какво да правя?

Вече не се търпи това - дъщеря ми /13 и половина/ и съпругът ми са във война. Тя му отговаря, а той избухва, крещи и й посяга. Става ужасно, вчера ако не бях аз имам чувството, че той щеше да я пребие. Само да уточня, че той не е някаква мутра или хамалин, има добра професия, ръководи хора и в работата не избухва и не крещи. прави го само в къщи и то напоследък /от около година/. като поискам да говорим ме обвинява, че аз съм виновна за разглезването на дъщеря ни /което не мисля, че е вярно/. ние двамата работим, тя по цял ден е сама и сама се оправя от малка. Неговите родители обаче винаги са твърдяли, че дъщеря ни е "изпуснато дете" и от нея човек няма да стане дори, когато "човекът" беше на 6 години. мисля, че просто прехвърляха неодобрението си към мен върху дъщеря ни. Дъщеря ни е обикновено момиче, отличничка, ходи на уроци за кандидатстване, но той вече й е внушил, че никъде няма да влезне, защото е мързелива и тъпа. И сега, когато вече не живеем с родителите му, усещам влиянието на техните думи върху сина им. Имам чувството, че той по някакъв начин се разкъсва между тях и нас, т.е. между тяхното неодобрение към нас и собствените си чувства /които надявам се, че има към нас/. Просто не знам какво да правя, обяснявам му, че ако отблъсква дъщеря си, тя ще направи някоя глупост /в тази възраст са толкова лабилни/, а той казва, че не го интересува и, че ако тя не го уважава, да върви ... не знам къде. В същото време той е готов всичко да направи за нея, когато е болна, той страда много, тича по аптеки, води я по лекари. Не знам какво да правя?

Мани, мани...
У нас беше същото. Щях да го претрепя моят хубостник, ама при вас поне е момиче, ами как ти се струва едно атлетично поберитетче 1,85 м, аз съм едва1,80 м. Абе перча се ама имам едно на ум. Яко си е говедцето и това си е!!! Гот ми е ами к`во, мое си е, пък и убаво..., ама много празноглави в тая възраст, бе мадам

Та един ден жената вика: "Стига с тия "екшъни" из къщи, моля!!! Спри да се разправяш и караш с него, опитай по друг начин. Не се издържате, бе!!!"
И аз се замислих и спрях да му се карам. Ако нещо не ми харесва /но само най-крайните прояви, не всичко/ му го казвам съвсем категорично с две думи и не се разправям повече. После искам отчет за изпълнението и то без разправии. Никакви спорове, накакви караници!!!
На принципа:
"Аз казах!!!!"

Нещата се оправиха за 15 мин от вземането на това решение.

Дъщеря ми се конфронтира и с мен понякога. Но аз наистина говоря с нея, излизаме двете на кафе, снощи в 22 часа ходихме в интирнит клуб, за да си почати тя и после да си поговорим. тогава тя споделя с мен за момчета, за други неща, нейните си тайни. Е, естествено сигурно споделя някъде около 50-60%, но аз и на това съм доволна. Обаче баща й не знам защо смята, че нашите разговори са насочени срещу него, че аз я настройвам срещу него и родителите му /за тях пък изобщо не говорим/. И каквото и да кажа, той не вярва. За него говорим, но аз не я настройвам срещу него, а и тя не го мрази, но определено се страхува от него, което неминуемо ще доведе до омраза. каквото и да сподели с мен ми казва - не му казвай на тати. Аз не искам да съм "синя каска" или буфер или каквото и да е там, искам да си говорят и да се разбират или ако са на противоположни мнения да се научат поне да си го казват спокойно. Не знам защо съпругът ми смята, че аз и той трябва да сме единни срещу дъщеря ни. Все едно сме във война и ние трябва да я победим!

