Моля ви за съвет

Преди 1 седмица ни подариха персийска котка /мъжка/ на 9 месеца. Гледана е в апартамент и старите й стопани казаха, че е научена да ходи до тоалетна в банята в пластмасов съд с пясък. Взехме и въпросния съд и в момента той е в нашата тоалетна ........сложихме пясък и почистваме редовно.
Проблемът се състои в това, че котаракът не винаги ходи там........ Няколко пъти вече пишка в коридора или на други места. Не знам по какъв начин трябва да го убедя /или да му покажа/, че мястото му за тази цел е едно и трябва да ползва само него.
Нямам опит в отглеждането на такива животни, така че предварително благодаря за всеки съвет.

Не съм специалист, но мисля, че си означава територията, мъжките опишкват отначало навсякъде. На времето, като имах този проблем, ме бяха посъветвали да измивам напишканите места с вода и оцет, или ако забележа, че някое място много си го е харесал, да сложа временно фолио.

Възможно е наистина да си маркира територията. Другата възможност е да го прави от стрес, заради смяна в обстановката. И аз съм чувала за алуминиево фолио, но имам малко резерви към това. Чела съм, че котките не ходят в близост до места, на които стои храната им. Така, че можеш да опиташ да поставиш в близост до местата, на които е пишкало(ако са едни и същи) храна. Освен това ако е маркиране на територия(мъжките наистина го правят, макар, че си мисля, че е още малък- според мен е след 1г.) остава въпроса с кастрацията, който е много спорен и бурно дискутиран в други теми в клуба. Друго не знам какво мога да кажа, освен успех и дано котето скоро влезе в "правия път"

Възможно е да пишка навън ако не му е сменена тоалетната в случая пясъка. А сигурно ли е че пишка или маркира - маркираното мирише по различен начин. Според мен не е малък вече му е време да започне да маркира .

Problema sus stresa e mnogo aktualen, no moge i prosto da ne mu haresva vuv vashata bania. Ostavi go za shte izvestno vreme i sledi koe ot tezi mesta e nai "redovno poseshtavano" - opitai se tam da mu slogish toaletnata. A stopankata ot koiato nie vzehme nashata persiika imashe 2 toaletni v apartamenta.

Това ме подсети за нашата котка. Ние също имаме 2 тоалетни и едната си е само нейна. Като реши, че не й е достатъчно чисто, започва да си върши голямата нужда (но никога малката) извън легена - но винаги в собствената си тоалетна. Изглежда възприема цялото помещение като свое собствено.

Това си проличава най-вече когато някой от нас реши да ползва нейната тоалетна (ох, в помещението си има истинска тоалетна чиния за хора ). Веднага дофтасва да провери какво й правиш в стаичката и не те оставя на мира докато не се махнеш. Разхожда се наоколо и важничи, и с цялото си поведение показва кой е шефката в тая стая. Наистина ни кара да се чувстваме като нежелани гости там

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

Ако наистина пишка (а не, както предложиха и по-горе - маркира), издебвай го и като го хванеш, че се гласи да започва да пишка, вдигни го внимателно и го пренеси в легена с пясъка. Може да се постресне и да му секне пишкането, но като се осифери ще си се изпишка в легена.

Освен това е хубаво да му сложиш в легена нещо вече напишкано от него, за да му мирише. Ако пишка на плочките, забърши с някакво непотребно парцалче и го остави в легена. Аз направих така отначалото с нашата котка, но с вестници. Ние 3 пъти й сменяхме мястото на тоалетната докато решим къде ще бъде и тя милата трябваше да свиква наново. Обаче така с вестниците си се ориентира безпогрешно.

Трети съвет: попитай предишните стопани дали са ползвали пясък в легена или нещо друго. Ако е свикнал на специалните котешки тоалетни, може пък пясъка да му се струва неподходящ.

Ако пишкането на различни места е от стрес, би трябвало като се поуспокои и свикне на новото място и с вас, да престане. Мисля, че около 1 седмица е предостатъчно време за тая цел.

Ако става въпрос за маркиране... като му мине разгонването, ще мине . В предишни теми се обсъждаше някакъв препарат, с който се напръсква напишканото място, за да отблъсква котарака да не пишка повече там. Някой ако знае, нека препоръча и препарат за отмирисване

Каквато и да е причината, бъди спокойна - никоя котка не е останала ненаучена къде се пишка.

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

Като заговорихме за тоалетни и нашия се държи много интересно около неговата. Ако не му е добре почистена и той реши да прави "голямата работа", а има незарити акита-закача ги с ноктите помирисва ги и ги изхвърля извън тоалетната. После си свършва работата и го заравя. А когато му почиствам тоалетната ако не е някъде дълбоко заспал веднага пристига да види какво му ровя в територията и не мърда докато не приключа. След това веднага влиза вътре и започва да рови и души. После задължително се изпишква-дори и 1-2 капки да са.......
Чувала съм, че против това котките да пишкат на непозволени места е бобре там да се напръска с лимонов сок. Не съм го пробвала и не знам дали действа.......

