАЛА – порта номер 33 – Друго, не те интересува, синко!”
Незнаех просто какво да правя. Бях объркан. Около мен се случваха някакви странни неща. Незнаех какви сили се бяха насочили към мен, но любопитството ми надделя страха и изведнъж ми стана толкова радостно. Направо заподскачах от щастие.
Последвах указанията, които бях прочел в книгата, свеждащи се до изпълняването на кратък ритуал, състоящ се от изричането на няколко думи, които благодарение на силната си памет бях запомнил, и няколко идиотски подскока и завъртания, придружени с крясъци. Тип уга-пуга.
Постепенно нещата около мен започнаха да се променят и просто не може да се опише. Сякаш някаква сила ме взе, пренесе ме през тъмно пространство и ме захвърли на един бял път, на който бяха наредени може би стотици врати. Огледах се наоколо, но като не видях нищо интересно тръгнах да търся порта 33. По пътя видях доста учудващи неща. На 7ма порта забелязах свети Петър, който ми помаха и ми каза, че ме очаквали, обаче за мое съжаление не ми било дошло още времето. Аз му се усмихнах иронично, помахвайки му и си продължих по пътя. До 33та порта видях доста шокиращи неща, които предпочитам да не ви разказвам, а какво ли щях да видя на тези след 33та – просто не ми се мислеше.
Най-сетне стигнах до очакваната порта и си помислих дали не съм сбъркал нещо, когато пред мен изскочи един закръглен белобрад дядка с червен костюм, който ми се представи за дядо Мраз.
Незнам дали дядката найстина бе този, за който се представяше, но явно бе доста пиян за разговори и ми отвори портата на бърза ръка, след което се излегна на пътя и захърка.
Пристъпих смело напред, почувствах пак някакво изменение в пространството и се озовах пред голяма къща.
И преди даже да съм я погледнал по-добре, огромната и порта се отвори и върху мен връхлетяха няколко яки светли мъже с големи руси бради, облечени в брони и шлемове, които се скупчиха върху мен. Винаги съм се чудил какво ли е преживяването десет играчи от противниковия отбор по американски футбол да ти се накатерят – мисля, че го усетих.
Викингите ме дигнаха най-сетне, след като бях останал почти без дъх и взеха да ме прегръщат наричайки ме “Братушке”.
Преди да съм казал каквото и да било, те ме вкараха в къщата и ме заведоха при един брадясал войн, изглежда най-възрастния от тях, в чиито крака се въргаляха псета и ме оставиха насаме с него, след което те излязаха на някъде. Осъзнах, че това бе Один и преди той да каже нещо му се поклоних, нещо на което той отговори с лека насмешка. В крайна сметка след като разговора с него приключи, аз бях толкова шокиран и потресен, че излязох от залата, разгледах дали нещата, които Один ми бе казал са вярни и след като се убедих в правдоповността им излязох през порта 33та и търтих на бяг към началото на пътя, където бе портата към реалния свят. Когато се върнах с радост забелязах, че листчето го нямаше и че десет минути след завръщането ми нямаше и следа от указанията, които бях запомнил от книгата. Просто имаше спомен, че ги бях чел. Но други неща седяха в главата ми – неща, които сега ще ви разкажа – неща, които ме шокираха неописуемо. Нещата, които ми разказа Один и повече от които сам видях с очите си.
Валхала пустеела от 500 години. Нямала приток на нови викинги и войните просто били крайно опечалени от липсата на нови братя, с които да пият медовина. Когато аз съм дошъл, викингите ме помислили за техен брат, но когато ме огледали по-детайлно разбрали, че явно не съм и ме откарали при Один, за да види той какъв заблуден пак е дошъл. Но Один естествено видял, че не съм викинг и решил да ми разкаже как стоят нещата и така историята му започна. Каза ми, че всичко се било променило и че аз съм бил избранникът да осведомя човечеството за промените настъпили във Валхала.
Средновековието отминало и все по-малко викинги попълвали столовете около масата, където Один и много смели войни пирували, чакайки последната битка с Рагнарок.
Годините се изнизвали и викингите правели все едно и също – седяли пиели и ядели, а последната битка не идвала. Нови попълнения нямало, което значело, че нямало чии нови истории да слушат и на тях постепенно взело да им омръзва. Но и със скуката се примирили. Седели и дремели над чашите медовина. Дори валкириите все по-малко им привличали вниманието.
