..........

за пореден път се провалих,приятели
нищо ново под моето слънце

та рекох да ви поплача на рамото
сори

Когато човек не може да направи друго, може поне да съчувства...аз мога обаче, така че няма да съчувствам.

"Нещата трябва да са възможно най-прости, но не повече." Айнщайн

според чужди критерии сигурно!? или според твои...

---

Прегръщам те силно и чакам да се появи отново онази заразителна усмивка на лицето ти!

И ти изпращам няколко далечни целувчици..Дейти

Давай нататък.

Усмихни се на твоето слънце както само ти си знаеш!

И то ще ти се усмихне, та няма да ти дойде наум за въображаеми провали...


ДЪГАТА

..в какво си се провалила...
..и защо казваш, че си се провалила?

мерси за липсата на съчувствие
хубаво е да има къде да си похленчиш спокойно

и според чуждите и според моите.макар да се имат предвид различни неща.

за пореден път не можах да преодолея страховете си
оценките, състезанията и всичко от тоя род

избягах

за мен беше важно да се науча да опитвам, да участвам

и аз те прегръщам Дейти

давам нататък

утрото е по-мъдро от вечерта

аз си имам две слънца и на двете ще се усмихна

и на теб също мила

отговорих вече някъде по-нагоре,та да не се повтарям

имах нужда с някой да поговоря
сега съм много,много по-добре

благодарение на вас



благодарностите ще са в бири някога някъде

обичам ви

Съчувствието е стока, която се предлага, когато няма какво друго да предложиш.
Това казах.
И много пъти съм го казвала всъщност...преди време в един разговор се дивеха как отците от нашата християнска църква предлагат съчувствие и състрадание на бедните.
Аз отбелязах, че бедният човек няма нужда от съчувствие, а от работа, а за работа е необходим развит бизнес.
Ако в ръцете си имаш възможност да създаваш работни места и да съчувстваш, кое ще избереш и защо?

Твоето щастие, Седефчо, е в твоите ръце, а не в моето нещастие.

за пореден път не можах да преодолея страховете си
оценките, състезанията и всичко от тоя род

избягах

Колко пъти трябва да опитваш, докато обръгнеш достатъчно, че да спреш да бягаш? А не е ли по-добре да обръгнеш в сухи тренировки? И следващият път да си подготвена, а не да ти е пореден?

Твоето щастие, Седефчо, е в твоите ръце, а не в моето нещастие.

за бири винаги!

ти да се учиш да участваш!?? направо е смешно, ами че ти си толкова активна :) знаеш го, просто трябва да го повярваш/видиш в себе си...

страховете явно са нещо сложно обаче - те все пак са си нещо чуждо, за което всеки друг би те убедил че не е зле да ги имаш, за да не те прегази нещо на улицата... остават си хем с чужд произход, пък са и твои, защото ти вършат работа на теб точно, произхода показва само че някой е бил някога загрижен за теб, и затова те е научил да се страхуваш. Това е простичко, но ако нямаш време да се замислиш за друг вариант върши работа, а измислиш ли друг вариант да се грижиш за себе си без страх - тогава пък ще си е изцяло твой, което не е "голямата работа" - само от гледна точка на егото това е важно за отбелязване че се справяш сама, от друга гледна точка е важно просто че всичко е наред и че проблема е решен...

надявам се да не губиш увереност, само я трупай вече

---

Всеки човек в определен момент има нужда от подкрепа. Нещо малко, но изключително нужно. Мисля, че получи такава.

Е, това вече е нещо друго... Не си губи усмивката!

ДЪГАТА

сухи тренировки?
Не съм сигурна,че те разбирам.
Нещо като мислено разиграване на разни подобни ситуации ли?
Не ми се вярва да помогнат.
Опит се трупа само в практиката, в реални ситуации

Или имаш предвид да мирясам вече и да си седя у мисловния гьол

Това е разумен съвет.И аз си го мисля

"Ако в ръцете си имаш възможност да създаваш работни места и да съчувстваш, кое ще избереш и защо?"

ми нема да съчувствам - ще действам за благото на ближния
от една кръвна група сме с тебе