Само че при котараците разгонването не минава те са разгонени перманентно. Трябва да бъдеш подготвена за момента в който това ще стане. Маркиране, почти непрекъснат рев и т.н. а забравих да кажа "нагласяне" на нечия ръка ако не му се достави маца .

Аз пък ползвам стара продълговата саксия, но вместо пясък слагам дървени трици. Наблизо има място, където едни дървооработващи работилници ги изхвърлят и за котешка тоалетна идеално вършат работа. По-чисти са от пясъка (така си мисля).

Сериозно??? Жива да не бях!
(тоя лаф, за който не знае, означава, че ако вчера бях умряла, щях да съм си отишла от тоя свят, без да знам този удивителен и много важен факт...)

Ама и мяучат ли пронизително? Ами ако не искате да ги кастрирате и сте против противоразгонващите, какво правите?

Може би е време да попрочета и някоя книжка, не само от клуба да се образовам..

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

Котките са много чистоплътни и добре знаят кое им е тоалетната, не е нужно нищо да им се обяснява за легенчето с пясък. Моят котарак също пишкаше на най-различни места при всяка смяна на квартирата, докато двамата с него скитахме насам-натам. Като се успокои, сам ще спре, но има нещо важно - напишканите места трябва да са изчистени перфектно. Ако е килим или мокет, няма начин - трябва да се пере, защото ако продължи да усеща миризмата (а в това той е много добър), ще продължи и да пишка там.

Впрочем, маркирването и ходенето по нужда лесно се различават. Първото го прави почти прав, с вдигната нагоре опашка и пръска назад и нагоре, обикновено върху някоя стена или мебел. Второто го прави приклекнал и точно под себе си, а след това се опитва да го закопае.

Митко

Благодаря на всички за съветите и изказаните мнения!
За няколко дни в къщи нещата като че ли се нормализираха......или поне така си въобразявам. Котката прави все по-малко бели.
Може би проблемът в конкретния случай се състои в това, че досега тя е живяла в жилище с килими, мокети, паркети и пр., а в къщи има единствено теракот..........мисля си, че на нея навсякъде й се струва, че може да пишка. Явно го възприема като една огромна тоалетна Освен това в старото жилище е имала само едно помещение, а при нас има баня, отделно тоалетна, мокро помещение........и навсякъде сифони......сифони.
Вие карате ли се на вашите котки?......Не искам да я стресирам излишно, но забелязвам, че когато повиша тон помни по-дълго време какви са правилата.
Аз наистина чистих много "подробно" след всяка нейна "изява" с вода, оцет и препарат за теракот.
Вчера например всичко си правеше в тоалетната с тази забележка, че пишка в пясъка, но голямата нужда не я върши там.........не знам как точно решава кое къде и защо, но е факт.
Явно ще мине време докато се опознаем и си изясним правилата.........но се надявам да имаме достатъчно търпение

Скъпа Loretta това е положението с котараците . Нашият котарак е на 1г 6м и преди два месеца го кастрирахме. Аз бях МНОГО против но сега не съжалявам. Не знам защо повечето мнения са че след кастриране котараците (котките) стават лениви. НИЩО ПОДОБНО не се случи при нас - напротив котьо е по-бесен и игрив . Няколко седмици преди операцията му давахме хапчета но животното беше като дрогирано. За пронизителното мяучене - зависи колко е гласовит а нашия определено е от гласовитите. Ако сте против кастрирането и хапчетата тогава ще трябва да го пускате навън - това е изхода, ако не го е страх разбира се.

Нашата е женска и аз затова не съм наясно с мъжките. Пък и ми е първа котка

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

Здравей, Мида. Би ли обяснила подробно как стана това с кастрацията? Колко време отне самата операция, после котето как се съвзе? Имам котарак почти на 2 години. Разгонен е ужасно и аз едва го изтрайвам вече да ми "пее", пък не мога да му се скарам на животинчето - то не е виновно. Мацка няма как да му осигуря, не искам и да се мъчи.
Скоро четох в един весник, че след операцията трябва да се стои при котето, защото от упойката повръщало и да се следи да не се задави. Каква беше цената на процедурата? Не съм от София, но поне ориентировъчно да знам. А има ли време, в което е най-добре да се направи операцията, в смисъл пролетта, лятото че е по-топло?

Здрасвей Пепита . Не знам колко време трае самата операция - ние го оставихме в клиниката сутринта и след обяд към 16:00 часа си го взехме. Доколкото разбрах операцията е била преди обяд но след това седи няколко часа под наблюдение докато излезе от упойка поне тук е такава процедурата (живеем в Германия) но мисля че навсякъде би следвало да е така. Вечерта преди да го заведем в клиниката не му давахме никаква храна, както и след като си го взехме обратно - давахме му само водичка - това принудително гладуване е точно за да не повръща от упойката след операцията. Е той повърна един път но стомашни сокове само защото стомахчето му беше празно. Чак на следващия ден му дадох храна. Няма нужда да се стои до него след операцията просто послушай ме не му давай храна предната вечер. Нашия котьо беше съвзет като се върна в смисъл поведението му си беше нормално - не беше омърлушен още щом излезе от клетката и започна с номерата си . А твоят котьо е млад ще се съвземе бързо мисля че няма да има проблеми. Сега в момента бяга като ужилен - ей така просто си бяга - прави обиколки на апартамента и това си е - заради спорта след малко обаче започваме футбола. Успех