Проблема може да не е във вас, всичко може да идва от работата на бащата... Моят също ръководи хора и на работата не вика на никои колкото и да е ядосан, той си го трупа вътре в него вкъщи е много изнервен и много рядко се усмихва, пуши повече и мен лично това ме натоварва просто го гледам колко е съсипан и знам, че няма какво да направя(естествено не винаги е така). Мисълта ми е, че при вас може да е по-същия начин, но просто мъжа ти да си изпуска насъбрания гняв което донякъде е разбираемо, защото в работата си ръководи мъже и жени а вкъщи не може да се оправи с едно 13 годишно момиченце(да кажем, че съм сигурн, че това "момиченце" го провокира: "Тя му отговаря") Естествено не това е нужната реакция, но ти обясних следствие на какво е тя поне спорд мен... Тук идва момента на "Синята каска" чиято роля трябва да поемеш ти... Абе удръж фронта стабилен за около 2-5 години и смятам, че всичко ще се оправи

П.П. Момента с "отговарянето" за мен е много важен и трябва да бъде изкоренен, защото той издава липсата на авторитет и зачитане... Ти би ли отговорила на човек който уважаваш или от които те е страх? Още повече, че момичетата на по 13 години се мислят за център на света(не ме питай откъде го знам...просто почети малко в 10-15 и ще ти стане ясно)


Иван Вазов

2-3 години!!! Аз до тогава ще откача тотално. А освен това ходя в командировки и ма няма по 1-2 седмици. Тогава кой ще е "синята каска"? Намислила съм да проведем семеен разговор, но не знам как да го осъществя. И двамата "противници" не са съгласни да говорим тримата. Ултиматумите също не помагат.

Това нещо и на мен ми предстои. Има моменти, въпреки ранната възраст, да си мисля, че навлизаме в периода.
Не зная мнението ми дали ще те задоволи, защото не сме минали по пътечката, но доста съм си мислила по въпроса.
Изчетох всичко и съм съгласна с решението за разговора. Даже си мисля, че е единственото възможно. Само дали няма да е добре предварително да поговориш отделно и с двамата
- на таткото: да обясниш, въпреки, че вероятно го знае, ТРУДНОТО положение на дъщеря му. И след като той много държи на нея възможностите да й помогне в това положение да намери своята идентичност.
- на дъщерята: да е наясно с трудностите на баща й в работата и колко много ще му помогне, ако се сдържа и не реагира остро. Вероятно и тя го обича и държи на него.



Разбираш ли? Когато имат за какво да се борят и знаят колко много зависи от тях хората се променят и наистина преследват поставената цел. Ако и на двамата целта е да помогнат на другия за преодоляване на трудностите нещата могат да се развият в обратния ред. Поне на твое място ще се опитам да използувам това.

Дано поне малко съм ти помогнала. Стискам ти палци и се пази много. Опитвай се да не се дразниш излишно.

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!

Аз още съм далеко от тази възраст на дъщеря ми, но съм го преживяла вкъщи със сестра ми и баща ми. Те постоянно се караха и никой не разбираше другия - просто имаха коренно различни приоритети и схващания, ако разхвърляните мисли на пубертета могат да се броят за схващания. Аз съм се опитвала тогава да накарам сестра ми да разбере баща ми (защото аз пък се карах с майка ми и бях в прекрасни отношения с баща ми), но не успях. Сигурна съм че майка ми се е опитвала да говори и с двамата, но поотделно. Така или иначе видим резултат нямаше. Когато сестра ми порастна и стана самостоятелна, като живееше на 200 км. от къщи нещата постепенно се уталожиха. Може да не са първи приятели с баща ми но поне си говорят и не се карат.
Та това което всъщност искам да ти кажа, че вероятно решението наистина е в един съвместен разговор. Твоята роля в него естествено ще е тази на "успокояващия топката", като трябва да не допускаш повишаване на тона и нажежаване на обстановката. Те трябва да се изяснят причината за липсата на гладка комуникация между тях и да се изслушат спокойно.

Стискам палци всичко да приключи по-бързо, за да си отдъхнеш и ти.
А съм сигурна че ситуацията води до излишно напрежение и на дъщеря ти и на мъжа ти, защото те не може да не се обичат, просто в един момент са се оставили емоциите и хормоните на дъщеря ти да ги водят.

