Имаме ли отбор?
8 отговора
225 прегледа
Имаме ли отбор?
Дълго време не съм писал в този форум, период през който се случиха доста неща с нашия отбор, които се нуждаят от коментар и точно това ще се опитам да направя в рамките на този форум.
Мисля, че трябва да се започне с най-актуалната тема-смяната на тренъора-лично аз много се притеснявах от фигурата на Сашо Станков. Трябва да призная, че някака си отбора под неговото ръководство тръгна напред, но все пак си мисля, че той не беше подходящата личност, която би ни извела до шампионската титла. В нощта след оставката на Станков дълго време мислих кой е най-удачния избор сега и наистина като чух за Феро,а и като се замислих, установих, че това е възможно най-правилния избор. Самия Феро дълги години показа наистина много стойностни качества за тренъор, именно той създаде Литекс като от един среден втородивизионен отбор, във един от основните кандидати за титлата. Мисля, че за възхода на ловешкия отбор, той има основен принос, тъй като сами по себе с парите на Ганчев не са достатъчни, в тази насока са показателни докъде достигнаха брокерите с Ботев или милионите наляти от Чорни в лефски. Друго в последните години именно отбора на Литекс прави най-качествените трнсфери на чуждестранни футболисти и то на много разумни суми. именно под ръководството на Феро ловчанлии постигнаха съкрушителни успехи срещу нас, а и срещу Лефски, именно това показва класа в тренъорската професия. Именно тези негови качества, съчетани с традициите в нашия клуб, онзи чутовен армейски дух, публиката на отбора смятам,ч е именно Феро е идеалния вариант за развитие напред. От друга страна мисля, че именно тук е мястото да изразя дълбокото си несъгласие с отделни фенове, които надигат глава срещу Феро, тъй като той водел отбора на Литекс, когато ние нанесъл най-тежките поражения-именно това доказва, че е много качествен и добър тренъор.
Отбора-да си кажа честно рядко съм бил така оптиммистично настроен. За пръв път си мисля, че имаме един доста балансиран отбор, със силна конкуренция на всеки пост. Мисля, че се направи една добра селекция и се запълниха проблемите и дупките в отбора. Почвам отзад напред-нападението-привлякоха се 2 за емен качествени тарана-Сакалиев и Хазуров. Първия е един доказан футболист, който при нас трябва да разкрие напълно своя потенциал. Втория засега от това, което съм виждал е един голям талант, който ще достигне до големи успехи на футболния терен, така Евгени вече не е безалтернативен и в една по-силна конкуренция ще дава повече от себе си. От друга страна всички те имат доста добра игра с глава. Към тях следва да се прибави и Заков и мисля, че на този етап проблемите в атака са разрешение. В средата на терена- направи се една много умна постъока-именно по-ранна подготовка за замяна на утвърдени играчи, които ще бъдат трансферирани в чужбина-Бадема и Велизар-иде реч за Муждири и Емил Петков, който по-скоро е десен халф бек. Този сезон Велизар и Бадема са мотивирани да покажат най-доброто от себе си, тъй като именно това ще има гарантира място в отбора на Пламен Марков. Похвална е и трансферната политика, тъй като двамата не бяха продадени набързо на 2-рокласни европейски отбори за някакви смешни пари. Именно при едно добро представяне на европейското ще се осигури техния трансфер в качествени европйски клубове, което би акумулирало допълнително средства и което означава,че няма да има други продажби и ще има възможност да се изгради един по-качествен отбор. Именно това е правилната политика на всички успели източни отбори-продажба на единици звезди за сериозни суми, които дават възможност да се запази гръбнака на отбора и той да върви напред-примери- Динамо, Спарта, а защо не и Розенборг.Защитата-продаде се един много спорен играч-Сашето Томаш. Мисля, че Феро, а и Станков разбраха, че Чарас е един много качествен футболист, който ще бъде налаган като ляв бек. Именно той може да бъде дублиран от Хаджи като ляв халф -бек. Отдясно като халф-бек се взе Емил Петков, а като десен бек остава твърдо Данчо Тодоров. Централни защитници-Гай и Карлуш, но постепенно Митревски влиза във форма , за него съм чувал добри отзиви, а и един от младите май беше Адриан Олегов, мога и да бърка, но съм чувал, че имал голям талант за защитник. Именно тези играчи могат да се сработят и да заздравят защитата, която според мене е най-проблеманта част в отбора. Вратарите-приветствам идеята тренъора на врататриите да определи кой е да е титуляр, явно Хмарук е качествен играч, полека започва да се дава шанс на Генко, а не като безалтернатива Колев, който като не му е ден прави ужасяющи грешки.