Но в един момент нещата започнали да се обръщат. Храната и медовината постепенно свършили и викингите били принудени да изядат козлите, които теглели колесницата на Тор, но когато и те свършили хората се паникьосали. Никой от викингите не знаел освен Один, дори и в момента, но чистата истина била, че храната и медовината не били вечни, а просто Один имал връзки с едни хора от друго царство, които крадяли храна от земята и му давали част от нея, обаче напоследък крадците били възпрепятствани от прекалената стража в магазините и не могли да крадат храна.
Разбира се, викингите били безсмъртни, но едно от любимите им неща били пировете, а как може да има пир без храна и пиене. Обезмисляла се цялата идея на Валхала. Страдали десетки години хорицата и вече почти отново да се примирят се появил един белобрад старец, който им се представил като дядо Мраз.
Той ги научил на доста неща и им дал доста подаръчета, които ги отървали от скуката и им осигурили развлечения и работа, докато последната битка настъпи.
Първо им дал елените си да заместят козлите и ги изпратил в “Била” и “Метро” за храна. За това не се учудвайте, ако видите някой приличащ на брадясал клошар странник, които си купува тонове свински гърди и кюфтета и ги товари в особена колесница, теглена от два елена.
След това дядо Мраз ги просветил във водката и за това да не съм се учудвал, че в момента съм пиел водка, вместо медовина. Один ми каза, че дядо Мраз му обяснил, че водката било предпочитаното питие на другаря Сталин, който бил много голям почитател на Один и за това дядо Мраз му дал 200 шишета Сталинска водка.
Времето минавало и дядо Мраз направил доста промени във структурата на Валхала. От една зала, където вечно се пирувало, Валхала се превърнала в едно малко градче наброяващо от към 20 000 жители-викинги, които си били построили къщици и се заселили да си живеят там. Дядо Мраз им подарил обзавеждане и някакви доста странни уреди, които по-късно викингите се просветили, че се наричали телевизори, а някой викинги толкова напреднали, че си поръчали на стареца да им купи компютри – такива бил самият той, Один, който работил към Бил Гейтс и като му се обадил по телефона и викал – “Били тука бате ти Один направи новата версия на Уиндоуса.” И парите от продажбите на версията на Уиндоуса и от другите занимания на различните викинги, повечето работещи към някоя софтуерна компания, отивали за свински гърди и кюфтета. Обаче Один се ядосал веднъж, извикал валкириите и им вдигнал голям скандал. Понеже Валхала започнала да остарява, дори бавно при положение, че все по-малко хора дори се сещали за нея и хората взели да остаряват, дори и Один си свали рогатия шлем да ми покаже, че е плешив на темето, обаче ми се похвали стареца сега използвал някакъв препарат против оплешивяване, който го рекламирали по “ТелеШоп”. Обаче остаряването било недопустимо за валкириите и те помолили дядо Мраз за някакъв съвет и той им дал козметика, така че не се учудвайте, ако видите в козметичния магазин войнствена жена – това не е Амазонка, това е Валкирия. И Один им казал, че с козметиката си харчат много пари и им казал да ходят да си търсят работа, защото няма само мъжете да изскарват прехраната я. И така валкириите заработили на околовръстното и понеже им харесало си останали там, а до Валхала ходили само да дадат изработените пари. Викингите останали без жени, но какво да се прави. Някои все пак намерили решение и се заселили на земята, обаче преди това минали през Один да им остави мобилни телефони та като наближи последната битка да им се обади, затова не се учудвайте ако съседът ви е със стряскащ вид и скандинавско изражение, има вероятност да е викинг.
Въобще дядо Мраз се отразил доста добре на Валхала според Один, бил им подарил климатици, алуминиева дограма и всякакви технологични чудеса и ги бил просветил в доста неща. Обаче лично аз не съм на това мнение и мисля, че дори вече сте усетили накъде бия. След като Один ми разказа покъртителния си разказ аз се поразходих във Валхала, за да огледам дали има истина в думите му и за мое съжаление Один не беше ме излъгал. Найстина Валхала се бе превърнала в малко градче и найстина всичко бе толкова особено. Къщите бяха до една с алуминиева дограма, климатици, сателитни чинии на покривите и какви ли още не чудесии, с които даже и аз не мога да се похваля.
