Коя книга

напомня най-силно начина ви на живот? :)

Извинявам се за тъпата уловка на недовършения въпрос.
Извинявам се донякъде и за самия хммм ... неоригинален въпрос, но него го заимствах почти 100% от “Капитал лайт” (там е “Кой филм напомня ...”)
Понеже, пак си мисля, че е коректно първо аз да отговаря на въпроса си, и пак като се замисля... безсъбитийността рядко е повод за белетристика.
Но пък има две изречения, приложими с настойчива повторяемост:
“Легна и спа” (от “Синове и любовници” на Д. Х. Лоурънс) и
“От утре започваха всички интересни неща, но какво да правя с проточилата се пред мен празна вечер?” (от разказ на незапомнен от мен автор)

Сега е ваш ред. Може да не е за целия ви живот, може да е само за един ден, или за едно събитие. Нещо, за което сте си казали: "Това сякаш за мен са го писали!" Приемат се и стихове.

And the people bowed and prayed
To the neon god they made.

Една поема, която прочетох като бях на 16... И нищо, нито една книга или стих все още не са я изтрили по този показател. "Маска и поет" на Фернанду Песоа.

Ще цитирам само някои неща...

"Сърцето ми е кръчма,
отворена по всяко време.
Огромна треска бях на часовете,
агония в ковачницата на емоциите...

Аз искам всичко, най-малкото от малкото,
което е възможно дори, когато то е невъзможно"

Acropolis adieu

много и различни неща.

ето едно. rmr.

вече съм го пускала и в друг клуб, но:

Du, Nachbar Gott, wenn ich dich manchesmal
in langer Nacht mit hartem Klopfen stцre,
so istґs weil ich dich selten atmen hцre
und weiЯ: Du bist allein im Saal.
Und wenn du etwas brauchst, ist keiner da,
um deinem Tasten einen Trank zu reichen:
Ich horche, gib ein kleines Zeichen.
Ich bin ganz nah.

Nur eine schmale Wand ist zwischen uns,
durch Zufall; denn es kцnnte sein:
ein Rufen deines oder meines Munds -
und sie bricht ein
ganz ohne Lдrm und Laut.

Wenn es nur einmal ganz so stille wдre.
Wenn das Zufдllige und Ungefдhre
Verstummte und das nachbarliche Lachen,
wenn das Gerдusch, das meine Sinne machen,
mich nicht so sehr verhinderte am wachen

Dann kцnnte ich in einem tausendfachen
Gedanken bis an deinen Rand dich denken
Und dich besitzen (nur ein Lдcheln lang),
um dich an alles Leben zu verschenken
wie einen Dank.

и още едно. hl:


Vor der Kaserne
Vor dem großen Tor
Stand eine Laterne
Und steht sie noch davor
So woll'n wir uns da wieder seh'n
Bei der Laterne wollen wir steh'n
Wie einst Lili Marleen.

Unsere beide Schatten
Sah'n wie einer aus
Daß wir so lieb uns hatten
Das sah man gleich daraus
Und alle Leute soll'n es seh'n
Wenn wir bei der Laterne steh'n
Wie einst Lili Marleen.

Schon rief der Posten,
Sie blasen Zapfenstreich
Das kann drei Tage kosten
Kam'rad, ich komm sogleich
Da sagten wir auf Wiedersehen
Wie gerne wollt ich mit dir geh'n
Mit dir Lili Marleen.

Deine Schritte kennt sie,
Deinen zieren Gang
Alle Abend brennt sie,
Doch mich vergaß sie lang
Und sollte mir ein Leids gescheh'n
Wer wird bei der Laterne stehen
Mit dir Lili Marleen?

Aus dem stillen Raume,
Aus der Erde Grund
Hebt mich wie im Traume
Dein verliebter Mund
Wenn sich die späten Nebel drehn
Werd' ich bei der Laterne steh'n
Wie eins Lili Marleen


няма значение защо.

но едно от онези неща, които помним необяснимо защо:
"- Вие сте Лили Марлен?!
- Не, аз съм само певицата, която пее песента."
От "Лили Марлен" на Р. В. Фасбиндер
Тъжен филм, нищо че никой не умира.

And the people bowed and prayed
To the neon god they made.

Хелър "Чисто злато" - Добрите намерения никога не се сбъдват... хм така ли беше?

пък на мен филмът не ми хареса :(
мноу милуодрамъ, мноу нешту...

"Черният обелиск". Главният герой много ми напомня за мене...

------------------------
Слушай беззвучието...

