Витая си....

Тишина. Камината бумти. В нета е пустош. Прелиствам изказванията в клуба - мнения, препоръки..... Един виртуален свят, зад който се крият много човешки съдби. И виждаш колко малко е личното ти нещастие. Като една тревичка в полето. Може вятъра да я обрули, може някой да я стъпче. Като някакъв филм през съзнанието преминават спомени, усещания, сцени... Те са някъде далеч назад и намираш себе си, като незначителен герой от някаква гротеска. И всичко за което си се вълнувал, мразил и обичал става като че ли с друг човек. Сравняваш вече с чуждите съдби. Те са като цяло от един всеобщ живот. Разбираш как се дистанцираш от своите проблеми и чуждите приемаш като свои. Един нов живот аха да почне, но нещо все го спира.

Скъсваш първо с миналото си, оставаш да висиш известно време и сетне пак започваш да вървиш напред.

Къде сте вие в момента? Преминахте ли състоянието на вцепененост? Какво очаквате и искате да се случи?

Попаднах на една тема в един друг клуб, където се питаше: Какво ви липсва? Хубав въпрос. Аз отговорих така:
Липсва ми смисълът...
...да се събудиш сутрин и да си кажеш: "Ех, какъв хубав ден предстои", да изпитваш трепет и вълнение от дребните неща, да имаш вяра и оптимизъм, че всичко е възможно, че светът е в твоите ръце. И да вярваш, че можеш да достигнеш всяка точка, стига да поискаш... :)

Ето тук съм в момента, седя и се чудя какво стана, че на въпроса какво ми липсва, отговарм така...

Никога не позволявай компромисът да унищожи мечтите ти!

не обичам да се обръщам назад, още повече когато съм си "научила" поредният урок...просто съм вперила поглед напред и не мога да спра да мечтая за всички човешки неща, не мога да спра да се радвам дори на малките красоти които ми поднася живота, като утрините, залезите, вече има и кокичета, да си призная -зимата малко ме смразява, новече има кокичета и пак ще мога да си окрадвам 20мин. обедно време в което да си седна на моята пейка пред НДК , да си пия капучиното наблюдавайки разпадащата се грамада ламарини оградени от графити..., да се радвам на усмихнатите хора- някои забързани, други замряли в прегръдка -унесох се май...Както и да е имам чудесни приятели, имам децата си и имам мечтите си, имам живота си ...

Всички травми и разочарования са някъде назад... и даже изглеждат незначителни и малко пораздути......... открил си себе си, насладил си се на компанията си......... на свободата си......... на възможността да направиш и постигеш всичко, което си искал или се е наложило......Наоколо е тишина и спокойтвие.......

Поглеждаш в нечии очи и разбираш, че е дошъл моментът за промяната......

Признавам си - още съм вцепенена, а скоро ще стане 1 година от развода!!!
Всъщност изпитвам яд към себе си, че не се отърсвам така лесно ,както си го представях от миналото. И страх, че може би изобщо няма да мога...

Признаците, че закъснявам да се променя са навсякъде около мен.

Роднините - вече не ме питат как съм, не се обаждат да предлагат помощ или компания...
Приятелите пък - често предлагат компания, но и искат от мен да имам повече свободно време само за тях, очакват да съм забавна, както преди, изненадани са , че още нямам нов приятел...
Колегите и познатите пък се изтрепват да споделят с мен, проблемите си в семейството, сякаш аз като разведена вече ставам само за слушател...
Куп хора ми предлагат да направя най-различни неща неща от рода на - екскурзия в чужбина, смяна на прическата, на стила на гримиране, , смяна на работата, на дрехите и най-разнообразни козметични и подмладяващи процедури, дори смяна на жилището...
А къде съм аз в цялата тази промяна?!?
Витая...


Qui scribit, bis legit.

Не знам защо но прочетеното до тук ми навява тъга. От моята раздяла
изминаха вече четири години (ние така и не се разведохме).Мислех си,че
всичко е останало там в миналото,но се оказа,че и аз все още витая. Мо-
же би при мен пробуждането ще стане по- бавно защото съм по възраст-
на от вас. Не се предавам гледам на пред,имам си и достатъчно ангажи-
менти,но нещо все ми липсва. За нова любов не смея и да помисля,та аз
съм на 49г май ще е смешничко. Дано на вас по младите да се случи за да
се изпълни живота ви.

Еми.4ета те и все ми се иска малко по_оптимисти4на да си. Любов е нужна през целия живот.Но и аз като теб нещо все си мисля,4е за мен няма такъв 4овек,не ми е писано да има някой до мен,да бъде с мен и да ми е опора.Все да си този дето бута колата уморява. Незнам дали съм във вцепенение или витая,ама илюзии за постигане на цели и 4е мога вси4ко и 4е вси4ко е в моите ръце нещо ми липсват.