Да, ще опитам с разговора, но не се надявам на много голям резултат. По принцип, когато се омъжва една жена /или пък мъжът се жени/ сигурно трябва да пита партньора си как смята да възпитава децата си. Аз просто не съм очаквала, че съпругът ми е толкова консервативен - детето трябва да слуша, да не възразява, да се подчинява, да има шестици и ако е момиче да не се облича като к..ва. Не казвам, че аз съм 100% против тези неща, ама всичко с мярка. Не можеш да възпиташ човек със самочувствие, с достойнство и т.н. катно потъпкваш редовно правата му и мнението му. Всичко това съм се опитвала да му го кажа, но той дори в момента да се съгласи с някои от доводите ми, след време в някоя "екстремна" ситуация си реагира по стария начин - или се подчинявай безпрекословно, или...Това си е набито в главата му от малък, но той не е искал да се подчинява, а сега иска това от дъщеря си. Сега аз него ли да превъзпитавам или нея да възпитавам? Другото, което ми минава напоследък през ума - дали това е непоправимо, защото зодиите им не се понасят - скорпион и лъв?

Така си е, някои бащи са консервативни. Но не е само това болката...Може би, поради своята заетост или поради нашата (майчинска) отстъпчивост бащата "отсъства" от часовете по възпитание на собствените си деца. И аз това го открих, но се случи по-рано от пубертета на децата... С много страх, че той няма да с есправи и няма д аму издържат нервите излизах и затварях външната врата след себе си... Прибирах се на другия ден, очакваща пожар, полиция, бърза помощ или най-малкото съседката или свекървата да са се притекли и завайкали над някаква трагична ситуация... Слава Богу, всичко горе - долу намирах ОК и най-вече горди - горди порастнали трима мъже...Дори, като предупреждавах таткото, че няма да ме има за ден-два в удобно и свободно за него време, той се опитваше да ме упреква колко съм безотговорна и лоша майка, как щял да каже на нашите и на техните и да събере семеен съвет да ме вразумяват... Не знам от страх ли го правеше, от мързел, от консерватизъм или нещо друго... Е, как да му кажа и да водя дълги спорове с него (завършващи винаги с негова победа, щото е много убедителен), че родител не се става с раждането на детето, а се научава... И всеки от нас си минава курса на обучение ...."Пускай" го твоят съпруг по-често да навлиза в тези часове, макар пубертетът да е доста сложна материя за начало на обучението. За него. Освен по аптеки, що баща и дъщеря да не тичат заедно до близката фитнесзала или на разходка с домашния любимец... Просто им трябва време на двамата да остават по-често заедно без твоето присъствие... да решават някой проблем заедно... По-долна тема предлага дори приключения за родители, но това явно е за "изкласили" няколко по-горни курса по възпитание... Представяш ли си ги двамата, дъщерята и татко й да пренощуват някъде под открито небе лятно време, как ще си направят лагер, ще могат ли да си запалят огън, кой ли ще сготви, ами ако се загубят някъде в планината и т.н. Може би таткото ще научи нещо от "малката". Единствено правило за комуникация е взаимното уважение между двамата, за да се води колкото може по-цивилизован диалог ...

Жени, твоето предложение е като музика за ушите ми, но не и за нашия татко. Ходене на фитнес е неразумно разходване на енергия. Същото се отнася и за разходки в планината и сред полето. За него почивка е лежане на дивана пред телевизора с вестник в ръка и по възможност гледане на мач! И къде е мястото на дъщеря ни в тази картинка? Е, той със сигурност си има доста положителни качества, но способността да осъществява контакт с дъщеря си явно не е от тези качества. Довечера съм намислила да го оставя сам да я прибере от у-ще /обикновено го правим заедно/. Ние живеем доста далече от училището й и ако се прибира сама ще й отнеме около час, а с колата е 15 минути. Та дано за тези 15 минути да успеят да сеи кажат нещо смислено, а после аз ще се заема и с двамата. Стискайте палци!

