The Drawer

Не исках да смесвам българските поети с чуждите. Нито текстовете на песни, с тези, за които още мелодии няма. За това...отварям ново чекмедже - за чужди автори, но наши мисли.

Започвам с Борис Виан. Действайте и Вие!



ИСКАМ ЖИВОТА МИ ДА ПРИЛИЧА НА РИБЕНА КОСТ

Искам живота ми да прилича на рибена кост
Потопена в синя чиния
Искам живота ми да прилича на нещо
На дъното на едно-единствено нещо
Искам живота ми да прилича на пясъка в твоите шепи
Да има формата на плесенясал хляб или на стомна
Да има формата на пътък
И формата на всичко друго
На коминочистач или на люляк
На буца пръст
На подивял бръснар или на лудо пухче
Искам живота ми да има твойта форма
И той я има но това съвсем не е достатъчно
Аз съм винаги неудовлетворен.

***


ТЕ РАЗБИВАТ СВЕТА

Те разбиват света
на парчета безброй.
Те разбиват света
с тежък чук и пробой.
Но какво от това,
Но какво от това.
Има нещо за мен
от разбития ден.
Аз обичам света,
имам синьо перо,
имам пясъчен път
и врабченце добро.
Имам капка любов,
стръкче жива трева
и щурец-божество,
и сълза от роса.
Нека чупят света
на парчета безброй.
Имам много неща,
този свят е и мой.
Имам въздух за миг,
тънка струя живот
и в окото – светлик,
и ветрец, и листо.
И дори, и дори
да ме хвърлят в затвор,
все ще има за мен
свобода и простор.
Ще обичам аз пак
и килийния зид,
също – прангите с кръв
от затворник убит,
неудобния нар,
този сламеник стар
и лъчите от прах,
и шпионката – да,
ще обичам дори
и онези слуги,
дето водят ме вън,
за да видя пак цвят,
за да видя пак цвят.
Ще обичам дори
двете дълги греди
със триъгълен нож
и стражите в черно.
Ще обичам дори
коша, пълен със трици,
дето падат глави
на поети, войници.
Аз обичам света
и ми стига това:
стръкче синя трева,
малка капка роса
и страхливо врабче.
Те разбиват света
с тежки чукове, но
пак остава за мен
и за теб, сърце.

...да се разположиш удобно в невъзможното...

отдавна исках напиша тези стихчета някъде.
ето сега го правя.
извинявам се ,че са на френски,търсих преводи в нета,но намерих не каквото ми трябваше.затова ги пускам в оригинал.


La grasse matinее

--------------------------------------------------------------------------------

Il est terrible
le petit bruit de l'oeuf dur cassе; sur un comptoir d'еtain
il est terrible ce bruit
quand il remue dans la mеmoire de l'homme qui a faim
elle est terrible aussi la tеte de l'homme
la tеte de l'homme qui a faim
quand il se regarde а six heures du matin
dans la glace du grand magasin
une tеte couleur de poussiеre
ce n'est pas sa tеte pourtant qu'il regarde
dans la vitrine de chez Potin
il s'en fout de sa tеte l'homme
il n'y pense pas
il songe
il imagine une autre tеte
une tеte de veau par exemple
avec une sauce de vinaigre
ou une tеte de n'importe quoi qui se mange
et il remue doucement la mаchoire
doucement
et il grince des dents doucement
car le monde se paye sa tеte
et il ne peut rien contre ce monde
et il compte sur ses doigts un deux trois
un deux trois
cela fait trois jours qu'il n'a pas mangе
et il a beau se rеpеter depuis trois jours
ca ne peut pas durer
ca dure
trois jours
trois nuits
sans manger
et derriere ce vitres
ces pates ces bouteilles ces conserves
poissons morts proteges par les boites
boites protegees par les vitres
vitres protegees par les flics
flics proteges par la crainte
que de barricades pour six malheureuses sardines..
Un peu plus loin le bistrot
cafe;-creme et croissants chauds
l'homme titube
et dans l'interieur de sa tete
un brouillard de mots
un brouillard de mots
sardines a manger
oeuf dur cafe-creme
cafe arrose rhum
cafe-creme
cafe-creme
cafe-crime arrose sang !...
Un homme tres estime dans son quartier
a ete egorge en plein jour
l'assassin le vagabond lui a vole
deux francs
soit un cafe arrose
zero franc soixante-dix
deux tartines beurrees
et vingt-cinq centimes pour le pourboire du garcon.



