Обичта!
19 отговора
1228 прегледа
Обичта!
Всички обичаме родителите си.Но след факта,когато са разбрали,
че сме гей какво става?Как нашите родители поносят факта ,че нямаме дица.
И ако има родители или роднини, да споделят как са реагирали на
това ,че синът или дъщерята е гей?
Аз съм на средна възраст и все още,поне така си мисля,никой не знае за мен ,
от роднините ми ,че съм гей.
не е богат този който има пари, а е богат този който ги харчи.
че сме гей какво става?Как нашите родители поносят факта ,че нямаме дица.
И ако има родители или роднини, да споделят как са реагирали на
това ,че синът или дъщерята е гей?
Аз съм на средна възраст и все още,поне така си мисля,никой не знае за мен ,
от роднините ми ,че съм гей.
не е богат този който има пари, а е богат този който ги харчи.
Re: Обичта!
Изобщо не съм си правил труда да им казвам.
I think its kinda funny I think its kinda sad the dreams in which Im dying are the best Iv ever had
I think its kinda funny I think its kinda sad the dreams in which Im dying are the best Iv ever had
Re: Обичта!
Аз казах на майка ми когато бях на 17 т.е. преди няколко месеца. Тя е супер религиозна и затова смята, че ще отида в ада, но вече се поуспокои и дори й от време на време ме пита как е едно момче което харесвам. Що се отнася до баща ми ми е все тая дали знае или не. Не сме никак близки. Иначе всичките ми приятели знаят и нямат нищо против.
Аз обаче не мога да разбера хората които не казват на никой. Докато бях "покрит" бях в постоянна депресия. Сега е много по-лесно. Да се криеш да не би някой познат да те види с гаджето ти, да не мижеш да го запознаеш с родителите си (а това е много готина част защото особено ако им водиш момче), постоянно да лъжеш или да не казваш нищо за личния си живот. Тъпо е. И си мисля, че дори да казват, че не им пука (както аз за баща ми) всъщност е много голямо бреме.
Бъдете открити с тези които ви обиат
Peace, Love & Understanding!
Аз обаче не мога да разбера хората които не казват на никой. Докато бях "покрит" бях в постоянна депресия. Сега е много по-лесно. Да се криеш да не би някой познат да те види с гаджето ти, да не мижеш да го запознаеш с родителите си (а това е много готина част защото особено ако им водиш момче), постоянно да лъжеш или да не казваш нищо за личния си живот. Тъпо е. И си мисля, че дори да казват, че не им пука (както аз за баща ми) всъщност е много голямо бреме.
Бъдете открити с тези които ви обиат
Peace, Love & Understanding!
Re: Обичта!
> Аз казах на майка ми когато бях на 17 т.е. преди няколко месеца.
> Тя е супер религиозна и затова смята, че ще отида в ада,
> но вече се поуспокои и дори й от време на време ме пита
> как е едно момче което харесвам.
Moqta ne e "super religiozna", no razbira se syshto ne e mnogo shtastliwa ot faktite... Ako nqkoj den me popita kak e priqtelq mi, sigurno shte podskocha ot (priqtna) iznenada.
> Що се отнася до баща ми
> ми е все тая дали знае или не. Не сме никак близки.
мисля, че с баща ми се близки, макар и по по-различен начин, отколкото с майка ми... но така или иначе ми се струва, че и без това си имат твърде много проблеми, за да ги товаря и с моите отгоре. дори не съм сигурен дали нямаше да е по-добре да не казвам на майка ми, но така или иначе тя си го извоюва, така че...
> Иначе всичките ми приятели знаят и нямат нищо против.
:-)
> Да се криеш да не би някой познат да те види с гаджето ти,
> да не мижеш да го запознаеш с родителите си (а това е много
> готина част защото особено ако им водиш момче), постоянно
> да лъжеш или да не казваш нищо за личния си живот. Тъпо е.
за родителите е ясно, но ако не възприемат нещата добре, така или иначе нямаш избор i trqbwa da si mylchish.
виж, приятелите за нещо по-друго...
мога да опиша тук 2 случая от собствения си опит.