Благодаря за инфото, Мида! И моя котьо е див за трима. Надявам се да си остане такъв, че е много сладък. Доколкото съм чела операцията е около 10 мин. за мъжките, за женските около 30 мин., че е по-сложна. Както и да е. Ще проверя в нашия град как стоят нещата, скоро. Много си го обичам животинчето, обаче това маркиране вече не се трае. Снощи тъкмо си прибирам дънките в гардероба и се обръщам да взема блузата и...... гледам го,, че ми ги "напръска" за отрицателно време. Даже някой път както спи на главата ми ,буквално имам чувството, че аха ще ме пръсне и мен, да се знае, че съм запазена територия .

Здравей! И аз да споделя мнението си. Нашият котарак в монента е на 1г. 9м. Кастрирахме го още докато беше доста малък(след като навърши 6м.) Бях против, но така или иначе трябваше рано или късно да го направим. Никога не е маркирал територия или нещо от сорта.......
Операцията беше на Никулден-значи е било студено( не помня вече добре....). След нея ни казаха, че трябва да внимаваме котето да не настине.
Това за храната е вярно. При котките явно е като при хората. Не се дава храна и по възможност вода преди операцията, за да се предотврати евентуално повръщане и усложнения в последствие......На нашия не му давахме храна и вода 10-тина часа преди операцията и известно време след това. Това вече можеш да го уточниш на място когато се стигне до там с този, който ше го оперира.
Аз съм от Пловдив и тук направихме операцията. Лекарят, който я прави е много добър. Вярно е, че операцията е много кратка и доста елементарна. Използвахме държавната(ако все още е държавна) лечебница. Платихме около 20 -25 лв. Искам да споделя, че съм много доволна......
Понеже сме в България и не използвахме някоя частна клиника веднага след операцията си взехме котето и право в къщи. Там аз останах при него докато окончателно излезе от упойката. Трябваше да е на по-ниско място, за да не падне. Докато излизаше от упойката беше доста странен, да не кажа страшен. Опитваше се постоянно да става и да ходи, а не можеше, защото залиташе и падаше. Очите му сущо бяха доста странни.След няколко часа вече всичко си дойде на мястото.
Когато го заведохме в клиниката го носихме в сак. В чакалнята го видяха едни хора и като разбраха за какво сме там казаха, че догодина след операцията ще стане толкова голям и ленив, че няма да може да влиза в този сак. Е, това не стана. Сега Саймън не е нито толкова голям и тлъст, нито толкова ленив. Това последното пък изобщо. Див си е колкото и преди кастрацията, а тялото му е като на атлет.....И тича, тича из апартамента като "немският" котарак ей така за спорта...........
Не знам дали щях да прибегна до тази операция ако живеехме в къща и имахме двор.........
От мен толкоз........... УСПЕХ!!!

Здравей Пепита,
Имам два петгодишни котарака - братчета. Аз бях и все още съм против кастрацията. Но в моя случай, единият котарак беше непрекъснато разгонен и много кльощав, маркираше непрекъснато и издаваше такива ужасяващи звукове, че ако не го виждах, нямаше да повярвам, че излизат от котешко гърло. Другият - спокоен, дебеличък и глуповат. Нещата просто излизаха извън контрол. Трябваше да реша дали да изхвърля първия котарак или да го кастрирам. Избрах второто. Оперирах го миналата пролет в гр.София. Струваше до 15,00 лв. Операцията се прави задължително с пълна упойка, от която животното може да повърне. Това е причината да се държи гладно преди операцията /при хората е същото/, тогава повръща само пяна и жлъчен сок и не е опасно. Операцията трае кратко. В нашите ветеринарни клиники и кабинети няма условия да се задържат животните до тяхното възстановяване. След операцията, при излизането от упойката животното е като замаяно, блъска се, пада. Не трябва да го поставяте нависоко /например - легло/, защото може да падне. Добре е да останете при ветеринаря, докато се раздвижи. Когато се съвземе, започва да ближе раната си, което е нормално, но така може да извади конците и да я разтвори. Ето защо, трябва да сте наблизо и да го наглеждате. Не се плашете. Котараците се възстановяват много бързо - за два до три дни. Ако оперирате в петък - в понеделник може спокойно да си отидете на работа. Давайте му прясна вода, сам ще прецени кога да се храни /предложете му нещо леко/. Радвайте се, че котката ви не е женска. При тях нещата са доста по-сложни. След кастрацията не чакайте чудеса. Месец след това си е все още котарак и може да маркира. След това нещата се нормализират. Проблемът е в килограмите. Първите месеци не се усеща промяната. Година след кастрацията моят котарак стана двоен, макар и доста подвижен.
Решението си е твое. Единствено ще те посъветвам да потърсиш добър ветеринарен лекар. В тази операция, най-опасното е дозирането на упойката. Успех!