Cet amour


Cet amour
Si violent
Si fragile
Si tendre
Si desespere
Cet amour
Beau comme le jour
Et mauvais comme le temps
Quand le temps est mauvais
Cet amour si vrai
Cet amour si beau
Si heureux
Si joyeux
Et si derisoire
Tremblant de peur comme un enfant dans le noir
Et si sur de lui
Comme un homme tranquille au millieu de la nuit
Cet amour qu faisait peur aux autres
Qui les faisait parler
Qui les faisait blemir
Cet amour guette
Parce que nous le guettions
Traque blesse; pietine acheve nie oublie
Parce que nous l’avons traque blesse pietine acheve nie oublie
Cet amour tout entier
Si vivant encore
Et tout ensoleille
C’est le tien
C’est le mien
Celui qui a ete
Cette chose toujours nouvelle
Et qui n’a pas change
Aussi vrai qu’une plante
Aussi tremblante qu’un oiseau
Aussi chaude aussi vivant que l’ete
Nous pouvons tous les deux
Aller et revenir
Nous pouvons oublier
Et puis nous rendormir
Nous reveiller souffrir vieillir
Nous endormir encore
Rever a la mort,
Nous eveiller sourire et rire
Et rajeunir
Notre amour reste la
Tetu comme une bourrique
Vivant comme le desir
Cruel comme la memoire
Bete comme les regrets
Tendre comme le souvenir
Froid comme le marble
Beau comme le jour
Fragile comme un enfant
Il nous regarde en souriant
Et il nous parle sans rien dire
Et moi je l’ecoute en tremblant
Et je crie
Je crie pour toi
Je crie pour moi
Je te supplie
Pour toi pour moi et pour tous ceux qui s’aiment
Et qui se sont aimes
Oui je lui crie
Pour toi pour moi et pour tous les autres
Que je ne connais pas
Reste le
La ou tu es
La ou tu etais autrefois
Reste la
Ne bouge pas
Ne t’en va pas
Nous qui sommes aimes
Nous t’avons oublie;
Toi ne nous oublie pas
Nous n’avions que toi sur la terre
Ne nous laisse pas devenir froids
Beaucoup plus loin toujours
Et n’importe ou
Donne-nous signe de vie
Beaucoup plus tard au coin d’un bois
Dans la foret de la memoire
Surgis soudain
Tends-nous la main
Et sauve-nous.

keep walking...

Ян Бузаши

Облечи се красота

Олечи се красота заминаваме
сред влажната отворена рана
Реката лъщи в тревата като хвърлен нож
и ни ранява очите
Това е последна възможност да погледнем назад
към всичко което изглежда като дом като работа
като дълг
но обърни си главата с гърло на ваза
Тук е краят на миналото
Сега идват дърветата зелените ангели
чисти и вгледани в себе си
Доста се спъвахме във въжета опънари
между хората Ела
ида да скрия лицето си пазено от остра брада
и мълчание
тръгвам да слушам вятъра който свири
както брусът и ножът между боровете
Ела тръгвам да търся пещерата в която се вижда
как скалата сълзи където може
да приближиш до стената и да почувстваш
че си продължението на земята
където можеш да съставиш списък
на добрите хора които сме срещали някога
Ела моя любов Тръгваме към планините Още
имаме време