в единия става въпрос за приятел, който ми е много близък, говорили сме си много за какво ли не... и много се притеснявах да му кажа. а трябваше да му кажа, най-малкото защото той пък е докрай откровен с мен... а и се страхувах да не го загубя... в крайна сметка така се стекоха нещата, че успях да му кажа. това не проимени отношението му с нищо, напротив -- започнахме съвсем откровено да си говорим и за тези неща, вече няма нужда от недомлъвки и т.н. изобщо, супер стана.
в другия случай бях адски сигурен, че момчето хич няма да го понесе, щото си е такъв... избухлив, рязък, не цепи басма... и ако има предразсъдък към нещо... само че сме стари приятели и той все се интересува от мен, от живота ми, води ме по купони, иска аз да го водя и т.н. засяга щекотливи теми... към колкото повече близост се стреми човека отсреща, толкова по-остър конфликт се получава при липса на откровеност. накрая дотолкова ми писна да си подбирам приказките, че му казах, пък той ако ще да забрави за мен.
за моя най-голяма изненада, получих в отговор: "браво бе! как можа да си помислиш че такова нещо ще провали приятелството ни!"
направо зяпнах. и вече и с него няма недомлъвки...
но във всеки случай предпочитам да си представям нещата по-лошо, а когато се случат да бъда изненадан приятно.
отколкото да карам през просото и да се надявам че всички са благородни...
> И си мисля, че дори да казват, че не им пука (както аз за баща ми)
> всъщност е много голямо бреме.
бреме е, да.
но според мен е погрешно да си мислим, че като го кажем, бремето изчезва.
защото това което е било бреме на премълчаването за нас, може лесно да се превърне в бреме на познанието за тия, на които сме казали.
когато става въпрос за непознати -- не, но когато е заблизки хора -- родители и приятели, тогава си е съвсем важно.
защото ако се окаже, че за тях познанието е неоправдано по-голямо бреме, отколкото за нас -- премълчаването, тогава всъщност сме постъпили съвсем егоистично.
стоварили сме тежкия камък от нашия гръб, и той е станал още по-тежък на гърба на някой, когото обичаме...
> Тя е супер религиозна и затова смята, че ще отида в ада,
> но вече се поуспокои и дори й от време на време ме пита
> как е едно момче което харесвам.
Moqta ne e "super religiozna", no razbira se syshto ne e mnogo shtastliwa ot faktite... Ako nqkoj den me popita kak e priqtelq mi, sigurno shte podskocha ot (priqtna) iznenada.
> Що се отнася до баща ми
> ми е все тая дали знае или не. Не сме никак близки.
мисля, че с баща ми се близки, макар и по по-различен начин, отколкото с майка ми... но така или иначе ми се струва, че и без това си имат твърде много проблеми, за да ги товаря и с моите отгоре. дори не съм сигурен дали нямаше да е по-добре да не казвам на майка ми, но така или иначе тя си го извоюва, така че...
> Иначе всичките ми приятели знаят и нямат нищо против.
:-)
> Да се криеш да не би някой познат да те види с гаджето ти,
> да не мижеш да го запознаеш с родителите си (а това е много
> готина част защото особено ако им водиш момче), постоянно
> да лъжеш или да не казваш нищо за личния си живот. Тъпо е.
за родителите е ясно, но ако не възприемат нещата добре, така или иначе нямаш избор i trqbwa da si mylchish.
виж, приятелите за нещо по-друго...
мога да опиша тук 2 случая от собствения си опит.
в единия става въпрос за приятел, който ми е много близък, говорили сме си много за какво ли не... и много се притеснявах да му кажа. а трябваше да му кажа, най-малкото защото той пък е докрай откровен с мен... а и се страхувах да не го загубя... в крайна сметка така се стекоха нещата, че успях да му кажа. това не проимени отношението му с нищо, напротив -- започнахме съвсем откровено да си говорим и за тези неща, вече няма нужда от недомлъвки и т.н. изобщо, супер стана.
в другия случай бях адски сигурен, че момчето хич няма да го понесе, щото си е такъв... избухлив, рязък, не цепи басма... и ако има предразсъдък към нещо... само че сме стари приятели и той все се интересува от мен, от живота ми, води ме по купони, иска аз да го водя и т.н. засяга щекотливи теми... към колкото повече близост се стреми човека отсреща, толкова по-остър конфликт се получава при липса на откровеност. накрая дотолкова ми писна да си подбирам приказките, че му казах, пък той ако ще да забрави за мен.
