ходи в гората

Изабела сама в гората,
Сама с цветята в гората.
Красива и малко бледа,
Тя небето дълго гледа.
Сама, но много щастлива
Изглежда тя чудно красива.
Вятър вее нейните коси,
Скоро няма да вали.
Очите й ясни, засмяни
Се реат из зелени поляни.
Устните й – светли и меки,
Пред нея чудесни пътеки.
Сияещо нежно момиче,
Откъсва последно кокиче.
Животът е красив и лесен,
За нея всичко е песен.
Мечти пеперуда в простора,
На нея не й се прибира в двора.
Разхожда се дълго далече,
Не е дете тя вече.
Бузи теменужен цвят
Без теб не ще заспят.
Гората е хладна зелена,
като нейната лека премена.
Пръстите галят тревата,
Мечтае нейде душата.
Търси птица тя бяла,
Която нейде била видяла.
Ходи и гледа напред,
Стопи се зимният лед.
Изабела сама ходи в гората,
Посипана з лека позлата.

Чудничко! :)
a Вълчо къде е ?

Тук идвa крaя нa товa пътувaне. И нaчaлото нa всяко следвaщо

щот и в пищирата

М
и
н
а
в
а
щ

po toja svjat...
Gorkata Izabela... se sama, sama, sama, basi kolko tajno. Po poleni, zeleni, basi...
Mnoo tajno v toa dir be, napravo da ti e kef i ottuk da si tragnes.
Pishi po-optimisticni neshta lylyth, che kvoto pishe chovek, tva si vika v realnja jivot. Mnoo stranna rabota e tva izkustvoto. Vzemaj primer ot Silver Wolfess - zaglavijeto e trepach, napravo e za deviz. Zavestavam ti go, shtoto e zapazena marka na dira.
Izabela, gorkata, s po-zlata... ne, ne moga, tragvam si...[placha...]

ama ti Bjork slushash li?

She bude jako nakraia ako se lee malko kryvchica, de
malko sum si psycho:)

vulcho gorkia v tamninata
se bori sus spaska lamiata