***

Риба чакаща дъжд на брега

Ще се боядисаме после с кора орехова
в кафяво
за да усетим при изгрев слънце как
са проникнали птици в нас
как кани се пълнят до гърлото чак
с мълчание от земята
и земята която дава форма на вазата
или форма на керемидата
ще се успокои Това
ще ни излекува от нашите болести без вина

Само ние които сме свикнали да спим
на отворен нож
ние на които пада солта на звездите в раните
Ние знаем кога започва разсъмването

Сънят самообладание внезапно по време на сън
Смърт миг на познание когато стават
нещата от нас

Да лежиш на брега сух неприсъстващ в съня
докато на изток се пусне розовата
ципица на зазоряването

Затова с орехова кора ще се боядисаме
в кафяво
за да усетим как при изгрев слънце
проникват птиците в нас

Ако

Ръдиард Киплинг


Ако можеш да запазиш равновесието си, когато всички наоколо ти
Загубват своето и теб обвиняват за това;
Ако можеш да вярваш в себе си, когато всички се съмняват в тебе
И все пак да имаш предвид тяхното съмнение;
Ако можеш да чакаш и да не се умориш от чакане;
Или ако те лъжат да не си служиш с лъжа,
Или ако те мразят да не се отдаваш на омраза,
И все пак да не изглеждаш твърде добър, нито да говориш твърде
мъдро.


Ако можеш да мечтаеш и да не направиш мечтите си свой господар;
Ако можеш да мислиш и да не направиш мислите своя цел;
Ако можеш да посрещнеш и Триумфа и Нещастието
И да се отнасяш еднакво към тези два измамника;
Ако можеш да понесеш да чуеш истината, която си изговорил;
Да бъде изопачена от подлеци и направена трап за глупци,
Или да наблюдаваш как нещата, за които си дал живота си, се рушат;
И да се наведеш и да ги създадеш отново с изхабените си вече
инструменти;


Ако можеш да натрупаш на едно всички свои печалби
И да ги рискуваш на един удар;
И да ги загубиш, и да започнеш всичко отначало
И никога нито дума да не промълвиш никому за твоята загуба;
Ако можеш да насилиш сърцето си, и нервите си, и мускулите си
Да ти служат дълго след като са отмалели,
И така да издържиш, когато нищо няма в тебе
Освен волята, която им казва: “Дерзайте!”


Ако можеш да разговаряш с тълпите и да запазиш достойнството си
Или да се движиш с царе и да незагубиш допира си с обиковеното;
Ако нито неприятел нито любящ приятел не може да те нарани,
Ако всички хора са ти мили, но никой твърде мил;
Ако можеш да изпълниш невъзвръщащата се минута с шейсет достойни
секунди,

Твоя е Земята и всичко, което е в нея;
И което е по – важно – ти ще бъдеш ЧОВЕК, сине мой!

...да се разположиш удобно в невъзможното...

извинявам се, че е на английски, а не на български. но така и не намирам хубав превод. за вас, П. :)




A LITTLE BIT ABOUT THE SOUL
by Wislawa Szymborska

A soul is something we have every now and then.
Nobody has one all the time
or forever.
Day after day,
year after year,
can go by without one.

Only sometimes in rapture
or in the fears of childhood
it nests a little longer.
Only sometimes in the wonderment
that we are old.

It rarely assists us
during tiresome tasks,
such as moving furniture,
carrying suitcases,
or traveling on foot in shoes too tight.

When we're filling out questionnaires
or chopping meat
it's usually given time off.

Out of our thousand conversations
it participates in one,
and even that isn't a given,
for it prefers silence.

When the body starts to ache and ache
it quietly steals from its post.

It's choosy:
not happy to see us in crowds,
sickened by our struggle for any old advantage
and the drone of business dealings.

It doesn't see joy and sorrow
as two different feelings.
It is with us
only in their union.
We can count on it
when we're not sure of anything
and curious about everything.

Of all material objects
it likes grandfather clocks
and mirrors, which work diligently
even when no one is looking.

