Арвен-Еовин /част втора

Няма нужда да ми казвате че вече е имало такава тема защото знам.Това тук е различно!
1.Първо забравете за филма ,за Мирандо Ото и Лив Тайлър.
А сега единствено по впечатление от книгата ми кажете-кой образ е по-силен според вас.И много ви моля въобще да не намесвате филма-все едно че не съществува.Защото той коренно изривява представата за двете героинилЗнам че е трудно но се опитайте

Тя не биваше да загине-тъй красива,тъй отчаяна!

На Златоронка.

TANSTAAFL

еовин, въпреки че ми е мн антипатична...

тази тема е от типа "моята любима героиня е по-яка нали"?

а кой от назгулите е най-готин тогава?
кралят: ча-ро-дей!ча-ро-дей!ча-ро-дей!
ето за това ми е антипатична еовин...:/

I just need
I just need to become your disease...

Преди година като стигнах до Битката на Пеленорските поля, много се съкруших когато тя уби Краля Чародей

Преживява се някак, после започваш да я харесваш

Ами...
честно казано, имам пристрастие към Арвен...
и-наистина е трудно=)
има моменти в книгата, когато наистина Еовин се проявява...много добре=)
но определено Арвен...

Не забравяй, че "чудовище" произлиза от "чудо"...

Хм... Досссега не ссе бяхме замиссслели. Чесстно казано уважаваме и двете като героини.. Мдассс. Не сссмятаме, че има начин да ссе сссравнят таз двечките:) Нали разбирата- всссяка играе сссвоята роля и един геройчен подвиг/на Еовин/ не може да ссе мери ссс отказа на Арвен от безсссмъртието. Всссяка изиграва сссвоята роля в цялата иссстория и засслужава уважението и може би някаква обич/както всссеки герой:))/
Мдассс.

>>Ai,ai!<<jammerte Legolas.>>Ein Balrog!Es kommt ein Balrog!<<

С риск да решите че съм расист аз залагам на Еовин. Някак си по-земна и обикновена ми изглежда от всичките тия елфи дето само приказват странно, пишат с йероглифи, пеят глупости и се държат високомерно. Като не им харесва Средната Земя да си ходят там накъдето се бяха запътили с корабите ...

Шегичка де - елфите тук да не се обидят нещо :>>>

Но точно затова ми харесва повече Еовин - Арвен ми се струва прекалено мистична и обвита с някакви тайни и магии - това само от впечатления от филма, книгата не съм чел.

Като изграден от Толкин образ?.... хм.... не мисля, че Професора е градил по-силен и по-слаб образ :)

Но определено ще е Еовин, поради простата причина, че е по-изградена :РР

Обичай съдбата си

По Дискавъри бяха казали нещо от сорта, че образът на Арвен е схематичен и непълнокръвен с което се съгласявам и че неин първообраз била майката на Толкин, което вече не зная дали е така.
Еовин практически реши изхода на битката, убивайки краля чародей ( иначе готин пич, ама не е от наште), докато Арвен основно се занимаваше с пълнене на носни кърпички. На мен ми допадат действените натури, а меланхолиците ме отегчават, така че явно предпочитанията ми са за Еовин.

Джунфу. 5-то Яо. Той притежава истината и тя обединява.

Хъм... аз нищо не помня от арвен от книгата, докато Еовин продължавам да си я припомням с безмерната й тъга и самота, с готовността - и желанието й - да умре веднага.

Но аз не съм и кой знае какъв Лотр-ник...

Втори дубъл,а?Е аз лично харесжам Еовин.Не, не защото ти я харесваш.Някак
Еовин не се появявя за 5 секунди за да ушие едно знаме и да се омъжи за Арагорн.Еовин е много по дейна и върши нещо полезно(е и на мен ми е мъчно за Краля чародей но такъв е животът).В крайна сметка само във филмът я набутват за щяло и нещяло.
А, и Коро въпреки че не се познаваме от сега зная че си готин пич.