Именно в духа на тези мисли, наличието на качествен отбор, качествена селекция, наличието на някаква степен на сработеност между играчите ми вдъхва този оптимизъм. Ние като публика също трябва да дадем своя дан за успеха на отбора. Това няма да стане никак лесно, тъй като подуянското зло отново се готви за поредния си оперативен план- измислен шампион по случай 90 тата годишнина . Именно сега ние трябва да се обединим, за да празнувме 30-та титла насред 90 годишнината на подуянци.
Мисля, че трябва да се започне с най-актуалната тема-смяната на тренъора-лично аз много се притеснявах от фигурата на Сашо Станков. Трябва да призная, че някака си отбора под неговото ръководство тръгна напред, но все пак си мисля, че той не беше подходящата личност, която би ни извела до шампионската титла. В нощта след оставката на Станков дълго време мислих кой е най-удачния избор сега и наистина като чух за Феро,а и като се замислих, установих, че това е възможно най-правилния избор. Самия Феро дълги години показа наистина много стойностни качества за тренъор, именно той създаде Литекс като от един среден втородивизионен отбор, във един от основните кандидати за титлата. Мисля, че за възхода на ловешкия отбор, той има основен принос, тъй като сами по себе с парите на Ганчев не са достатъчни, в тази насока са показателни докъде достигнаха брокерите с Ботев или милионите наляти от Чорни в лефски. Друго в последните години именно отбора на Литекс прави най-качествените трнсфери на чуждестранни футболисти и то на много разумни суми. именно под ръководството на Феро ловчанлии постигнаха съкрушителни успехи срещу нас, а и срещу Лефски, именно това показва класа в тренъорската професия. Именно тези негови качества, съчетани с традициите в нашия клуб, онзи чутовен армейски дух, публиката на отбора смятам,ч е именно Феро е идеалния вариант за развитие напред. От друга страна мисля, че именно тук е мястото да изразя дълбокото си несъгласие с отделни фенове, които надигат глава срещу Феро, тъй като той водел отбора на Литекс, когато ние нанесъл най-тежките поражения-именно това доказва, че е много качествен и добър тренъор.
Отбора-да си кажа честно рядко съм бил така оптиммистично настроен. За пръв път си мисля, че имаме един доста балансиран отбор, със силна конкуренция на всеки пост. Мисля, че се направи една добра селекция и се запълниха проблемите и дупките в отбора. Почвам отзад напред-нападението-привлякоха се 2 за емен качествени тарана-Сакалиев и Хазуров. Първия е един доказан футболист, който при нас трябва да разкрие напълно своя потенциал. Втория засега от това, което съм виждал е един голям талант, който ще достигне до големи успехи на футболния терен, така Евгени вече не е безалтернативен и в една по-силна конкуренция ще дава повече от себе си. От друга страна всички те имат доста добра игра с глава. Към тях следва да се прибави и Заков и мисля, че на този етап проблемите в атака са разрешение. В средата на терена- направи се една много умна постъока-именно по-ранна подготовка за замяна на утвърдени играчи, които ще бъдат трансферирани в чужбина-Бадема и Велизар-иде реч за Муждири и Емил Петков, който по-скоро е десен халф бек. Този сезон Велизар и Бадема са мотивирани да покажат най-доброто от себе си, тъй като именно това ще има гарантира място в отбора на Пламен Марков. Похвална е и трансферната политика, тъй като двамата не бяха продадени набързо на 2-рокласни европейски отбори за някакви смешни пари. Именно при едно добро представяне на европейското ще се осигури техния трансфер в качествени европйски клубове, което би акумулирало допълнително средства и което означава,че няма да има други продажби и ще има възможност да се изгради един по-качествен отбор. Именно това е правилната политика на всички успели източни отбори-продажба на единици звезди за сериозни суми, които дават възможност да се запази гръбнака на отбора и той да върви напред-примери- Динамо, Спарта, а защо не и Розенборг.Защитата-продаде се един много спорен играч-Сашето Томаш. Мисля, че Феро, а и Станков разбраха, че Чарас е един много качествен футболист, който ще бъде налаган като ляв бек. Именно той може да бъде дублиран от Хаджи като ляв халф -бек. Отдясно като халф-бек се взе Емил Петков, а като десен бек остава твърдо Данчо Тодоров. Централни защитници-Гай и Карлуш, но постепенно Митревски влиза във форма , за него съм чувал добри отзиви, а и един от младите май беше Адриан Олегов, мога и да бърка, но съм чувал, че имал голям талант за защитник. Именно тези играчи могат да се сработят и да заздравят защитата, която според мене е най-проблеманта част в отбора. Вратарите-приветствам идеята тренъора на врататриите да определи кой е да е титуляр, явно Хмарук е качествен играч, полека започва да се дава шанс на Генко, а не като безалтернатива Колев, който като не му е ден прави ужасяющи грешки.