It doesn't state where it comes from
or when it will vanish again,
but clearly it awaits such questions.

Evidently,
just as we need it,
it can also use us
for something.

"i don't have low self-esteem. i just have low esteem for everyone else."

ето едно малко нещо от една шведска физичка-поетеса. :)

will you walk with me
in the rain?
will you dance with me
splashing liquid sunshine
and painting sidewalk rainbows?
will you share your red umbrella
as if we are inside a rose?
will your smile with me
through raindrop curtains?
will you walk with me
sweet-talk to me
write music with me
in the rain?

-zita-maria evensen

"i don't have low self-esteem. i just have low esteem for everyone else."

Това може да се изпее.:)
Физичка-поетеса ми звучи като колхозничка-артистка.:)
ЯкУ.:)

Благодаря, К. :) Това е...абе ти ще разбереш и без да обяснявам. ;)

Тъга

Загубих силата, куража,
приятелите, радостта
загубих и способността
да вярвам в гения си даже.

За Истината аз копнеех
и за другарка я желаех,
но след като я опознах,
бях вече отвратен от нея.

И все пак вечна тя остава,
а който нея не познава,
е най-нещастният от нас.

Сега пред Бога заявявам:
едничко благо притежавам -
че някога съм плакал аз.

...да се разположиш удобно в невъзможното...

***
Сит съм до гуша, сит съм до ужас.
Даже да пея се уморих!
Като подводница долу, ненужен,
искам да легна - глух и тих.

Някой ми даде водка във кана,
някой ми каза "Ще мине, братле!",
Верка ми прати - беше пияна -
"Те ще помогнат, когато си зле."

Но нито водка, ни Верка успяха.
Пусто е с Верка, гадно - пиян.
Искам да легна на дъното, в пясъка,
за пеленгатори - глух и ням.

***

Бяло Безмълвие

Векове и епохи наред този свят
се стреми по-далеч от студа, към уют.
Но защо тези прици на север летят,
щом открай време птиците тръгват на юг?

Те не търсят известност, величие.
Под крилети им свършва ледът
и откритото щастие птиче е
за награда след дългия път

Но защо не ни хваща сън? И какво
ни подгони по тази висока вълна?
Не сме виждали северното зарево -
то е толкова рядко, че няма цена.

Гладни чайки блестят като мълнии.
Наште шепи са празни. Но тук
за награда след всяко безмълвие
непременно ще има звук.

Как отдавна сънувахме в бяло, снегът
е затрупал в очите ни всеки нюанс.
Ослепяхме отдавна, но идва мигът
да прогледне тук всеки от нас.

Тука няма да има мълчание.
Слабостта ще ни пусне от плен.
Срещу нощите на отчаяние -
за награда - полярен ден.

Север. Воля. надежда. Безкраят зове.
Сняг без кал, като дълъг живот без лъчи.
Няма гарван очите ни тук да кълве -
не се видят насам тези твари божи.

Не повярвали в порицатели
и поели по пътя нелек -
тук, в награда за самотата си,
непременно ще срещат човек.

...да се разположиш удобно в невъзможното...

Анна Димова

Понякога забравям
как се живее,
а още не знам
как се умира,
помня само
как се обича
и когато се уморя
да сънувам,
отварям прозореца
и поливам цветята…

Блага Димитрова

ПОНЕ ДО УТРОТО

Нощта в буквалния смисъл ми бе последна -
изчезнаха усети, звуци, посоки, пулс.

Студено ми стана. Нахлуваше зима извътре.
Зъзнейки, стисках света като песъчинка в зъби.

Неговото оцеляване зависеше пряко от мен.
Събрах щипка дъх, в костелив орех се свих.

Поне до утрото.

И бавно започна звук подир звук да проглежда.
Най-сетне и аз отворих изпити от смок сетива.

Ликуваше вън светът, избавен по чудо чрез мен.
И звънтеше пронизително все по-зелено.