за моя най-голяма изненада, получих в отговор: "браво бе! как можа да си помислиш че такова нещо ще провали приятелството ни!"
направо зяпнах. и вече и с него няма недомлъвки...
но във всеки случай предпочитам да си представям нещата по-лошо, а когато се случат да бъда изненадан приятно.
отколкото да карам през просото и да се надявам че всички са благородни...
> И си мисля, че дори да казват, че не им пука (както аз за баща ми)
> всъщност е много голямо бреме.
бреме е, да.
но според мен е погрешно да си мислим, че като го кажем, бремето изчезва.
защото това което е било бреме на премълчаването за нас, може лесно да се превърне в бреме на познанието за тия, на които сме казали.
когато става въпрос за непознати -- не, но когато е заблизки хора -- родители и приятели, тогава си е съвсем важно.
защото ако се окаже, че за тях познанието е неоправдано по-голямо бреме, отколкото за нас -- премълчаването, тогава всъщност сме постъпили съвсем егоистично.
стоварили сме тежкия камък от нашия гръб, и той е станал още по-тежък на гърба на някой, когото обичаме...
Re: Обичта!
> но във всеки случай предпочитам да си представям нещата по-лошо, а когато се случат да бъда изненадан приятно.
И аз винаги се отнасям към нещата така! Дори се самонавивам, че ще стане много много лошо като в същото време тайничко (но не подсъзнателно а напълно съзнателно) си знам, че ще е хубаво. Нарочна и осъзната самозаблуда :)
А относно обичта към родителите - омръзна ми само такава любов :)))
Искам да ОБИЧАМ някого така както Сет обича Маги (Град на ангели):
"Бих предпочел един полъх на косата й,
една целувка от устните й,
едно докосване на ръката й,
отколкото цяла вечност без това."
Peace, Love & Understanding!
И аз винаги се отнасям към нещата така! Дори се самонавивам, че ще стане много много лошо като в същото време тайничко (но не подсъзнателно а напълно съзнателно) си знам, че ще е хубаво. Нарочна и осъзната самозаблуда :)
А относно обичта към родителите - омръзна ми само такава любов :)))
Искам да ОБИЧАМ някого така както Сет обича Маги (Град на ангели):
"Бих предпочел един полъх на косата й,
една целувка от устните й,
едно докосване на ръката й,
отколкото цяла вечност без това."
Peace, Love & Understanding!
Re: Обичта!
И родителите ти ли не знаят?
Съмнявам се.Майките би трябвало да усещат такива неща.
Е и какво.Всичко зависи от възпитанието и средата и от самия човек.Ако едно дете се роди сляпо.Ще го заклеймят ли родителите му? Ще се срамуват ли от него? Че с какво се различава един гей от сляпото дете? Даже ми се струва ,че детето гей се нуждае по вече от любов грижи и внимание защото ще срещне в живота си много мъка и подигравка .
Знаеш ли винаги съм се кефила на животните.Ще ти разкажа един случай а ти си прави изводите сам.
Имах кученце...пекинез.Три пъти ражда по 5 малки пухени играчици:))) Последния път в котилото се роди албинос.Леле цялото беше снежно бяло и с червени очички.
Е няма да ти разказвам какви грижи положи майка му за него.Тя си беше много грижовна но чак така.Попитах ветиринаря какво става с нея и защо се държи така.
Ами отговора беше:" О Генче тя съзнава ,че кученцето е различно и ще се срещне с мъка и затова му обръща такова внимание"
Ами какво да кажа по вече.......
Пак способността да приемаме различните спокойно....
всичко казано си е само мое лично мнение
Съмнявам се.Майките би трябвало да усещат такива неща.
Е и какво.Всичко зависи от възпитанието и средата и от самия човек.Ако едно дете се роди сляпо.Ще го заклеймят ли родителите му? Ще се срамуват ли от него? Че с какво се различава един гей от сляпото дете? Даже ми се струва ,че детето гей се нуждае по вече от любов грижи и внимание защото ще срещне в живота си много мъка и подигравка .
Знаеш ли винаги съм се кефила на животните.Ще ти разкажа един случай а ти си прави изводите сам.
Имах кученце...пекинез.Три пъти ражда по 5 малки пухени играчици:))) Последния път в котилото се роди албинос.Леле цялото беше снежно бяло и с червени очички.