Именно в духа на тези мисли, наличието на качествен отбор, качествена селекция, наличието на някаква степен на сработеност между играчите ми вдъхва този оптимизъм. Ние като публика също трябва да дадем своя дан за успеха на отбора. Това няма да стане никак лесно, тъй като подуянското зло отново се готви за поредния си оперативен план- измислен шампион по случай 90 тата годишнина . Именно сега ние трябва да се обединим, за да празнувме 30-та титла насред 90 годишнината на подуянци.
Re: Имаме ли отбор?
Имаме НО трябва да го докажем а мисля че точно Ферарио Спасов е човека които е доказвал това именно в България и именно срещу уецки под силния оперативен натиск. А ние феновете просто трябва да изчакаме малко за да видим това доказателство което ще дойде много много скоро поне според мен. И ще можем да честитим юбилея на уецкито с дубъл , но дубъл който ще празнуваме на Армията.
По въпроса съществуват две мнения едното е моето а другото грешното!
Re: Имаме ли фенклуб?
Големи скандали се разразиха в агитката на ЦСКА покрай вчерашния мач с “Черноморец”. В началото на мача част от привържениците, дошли да наблюдават спаринга, започнаха да скандират името на новия наставник Ферарио Спасов. Това вбеси председателя на “червения” фенклуб Димитър Ангелов. Дучето дори тръгна на саморазправа с привържениците, които подкрепяха специалиста, с което демонстрира явната си неприязън към Спасов. В крайна сметка заради заплахите и псувните на Дучето агитката спря да скандира името на Феро. “Не искаме левскари, анонимници и мениджъри в ЦСКА. Това е позицията на националния фенклуб”, разпалено обясни Дучето след инцидента.
“Не смятам, че това е най-добрият начин да се посрещне новият треньор. Все пак той идва с амбицията да жъне успехи с ЦСКА – нещо, което искат и привържениците. Затова смятам, че те трябва да оставят треньора да работи на спокойствие. “, заяви Алтин Хаджи. Мнението му бе подкрепено и от останалите футболисти.
Явор Пиргов, Меридиан мач
“Не смятам, че това е най-добрият начин да се посрещне новият треньор. Все пак той идва с амбицията да жъне успехи с ЦСКА – нещо, което искат и привържениците. Затова смятам, че те трябва да оставят треньора да работи на спокойствие. “, заяви Алтин Хаджи. Мнението му бе подкрепено и от останалите футболисти.
Явор Пиргов, Меридиан мач
Re: Цесекарството като секта
Най-опасният момент, с най-тревожните последици, винаги се е получавал, когато ние, “червените” фенове, преставаме да мислим за отбора и започваме да се тревожим за нещо друго. За това кой измежду нас е най-големият и най-заслужилият. Покрай тези предизвикателства и покрай тези амбиции и ЦСКА остава на заден план, а това да бъдеш цесекар се превръща в нещо по-особено. Превръща се в секта.
Естествено, импулс за тези разсъждения получих от последния прецедент, в който ръководството на ЦСКА без уговорки взе едно разумно решение, а някои се опитаха да го бламират. Защо? Защото тръгнаха да се изкарват по-големи католици и от папата. Защото били цесекари.
Всеки фен, който влиза на стадиона, който е там, за да подкрепя отбора си, е част от него, част от нещата, които се случват и благодарение на това е истински цесекар. Той е част от делото, съобразно онова, което е в състояние да даде. И като такъв следва да бъде уважаван от останалите привърженици, съпричастни на “червената” кауза.