Govori i s veseki pootdelno i zaedno (semeiniyat swvet), govori, dokato e nuzno. Razgovorite pomagat! Yasno, ce tryabva da si bufer nishto, ce ne iskash. Golyamata mi dwshterya e na swshtata vwzrast, tu e sreshtu men, tu sreshtu bashta si...Trudna rabota, dosta na momenti, no az swm poela neshtata v svoi rwce i nabivam kaskata na kogoto tryabva . Ponyakoga mi idva mnozko (az swm s kws fitil, a pwk e nuzno golyamo twrpenie)i mislya, ce shte pukna....

Koi e skorpionwt?

моите големи момичета са на почти 10 и 11 и в къщи проблема е че таткото се държи по-различен начин с двете...най-голямата му е явна любимка и нищо не и се отказва а негативните си емоции излива върху средната- като длъжна съм да уточня- не без причина- тя винаги се конфронтира с него ;независимо дали е права или не докато голямата си има "политика" - гледа го смирено и кротко и си прави каквото си знае а той доволен от послушанието и изпълнява всеки неин каприз.... Много сме говорили за това;той също си признава че греши но след тов а пак постъпва по същия начин...Горещо се моля това да се промени до пубертета защото и аз все това му казвам че един ден при поредната караница тя просто ще се изнесе от къщи и ще трябва да я търсим по улиците ...... В същото време говоря и с нея да постъпва малко по-умно-ами вижда го че енервен- нека премълчи-само ще спечели от това вместо да налива мало в огъня... тя пък ми вика че нямало да става послушна овца и така...много трудно.... но наистина е по-добре да се убеди потърпевшото дете че този който отстъпва не е по-глупав или с по-малко достойнство...обясни и да си мълчи докато баща и вика-той като види че няма насреща си гняв - ще омекне...Подскажи и няколко изречения които да използва в тези ситуации за които ти знаеш че ще накарат мъжа ти да поразмисли над себе си.... ти най-добре познаваш и двамата...Аз навремето / пък и още/ все си патех от това че не мога да си държа устат затворена и не мога да не кажа това което ми е на езика.... но живогта показва че това е грешна политика и е добре ако можем докато е време да научим децата че когато са в нервностойно положение с този който водят битка- по-добре да отстъпят с дойстойнство ...

Хубави съвети са ти дали, дано проработят при вас. Преди няколко часа прочетох постинга ти но не знам как да ти помогна. Не съм била в такава ситуация нито като дъщеря на баща си, нито сега като майка на 14г син.
Не, че отношенията с баща му са перфектни, но няма скандали, няма разправии и т.н. Просто той от малък гледа баща си в 'устата' и не противоречи. Толкова, че чак ме ядосва понякога, защото съпруга ми също работи с хора, по много часове, прибира се и не винаги го изслушва. За мой срам ще ти кажа, че сме стигали до там, сина да пише писмо на баща си... Искаше да отиде на един футболен мач в Бургас/ние сме във Варна/. И се притеснил, че няма да може да убеди баща си с реч, защото няма да има време...беше написал мотивите за искането си писмено. Бях шокирана тогава и след това много сериозно говорихме със съпруга ми по темата и взаимоотношенията им.
И аз бих те съветвала - говори!
С дъщеря си - това е нейния татко, един единствен, никой приятел, приятелка дори ти не можеш да и дадеш това което той може. Би трябвало да подхожда към него по тактично...
И съпруга ти - знаеш, че я обича. Тя расте, той губи контрол и може би не е готов за това, и в безсилието си и посяга...
Няма да ти е лесно, но ти желая да минете успешно през този етап и наесен да си имате гимназистка, доволна от училището си!

[линк]

Родителските качества се възпитават, така както се възпитават децата.
Имам чувството, че бащите карат втори пубертет покрай децата, или пък никога не са го напускали, знам ли.
И аз от известно време се разправям с два вечно каращи се и спорещи пубера, един на 13 и един на 40. Ще обменяме опит, защото докато пубертета на единия е очакван, на другия ми идва в повече.

