ВЕЙЛАНС
27 отговора
235 прегледа
Re: НОВА ТЕМА
вейланс: личност. С този термин се обозначава заимстването на друга личност. Вейланс е замяна на самия себе си, приета след като личността е изгубила увереност в себе си. Преклир "във вейланса на баща си" се държи така, все едно че е баща си.
Правилото е следното: колкото по-силно човек е "заседнал" в някакъв вейланс или идентичност, толкова по-малко схваща, че съществува. И толкова по-трудно е, мисли си той, да получи внимание. Затова може да се случи той да стане твърде показен (да се излага на показ твърде старателно, твърде много да присъства във всеки момент от времето) или да стане разсеян (затворен, неопределен, отсъстващ повечето време).
Правилото е следното: човек приема идентичността на това, което получава внимание. Още едно правило е, че човек приема идентичността на това, което го е направило неуспяващ. (Та нали му е отделил своето внимание, нали така?)
Изходната личност това е собствената идентичност на човека. Когато човек губи или печели в живота, той оцветява своята изходна личност с вейланси или я "дави" в тях. Обаче тя може да бъде извадена
И че попаднах на този интересен текст-да не го забравя- По този начин, ако подбудим човек да лъже за проблемите си или да изобретява проблеми от същата величина, като тези, които има или той самият, или вейлансът, в който се намира, или да изобретява информация от същата или друга величина в сравнение с тази информация, на която е зафиксиран, това ще го направи здрав.
Вероятно проблемът е противоотрова за безсъзнателността. И е определено противоотрова за скуката.
Твоето щастие, Седефчо, е в твоите ръце, а не в моето нещастие.
Правилото е следното: колкото по-силно човек е "заседнал" в някакъв вейланс или идентичност, толкова по-малко схваща, че съществува. И толкова по-трудно е, мисли си той, да получи внимание. Затова може да се случи той да стане твърде показен (да се излага на показ твърде старателно, твърде много да присъства във всеки момент от времето) или да стане разсеян (затворен, неопределен, отсъстващ повечето време).
Правилото е следното: човек приема идентичността на това, което получава внимание. Още едно правило е, че човек приема идентичността на това, което го е направило неуспяващ. (Та нали му е отделил своето внимание, нали така?)
Изходната личност това е собствената идентичност на човека. Когато човек губи или печели в живота, той оцветява своята изходна личност с вейланси или я "дави" в тях. Обаче тя може да бъде извадена
И че попаднах на този интересен текст-да не го забравя- По този начин, ако подбудим човек да лъже за проблемите си или да изобретява проблеми от същата величина, като тези, които има или той самият, или вейлансът, в който се намира, или да изобретява информация от същата или друга величина в сравнение с тази информация, на която е зафиксиран, това ще го направи здрав.
Вероятно проблемът е противоотрова за безсъзнателността. И е определено противоотрова за скуката.
Твоето щастие, Седефчо, е в твоите ръце, а не в моето нещастие.
Re: Отивам да ям.
Позволих си да сменя заглавието на темата-да се знае за какво става въпрос.
Аз лесно се сърдя и лесно ми минава обикновено. Трябва някой да е тотално нагъл, брутален и да ме прави на балък, че да стана злопаметна.
С две думи-често, когато човек не може да преживее нещо в собствената си идентичност, защото то е твърде болезнено за него, той влиза в чужд вейланс.
При одитинга има указания-ако примерно някакъв инцидент е болезнен за преклира, той първо го преживява от името на друг присъствал или не и така постепенно се приближава до усилието да преживее ситуацията като самия себе си.
В реалността хората непрекъснато правят това несъзнателно. И затова и не могат да чувстват, защото от името на чужд мейланс май само може да се анализира. Истинското прочувстване те изпраща директно в собствената ти идентичност. И поради болката и страданието, те могат да си изработят маски-това са все чужди идентичности-и да покрият съществото си с тях. Така директната ситуация няма контакт с тях, а с автоматизмите, които са си изградили.