Какво се получава обаче, ако някой е сред нас не заради отбора, а заради себе си? За това да си измисля йерархия и да се чувства по-високо в нея. Получава се онова, на което станахме свидетели и което тръгна да работи срещу най-важното, срещу онова, което ни събира и което осмисля присъствието ни в “червената” общност. Нашият отбор. Отборът, който трябва да бъде изграден и който трябва да придобие онази класа, благодарение на която да почне да побеждава. Включително и в Европа.
Последиците на тези разрушителни за клуба ни амбиции са многобройни. Те се изявяват в езотеричните кръгове на по-цесекарите, на по-посветените, в самосъзнанието, че ти си повече от останалите, а те са “анонимници”, че не разумните основания, а самата твоя воля е валидното. Защото ти, някъде в собствените си представи, си застанал по-нависоко.
От такива нагласи нищо положително за отбора ни не е произлязло, няма и да произлезе.
Все пак има сили, които са в състояние да застанат срещу подобни инерции и подобна примитивна първосигналност. И това са ценностите на демокрацията, на новото време, които и ние, свободните хора от територията на свободното слово, се стремим да утвърждаваме. Защото се трудим не за да получим, а за да дадем, защото се вслушваме в основанията на другите и ги претегляме на везните на разума, защото не се имаме за нещо повече от онзи фен с червено шалче, който влиза в митичния сектор “Г”, за да бъде част от неумиращите ни амбиции.
Най-важното, защото за нас ЦСКА не е секта, а кауза, която ще успее едва тогава, когато престанем да измерваме кой какво е дал и кой е застанал по-нависоко. Когато хората, които са решени да дадат онова, което е по силите им, станат достатъчно много. И когато успеем в това, ще видим как и нещата ще започнат да се случват. Едно по едно.
Естествено, импулс за тези разсъждения получих от последния прецедент, в който ръководството на ЦСКА без уговорки взе едно разумно решение, а някои се опитаха да го бламират. Защо? Защото тръгнаха да се изкарват по-големи католици и от папата. Защото били цесекари.
Всеки фен, който влиза на стадиона, който е там, за да подкрепя отбора си, е част от него, част от нещата, които се случват и благодарение на това е истински цесекар. Той е част от делото, съобразно онова, което е в състояние да даде. И като такъв следва да бъде уважаван от останалите привърженици, съпричастни на “червената” кауза.
Какво се получава обаче, ако някой е сред нас не заради отбора, а заради себе си? За това да си измисля йерархия и да се чувства по-високо в нея. Получава се онова, на което станахме свидетели и което тръгна да работи срещу най-важното, срещу онова, което ни събира и което осмисля присъствието ни в “червената” общност. Нашият отбор. Отборът, който трябва да бъде изграден и който трябва да придобие онази класа, благодарение на която да почне да побеждава. Включително и в Европа.
Последиците на тези разрушителни за клуба ни амбиции са многобройни. Те се изявяват в езотеричните кръгове на по-цесекарите, на по-посветените, в самосъзнанието, че ти си повече от останалите, а те са “анонимници”, че не разумните основания, а самата твоя воля е валидното. Защото ти, някъде в собствените си представи, си застанал по-нависоко.
От такива нагласи нищо положително за отбора ни не е произлязло, няма и да произлезе.
Все пак има сили, които са в състояние да застанат срещу подобни инерции и подобна примитивна първосигналност. И това са ценностите на демокрацията, на новото време, които и ние, свободните хора от територията на свободното слово, се стремим да утвърждаваме. Защото се трудим не за да получим, а за да дадем, защото се вслушваме в основанията на другите и ги претегляме на везните на разума, защото не се имаме за нещо повече от онзи фен с червено шалче, който влиза в митичния сектор “Г”, за да бъде част от неумиращите ни амбиции.
Най-важното, защото за нас ЦСКА не е секта, а кауза, която ще успее едва тогава, когато престанем да измерваме кой какво е дал и кой е застанал по-нависоко. Когато хората, които са решени да дадат онова, което е по силите им, станат достатъчно много. И когато успеем в това, ще видим как и нещата ще започнат да се случват. Едно по едно.
Редактирано от Gawain на
Re: Цесекарството като секта
Бате, кво си го написал така завоалирано? Кажи го направо: Дучето е педал и се изживява като фюрер.
Но си пропуснал нещо. Нека въпросния водач да каже кой стои зад него и зад тази атака. Той едва ли би си позволил подобна смелост и арогантност /включително хамалски псувни в ефир при Диков/, ако нямаше зад гърба си нечия подкрепа!