Е няма да ти разказвам какви грижи положи майка му за него.Тя си беше много грижовна но чак така.Попитах ветиринаря какво става с нея и защо се държи така.
Ами отговора беше:" О Генче тя съзнава ,че кученцето е различно и ще се срещне с мъка и затова му обръща такова внимание"
Ами какво да кажа по вече.......
Пак способността да приемаме различните спокойно....
всичко казано си е само мое лично мнение
Re: Обичта!
Темата е страшно коварна,и мното много дълга,ще се постарая,да се върна
във времето когато не съм бил роден,да споделя това което знам от мама и татко.
Аз съм второ дете,двама сме само,двама братя,брат ми е по голям.
Тъй като са ме очаквали второ дете,
майка ми е искала да има момиченце,но съм се родил момченце.
Но какво става,раждам се момче и даже си спомням някой неща,
те радителите ми специално майка, ме е обличала така че да приличам на момиче.
Това има ли нещо общо с моята педерастия?
не е богат този който има пари, а е богат този който ги харчи.
във времето когато не съм бил роден,да споделя това което знам от мама и татко.
Аз съм второ дете,двама сме само,двама братя,брат ми е по голям.
Тъй като са ме очаквали второ дете,
майка ми е искала да има момиченце,но съм се родил момченце.
Но какво става,раждам се момче и даже си спомням някой неща,
те радителите ми специално майка, ме е обличала така че да приличам на момиче.
Това има ли нещо общо с моята педерастия?
не е богат този който има пари, а е богат този който ги харчи.
Re: Обичта!
> A ти педерастия имаш ли представа въобще какво означава?
аз не съм много наясно какво значи.
преди време в една друга нишка се опитахме да разнищим тая тема. оказа се, че в речниците дават различни тълкувания. например:
(1) сексуални отношения между зрели мъже (хомосексуалност демек)
(2) сексуални отношения между зрял мъж и незрял мъж (дете). педерастът тук е зрелият мъж.
(3) сексуални отношения между зрял мъж и незрял човек (педофилия тоест). педерастът тук е зрелият мъж.
произходът на думата е гръцки, и доколкото разбрах, значи "любовник на дете".
забелязал съм, че [redsuzi] под "педерастия" има предвид "хомосексуалност". след като дори речниците не са единодушни за значението на думата, трудно може да се придиря на някого как точно я използва. но аз вече имам задръжки за употребата й :-)
един приятел казва, че не е толкова важно какво означава една дума официално -- по-важното е какво влагаш в нея. но според мен колкото повече произволни неща влагаш, толкова повече рискуваш да останеш неразбран... или някой да те хване за пеша :-)
аз не съм много наясно какво значи.
преди време в една друга нишка се опитахме да разнищим тая тема. оказа се, че в речниците дават различни тълкувания. например:
(1) сексуални отношения между зрели мъже (хомосексуалност демек)
(2) сексуални отношения между зрял мъж и незрял мъж (дете). педерастът тук е зрелият мъж.
(3) сексуални отношения между зрял мъж и незрял човек (педофилия тоест). педерастът тук е зрелият мъж.
произходът на думата е гръцки, и доколкото разбрах, значи "любовник на дете".
забелязал съм, че [redsuzi] под "педерастия" има предвид "хомосексуалност". след като дори речниците не са единодушни за значението на думата, трудно може да се придиря на някого как точно я използва. но аз вече имам задръжки за употребата й :-)
един приятел казва, че не е толкова важно какво означава една дума официално -- по-важното е какво влагаш в нея. но според мен колкото повече произволни неща влагаш, толкова повече рискуваш да останеш неразбран... или някой да те хване за пеша :-)
Редактирано от Hopтттчe на
Re: Обичта!
Що за дума употребяваш?
Гняв усещам всъщност.Темата е коварна и ми се струва ,че .....виж не те познавам всъщност и се боя да не те обидя случайно.Просто казвам това ,което чувствам а то може да е на хиляди километри от истината.Така ,че не го приемай много навътре.....
Та ето какво исках да кажа?
Защо търсиш вина?
Ще ти олекне ли ако някой ти отговори ....да ти си различен защото майка ти те е обличала в роклички.
Ами мен пък постоянно са ме обличали в панталонки.И сега не нося рокли.Панталона може да е с цепка до края на бедрото ми но ще е панталон.
