Тест - загадка

Забележете колко време ще ви отнеме /в секунди/ да прочетете на глас тези две изречения:


Ги разбъркани и смислено тези подредени а сега много ако когато по-лесно прочетете са образуват пример изречение не както правилно затова и е да предишния бързо думи в.

Тези думи образуват смислено изречение и затова е много по-лесно да ги прочетете бързо и правилно сега, когато са подредени, а не разбъркани, както в предишния пример.



Има ли разлика, и каква? А защо е така? Някакви предположения?!

..четат се за едно и също време и няма разлика между двете изречения, защото са абсолютно еднакви като дължина...

Засича ли си времето в секунди?! Защото аз го направих и първоначалното ми предположение, че няма да има разлика, се оказа грешно - разликата беше 7 секунди, което се равнява на двойно по-бързо четене при второто изречение.

Между другото, изреченията не са еднакви само по дължина. Я да видим дали някой може да познае по какво още са еднакви.

..защо тогава не си могла да ги прочетеш еднакво?...

..сподели по какво друго са еднакви, освен че съдържат абсолютно еднакви думи?

Не ми отговори - засече ли си времето в секунди и имаше ли разлика при теб?

Именно в този въпрос се състои загадката? Защо второто се чете по-бързо? Ти как мислиш?

Това е - не само че са еднакви по дължина, което ти първо си забелязал, но и съдържат абсолютно еднакви думи. В първия случай - разбъркани, а във втория - подредени.

..защото не четеш внимателно...
..и аз това казах, че думите са абсолютно еднакви..

...няма разлика и в четенето...аз ги чета за едно и също време...

...а защо ти ги четеш за различно време, това вече трябва да питаш себе си, а не мен...

Може това да си искал да кажеш първия път, но каза друго - иди го прочети пак - по-бааавничко :))))

Аз знам защо е така и за мен вече не е загадка - загадката е за вас.

Все пак, ти може да си изключение, ще изчакам резултатите от теста на повече хора, за да видя дали се потвърждава психологическото обяснение при окултистите

почти няма разлика в скоростта, но има запъване, второто изречение върви гладко

"Не ме лъжете - аз ги виждам отсъстващите!"

Ми аз направих познатия номер-прочетох какво се изисква в условието на задачката,погледнах първото изречение,прочетох финалното ти думи.
След това започнах да чета първото изречение(като изобщо не следях за време) и още в началото ми беше ясно,че думите са разбъркани в сравнение с второто ,прочетох и второто и си потвърдих,че е смислово свързано,
затова се чете по-бързо.

Но ме съмнява да е толкова елементарна загадката,та кажи сега какви са изводите?

Така е и при мен - разликата е малка, но е забележима.

Защо се съмняваш - загадката не е задължително да е супер трудна!

Правилно си забелязал причината, смислеността на второто изречение, или контекста, който ни позволява да четем по-гладко и бързо и да разбираме по-лесно. Всъщност, забавената скорост в първия текст идва точно от неразбирането на смисъла.

След малко ще пусна и откъса от книгата, в която попаднах на теста и обяснението към него.

Структура на възприятието

Сетивните възприятия са изградени от сложни и по природата си несъзнавани операции за преработка на сетивна информация. Този процес включва редица фактори след простото сетивно възприемане на данните. Тези фактори се разделят на две основни групи: очаквания и мотивация.

Очаквания и възприятие

Възприятието (това, което виждаме, чуваме, чувстваме и т.н.) в голяма степен зависи от очакванията ни. В известен смисъл, ние възприемаме това, което най-много очакваме. За да видите колко силно контекстът влияе на възприятието, забележете колко време ще ви отнеме да прочетете на глас тези две изречения:


Ги разбъркани и смислено тези подредени а сега много ако когато по-лесно прочетете са образуват пример изречение не както правилно затова и е да предишния бързо думи в.

Тези думи образуват смислено изречение и затова е много по-лесно да ги прочетете бързо и правилно сега, когато са подредени, а не разбъркани, както в предишния пример.