Но си пропуснал нещо. Нека въпросния водач да каже кой стои зад него и зад тази атака. Той едва ли би си позволил подобна смелост и арогантност /включително хамалски псувни в ефир при Диков/, ако нямаше зад гърба си нечия подкрепа!
Re: Цесекарството като секта
Дучето разбира се е конкретният повод, но този момент не се изчерпва само с него. Тази представа някои да се изживяват като по-заслужили и по-големи от останалите, да се опитват да налагат на другите фенове своята позиция и то без да намират за нужно да я аргументират, я има отдавна. Хем искаме да имаме отбор, хем не сме в състояние да оправим отношенията вътре в нашата си общност. И кое е по-лесно, първото или второто?
От известно време си мисля, че трябва да започваме да се оттучваме от това само да искаме. Преди известно време анализирах ситуацията около евротурнирите до 90г., събрах материал и когато му дойде времето ще го систематизирам и ще го предложа на общността. Силно впечатление ми направи това, което канстатирах при Стяуа. Оказа се, че съм имал погрешна представа за този отбор, представа формирана от родната преса. Според нея синът на диктатора Чаушеску е в основата на това, което прави Стяуа, а именно, за един кратък период от 86-90г., титла, финал и полуфинал в най-силния турнир, този за КЕШ. До 86 г. рядко футболист на румънските армейци е играл в националния. Тези футболисти, футболистите, които печелят титлата срещу Барселона, израстват в своя отбор, там стават големи. Впоследствие обаче привличат и четирима известни и утвърдени в национала играчи, между които и Хаджи. Това за мен е моделът Стяуа и този модел за мен е печелившият. Ние, самите ние да си направим играчите и едва след като това стане да почнем да привличаме към така направения отбор други големи фигури. Междувпрочем това е и моделът, благодарение на който правим отбора ЦДНА от 50-те години. Защо го пиша това? Защото, за да тръгнем по този единствено верен път, трябва да намерим треньорът, който е в състояние да направи играчи. Онези, легенди, които ги завъртяхме при нас, както и чужденците, се оказаха неспособни на това. Време е да престанем да искаме само нови, силни играчи. Време е да разберем, че най-важното е друго. Да намерим нашия треньор, да му дадем възможност да ни направи големи, както това направи с нас локомотивецът Крум Милев - Палаврата. Дали точно Феро е този човек аз не мога да кажа. Мога да кажа друго. Че за да разберем, трябва да му дадем кураж и да застанем зад него, точно сега, точно в най-трудния за него момент, когато много хора в нашия отбор немислят за ЦСКА, а мислят за себе си.
Що се отнася до другото, до Дучето, много точно си почувствал същината на проблема. Действително Дучето е маша в ръцете на някой и в един момент ще стане ясно кой е този някой. Евгени Горанов ли е, друг ли е. Във всеки случай, това беше най-вредното и най-разрушителното действие, което някой въобще, включително и от Подуяне, можеше да измисли. И това не се случва за първи път, някои измежду нас да работят срещу отбора. И точно за това го написах и този материал. Останалото е в него.
От известно време си мисля, че трябва да започваме да се оттучваме от това само да искаме. Преди известно време анализирах ситуацията около евротурнирите до 90г., събрах материал и когато му дойде времето ще го систематизирам и ще го предложа на общността. Силно впечатление ми направи това, което канстатирах при Стяуа. Оказа се, че съм имал погрешна представа за този отбор, представа формирана от родната преса. Според нея синът на диктатора Чаушеску е в основата на това, което прави Стяуа, а именно, за един кратък период от 86-90г., титла, финал и полуфинал в най-силния турнир, този за КЕШ. До 86 г. рядко футболист на румънските армейци е играл в националния. Тези футболисти, футболистите, които печелят титлата срещу Барселона, израстват в своя отбор, там стават големи. Впоследствие обаче привличат и четирима известни и утвърдени в национала играчи, между които и Хаджи. Това за мен е моделът Стяуа и този модел за мен е печелившият. Ние, самите ние да си направим играчите и едва след като това стане да почнем да привличаме към така направения отбор други големи фигури. Междувпрочем това е и моделът, благодарение на който правим отбора ЦДНА от 50-те години. Защо го пиша това? Защото, за да тръгнем по този единствено верен път, трябва да намерим треньорът, който е в състояние да направи играчи. Онези, легенди, които ги завъртяхме при нас, както и чужденците, се оказаха неспособни на това. Време е да престанем да искаме само нови, силни играчи. Време е да разберем, че най-важното е друго. Да намерим нашия треньор, да му дадем възможност да ни направи големи, както това направи с нас локомотивецът Крум Милев - Палаврата. Дали точно Феро е този човек аз не мога да кажа. Мога да кажа друго. Че за да разберем, трябва да му дадем кураж и да застанем зад него, точно сега, точно в най-трудния за него момент, когато много хора в нашия отбор немислят за ЦСКА, а мислят за себе си.