Докато се разхождах минах и през оръжейницата и веднага съжалих, че съм го направил. В оръжейницата, където очаквах да има брадви и мечове сега наредени стояха хиляди калашници. Излязох от сданието, затворих с трясък вратата, отдъхнах си и тръгнах да си ходя. Понеже изхода беше през залата на Валхала се наложи да мина от там, но ако имаше друг път щях да избера него – сега кучетата на Один седяха и се хранеха със “Pedigree” – това бе нереално.
Излязох от залата и реших да огледам по-добре залата отвънка, но почти веднага се оказах. Попринцип на покрива на Валхала имаше две кръстосани брадви или поне така бе според рисунките, но независимо от това как беше, сега там имаше два калашника и една червена звезда. Обърнах се и безкрайно объркан излязох на белият път, когато дойде някакъв и каза дали аз съм бил човека дето ще плаща данъка. Питах го за какво става дума и той ми каза, че явно аз съм бил един от земните и не съм знаел за порядките и за това щял да влезе вътре във Валхала да потърси парите си, но ми каза, че просто на Господ се плащала такса небесно пространство и Валхала като небесно царство трябвало да плаща, особено сега след като се била уголемила.
Е, вече бях безкрайно шокиран и както ви казах избягах. Това събитие бе оставило такъв отпечатък в главата ми, че когато чуех Manowar да ми грачат за викинги се сещах за дядо Мраз и неговите комунистически въведения.
И така да ви уведомя, че всичко това бе измислица и се надявам някой ден да не ми се позвъни на звънеца и когато погледна през шпионката да видя някой викинг, дошъл да ми отмъсти за гаврата, която си направих с Валхала и когато не му отворя изведнъж вратата на апартамента ми да не бъде насякана на трески и да видя една огромна двуостра брадва насочена към мен. Молете се!
“ПОСВЕЩАВА СЕ НА АНЕЛИЯ АНАНИЕВА”
Новости от Валхала
/Автор: Стефан Литвин/
Докато се ровех из прашното мазе на баба ми да търся скандинавска митология, която да ми помогнеше за един разказ за чука на Тор, попаднах на някаква явно окултистка книга. Отворих я и прахта от кориците й се разпръсна във въздуха. На първа страница забелязах, че книгата е била подарък на баба ми. Някакъв господин със доста особено име й я бе подарил.
През главата ми започнаха да минават какви ли не мисли и една от тях бе, че може би баба ми се оказваше точно такава, за каквато я мислех – вещица или поне човек, който има шокиращо странни занимания, които доста хора не биха ги включили в списъка с хобитата си.
Докато мислех, неволно съм разглеждал книгата и сега с ум съсредоточен в нея забелязах доста добре, че това не е само окултна книга, но още по-изненадващо – това бе някакъв пътеводител към магическите царства или поне така разбрах от почти заличените букви.
Любопитството нарастна в мен, но и страхът ми също се събуди, особено след като видях, че тази книга е напълно автентична, а не е просто някое, събрало прахта на годините, фентъзи.
В мен се сбиха две сили. Силата на разума и силата присъща на котките, но въпреки всичко борбата не продължи дълго и когато тя свърши, аз вече бях направил избора си. Взех от пода една книга, на чиято прашна корица пишеше “Световни Митологии”, прибрах пътеводителя в мешката и тръгнах към баба ми да и кажа, че съм взел това, което ми трябва, да и покажа следователно сборника със световните митологии и да се измитам колкото се може по-бързо към София. Сега, разбира се, я излъгах – в изданието, което й показах нямаше нищо за викингските вярвания, но това което бе в мешката ми, тази книга – убеден бях, че тя ще се окаже нещо изключително интересно и нямах търпение да се затворя в стаята ми и да й отделя по-специално внимание.
Прибрах се успешно в нас, хвърлих си багажа небрежно на пода в стаята ми и се излегнах на леглото ми. Придърпах мешката, отворих я, извадих автентичния пътеводител и започнах да го оглеждам външо. Още веднъж ме осени мисълта, че книгата е ръчна изработка и датира доста векове назад. Кой бе мъжа с особеното име, какво общо имаше той с баба ми и откъде бе измъкнал тази книга, за да й я подари – отговора поне засега оставаше пълна загадка за мен, но аз попринцип съм си човек, който не го интересува особено произхода на нещо, стига то да съществува, така че реших да видя с каква дяволщина съм тръгнал да се занимавам.
Наместих си възглавницата – удобство, което нямаше да се окаже важно за настъпилите по-късно обстоятелства, но все пак тогава още си нямах и представа какво ще видя.
