суетата

"А който стъпва по небето,
е надолу с главата
за всички пешеходци
от ревнивата земя..."

моят любим грях...
дали да си смирен означава, че не си суетен?

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

Не става дума за смирение, поне не тук, смирението е лична категория, част от личното пространство на всеки човек, и по-скоро е самота, отколкото суета. Онази, раждащата самота, творческата, която е тънката граница между с-мирение и при-мирение.

Суетата като отричане на другостта-

"А който стъпва по небето,
е надолу с главата
за всички пешеходци
от ревнивата земя..."

-"Ако сега си тръгнеш, никога вече не се връщай..."
...
и ти, стъпвайки по небето
знаеш, че не можеш да си тръгнеш,

усещаш се опериран
от суета
при допира до
истинските неща