Що се отнася до другото, до Дучето, много точно си почувствал същината на проблема. Действително Дучето е маша в ръцете на някой и в един момент ще стане ясно кой е този някой. Евгени Горанов ли е, друг ли е. Във всеки случай, това беше най-вредното и най-разрушителното действие, което някой въобще, включително и от Подуяне, можеше да измисли. И това не се случва за първи път, някои измежду нас да работят срещу отбора. И точно за това го написах и този материал. Останалото е в него.
Баси майтапа...
...малко информация за Дучето от любимия му вестник.
Оказа се, че Феро имал две щерки и познайте:
"И двете тренират хандбал. И са привърженички на ЦСКА. Затова сега са безкрайно щастливи, че баща им е треньор на любимия отбор."
От "7дни говедо"

Оказа се, че Феро имал две щерки и познайте:
"И двете тренират хандбал. И са привърженички на ЦСКА. Затова сега са безкрайно щастливи, че баща им е треньор на любимия отбор."
От "7дни говедо"
кво му се връзвате на Дучето
той така добре връзва кравата пред А сектор
че кой го пита за друго 
Re: Цесекарството като секта
Това е удачния модел, но да се работи по него е нужно да не се продават изявените наши таланти. Най-малкото да не се продават с лека ръка, както това ставаше през последните години.
Колкото до Стяуа, дори Хаджи е привлечен в отбора на 21 годишна възраст, когато още не е бил звезда. Пътя е да се привличат таланти най-много до 21-22 годишна възраст и да се развиват. Това прави не само Крум Милев, а това е цялостната политика на ЦСКА до 1990 година. Това се случва и в началото на 60-те при смяната на поколенията, когато ЦСКА изживява голяма криза, това се случва и в средата на 70-те, пак смяна на поколенията, тежък период, но след това грандиозни успехи на ЦСКА. Така тръгна и Д. Пенев. Все пак е нужен добър специалист, който да бъде оставен да работи на спокойствие от фенове и ръководството на отбора. Сега това е много трудно с оглед на ситуацията в ЦСКА и около отбора.
Колкото до Дучето, той е един долен мошеник, а много от фенклубовете в страната бяха създадени от негови близки приятели, които не са по различни от него самия и в момента реално функционират само на книга, а след първоначалната еуфория по организирането и откриването им хората се отдръпват. Зад него стоят хора от ръководството, а до скоро го финансираше и самия Божков. В последно време обаче оттегли нещо поддръжката си и Дучето е много недоволен от това.
Колкото до Стяуа, дори Хаджи е привлечен в отбора на 21 годишна възраст, когато още не е бил звезда. Пътя е да се привличат таланти най-много до 21-22 годишна възраст и да се развиват. Това прави не само Крум Милев, а това е цялостната политика на ЦСКА до 1990 година. Това се случва и в началото на 60-те при смяната на поколенията, когато ЦСКА изживява голяма криза, това се случва и в средата на 70-те, пак смяна на поколенията, тежък период, но след това грандиозни успехи на ЦСКА. Така тръгна и Д. Пенев. Все пак е нужен добър специалист, който да бъде оставен да работи на спокойствие от фенове и ръководството на отбора. Сега това е много трудно с оглед на ситуацията в ЦСКА и около отбора.
Колкото до Дучето, той е един долен мошеник, а много от фенклубовете в страната бяха създадени от негови близки приятели, които не са по различни от него самия и в момента реално функционират само на книга, а след първоначалната еуфория по организирането и откриването им хората се отдръпват. Зад него стоят хора от ръководството, а до скоро го финансираше и самия Божков. В последно време обаче оттегли нещо поддръжката си и Дучето е много недоволен от това.