Запрелиствах книгата и дрехите ми започнаха да се покриват със значителна доза прах и листове хартия, неиздържали натиска на времето, които сега сякаш освободени от вековен затвор, намираха свободата си и се саморазрушаваха. Бързо осъзнах грешката си и сега съм доволен, че го направих на време.
Поставих книгата в хоризонтално положение и внимателно започнах да отгръщам почти превърналите се в прах листа и да чета размазаният шрифт.
Първата страница се оказа нещо като предупреждение към читателите на книгата. Там имаше предисловие, в което се обясняваше за опастностите при пътуването между астралните светове и реалности, но аз като човек обичащ неизвестностите и тласкан от любопитството не го дочетох и така отгърнах следващата страница, че тя остана в ръката ми и бавно изпада от нея превърната в прах и дребни късчета. Изругах за това, но се успокоих щом разбрах, че това е било страница, където са изброени авторите на книгата.
Продължих смело, но внимателно нататък и бях потресен от нещата, които пишеше по страниците. Авторите на нещото, което държах в ръцете си или бяха средновековни писатели на фентъзи или казваха истината – това бях решен да проверя.
След като прочетох всички указания, отидох на частта от пътеводителя, където бяха изброени имената на магическите царства, но за мое съжаление обаче още от първия поглед на индекса аз почти се отказах – почти всичко бе сякаш нарочно изстрито, така че нито един човек, комуто попадне книгата да няма достъп до някое магическо царство.
Огледах абсолютно всичко в съдържанието, но полза никаква – всичко бе изстрито.
Отчаях се и разгневен взех книгата и я блъснах в пода с адска сила. Погледнах превърналият се в прах бивш пътеводител и изморен след целия следобед четене на указания заспах.
Когато се събудих и понечих да събера и изхвърля остатъците от книгата с изненада открих, че на мястото, където бях запокитил книгата, сега нямаше и следа от нея.
Зачудих се. Това беше нереално – родителите ми бяха на почивка, сестра ми на село, а леля ми на работа – просто нямаше кой да я изхвърли. За всеки случай проверих кошчето, но в него нямаше и помен от книга или някакъв прах. Това ме очуди доста, но аз не мислех да затормозявам мозъка си с някаква книга. Може би така беше по-добре да стане, един Господ знаеше.
Реших да изгледам някой филм и отидох до масата в стаята ми, където си държах дисковете, взех си един диск и изведнъж тишината в стаята бе прекъсната от падащ на пода диск.
Върху масата имаше бележка на листче от тефтера ми, на която със същото мастило като това, с което бе писан пътеводителя, бе написано “ВАЛХАЛА – порта номер 33 – Друго, не те интересува, синко!”
Незнаех просто какво да правя. Бях объркан. Около мен се случваха някакви странни неща. Незнаех какви сили се бяха насочили към мен, но любопитството ми надделя страха и изведнъж ми стана толкова радостно. Направо заподскачах от щастие.
Последвах указанията, които бях прочел в книгата, свеждащи се до изпълняването на кратък ритуал, състоящ се от изричането на няколко думи, които благодарение на силната си памет бях запомнил, и няколко идиотски подскока и завъртания, придружени с крясъци. Тип уга-пуга.
Постепенно нещата около мен започнаха да се променят и просто не може да се опише. Сякаш някаква сила ме взе, пренесе ме през тъмно пространство и ме захвърли на един бял път, на който бяха наредени може би стотици врати. Огледах се наоколо, но като не видях нищо интересно тръгнах да търся порта 33. По пътя видях доста учудващи неща. На 7ма порта забелязах свети Петър, който ми помаха и ми каза, че ме очаквали, обаче за мое съжаление не ми било дошло още времето. Аз му се усмихнах иронично, помахвайки му и си продължих по пътя. До 33та порта видях доста шокиращи неща, които предпочитам да не ви разказвам, а какво ли щях да видя на тези след 33та – просто не ми се мислеше.
Най-сетне стигнах до очакваната порта и си помислих дали не съм сбъркал нещо, когато пред мен изскочи един закръглен белобрад дядка с червен костюм, който ми се представи за дядо Мраз.
Незнам дали дядката найстина бе този, за който се представяше, но явно бе доста пиян за разговори и ми отвори портата на бърза ръка, след което се излегна на пътя и захърка.
Пристъпих смело напред, почувствах пак някакво изменение в пространството и се озовах пред голяма къща.