Та затова и казах, че това да я чувстваш така далечна значи според мен, че просто си влязъл в друга идентичност и тя не присъства там.
Донът би казал, че си преместил събирателната точка...
Но една енграма може да се мине само и единствено в собствения вейланс, за да се изчисти.
С други думи-директният сблъсък е неизбежен в крайна сметка.
Твоето щастие, Седефчо, е в твоите ръце, а не в моето нещастие.
Аз лесно се сърдя и лесно ми минава обикновено. Трябва някой да е тотално нагъл, брутален и да ме прави на балък, че да стана злопаметна.
С две думи-често, когато човек не може да преживее нещо в собствената си идентичност, защото то е твърде болезнено за него, той влиза в чужд вейланс.
При одитинга има указания-ако примерно някакъв инцидент е болезнен за преклира, той първо го преживява от името на друг присъствал или не и така постепенно се приближава до усилието да преживее ситуацията като самия себе си.
В реалността хората непрекъснато правят това несъзнателно. И затова и не могат да чувстват, защото от името на чужд мейланс май само може да се анализира. Истинското прочувстване те изпраща директно в собствената ти идентичност. И поради болката и страданието, те могат да си изработят маски-това са все чужди идентичности-и да покрият съществото си с тях. Така директната ситуация няма контакт с тях, а с автоматизмите, които са си изградили.
Та затова и казах, че това да я чувстваш така далечна значи според мен, че просто си влязъл в друга идентичност и тя не присъства там.
Донът би казал, че си преместил събирателната точка...
Но една енграма може да се мине само и единствено в собствения вейланс, за да се изчисти.
С други думи-директният сблъсък е неизбежен в крайна сметка.
Твоето щастие, Седефчо, е в твоите ръце, а не в моето нещастие.
Да, ама не.
По-скоро е друго. Оставаш си същата личност, единствената разлика е,
че се дистанцираш от общата личност.
Когато сте двама, има една трансформация на "Аз"-а,
вече твоя и нейния "Аз" сте един общ "Аз". Когато се получат такива колизии (да речем), мойто състояние е измъкване на собствения "Аз" и дистанциране от общия, по причини примерно, че не искам да се идентифицирам с погрешната половинка на общия "Аз". В момента сме два самостоятелни "Аз"-а. Това е, простичко и ясно.
Да, ама не...
че се дистанцираш от общата личност.
Когато сте двама, има една трансформация на "Аз"-а,
вече твоя и нейния "Аз" сте един общ "Аз". Когато се получат такива колизии (да речем), мойто състояние е измъкване на собствения "Аз" и дистанциране от общия, по причини примерно, че не искам да се идентифицирам с погрешната половинка на общия "Аз". В момента сме два самостоятелни "Аз"-а. Това е, простичко и ясно.
Да, ама не...
Re: Да, ама не.
И това е възможно. Излизане от общия егрегор и отчуждаване.
Обаче все пак не забравяй и пообмисли факта, че всички хора влизат в различни вейланси-несъзнателно и през целия си живот.
Дистанцирането може и да те направи спокоен, но няма да унищожи енграмите.
Ще стане нещо неприятно и това се случва непрекъснато.
Чрез дистанциране ти ще избягаш от хватката на емоциите, но те ще останат в теб като факсимиле и в бъдеще ти няма и да припарваш до области и ситуации, които могат да сложат пръст в раната.
Твоето щастие, Седефчо, е в твоите ръце, а не в моето нещастие.
Обаче все пак не забравяй и пообмисли факта, че всички хора влизат в различни вейланси-несъзнателно и през целия си живот.
Дистанцирането може и да те направи спокоен, но няма да унищожи енграмите.
Ще стане нещо неприятно и това се случва непрекъснато.
Чрез дистанциране ти ще избягаш от хватката на емоциите, но те ще останат в теб като факсимиле и в бъдеще ти няма и да припарваш до области и ситуации, които могат да сложат пръст в раната.
Твоето щастие, Седефчо, е в твоите ръце, а не в моето нещастие.