любимо състояние на пълен релакс, което много рядко си позволявам :-<

Понякога ви завиждам - как успявате в този кратък живот да се докоснете до всичко, което ви вълнува и да ви остава време и за безтегловност, а?

Аз самият съм разделен от година и половина и още ме боли при това съм мъж а обикновено се смята че на мъжете ни е (ще ме прощаваш за израза) през оная работа... понякога като ме стегне шапката ако ме видиш ще си зададеш въпроса а бе това ли е същият човек когото познавах преди година и нещо? обаче живота си върви, кучето си лае и болката вече не е раздираща а някак притъпена и леко далечна.Миналата година есента реших да опитам да си намеря приятелка но познай какво се случи? като че ли вече не ставам за нищо освен да си плащам стотинките на 20-то число на месеца и когато нещо трябва да се направи да ме потърсят.Преди няколко години трябваше да ме прегазиш с валяк два-три пъти за да ме пречупиш а сега на моменти имам чувството че е достатъчно да ме бутнеш с пръст за да се срина.
Пиша ти всичко това със сегашния си ник или поне с този с който съм най-активен.С теб се познавахме по времето когато на въпроса какво е семейното ти положение ти отговаряше-омъжена (или поне си мисля че съм те питал през 2000г.) и тогава много харесвах постингите ти.Сега, три и половина години по-късно пак много харесвам постингите ти.Харесва ми умереността в тях и това че мислиш когато пишеш.Прости ми че ще се опитам да ти дам съвет като приятел какъвто не съм (та аз дори не знам как изглеждаш) но зарежи тия козметични глупости, това за жилището не зная как да го изкоментирам и затова няма... моят специалитет си остава човешката душа затова намери си един мъж обаче не за леглото.Намери си такъв на чието рамо можеш да се опреш когато ти тежи, в чието присъствие можеш да поплачеш без да се срамуваш, такъв който не би използвал болката ти срещу теб самата в никаква ситуация... абе с една дума аз май се унесох в описанието но знай че макар и на изчезване все още има такива мъже... останалото само ще си дойде на мястото.
И моля те, прости ми ако съм си позволил да се мешам където не ми е работа.

МАЙМУН БЕ... МАЙМУН

отговоря. Трогна ме.

И аз като теб след развода лесно се пречупвам.
За хората около мен съм скептик, дори циник на моменти,
справям се добре с битовите проблеми на разведената жена и винаги имам достатъчно "стотинки" на 20 -то число..... но от друга страна ,представи си, за моя изненада напоследък взех да се разплаквам на американски филми! От онези - с хепиенда и целувката накрая...
Сега за съвета ти - да си намеря мъж, такъв какъвто го описваш...
Хм, тоест мъж - приятел. Да, има мъже наоколо - познати колеги, стари съученици и състуденти, които ме уважават по един особен начин, които биха ми се доверили за много сериозни неща и от друга страна биха ме оставали да си поплача на рамото им. Но те наистина са само приятели.
Не знам как да направя един от тях специален. .
Обаче, ще си призная и нещо друго - не мога да си представя да правя секс с приятел. Или едното или другото. Защо е така - не знам.

Искам да ти благодаря за това, че се опитваш да ми върнеш вярата!
Вярата или поне надеждата, че все още има мъже, които си заслужават, да си се родила жена на този свят, само и само , за да паднеш в прегръдките им
Благодаря ти!

Qui scribit, bis legit.

се опитвам да помогна и на себе си... не зная.Това което аз се опитвам да опиша не е точно приятел но това го знаем и двамата... лошото е че както се казва в една стара песен аз търся тебе, ти търсиш друг като нямам предвид теб и мен а живота по принцип.Това е една от вечните трагедии на живота-разминаването.Било по място, било по време, било по човек... БЪДИ ЗДРАВА.

МАЙМУН БЕ... МАЙМУН

Мамо Нети,
От доста време чета в този клуб. Омъжена съм - затова избягвам да пиша.
Но много ми се искаше да ти кажа, че си изключително симпатичен човек.
Има неща, които не могат да се фалшифицират, въпреки възможностите на виртуалното пространство. Убедена съм, че много скоро ще бъдеш истински щастлива. Не понасям екстрасенсите, гадателите и пр. Нека не ти звуча по този начин. Но вярвам, че в този живот, нещата заемат истинските си места - рано или късно. Някои го наричат възмездие...За мен е просто вяра, че доброто винаги побеждава!!! Аксиома! Често не се вижда веднага, но е така.
Желая ти много щастие и късмет!
Наистина те чувствам много близка и вярвам, че изпитанието ти е временно! А уж никога не ми е било приятно когато фамилиарнича - хм!