арвен и аз не я помня от книгата, вероятно щото не прави нищо особено,
...еовин много тъгуваше, дааа когато я отряза арагорн (толкоз сълзи за мъж дет не си мие с месеци косата, ама странно е женското сърце), обаче накрая смукна кръвчицата на краля чародей, като даже готино го закопа когато той почна да се репчи, че предречено било никой мъж да не може да го убие, тази сцена ме изкефи.

Джунфу. 5-то Яо. Той притежава истината и тя обединява.

Копо е готин пич, вярно си е.

Джунфу. 5-то Яо. Той притежава истината и тя обединява.

Що за рефрен е това, което тук се повтаря непрекъснато- че Арвен не правела нищо?!

Вярно е, че тя участва много малко в действието на книгата, но Арвен прави нещо много съществено- отказва се от безсмъртието си в името на любовта си към Арагорн.

Мислите ли, че това е по-лесно, отколкото да убиеш Краля- чародей?!
Замислете се колко от вас биха направили подобна жертва и то в момент, когато не е ясно има ли надежда двамата да бъдат заедно.

Така че, не, Арвен не просто ушива знамето (а и това едва ли е малко, въпреки че така го подценявате- защото то носи надежда на Арагорн и със сигурност му вдъхва малко повече увереност), а избира участта на хората заради любовта си...

Let's go chasing rainbows in the sky

въпреки очевидното мое пристрастие към Арвен,не мога да не кажа че откровено по-силно изградената личност е Еовин(въпреки че на моменти направо ми идеше да я фрасна с нещо дето ревеше за тоя Арагорн),но и Арвен си има свойте трудности да не мислите че лесно се отказва безсмъртие зареди некъв с мазна коса(шегичка любовта преди всичко) ох спирам че се шашнах кви ги дрънкам

Лейди Вечерница, най-прекрасна и най-обичана в този свят

Кой уши байрака кой му тури знака ...

Здрасти, моме,

Ето ти гледната точка на човек, дето носи името Еовин от преди да види нет преди 6 години.

Еовин е жена и е добре изградена като женски образ, с много разбиране на т.нар."женска логика" и с много уважение към потенциала, който се крие в жените и който излиза наяве в неочаквани моменти.
В Еовин има искрена любов; има и истинско отчаяние, и особено пленителния за мен стремеж към смъртта. Ако има героична страна, то за мен тя не е особено силна. На бойното поле тя прави това, който всеки друг, озовал се на нейното място, би направил (само че мъжете биха го направили без успех, поради пророчеството). Това, че убива Witch-King-а, е изпълнение на пророчеството за него... вероятно то винаги е било част от нейната съдба... Но тя не тръгва на бой с тази идея. Тръгва, за да умре.

За мен най-силен е епизодът, когато тя моли Арагорн да я вземе по Пътя на мъртвите. Той отказва, защото не е в негова власт да поеме тази отговорност, а баща й и брат й не са там, за да разрешат (средновековни маниери имаме тук, както и навсякъде из Рохан). Описана до този момент като горда жена с кралско достойнство, при неговия отказ тя __пада на колене__. Който не е вникнал в атмосферата на книгата, и си няма понятие от менталността на средновековна Европа, той не може да оцени какво означава жена с кралска кръв да коленичи пред мъж. Мъж, не забравяйте, без официален статут! Скиталец.
От любов.

Някои се опитват да изкарат тая любов едва ли не користна. Защото той, видите ли, щял да става крал.
Да, тя може би вижда някакво проявление на кралското в него, но в този момент възвръщането на наследството му е толкова ефимерна идея, че дори не витае из въздуха... просто я няма. В този момент е въпрос на оцеляване, дали ще оцелее светът или не... Дали Мрачният владетел ще завладее всичко. Арагорн е една пионка в цялото меле, и колкото и да е важен, шансовете му да оцелее до края на войната са нищожни - дори ако войната бъде спечелена, което в този момент е не повече от една красива мечта... Към цялата тази безнадеждност добавете факта, че той е решил да тръгва по Пътя на Мъртвите. Т.е. да умре, още сега - може би след по-малко от ден.