От извора чак до устието на бързотечния ден,
признателен, че заради него бях устояла сама.

Поне до утрото.

Уау!
Белое безмолвие...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Баси... вие сте решили да ме ошашавите с избора си...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

В цъфналата ръж



Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цафналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цафналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цафналата ръж?

***

СТАРАТА ЛЮБОВ




Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?
За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

Със тебе пихме от дъха
на тия равнини.
И с тебе двама към върха
вървяхме дълги дни.

Преминахме ний длан във длан
реки и планини.
И раздели ни океан
след тия златни дни.

Но пак сме днес със теб ведно.
Ръката ми хвани.
Налей от старото вино
за миналите дни.

Налей и чашите не брой.
Догоре ги пълни.
Да пием с тебе, друже мой,
за миналите дни.

За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

***

Финдли

- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Финдли.
- Върви си! Всички спят у нас!
- Не всички! - каза Финдли.

- Не зная как си се решил...
- Реших се - каза Финдли.
- Ти май си нещо наумил.
- Май нещо - каза Финдли.

- При тебе ако дойда вън...
- Ела де! - каза Финдли.
- Нощта ще минеме без сън.
- Ще минем! - каза Финдли.

- При мен да дойде, току-виж...
- Да дойда? - каза Финдли.
- До утре ти ще престоиш.
- До утре! - каза Финдли.

- Веднъж да минеш моя праг...
- Да мина! - каза Финдли.
- И утре, знам, ще тропаш пак.
- Ще тропам! - каза Финдли.

- Ще ти отворя, ала чуй...
- Отваряй!... - каза Финдли.
- Ни дума някому за туй.
- Ни дума! - каза Финдли.

...да се разположиш удобно в невъзможното...

***

В мен всяка вечер запламтяват свещи
и твоя образ се опушва в дим...
Не искам и да знам, че дните вещи
лекуват всичко с ход неумолим.

Днес нямам от покоя аз спасение.
Преди години с чувствата ми тя,
незнаеща за моето томпление,
замина си по-точно - отлетя...

В душата ми - пустееща пустия.
Защо ви е таз моя пустота?
Парчена песни има - паяжина,
а всичко друго тя отнесе, тя!

Душата ми сега е в изнемога -
прерови я и що остана - виж:
две полуфрази, полудиалога,
а всичко друго - Франция, Париж...

И нека вечер запламтяват свещи
и твоя образ да опушва дим...
Не искам и да знам, че дните вещи
лекуват всичко с ход неумолим

...да се разположиш удобно в невъзможното...

ГОРДЕЛИВИТЕ


Горделивите –
ние –
не питаме никога.
В резултат –
емболия
от сподавени викове.

Няма за нас лекарства!
Няма противоядия.
Мълчаливо, но царствено
умираме. Млади.

(Моя гордост и бич мой,
мразен, неминуем,
как да кажа „обичам"?
Може някой да чуе!)

Горделивите –
ние –
живеем от болката.
Ех, понякога пием
един за друг.
Толкова.

ЛЕКА НОЩ

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!





Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

SUMMER AND WINTER

It was a bright and cheerful afternoon,
Towards the end of the sunny month of June,
When the north wind congregates in crowds
The floating mountains of the silver clouds
From the horizon - and the stainless sky
Opens beyond them like eternity.
All things rejoiced beneath the sun, the weeds,
The river, and the cornfields, and the reeds;
The willow leaves that glanced in the light breeze,
And the firm foliage of the larger trees.

It was a winter such as when birds die
In the deep forests; and the fishes lie
Stiffened in the translucent ice, which makes
Even the mud and slime of the warm lakes
A wrinkled clod as hard as brick; and when,
Among their children, comfortable men
Gather about great fires, and yet feel cold:
Alas then for the homeless beggar old!

...да се разположиш удобно в невъзможното...