Обаче не обичам момичетата.Много си падам даже по мъжете
Въпроса ми към теб е ....ти се гневиш и търсиш вина...как очакваш да реагират другите?Та ти не си приел ,че си различен как очакваш това да направят другите.
И още нещо ще те попитам а защо смяташ ,че ти си от другите от различните?Ами замислял ли си се ,че Вие може да сте нормалните рък останалите различните.
Ох май не трябва да говоря с теб ...като ,че ли ...извинявай а? Просто не искам да си тъжен това е.
всичко казано си е само мое лично мнение
Гняв усещам всъщност.Темата е коварна и ми се струва ,че .....виж не те познавам всъщност и се боя да не те обидя случайно.Просто казвам това ,което чувствам а то може да е на хиляди километри от истината.Така ,че не го приемай много навътре.....
Та ето какво исках да кажа?
Защо търсиш вина?
Ще ти олекне ли ако някой ти отговори ....да ти си различен защото майка ти те е обличала в роклички.
Ами мен пък постоянно са ме обличали в панталонки.И сега не нося рокли.Панталона може да е с цепка до края на бедрото ми но ще е панталон.
Обаче не обичам момичетата.Много си падам даже по мъжете
Въпроса ми към теб е ....ти се гневиш и търсиш вина...как очакваш да реагират другите?Та ти не си приел ,че си различен как очакваш това да направят другите.
И още нещо ще те попитам а защо смяташ ,че ти си от другите от различните?Ами замислял ли си се ,че Вие може да сте нормалните рък останалите различните.
Ох май не трябва да говоря с теб ...като ,че ли ...извинявай а? Просто не искам да си тъжен това е.
всичко казано си е само мое лично мнение
Re: Обичта!
Въобще не съм тъжен,
е добре ще ползвам другите думи,и май ще спра да споделям.
Защо се дразните,не ми се сърдете,така мисля така говоря.
И защо ще спреш да говориш с мен,каквото и да споделиш си е твое мнение.
Ако искам ще се съглася,или ще премълча,това е.
Нали е форум за разговори и запознанства.
Не съм вулгарен,та макар ,че ползвах оная дума която не ви харесва.
не е богат този който има пари, а е богат този който ги харчи.
е добре ще ползвам другите думи,и май ще спра да споделям.
Защо се дразните,не ми се сърдете,така мисля така говоря.
И защо ще спреш да говориш с мен,каквото и да споделиш си е твое мнение.
Ако искам ще се съглася,или ще премълча,това е.
Нали е форум за разговори и запознанства.
Не съм вулгарен,та макар ,че ползвах оная дума която не ви харесва.
не е богат този който има пари, а е богат този който ги харчи.
Re: Обичта!
А ами така кажи.Не те познавам и ти мен също. Понеже имам една малко дразнеща черта ...ами говоря винаги това ,което мисля и не лъжа никога.И казвам винаги това което мисля а не това ,което би се харесало на събеседника.Хората ,които ме познават знаят ,че целта ми не е да обидя някого.Страхувах ,се да не те нараня а не нещо друго.А ми е приятно да разговарям с теб.
Използвай каквито думи искаш.В крайна сметка нещата са такива каквито са.Важен е смисъла ,който влагаш в тях.
Навремето имаше един гаден виц....
Ами Иванчо бил обратен и се чудел как да го каже на баща си.Започнал отдалеко:"Тате ти познаваш ли ,чувал ли си за ...добре де тук имаше име на известен гей но не го помня....да чувал съм -отговорил бащата.Е и ...
Ами той е гей.
Ами чувал ли си за еди кой си и той е гей .Така Иванчо изброил няколко имена....
Добре де ....попитал бащата и какво?
Ами тате аз ....ами аз съм гей.....
Не синко ти имаш ли пари ?
Ами нямам
Е тогава ти не си гей мойто момче ..ти си педераст.
Думи а? Зависи кой какво влага в тях нали?
Радвам се ,че не си тъжен.И заради мен пък най малко спирай да споделяш.
Моето мнение си е само мое в края на краищата.
всичко казано си е само мое лично мнение
Използвай каквито думи искаш.В крайна сметка нещата са такива каквито са.Важен е смисъла ,който влагаш в тях.
Навремето имаше един гаден виц....