Еовин не посяга към Арагорн като към крал. Тя застава до него като до обречен. Захвърля всичко - живота си, достойнството си - за да го подкрепи в последния му поход, да е до него в ужаса, който го очаква. Да умре с него.
От любов!

Аз искам да ви припомня също и че независимо какво си мислите за очите и трапчинката на Виго Мортенсен, в книгата Арагорн НЕ Е описан като красив мъж. Той не хваща окото с мъжка красота. Иска се друг тип поглед, който да разчете умореното, обрулено от времето и тежкия живот мъжко лице, и да намери красивото не в чертите му, а в следите от неговите болки, в комплекса от външност, поведение, достойнство, излъчване, жестове, думи и поглед, който представлява мъжът. Мъжът не е само черти. Еовин не се влюбва в секс-символ. Арагорн е много повече от това. Но не се влюбва и в легендата за него, защото не я познава добре. Тя не го познава добре като човек. Но това, което вижда от него за няколко вечери, й е достатъчно. Така е и с повечето от нас.

Затова я чувствам близка.



Арвен, съперницата... за нея какво да кажа Все ще е пристрастно.

Не знам толкова много за нея, защото в книгата наистина не е развита подробно. А и не съм препрочитала Легендата за Арагорн и Арвен от няколко години.

Но тя е елф. Когато сравняваме двете жени, основните разлики между тях може би се дължат на различните им раси.
Ако сравняваме мъжете, мъж-човек и мъж-елф, какви разлики можем да изведем? Можем ли да кажем кой е по-стойностен?

Можем ли да кажем коя раса е "обективно" по-добра?

Аз лично обичам сложността на хората. Слабостите им и силата им, емоционалността им.
Други намират себе си в елфите; това вероятно са по-романтично настроените хора.

Арвен не е описана по начин, който да я направи близка до нас.

Тези, които имат нужда от женски образ, когото да разбират, да чувстват близък и да ги топли, те харесват Еовин.
Арвен харесват тези, които имат нужда от жени, на които да се възхищават, да се дивят, недостижими във всяко едно отношение, неразбираеми за нас - голямата им възраст и натрупан с нея опит и мъдрост; високото потекло; перспективата към живота и света - толкова различна, когато ти предстои да живееш вечно...

Арвен има почти болезнена красота за мен, толкова е нечовешка, неземна. Не я разбирам и не мога да изпитам топли чувства към нея. Елфите са чужди на нас, хората. Те не разбират нас, ние не разбираме тях. Твърде различни сме, различна е перспективата ни. Затова и "смесените бракове" са изключения, а не правило. Арвен не изобретява системата, тя следва красивата легенда за Лутиен и Берен. Внучка е на първата елфическа жена, която се отказва от безсмъртието си заради човек. Не омаложававам жертвата й, но Арвен я прави заради себе си - за да получи шанса да бъде с мъжа, когото обича.

А Еовин е готова да жертва себе си дори без този шанс. Жертвата й (да го моли да я вземе със себе си по пътя, на който неминуемо ще намерят смъртта си) изглежда безсмислена, съгласна съм. Но такива са човешките жени, ирационални понякога, саморазрушителни. Когато тя тръгва с роханците към Гондор, това е самоубийство, но не е позор. Позор е самоубийството на Денетор. Еовин изиграва ролята си - изпълнява съдбата си - сбъдва пророчеството си - и намира Арагорн отново (в Домовете на Изцелението, където той я връща към живот).

Признавам си, че не съм фенка на разрешението чрез Фарамир. Не виждам как другояче Толкин е можел да разреши конфликта, но цялата история с Фарамир ме кара да се чувствам дискомфортно... Не я разбирам.