В една "хубава" сутрин

При всички премеждия, каквито да бяха,
той от нищо и никого не бе чувствал уплаха -
беше храбър наистина,
така че, когато
В една хубава сутрин
му се стори, че вижда
нещо отвън
той каза си: "Нищо!
навярно е сън!"
И сигурно имаше за себе си право
да го казва с такова убеждение здраво -
вън нямаше нищо наистина.
И когато във същата
тази хубава сутрин
чу, че някой го вика
от къщния праг,
той пак каза си: "Никой!"
и влезе си пак.
И пак беше прав така да си казва,
но тоз път усети как страх го полази -
вън нямаше никой наистина,
но той се почувства
в тази хубава утрин
от света тъй далече
и самотен дотам,
че в действителност вече
не бе истински сам:
тези Никой и Нищо, плът добили зловещо,
бяха влезли в дома му като Някой и Нещо!

***

Като по чудо

И, като по чудо, оказва се, че
едно портокалово младо дръвче
е отрупано с плод. И, като по чудо,
към него спокойно върви един мъж,
който движи краката си не наведнъж,
а, като по чудо, един подир друг.
И, като по чудо, зад него се белва
една каменна къща с цветя в някаква делва.
И, като по чудо, мъжът стига дръвчето,
спира, откъсва си един портокал
и, като по чудо, го обелва, изяжда,
утолявайки така своята утринна жажда,
изплюва му семките и хвърля кората
далече към пътя. И, като по чудо,
се усмихва на слънцето, което изгрява,
като по чудо, и го заслепява,
и той мига насреща му и се завръща
във бялата къща
и, като по чудо, във нея открива
още спяща жена си и тя е красива,
особенно както е, като по чудо,
съвсем гола под слънцето, и той се навежда
и, като по чудо, възхитен, я разглежда,
а слънцето стопля я със свойте лъчи
и тя се усмихва, отваря очи,
и, като по чудо, той нежно поставя
въху бедрото й свойта ръка
и леко я гали, и тя го оставя,
като по чудо, да действа така.
А високо
в небето
с посока -
морето,
като по чудо, едно прелетно ято
преминава над бялата къща, в която,
като по чудо, зад леката тента
мъжът и жената се любят в момента,
над тях двамината
и над градината,
и над портокаловото младо дръвче,
което, незнаейки какво туй влече,
хвърля сянка над пътя в минутата точно,
в която, мърморейки, по него пристига
един божи служител със нос в божата книга;
и сякаш нарочно
той стъпва точно
върху кората, която мъжът
преди малко е хвърлил на селския път,
и както си мисли за рая и ада,
се подхлъзва и пада
като по...
като подхлъзнало се черно кюре,
което е смятало, че постъпва добре
с това, че въздава
на господа слава,
четейки молитви
в една утрин такава