И преди даже да съм я погледнал по-добре, огромната и порта се отвори и върху мен връхлетяха няколко яки светли мъже с големи руси бради, облечени в брони и шлемове, които се скупчиха върху мен. Винаги съм се чудил какво ли е преживяването десет играчи от противниковия отбор по американски футбол да ти се накатерят – мисля, че го усетих.
Викингите ме дигнаха най-сетне, след като бях останал почти без дъх и взеха да ме прегръщат наричайки ме “Братушке”.
Преди да съм казал каквото и да било, те ме вкараха в къщата и ме заведоха при един брадясал войн, изглежда най-възрастния от тях, в чиито крака се въргаляха псета и ме оставиха насаме с него, след което те излязаха на някъде. Осъзнах, че това бе Один и преди той да каже нещо му се поклоних, нещо на което той отговори с лека насмешка. В крайна сметка след като разговора с него приключи, аз бях толкова шокиран и потресен, че излязох от залата, разгледах дали нещата, които Один ми бе казал са вярни и след като се убедих в правдоповността им излязох през порта 33та и търтих на бяг към началото на пътя, където бе портата към реалния свят. Когато се върнах с радост забелязах, че листчето го нямаше и че десет минути след завръщането ми нямаше и следа от указанията, които бях запомнил от книгата. Просто имаше спомен, че ги бях чел. Но други неща седяха в главата ми – неща, които сега ще ви разкажа – неща, които ме шокираха неописуемо. Нещата, които ми разказа Один и повече от които сам видях с очите си.
Валхала пустеела от 500 години. Нямала приток на нови викинги и войните просто били крайно опечалени от липсата на нови братя, с които да пият медовина. Когато аз съм дошъл, викингите ме помислили за техен брат, но когато ме огледали по-детайлно разбрали, че явно не съм и ме откарали при Один, за да види той какъв заблуден пак е дошъл. Но Один естествено видял, че не съм викинг и решил да ми разкаже как стоят нещата и така историята му започна. Каза ми, че всичко се било променило и че аз съм бил избранникът да осведомя човечеството за промените настъпили във Валхала.
Средновековието отминало и все по-малко викинги попълвали столовете около масата, където Один и много смели войни пирували, чакайки последната битка с Рагнарок.
Годините се изнизвали и викингите правели все едно и също – седяли пиели и ядели, а последната битка не идвала. Нови попълнения нямало, което значело, че нямало чии нови истории да слушат и на тях постепенно взело да им омръзва. Но и със скуката се примирили. Седели и дремели над чашите медовина. Дори валкириите все по-малко им привличали вниманието.
Но в един момент нещата започнали да се обръщат. Храната и медовината постепенно свършили и викингите били принудени да изядат козлите, които теглели колесницата на Тор, но когато и те свършили хората се паникьосали. Никой от викингите не знаел освен Один, дори и в момента, но чистата истина била, че храната и медовината не били вечни, а просто Один имал връзки с едни хора от друго царство, които крадяли храна от земята и му давали част от нея, обаче напоследък крадците били възпрепятствани от прекалената стража в магазините и не могли да крадат храна.
Разбира се, викингите били безсмъртни, но едно от любимите им неща били пировете, а как може да има пир без храна и пиене. Обезмисляла се цялата идея на Валхала. Страдали десетки години хорицата и вече почти отново да се примирят се появил един белобрад старец, който им се представил като дядо Мраз.
Той ги научил на доста неща и им дал доста подаръчета, които ги отървали от скуката и им осигурили развлечения и работа, докато последната битка настъпи.
Първо им дал елените си да заместят козлите и ги изпратил в “Била” и “Метро” за храна. За това не се учудвайте, ако видите някой приличащ на брадясал клошар странник, които си купува тонове свински гърди и кюфтета и ги товари в особена колесница, теглена от два елена.
След това дядо Мраз ги просветил във водката и за това да не съм се учудвал, че в момента съм пиел водка, вместо медовина. Один ми каза, че дядо Мраз му обяснил, че водката било предпочитаното питие на другаря Сталин, който бил много голям почитател на Один и за това дядо Мраз му дал 200 шишета Сталинска водка.