не се страхувай от болката и обидата! Човек трябва да ги изживее. Всяко раждане е свързано със страдание - визическо или душевно. Емоционалният катарзис е цената, която плащаме за раждането новият живот, независимо дали е на 20, 40 или 50 години. Как иначе ще го ценим и му се даваме с цялата си душа?

/Не ми се сърдете, че ви разстроих с тази тема. И аз съм човек.../

от известно време и мъртвувам....Отдала съм се на нищоправене в личния си живот. Ето ме изцяло обновена - нов гаредероб, прическа, освежителен ремонт и разместване у дома, забавления, върнах си усмивката и радостта от живота....Това добре, но се изморих от първи срещи и сега си почивам - работа, бебо и релакс. При мен периода на витаене приключи отдавна, но сега отмарям от .......себе си и тренирам живот без очаквания и големи надежди.
Знам, че е утопия, но ми харесва да си мисля, че се усъвършенствам

Разведена съм от 5 г..И още не знам на кой свят съм.
Омръзна ми да възлагам надежди,но и без надежда не се живее.
Оптимистка съм и вярвам,че ще срещна някой ден човека.Но напоследък се питам-какво ще правя след като го срещна???
Някак си свикнах да съм сама и да се спрявам сама с всичко.Трудно бих свикнала с който и да е било.Дори нямам ясна представа какъв трябва да е ТОЙ ,за да ми допада.

не мечтая. Сутрин ставам и просто започвам да правя нещата, които трябва. Радвам се на малките неща като дете, за големи нито мисля, нито очаквам. Приемам живота си такъв какъвто е, не се опитвам да го променя, не се опитвам да си представям друг. Установила съм, че от мечтите боли, установила съм, че не бива да се спирам, да се оглеждам, а най-малко от всичко да витая. Живея като в рекламата на Джони Уокър....просто продължавам и се опитвам да не спра

Ами, и аз витая. Много е тъпо, но това е. Здраво бачкане от понеделник до петък, а в събота и неделя излизам с малкия. Обаче, голяма кривотия вечерно време.... Едва ли не само се прибирам зада спя. Обаче съм решил да излизам от това състояние. Смятате ли, че това ще ми помогне?
1. Ще си сменя квартирата с луксозна такава - срок 1.3.2004;
2. Ще си купя нов компютър - срок 1.4.2004;
3. Ще си купя колело - веднага;
4. Ще си изхвърля целия гардероб и ще си купя нов;
5. Ще спра да мисля, какво точно е станало и как се е стигнало до това дередже;
6. Ще спра да обичам бившата си съпруга;
7. Пак ще витая

..... Опитай пак да ми обясниш! Мъж съм все пак... и ако може с думи прости...

го писала.
И аз се питам какво ще правя като го срещна?
Може би въпросът е знак, че вече съм готова да го срещна и да проверя?
Или обратното...
Има ли начин да се разбере, кога си готов да обичаш отново, да живееш с друг човек отново?
Така ми се иска да съм като Хел и да мога да отворя сърцето, а и съзнанието си за някого още сега...

Qui scribit, bis legit.

Благодаря и на теб за милите думи!
Дано да си права и доброто наистина да побеждава накрая , както в приказките...макар и късно - да има провидение...
Обаче опитът ми показва друго - че животът, а и смъртта не са справедливи.
Просто не са! Те са нещо, което съществува само за себе си.
Колкото е справедлива реката за падналата в нея мравка, примерно.

Ако сутрин, когато отивам на работа пред вратата ме чакат примерно 5 пациента , то задължително - най-симпатичния човек от тях, ще е болен от рак...А на определен брой пациент откривам определено количество..."раци" - статистика, какво да правиш.

От друга страна - дано не прозвучи твърде богохулно, но мисля, че няма възмездие за някои видове грехове - поне тук на земята. Всъщност гаднярите си живеят най-добре от всички, а греховете им се изплащат не от тях , а от хората наоколо , от тези на които им "пука", от тези които са щедри по душа, от най-близките им, от децата им...до седмо коляно.

В нашия род има едно проклятие.
Разказаха ми го с половин уста шепнешком, на погребението на баба ми.
Някога прадядо ми изнасил дъщерята на местния свещенник и от тогава е бил проклет в любовта - до седмо коляно. И наистина са се случили странни неща и продължават да се случват...но не искам да пиша подробности, че може някой да ме разпознае...
А съм едва 3-тото коляно.

Благодаря ти отново. Исками се да си права и да имам късмет - поне в тотото, ако не в любовта.
И да сме живи и здрави -- да дочакаме...
Qui scribit, bis legit.

ТИ си " виновен" за всичко!
Ти, с твоята красива тема, която сякаш ме стисна за гърлото докато я четях...

И така цяла нощ си останах развълнувана - сякаш и аз стоях пред огъня в твоята камина и се ослушвах...

Qui scribit, bis legit.