Благодаря на всички за съветите! Снощи почти нищо не излезе от моите планове /както и предполагах/. Съпругът ми я взел от у-ще, тя не го поздравила и седяла с гръб към него в колата. После си говориха чрез мен /кажи й това, кажи му онова/. Накрая все пак ги накарах да си разменят няколко думи, но общо взето нищо. Поговорих си насаме със съпруга ми, но той за нещо друго си мислеше май /пак за работа/. Скорпионът е той, тя пък е една горда лъвица дето не търпи критика. Ще продължавам да опитвам да говоря и с двамата! Пак Ви благодаря на всички и успешен ден! Роби

Но няма да се сърдиш...

Прочетох внимателно всичко, написано досега.
Хубави съвети са ти дали, но във вашия случай надали ще проработят...
При вас липсата на комуникация е основана на липсата на уважение. Не само на дъщеря ти към съпруга. А взаимно уважение.

Какво имам предвид:

Мъжът ти е АБСОЛЮТНО прав, че трябва да имате ЕДИНЕН ФРОНТ пред дъщеря ти. Това е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО условие, ако искаме децата да ни уважават. Какъвто и да е той, даже и да не си съгласна с неговото мнение, методи и т.н., НИКОГА не спорете ПРЕД ДЕТЕТО по тези въпроси. По този начин вие подронвате собствения си авторитет пред детето. Тя се влияе от факта, че ти не одобряваш неговите методи. И със сигурност вината е твоя. Сигурна съм, че още от малка е чувала негодувание срещу родителите му, срещу неговите методи, от твоята уста. И това се е набило в главата й.
Ти си й дала и продължаваш да й даваш карт бланш да се държи така с баща си. Той се опитва всячески да възстанови някакъв авторитет, но всичко отива на кино. Съответно, той се настройва както срещу нея, така и срещу теб. Ден след ден това се трупа. Не е нещо, причинено от пубертета. Това е нещо, зародило се още откак е била малка, сега просто се изявява драстично в пубертета.

Единственото спасение от вашата ситуация е следното:

1. Разговор със съпруга. Анализирате ситуацията от гледната точка, която аз ти предложих. Ще видиш до какви изводи ще стигнете!

2. Разбирате се с него да се обедините и НИКОГА да не се спорите или да си противоречите по въпроса за възпитанието на дъщеря ви ПРЕД НЕЯ. Решенията свързани с нея се взимат, когато сте насаме. Така също и тактиката, която ще се предприеме, трябва да е предварително обмислена, съгласувана и одобрена от двама ви. (Ще ти се наложи да направиш компромиси, но можеш да му обясниш, че и той трябва да направи такива, за доброто на семейството ви. Сигурна съм, че и двамата сте интелигентни хора и ще се разберете.) Запомни, че трябва да му внушиш, че си осъзнала къде грешите и искрено си готова да направиш всичко възможно за възстановяването на неговия авторитет в очите на дъщеря ви.
Именно затова всички решения, които сте взели заедно и насаме, свързани с възпитанието и тактиката, която ще прилагате, трябва да се спазват БЕЗПРЕКОСЛОВНО, за да има ефект. Даже и понякога да се подразниш от нещо, което той й казва или прави, не го показвай пред детето. Кажи му го насаме и тогава го обсъдете. Плюсовете на това са 2: първо - запазваш авторитета на родителското тяло и, второ - когато дойде време за обсъждане, емоциите вече са се поотложили и може да се мисли и говори трезво и спокойно.

Гарантирам ти успех!

И не забравяй: родителското тяло се състои от двама! Вие трябва да работите като колектив при възпитанието на детето, а не да се конкурирате!

Може и още да пиша, но основното го казах!
И още нещо: истината боли, но само за миг!

Желая ти успех от все сърце. Никога не е късно!

Истината боли един миг,
лъжата - много по дълго.