Ами Иванчо бил обратен и се чудел как да го каже на баща си.Започнал отдалеко:"Тате ти познаваш ли ,чувал ли си за ...добре де тук имаше име на известен гей но не го помня....да чувал съм -отговорил бащата.Е и ...
Ами той е гей.
Ами чувал ли си за еди кой си и той е гей .Така Иванчо изброил няколко имена....
Добре де ....попитал бащата и какво?
Ами тате аз ....ами аз съм гей.....
Не синко ти имаш ли пари ?
Ами нямам
Е тогава ти не си гей мойто момче ..ти си педераст.
Думи а? Зависи кой какво влага в тях нали?
Радвам се ,че не си тъжен.И заради мен пък най малко спирай да споделяш.
Моето мнение си е само мое в края на краищата.
всичко казано си е само мое лично мнение
Re: Обичта!
[redsuzi], не мисля че някой се опитва да те засегне или нещо такова...
на един му се е сторило, че си тъжен и че търсиш вина и те успокоява от тази гледна точка... друг пък се дразни от дума, с която си обозначил нещо, което мисля че повечето отдавна сами са разбрали какво имаш предвид, когато я ползваш...
след като си решил да ползваш странна дума за нещо, не би трябвало да те учудва ако някой не те доразбере какво му казваш... никой не иска да ти слага думи в устата... просто рискове на живото предаване... наистина идваме тук да разговаряме, дай боже и занапред :-)
на един му се е сторило, че си тъжен и че търсиш вина и те успокоява от тази гледна точка... друг пък се дразни от дума, с която си обозначил нещо, което мисля че повечето отдавна сами са разбрали какво имаш предвид, когато я ползваш...
след като си решил да ползваш странна дума за нещо, не би трябвало да те учудва ако някой не те доразбере какво му казваш... никой не иска да ти слага думи в устата... просто рискове на живото предаване... наистина идваме тук да разговаряме, дай боже и занапред :-)
Re: Обичта!
В отговор на:друг пък се дразни от дума, с която си обозначил нещо, което мисля че повечето отдавна сами са разбрали какво имаш предвид, когато я ползваш...
Естествено, знам, че "педераст" в България се използва вместо "хомосексуален", обаче тва не значи, че ми харесва да ме наричат "педофил" или "ебач на деца", щото са синоними. На вас ако ви харесва и се самоопределяте като такива, си я ползвайте...
Re: Обичта!
разбирам те, [Jupiter], но ти сам виждаш че в различните речници думата е дадена с различно обяснение.
и в различни групи се приема с различно значение.
при това положение трудно може да се каже кое значение е "най-добро" или "най-правилно", понеже няма според какво да се отсъди. затова и "българското" значение не е по-лошо или по-добро от "испанското". значенията са просто въпрос на конвенция.
затова (в конкретния случай) ми се вижда много по-рационално и лесно да имаме предвид конкретното значение, което влага [redsuzi], когато говори той -- никой не ни насилва и ние да ползваме тая дума. нека не го насилваме и него. той ако иска да си промени думата, ще го направи сам, без ние да му се бъркаме ;-)
> Думата ми е страшно неприятна и не бих я употребил в замяна
> на "хомосексуалност".
на мен също не би ми харесало. аз също не бих я употребил.
но когато я използва [redsuzi] не се обиждам, нито засягам, защото съм се убедил че той няма предвид тия лоши неща с нея. когато той е използва, автоматично си я превеждам като "хомосексуалност", само някъде в мозъка mi безобидно се отбелязва факта, че е станал автоматичен превод.
но и не е редно да връчваме тълковен речник на посетителите на клуба, че да си мерят приказките с него...
не знам как е "правилно" да се постъпи, затова поне за себе си предочитам да го карам на автоматичен превод в ефир -- мързелива рационалност... това не е съвет, просто описвам собственото си възприятие...
и в различни групи се приема с различно значение.
при това положение трудно може да се каже кое значение е "най-добро" или "най-правилно", понеже няма според какво да се отсъди. затова и "българското" значение не е по-лошо или по-добро от "испанското". значенията са просто въпрос на конвенция.
затова (в конкретния случай) ми се вижда много по-рационално и лесно да имаме предвид конкретното значение, което влага [redsuzi], когато говори той -- никой не ни насилва и ние да ползваме тая дума. нека не го насилваме и него. той ако иска да си промени думата, ще го направи сам, без ние да му се бъркаме ;-)
> Думата ми е страшно неприятна и не бих я употребил в замяна
> на "хомосексуалност".
