*~*~*~*
3 отговора
75 прегледа
*~*~*~*
Спри се за малко. И аз ще се спра.
Приятелю, колко ли дълго вървяхме
в различни посоки, ръка за ръка,
над разните грешки различно се смяхме.
В средата на пътя сме. Вече е мрак.
Безкрайно далече е наш'то начало.
Ти продължаваш да вярваш, но как?
Аз всички надежди съм вече раздала.
И двамата търсихме нови простори,
ти с вяра, аз с безразлично мълчание.
И влачим се- вечно нагоре, нагоре,
разплискващи всяко поредно дихание.
Страхувам се братко. Страхувам се много.
Без сляпа надежда къде да вървя?
Очаквайки нищо, без радост, тревога,
пред мен е отключена всяка врата.
А аз не желая врати да отварям,
отключени вече от някой пред мен.
Аз просто се моля за мъничко вяра-
случаен лъч само към мен устремен.
Какво да няправя? Да ходя безцелно
и нищо различно за мене да няма,
а щом безразличието стане пределно,
сама да се хвърля в двуметрова яма?
Не, братко. Това точно няма да стане.
Макар, че не виждам и други варианти.
Все някъде нещо за мене ще пламне
и аз ще достигна велика поанта.
И може би там ще открия покоя
и своя лъч силна и огнена вяра-
безумна, разтърсваща, моя, да, моя
звездица, която щом пламне, изгаря.
Тръгваш ли? Хайде, със тебе ще тръгна.
Виж, хей-там, на запад луната изгря.
Подай ми ръка. Няма как да се върнем.
А в утрото аз ще си тръгна сама.
И някак си нещо напред ще ме води.
Безверие? Вяра? Ха! Вече не зная.
Сама си избрах тази сляпа пародия.
Остава ми само да стигна до края.
Under the crimson Wings of Hate where the lost are safe until they love again
Приятелю, колко ли дълго вървяхме
в различни посоки, ръка за ръка,
над разните грешки различно се смяхме.
В средата на пътя сме. Вече е мрак.
Безкрайно далече е наш'то начало.
Ти продължаваш да вярваш, но как?
Аз всички надежди съм вече раздала.
И двамата търсихме нови простори,
ти с вяра, аз с безразлично мълчание.
И влачим се- вечно нагоре, нагоре,
разплискващи всяко поредно дихание.
Страхувам се братко. Страхувам се много.
Без сляпа надежда къде да вървя?
Очаквайки нищо, без радост, тревога,
пред мен е отключена всяка врата.
А аз не желая врати да отварям,
отключени вече от някой пред мен.
Аз просто се моля за мъничко вяра-
случаен лъч само към мен устремен.
Какво да няправя? Да ходя безцелно
и нищо различно за мене да няма,
а щом безразличието стане пределно,
сама да се хвърля в двуметрова яма?
Не, братко. Това точно няма да стане.
Макар, че не виждам и други варианти.
Все някъде нещо за мене ще пламне
и аз ще достигна велика поанта.
И може би там ще открия покоя
и своя лъч силна и огнена вяра-
безумна, разтърсваща, моя, да, моя
звездица, която щом пламне, изгаря.
Тръгваш ли? Хайде, със тебе ще тръгна.
Виж, хей-там, на запад луната изгря.
Подай ми ръка. Няма как да се върнем.
А в утрото аз ще си тръгна сама.
И някак си нещо напред ще ме води.
Безверие? Вяра? Ха! Вече не зная.
Сама си избрах тази сляпа пародия.
Остава ми само да стигна до края.
Under the crimson Wings of Hate where the lost are safe until they love again
Редактирано от Diva Magia на
в отговор на Diva Magia
#4
Re: *~*~*~*
Ne gubi NADEJDA !
S Vqra Nadejda i Liubov svetut e ocelql!
Kusmet:))
S Vqra Nadejda i Liubov svetut e ocelql!
Kusmet:))