Времето минавало и дядо Мраз направил доста промени във структурата на Валхала. От една зала, където вечно се пирувало, Валхала се превърнала в едно малко градче наброяващо от към 20 000 жители-викинги, които си били построили къщици и се заселили да си живеят там. Дядо Мраз им подарил обзавеждане и някакви доста странни уреди, които по-късно викингите се просветили, че се наричали телевизори, а някой викинги толкова напреднали, че си поръчали на стареца да им купи компютри – такива бил самият той, Один, който работил към Бил Гейтс и като му се обадил по телефона и викал – “Били тука бате ти Один направи новата версия на Уиндоуса.” И парите от продажбите на версията на Уиндоуса и от другите занимания на различните викинги, повечето работещи към някоя софтуерна компания, отивали за свински гърди и кюфтета. Обаче Один се ядосал веднъж, извикал валкириите и им вдигнал голям скандал. Понеже Валхала започнала да остарява, дори бавно при положение, че все по-малко хора дори се сещали за нея и хората взели да остаряват, дори и Один си свали рогатия шлем да ми покаже, че е плешив на темето, обаче ми се похвали стареца сега използвал някакъв препарат против оплешивяване, който го рекламирали по “ТелеШоп”. Обаче остаряването било недопустимо за валкириите и те помолили дядо Мраз за някакъв съвет и той им дал козметика, така че не се учудвайте, ако видите в козметичния магазин войнствена жена – това не е Амазонка, това е Валкирия. И Один им казал, че с козметиката си харчат много пари и им казал да ходят да си търсят работа, защото няма само мъжете да изскарват прехраната я. И така валкириите заработили на околовръстното и понеже им харесало си останали там, а до Валхала ходили само да дадат изработените пари. Викингите останали без жени, но какво да се прави. Някои все пак намерили решение и се заселили на земята, обаче преди това минали през Один да им остави мобилни телефони та като наближи последната битка да им се обади, затова не се учудвайте ако съседът ви е със стряскащ вид и скандинавско изражение, има вероятност да е викинг.
Въобще дядо Мраз се отразил доста добре на Валхала според Один, бил им подарил климатици, алуминиева дограма и всякакви технологични чудеса и ги бил просветил в доста неща. Обаче лично аз не съм на това мнение и мисля, че дори вече сте усетили накъде бия. След като Один ми разказа покъртителния си разказ аз се поразходих във Валхала, за да огледам дали има истина в думите му и за мое съжаление Один не беше ме излъгал. Найстина Валхала се бе превърнала в малко градче и найстина всичко бе толкова особено. Къщите бяха до една с алуминиева дограма, климатици, сателитни чинии на покривите и какви ли още не чудесии, с които даже и аз не мога да се похваля.
Докато се разхождах минах и през оръжейницата и веднага съжалих, че съм го направил. В оръжейницата, където очаквах да има брадви и мечове сега наредени стояха хиляди калашници. Излязох от сданието, затворих с трясък вратата, отдъхнах си и тръгнах да си ходя. Понеже изхода беше през залата на Валхала се наложи да мина от там, но ако имаше друг път щях да избера него – сега кучетата на Один седяха и се хранеха със “Pedigree” – това бе нереално.
Излязох от залата и реших да огледам по-добре залата отвънка, но почти веднага се оказах. Попринцип на покрива на Валхала имаше две кръстосани брадви или поне така бе според рисунките, но независимо от това как беше, сега там имаше два калашника и една червена звезда. Обърнах се и безкрайно объркан излязох на белият път, когато дойде някакъв и каза дали аз съм бил човека дето ще плаща данъка. Питах го за какво става дума и той ми каза, че явно аз съм бил един от земните и не съм знаел за порядките и за това щял да влезе вътре във Валхала да потърси парите си, но ми каза, че просто на Господ се плащала такса небесно пространство и Валхала като небесно царство трябвало да плаща, особено сега след като се била уголемила.
Е, вече бях безкрайно шокиран и както ви казах избягах. Това събитие бе оставило такъв отпечатък в главата ми, че когато чуех Manowar да ми грачат за викинги се сещах за дядо Мраз и неговите комунистически въведения.
И така да ви уведомя, че всичко това бе измислица и се надявам някой ден да не ми се позвъни на звънеца и когато погледна през шпионката да видя някой викинг, дошъл да ми отмъсти за гаврата, която си направих с Валхала и когато не му отворя изведнъж вратата на апартамента ми да не бъде насякана на трески и да видя една огромна двуостра брадва насочена към мен. Молете се!
“ПОСВЕЩАВА СЕ НА АНЕЛИЯ АНАНИЕВА”
в отговор на Mat Cauton
#5
Re: Новости от Валхала
Сега пиша "В търсене на чука на Тор" и си е разказ от трето лице, развиващ се във средновековието. За момента ме радва как се получава :D