на таткото е една от причините, колкото и банално да звучи.
С нашия татко е същото. Като ръководител, на работното си място той не избухва, уравновесен е, абе направо Гибралтарската скала. Обаче в природата има равновесие. Натрупваната през деня пара се изпуска вечер. Това като че ли важи за повечето от нас, които работим с хора. Понеже през деня трябва да си любезен, мил и т.н. с клиенти и непознати, вечер всяко нещо започва да те дразни. Та дори и да не избухва човек, вътрешната раздразнителност присъства.
Изходът при нас е да правим нещо заедно или поотделно, за да си "отвличаме" вниманието.

Като се замисля, може би вашият татко силно се притеснява, че дъщеря му няма да успее на изпитите и това допълнително го изнервя. Много хубаво е, че пък ти и дъщеря ти сте като приятелки. Продължавай така, това означава, че се справяш добре.

За фитнеса. Таткото може и да се навие, пробвайте го. Като нищо може да се запали. След като аз, най-голямата мързелана на света по отношение на спорта се запалих и то много здраво, какво остава за другите.
Ако можеш да го навиеш да ходи, особено ако дъщеря ти опита да го навие, може би ще се подобрят отношенията им.
Между другото, мен дъщеря ми ме запали по фитнес и сега абсолютно всеки ден ходя.
Или пък на ски, плуване, нещо такова. Мисля си, че номерът е да се прави нещо съвместно.

Ако напр. вашият татко рисува добре, ще се съгласи ли вечер вместо да лежи на диванчето, да учи дъщеря си да рисува. Или пък да я занимава нещо, но да не е училищно, защото за момичето ще е досадно, а таткото може допълнително да се наостри. Така хем детето ще научи нещо, хем пък таткото ще е доволен, че поучава и го слушат. После ще има да се фука на какво е научил детето. Изобщо това с високият пост си е професионална деформация отвсякъде. През деня всички го слушат и му изпълняват, а вечер една "вчерашна г-ца" му се опъва.... Много влияе върху самочувствието и това.

Успех!

Скъпа "отворена", разбира се, че не се сърдя. Естествено като съм задала въпрос, очаквам да чуя всякакви мнения и мисля, че доста ми помогнахте да осъзная някои неща. Вече стигнах до извода, че трябва да говоря и с двамата поотделно и го направих макар и с доста нежелание от другите две страни. Проблемът при нас мисля, че не е толкова с авторитета на бащата, колкото с липсата на комуникация между баща и дъщеря. Той някак си е свикнал, че аз съм отговорна за нейното възпитание /така му е по-лесно/, а тя е свикнала, че аз разрешавам или не разрешавам да ходи някъде или да прави нещо, защото като попита баща си, той казва "питай майка ти". Хиляда пъти съм се опитвала да му кажа, че детето ни е общо и двамата сме отговорни за нейното възпитание, но няма особен резултат. За споровете между нас си права, че не трябва да са пред нея, но човек не винаги мога да се сдържам /или пък той/, особено пък като видя, че той посяга да я удари, а тя пищи като заклана - в такава ситуация какво да правя? Е, това се случва много рядко, слава Богу, но за съжаление се случва. За единния фронт - не знам, малко ми е трудно да го възприема това - какво значи, че трябва ние да решаваме вместо нея и да й го налагаме със силата на родителския авторитет? Наистина за тези неща съм малко на по-друго мнение, смятам, че тримата трябва да сме равнопоставени, т.е. тя да се научи сама да взима решения, естествено под контрола на единия или двамата /ако другият родител отсъства/, а не да й се налагат "отгоре". Пример - за кандидатстването бабата и дядото казват - ще я насилвате да кандидатства в езикова гимназия. Точно такъв израз използват - насилвате! И аз си представям как връзвам дъщеря си на един стол с въжета и с една пръчка я удрям, за да учи теми и да решава задачи. Значи, може би разликата в моето и неговото възпитание наистина е проблемът, който сега се проявява, защото мен никога за нищо не са ме "насилвали", а него - явно да. И сега аз трябва ли да се обединя в единен фронт с мъжа си и да "насилвам" дъщеря си? Извинявай, може би грешно съм те разбрала, ако е така, моля те не се засягай! Приятна седмица, въпреки лошото време! Роби