***

В моята стая

Някои ден ти ще дойдеш във
моята стая.
Казвам "моя", макар че
чия е, не зная.
Беше празна, когато
влязох тук един ден,
и нямаше друго
във нея освен
наниз чушки червени,
като малък пожар,
на стената отсреща,
белосана с вар.
Останах и вече
тука дълго живея
и всеки ден чакам
да дойдеш във нея
Не правя нищо, тоест нищо сериозно,
сутрин издавам гласове на животни,
магарешки рев, кукуригане, лай,
и защо ли го правя, един дяволът знай,
но ми става приятно да играя така;
играя си също и със своите крака,
краката са всъщност мнго разумни,
с тях можеш да идеш много далече,
ако, разбира се, ти се иска да ходиш,
а когато пък искаш да стоиш у дома си,
те остават си с теб и ти правят компания
и измислят за теб безброй занимания,
чуят ли музика, краката танцуват,
как се танцува без крака? Въобще
човек трябва да бъде - както често и бива -
наистина тъп за да прави такива
ужасно тъпи човешки сравненеия,
като "тъп като крак" или пък "безгрижен
като врабче". Врабчето едва ли
е вечно безгрижно. То безгрижно е сигур
само когато си няма грижи,
а когато си има, и то,
сто на сто,
е доста угрижено. Какво знаем за него?
То даже не се и нарича с туй име,
човекът решил е да го нарече
така точно и много любопитно е, че
ако дълго повтаряш тази дума "врабче",
тя губи смисъл. Въобще имената...
Юго бил Виктор, а Русо бил Жан-Жак.
А не може ли иначе да бъде все пак:
"Керван бонапарти вървеше в пустинята."
"Дромедарий възлезе на пресийския трон."
"Императора пусна своя кон във галош."
Какво толкоз му има и звукът не е лош,
лошо е само, че след тях Тим-Там-Том
уж е с три имена, пък се движи пешком,
а това е ужасно опасен симптом,
защото след него върви Еди-кой си,
а подир Еди-кой си иде Еди-какво си
и всеки от тях във себе си носи,
колкото там да рева и да лая,
единствена мисъл
и таз мисъл е тая,
че ти ще доидеш във моята стая.
Ще дойдеш и дрехите си
ще хвълиш на стола
и пред мен ще застанеш
неподвижна и гола
във свойта невиждана
до днес красота,
ослепително бяла,
с червени уста,
по-червени от чушките
на стената отсреща,
и ръка аз към тебе
ще протегна гореща,
и двама ще легнем,
аз до теб, ти до мен ...
И туй само го мисля,
но знам, един ден
във тази моя -
не моя стая,
днес или утре,
ти ще дойдеш накрая!

...да се разположиш удобно в невъзможното...

... която си знае...

Да четеш въпросителни

Видя ли,
наистина видя ли
снега, звездите, красотата с котешки стъпки
Докосна ли,
наистина докосна ли
чинията, хляба, лицето на мъжа, когото толкова обичаш
Изживя ли
като насрещен удар
мига, мъката, падението, бягството
Узна ли,
узна ли с всяка пора на кожата,
че твоите очи, твоите ръце, твоя пол, твоето нежно сърце
нужно бе да ги изхвърлиш
нужно бе да ги изплачеш
нужно бе да ги измислиш отначало

Хулио Кортасар

This is why the lady is a PUNK!

Ако /Р.Киплинг/

Ако можеш да видиш граденото цял живот срито
и без дума да кажеш, да почнеш отново градеж.
Ако в миг изгубиш богатство в игра придобито
И бедата със смях презреш
Ако бъдеш любовник, но без да си хлътнал нещастно
Ако можеш, когато си силен, да бъдеш и мил
И когато те мразят – без капка омраза
Честта си да си все тъй достойно спасил
Ако можеш да чуеш своите думи нелепо
Променени в устата на този и онзи кретен
И да слушаш безбройни лъжи ала в никаква степен
Да не бъдеш с лъжа опетнен
Ако можеш да бъдеш почтен
И когато си властен
А когато без власт си, да си все тъй ненадвит
Да обичаш ти всички приятели свои по братски
Без да има сред тях фаворит
Ако ти съзерцаваш, изследваш и знаеш немалко,
Без да станеш след време рушител и дребен злобар
Ако бъдеш мечтател, но без да превърнеш най-малко
Ти мечтите си в свой господар
Ако знаеш да бъдеш ти строг, ала никога гневен,
Ако можеш да бъдеш в бой храбър, но не дилетант
Ако можеш да бъдеш разумен и чист по душевност
Ала не моралист и педант
Ако ти, дочакал триумф, след много провали
И все още дочуваш на своята смелост гласът,
Ако ти си могъл да запазиш главата си цяла,
/А пък тези край тебе не са/ -
О, тогава, царе, богове и съдба ще те следват
Ще обърнат покорно към тебе лице изведнъж,
Но ще бъде най-хубава именно тази победа
Ще си станал, ти, сине мой, мъж!


3а мен това е най-плавният и сполучлив превод... и не знам кой го е правил...

This is why the lady is a PUNK!