---

Във филма - смятам, че и двете актриси се справят добре. Лив Тайлър е прекрасна Арвен, а Еовин - можеше да бъде малко по-красива , но и така получих повече, отколкото очаквах, когато се подготвяше каст-а и се спрягаше името на Миранда Ото.

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

Друго си е като се появи един средновековник :)))

Имам един въпрос (като начало, разбира се :)))).
Казаш за Арагорн, че "не е в негова власт да поеме тази отговорност (да вземе Еовин със себе си), а баща й и брат й не са там, за да разрешат (средновековни маниери имаме тук, както и навсякъде из Рохан)".

Аз винаги съм си мислила, че не става въпрос за цитираните от теб "средновековни маниери". Това, разбира се, може да се дължи на недостатъчно мислене :)))
По-скоро ми се струва, че причината е в това, че Еовин е "назначена" като управник, и Арагорн не може да се бърка във "вътрешните работи" на Рохан.
И че единствено кралят и наследникът му биха могли да се изкажат по този въпрос.

А и почти навсякъде (слагам "почти" поради непълнознание) се гледа да не остане кралството без кралска кръв. Т.е. да се осигури оцеляването на поне един, който да продължи рода.
Т.е., ако Теоден и Еомер не се заърнат, то на Еовин ще се падне задачата да довърши достойно дните на Рохан.

Искам да каже, че не ми се струва причината да е в "средновековните маниери".




Друго:
"Не омаложававам жертвата й, но Арвен я прави заради себе си - за да получи шанса да бъде с мъжа, когото обича."
Еовин също я прави заради себе си :)
Всеки, в крайна сметка, прави нещата заради себе си. Като разчепкаш мотивите, винаги на дъното има "защото така искам/така избирам/това е моята представа", което реално прави нещата извършвани заради самия себе си :)))


А за кръпката с Фарамир...
Ми разбирам я :)))
Само дето не знам ще мога ли да ти обясня :)

Еовин живее в мъгла - в обстановка, в която започвава да не вярва вече, че ще може да има бъдещето, за което мечтае. Ежедневието й е изпълнено само с тягостното наблюдение на Теоден. Монотонно и тягостно. В този Теоден тя вижда онова, което НЕ желае да се случи и с нея.
"решетка, зад която да остана, докато старост и умора ме накарат да я приема и безвъзвратно отмине всяка надежда за подвизи".

Вероятно заличава тровещото я ежедневие с мечти за това, което би трябвало да бъде.

И тогава, когато ситуацията е съвсем непоносима за нея (говоря за съдбата на Теодред и Еомер и незаинтересуваността на краля, в когото вече само името е кралско), тя вижда Арагорн.

А Арагорн, който определено не е описан като класически красавец, знаем, че има в себе си онова величие, за което тя мечтае денем и нощем.
Тя вижда онова, което би трябвало да бъде.
"А тя внезапно го откри - снажен потомък на крале, помъдрял от много отминали зими, укрил под сивия си плащ могъщество, което тя вече усещаше"

Не тя единствена е "запленена" от Арагорн от пръв поглед :)
Обратното обикновено става, когато Арагорн се прикрива.
А в Едорас не го прави.

Тя вижда мечтата си. Не толкова мъжа Арагорн.
Тя го обиква, да :)
Но обича наистина възможността да заживиее най-сетне така, както се е виждала, бленувайки за нещо, изглеждащо вече непостижимо.
Не казвам, че има користния мотив, за който ти говореше. сакън! :)))
Не Крал, а многомогъщ Воин вижда тя. Толкова различен и толкова над онова, което я е заобикаляло. (Арагорн се отличава дори и сред Скиталците)
И въображението й заработва, този път на "реална" основа :))


Не съм съвсем съгласна, че Еовин тръгва да умре с Арагорн по Пътя на мъртвите.
Напротив - иска да жевее (пълнокръвно - както го разбира), макар и за кратко.
"Омръзна ми да се свирам из хълмовете, искам да срещна опасности и битки"

Тя смята себе си за предопределена за "славна бойна съдба": дева-воин.
Но Арагорн буквално (макар и внимателно и нежно) я отрязва в този й стремеж.
Това, заедно със съзнанието, че Арагорн не ще я обича като както тя иска, че той не вижда онова, което тя вярва, че е (а именно дева-войн, която трябва да бъде в битката), я кара да тръгне да дири "смърт в битка".


