Икар 2

Е, не можах да те превърна във Икар.
И няма никога към Слънцето да литнеш.
Бедняк ще бъдеш, няма да си цар,
защото не умееш да обичаш.

Не плаче нощем твоята душа
и като самодива под звезди не броди.
Спокойно спиш до своята жена
и по жарава лунна бос не ходиш.

И тъй във сивота ще си умреш,
като останалите на Земята.
Ще си отидеш, без да разбереш,
че имало живот и на Луната.

Много е добро!

..qko.

На мен ли го казваш? Не съм го писала аз.

Икар се става само по собствено желание, да.
Особено Икар 2. :)

Хареса ми - въпреки патетиката, а може би точно заради нея... кой знае...

така е лин,много важно е желанието.но не е достатъчно.все пак трябва и добър учител!

Благодаря!
...Както се казваше в една реклама- "Каквото правим,правим го добре"...или поне се стараем

Патетика?...силно казано,но все пак-какво е поезията без патетика?
като таратор без краставици...не,че не може,и не че няма да е хубаво,но ще те докоснат ли в дълбочина,а таратора ще ти вкусен ли?