на мен също не би ми харесало. аз също не бих я употребил.
но когато я използва [redsuzi] не се обиждам, нито засягам, защото съм се убедил че той няма предвид тия лоши неща с нея. когато той е използва, автоматично си я превеждам като "хомосексуалност", само някъде в мозъка mi безобидно се отбелязва факта, че е станал автоматичен превод.
но и не е редно да връчваме тълковен речник на посетителите на клуба, че да си мерят приказките с него...
не знам как е "правилно" да се постъпи, затова поне за себе си предочитам да го карам на автоматичен превод в ефир -- мързелива рационалност... това не е съвет, просто описвам собственото си възприятие...
Re: Обичта!
В никакъв случай не съм тъжен,
Аз имам страшно чуство за хумор,но просто ви споделям някой неща в
живота.Тонове от майтап и критика нося.
А между другото тази тема беше предзначена за родители и приятели на гей
и лезбиен,те да си кажат как би реагирали ,между другото доста се посещава
клуб А А и никак не е чудно някой родител да се включи.Това е.
А пък аз, като че ли ви позаобичах и това че си споделяме,ми е много приятно.
не е богат този който има пари, а е богат този който ги харчи.
Аз имам страшно чуство за хумор,но просто ви споделям някой неща в
живота.Тонове от майтап и критика нося.
А между другото тази тема беше предзначена за родители и приятели на гей
и лезбиен,те да си кажат как би реагирали ,между другото доста се посещава
клуб А А и никак не е чудно някой родител да се включи.Това е.
А пък аз, като че ли ви позаобичах и това че си споделяме,ми е много приятно.
не е богат този който има пари, а е богат този който ги харчи.
Re: Обичта!
Да, прав си, но французите още използват "педе" в разговорния си език. Дори веднъж на входа на едно френскоезично гей диско бодигардовете ме питаха дали съм педе, за да ме пуснат. :-)
Обичта си е обич:)
...независимо дали детето ти е гей, със синдрома на Даун, дали е опасен престъпник или непоправим алкохолик,Сталин или Хитлер.Истинските родители винаги ще обичат децата си,независимо от недостатъците им,защото в краина сметка те са причината децата им да са такива каквито са.Техните гени и възпитание.И ако детето е по-различно от останалите деца,то ще има нужда от родителите си много повече и евела на такива,които застават зад него 100% и проявяват силен дух и се борят рамо до рамо със закостенелите предразсъдаци на обществото. Това са родителите,които истински обичат и са готови да поемат ударите на съдбата,ако отрочето им не се окаже такова,каквото са предвидили. С майките е по-лесно,с бащите...хммм,има момент на вътрешна борба и болка,обърканост и безсилие...но в краина сметка,ако в началото отказват да приемат деиствителността с времето разбират,че всъщност наи-важно е детето им да е щастливо.Такива деца стават пълноценни възрастни,със самочувствие и пълното самосъзнание за тва че са по-различни,но във никакъв случай по-лоши или по-некачествени от другите. Сигурно все пак тези родители таят надежда до края,че чудото би станало и момчето им може и да намери някоя,..бе дет ще е по-различна от другите и ще го накара да "прогледне" и към другия пол,..но кой би ги винил за тва,аз не смея
!!!
Nothing is more powerful than KNOWLEDGE! Cogito--ergo sum!
Nothing is more powerful than KNOWLEDGE! Cogito--ergo sum!
Re: Обичта!
Няма,ако ще плитки да ти е правила с панделки...не е от тва.Я ми кажи кат имаш спомени от малък момченцата ли ти бяха по-интересни или момиченцата? Денят се познава от сутринта
Nothing is more powerful than KNOWLEDGE! Cogito--ergo sum!
Nothing is more powerful than KNOWLEDGE! Cogito--ergo sum!
Re: Обичта!
според мен подобен подход е много хлъзгав :-)
"интереса", за който говориш съществува у всички деца или подрастващи. нещата, които ми са се случвали на мен по онова време, са се случвали и другите, но на -- тяхната сексуална ориентация не е като моята...
"интереса", за който говориш съществува у всички деца или подрастващи. нещата, които ми са се случвали на мен по онова време, са се случвали и другите, но на -- тяхната сексуална ориентация не е като моята...