Прочитането на първото изречение вероятно ви е отнело повече време. Това е така, защото във второто изречение подредбата на думите съдържа смисъл. Всяка дума е поставена в логичен контекст, което ви помага да четете и разбирате думите. При първото изречение ви е липсвала помощта на смислен контекст, което води до по-трудното му разчитане.

Индивидуалните интереси, заниманията и личностните особености могат силно да повлияват преживяванията. Това се използва в тестове от типа на теста с мастилените петна на Роршах, използващ интерпретирането на двусмислени фигури за оценка на личността. В класическото си изследване на въображението Бартлет забелязал, че изследваните лица, от които се изисквало да интерпретират мастилените петна, често включвали и много информация за личните си интереси и занимания.

Различията във възприятието, дължащи се на професионална насоченост, могат да се наблюдават и при много по-недвусмислени стимули от мастилените петна. Клифърд и Бул показват на полицаи и цивилни няколкочасов запис, сниман по улиците на голям град. Инструкцията била да следят определени лица /идентифицирани по снимки/ за определено поведение /законно, незаконно и т.н./. И макар че двете групи наблюдавали едни и същи хора и действия, полицаите по-често разпознавали крадци, отколкото цивилните.* Полицаите очевидно очаквали в по-голяма степен да видят престъпление, както и ставало. Очакванията повлияват възприятието в посока на нашите представи за нещата.

-----
* B. R. Clifford and R. Bull, The psychology of Person Identification, 1978


Мотивация и възприятие

Друг, важен фактор, влияещ на възприятието, е мотивацията. Мотивацията е онова, което ни кара да правим нещата. Има много различни видове мотивация, като се започне от най-основните потребности за храна, вода и секс, през по-изтънчените потребности от любов, признание, самооценка и се стигне до най-висшите подбуди като алтруизма и това, което Ейбрахам Маслоу нарича самоактуализация, нуждата да осъществиш униклния си потенциал. Всички тези нива влияят върху процеса на възприятие.

Влиянието на по-ниските нива е по-лесно за изучаване. Така например в един експеримент на ученици били показвани многозначителни фигури преди и след ядене. Преди ядене те два пъти по-често оприличавали фигурите на храна, отколкото след като са се нахранили.

Силните емоции оказват влияние на поведението и възприятието. Вероятно знаете от личния си опит, че ядосаните хора са много склонни да виждат в другите врагове. Често на страхуващите се им се привижда тъкмо това, от което ги е страх. Така се случва да сбъркат храст с мечка. По-позитивен пример е когато на чакащия влюбен все му се привижда, че идващата непозната е любимата му.

Най-общо казано, мотивацията кара хората да действат за постигане на целите си или задоволяване на своите нужди. Мотивите и емоциите изопачават вашето възприятие, като ви карат да виждате нещата такива, каквито на вас ви се иска да бъдат.

защо, на мен не ми пречеше да си го прочета с една и съща скорост и в двата случай, обаче след като прочетох и двете
започнах да се замислям че само смисъла на второто е очевиден,
докато за другото трябва да се връщам да го чета пак, че да се уверя с доказателство че и там има смисъла същия, но не предаден добре точно...

---

няма какво да го мъдрим толкова
второто изречение е смислова конструкция, към която мозъка ни е пригоден, а първото е хаотична смислова конструция и на мозъка му е нужно малко време, защото за първи път я вижда

все едно, че учиш нов език... много подобно е

това е подобно и на думи с разбъркани букви, но тук важи за текста като цяло
едно се казва в текста, но в първото го разбираш малко по трудно

"Не ме лъжете - аз ги виждам отсъстващите!"

можем да правим избор -
дали да се спираме да мислим след като прочетем, или докато четем, там само е разликата

---

съгласен съм

"Не ме лъжете - аз ги виждам отсъстващите!"

az zashto prochetoh pyrvoto po-byrzo ot vtoroto?

Е това първото...го прочетох 100 пъти по-бавно...
Защото подсъзнателно може би исках да открия смисъла и да подредя думите, ама не успях :)

Риторичен въпрос, нали?

Да, точно за това и аз го прочетох по-бавно, защото когато чета се опитвам да разбирам. Може би, онези при които няма разлика във времето на четене просто четат думи, но не рабират смисълът на прочетеното?!