Превива циркът кръглия си гръб
щом клоунът танцува неуморно,
но външноста, излята във калъп,
разпада се във тясната гримьорна.
На масата е другото лице,
разтегнато от смях, наивно бяло,
а истинското в двете му ръце -
пред матовото тройно огледало...
а истинското в дветe му ръце -
пред матовото тройно огледало.

Клоунът след чаша чай
си тръгва, тръгва уморен.
Изгубва се в прегръдката на мрака.
Клоунът сега е пак
съвсем, съвсем обикновен.
До утре, до утре, до утре,
до утре вечер в другия спектакъл.
До утре, до утре, до утре,
до утре вечер в другия спектакъл.

Той пак е сам, говори без слова
с предметите от своята окъжност.
Бе писал някой нещо за това,
че клоунът винаги е тъжен.
Макар че не на всеки този свят
безценното предимство е донесъл -
изкуството да бъде вечно млад
и през сълзи дори да бъде весел,
изкуството да бъде вечно млад
и през сълзи дори да бъде весел...

(Клоунът, В. Найденов)

------------------------
Слушай беззвучието...

На мен ми хареса, но аз харесвам сантиментални неща. А и все пак това си е любовен филм, поне за мен. Льо жанр оближ, както се казва :) Признай му поне едно достойнство в графата "разнообразие": финалните надписи текат зад гърба на жена :)

And the people bowed and prayed
To the neon god they made.

с Ванеса Паради дали е филм по роман?

признавам, че има идейки.

за някои дори минава за постмодернист, който си играе с хоризонта на очакванията. тоезд, нешту къту: те ви свръхизтъркан жанр, ся швидите кви шги свърша с него, докът прая и критика на упштистфоту кът такоъ.

няма лошо може би.

ама ЗАЩО точно тип 'холивудска мелодрама от 1950те'... можеше други неща да ползва за гевгир за везане... или въже за бесене, знам ли...

пък аз ХИЧ не обичам преекспониране на сантименталното... :(

захарта е вредна за вашите зъби.

Може би Фасбиндер си е (бил) един сантиментален пич, въпреки всичко. Социалните моменти ме оставят безразлична, да не кажа че ме дразнят. Но след като в този филм не съм ги забелязала, или съм била много увлечена от личната история, или те са били твърде деликатни за мен. Но когато се зачекват много теми, схематизмът е неизбежен поради ограничението на времето, а пък когато го забележиш, няма начин да не те подразни (което ми напомня за Оливър Стоун "един блестящ занаятчия"). Хареса ми сцената в края на филма, когато той я запозна с жена си на фона на разни лели, майки и други роднини във вечерни рокли и с бижута (тя май си е социална :) Изкушавам се да заключа, че според филма евреите не винаги са по-добрия етнос, но той е правен преди да бъде измислен Холокоста, така че не дължи поклон на политическата коректност. Понеже подобни политически изводи никак не са ми по вкуса, ще кажа просто, че това е история за един качествен и един недотам (качествен) човек. Може да се случи с всякакви хора и по всяко време ("връзката на киното с живота", "универсалност на образите" - любими клишета :)

And the people bowed and prayed
To the neon god they made.

Нямам представа :(
Може би някой друг знае.

And the people bowed and prayed
To the neon god they made.

"преди да бъде измислен Холокоста"??
:(

Защо?
Не мислиш ли, че със огромното страдание на евреите се злоупотребява по непоносим начин вече?
Не мислиш ли, че от процес на компенсация и едно световно искане на прошка от страдалите, нещата се преекспонират и израждат в печелене на дивиденти от чувството за вина?
Не съм семит. Нито антисемит. Не обичам опорочаването на нещата. Не обичам трупането на дивиденти, както парични, така и емоционално - исторически, политически и каквито и да било други от нечие страдание и чувство за вина, респективно. Това опошляване на жертвите, които са дадени е неприемливо и отвращаващо.

------------------------
Слушай беззвучието...

Имах предвид внасянето на ново тясно значение на думата holocaust като "изтреблението на еврейския народ през Втората световна война" и всичи съпътстващи жестове на поклонение. Мисля (без да съм 100% сигурна), че това започва някъде в началото на 1990-те години, което е известно време след филма. Затова написах, че във филма няма траурна почит.

And the people bowed and prayed
To the neon god they made.

абсолютно точно!

And the people bowed and prayed
To the neon god they made.

не харесах 'пианистът' на полански.
по тази и някои други причини.

в тази връзка, изчети си пак темата за страданието :)
тва имах предвид :)

to4no zatova bqh siguren, 4e 6te me razbere6

------------------------
Слушай беззвучието...