После, след битката на Пеленор, и всичките последици от срещата с Ангмар, реално голяма част от бръмбарите й са наместени. Според мен остава предимно инерцията й от мотивите, които са я "вдъхновили" и "подтикнали".
Т.е., ако и сама си даде сметка, изчиствайки стрите си настроения, би стигнала до изводите, до които стигна, и без помощтта на Фарамир.

Именно заради това осъзнаване, "сърцето на Еовин омекна или просто тя най-сетне разбра копнежите си. Зимата внезапно отмина и слънцето грейна над нея".

Мисля, че дори и да не беше намесен Фарамир, дори и тя да не се бе влюбила в него, не би било трудно Толкин да покаже това й ново разбиране :)

А това, дали Фарамир е подходящ, не знам точно как да го обясня, без да бъда пристрастна :)))

Обичай съдбата си

много добре ...
хареса ми

А ето го и моето мнение.

1.И двете проявяват изключителен героизъм и саможертва.Но докато при Арвен е морална,т.е.на духовно ниво,то при Еовин е на чисто действена основа.
2.Еовин е млада,необуздана,волна и красива.Както е казал Толкин:
"И тъй Арагорн съзря за първи път в лъчите на белия ден Еовин,принцеса на Рохан,и си помисли,че е красива,красива и хладна като утрото на бледа пролет,неузряла още до своята женственост."

Сами разбирате,че нейната красота е хиляди пъти по-различна от красотата на Арвен,от величието на мъдростта и,от висотата на самото и съществуване.
И точно тази разлика прави за мен Еовин по-близка,по-реалистична.Аз напълно разбирам жертвата на Арвен и не съм съгласна със Златоронка,която може да си отвори на "Легендата за Арвен и Арагорн",тъй като страданието на Вечерницата идва едва след смъртта на Арагорн...

Това което леко ме подразни, е че довеждате подвига на Еовин до това че тя убива краля-чародей.За мен кулминацията в образа и е в Черноден,когато пада на колене пред Арагорн.Защото тогава тя не е жената-войн,не е смелата и неумолима роханска девойка,а съкрушената,загубила надежда за живот и любов Еовен.

Относно Фарамир.Той си прилича по особен начин с Еовин -тя е жена и е пренебрегвана заради това,той пък е вечно е изместван от Боромир.Той е самотен,тя още повече.Двамата малко или много намират себе си в другия и за това се събират,за да намерят изгубената си надежда.

И за финал пак ще се върна на Арвен:
"...светлината в очите и погаснала и на хората им се струвало,че тя е станала хладна и сива като беззвезден зимен здрач."

Нима това не е достойно?Нима този избор не е величествен?Нима това не компенсира изключително малката и роля?Нима този образ не се различава от този в Ломидол:
"Млада бе тя и все пак древна.Сланата на годините не бе докоснала черните и плитки,гладки и изящни бяха белите и ръце и ведрото лице,звездна светлина искреше в сияйните и очи,сиви като безоблачна нощ."

Неповторими са за мен тези два момента,защото най-точно разкриват от какво до какво е довел нейният избор.Така че да макар да харесвам повече Еовен,да не съм чула приказки от типа "тя се появява за 2 сцени" или че подвигът на Еовин е па-достоен от нейния!!!Инак ще постъпя с вас както с краля-чародей

Тя не биваше да загине-тъй красива,тъй отчаяна!