въпроси, въпроси

При мен нещата са толкова отдавна и толкова объркани, че не зная от къде да започна!Пила съм някои лекарства, ходила съм на лекари и т.н. Живея в отвратителен еснафски провинциален град където е невъзможно да откриеш добър психотерапевт. последно ходих при д-р Бостанджиев/ не сексологът/ в София, къбинетът му беше в едно студентско общежитие не помня вече в кой квартал, но и той не ми помогна с нищо.Проблемът е че ми е трудно да говоря за нещата. Преди това съм ходила и при други и помня, че един ми каза, че е невъзможно да сънувам цветно- пълни глупости, как да говориш с такива хора!на Бостанджиев съм писала и писмо предложих му, ако може да контактуваме с писма, но не получих никакъв отговор! Истината е, че трябва да им станеш симпатичен, трябва да те приемат като свой проблем, за да ти помогнат!! А за жълтият кантарион зная че действа еуфорично, но той е за леки форми. Всеки ден пия билков чай, но няма особен ефект!Мисля си, че при мен нещата не са в повече, а в по-малко и не всичко се оправя със спортуване- преди правех по 7 обиколки на стадиона, тренирах йога, но сега имам и друг здравословен проблем който ми пречи да го правя, а и нямам време, понякога дори да се нахраня. Изходът за всеки е различен, само трябва да има кои да му помогне- поне малко, а аз изгубих и приятелите, затова сега пиша тук. Не защото мисля, че проблемът ми ще бъде решен, а защото имам нужда да говоря с някого и защото понякога ще се пръсна от болка и самота! Сто години самота!!!

с една дума - и ти заговаряй, защото центровете на света са много...

---

Сама ли живееш? Нямаш ли приятели? Семейство? Защо си самотна?
Говори си с нас. Разказвай ни за себе си.

Всяка дума може да носи всякакъв смисъл.

да изгубиш приятелите си ?
Не можеш ли да смениш града, ако смяташ, че той е причина за състоянието ти ?
И други въпроси ми хрумват, защото съм голяма любопитка, но не знам точно за какво ти се говори и ще млъкна, но временно.

В клубовете само чета, много рядко казвам по някоя дума.

Но сега ще взема отношение - Аз също съм от сравнително неголям провинциален град. Но ако сега стоя пред компютъра и пиша, и дишам, и съм жива, и работя, това го дължа на д-р Владимир Бостанджиев.

"Умиране няма и решение има" - Стъчо Джонсън

Мога да разбера това, което си писала. Но не се подлъгвай да търсиш някакво, дори палиативно решение, в тоя клуб.
Кауза пердута.
Освен ако не искаш да газиш в нещо лепкаво, след което остава гадно чувство.

Впрочем май е по-добре всеки сам да си троши главата.

И освен ако не си някой, който си прави майтап.

Това е лично, съвсем субективно мнение и не може да претендира за достоверност.

Всяка дума може да носи всякакъв смисъл.

Здравей,Aiara.Ще ти разкажа за моята среща с голямата депресия..........
Това стана преди няколко месеца,преди това изпадах в депресии/аз си мислех,че това са депресии/но за няколко дни си стъпвах на краката и всички лоши мисли отлитаха така както и идваха.Първото което взе да ми прави впечатление ,беше че много трудно се съсредоточавах и постоянно мислех ,че допускам грешки в работата си.Едно и също нещо го правех по няколко пъти и все бях недоволна постоянно смятах,че съм пропуснала нещо и нещо важно не е отбелязано.И така проверка след проверка ,грешки няма ,но аз все търсех и търсех, това ме побъркваше. Другото беше,че постоянно анализирах поведението си,защото бях неспокойна постоянно.Единият вариант беше защо ме гледат така, защо ми се присмиват, защо всички искат да ме нагрубят и обидят.Другият вариант беше обратният защо го нагрубих,да не се обидиха,и постоянно се извинявах.После започна събуждането през ноща което беше най-кошмарно.Интересното е ,че заспивах без проблеми жадна за сън ,но се събуждах в 2-3 часа с най-лошите си мисли и така до сутринта. Спрях да се храня и за 20 дни смъкнах доста кила,при положение ,че съм от хората които в лошо настроение си хапват.Но това което най много ме изплаши и ме подтикна да потърся психиатрична помощ беше ,че една сутрин се събудих и установих ,че изибщо не ми дреме какво ще стане с мен ,вече не ме впечатляваше нито хубавото нито лошото,животът беше без значение..... до тук със симптомите.
Звъннах по телефона на най-добрият психиатър-психотерапевт в града да ме приеме ,знаете ли какво ми каза той ,че приемният му ден бил утре ......почти плачеща му казах,че трябва да стане днес отговори ми ,че днес можело само ако имам направление от личния лекар, няколко пъти ми каза,че няма възможност при условие,че недвусмислено му показах,че случаят е спешен.ЗАПИСА МИ ЧАС ЗА ДРУГИЯ ДЕН<аз си знам как издържах до догава.
Изписа ми антидепресант и сънотворно,но каза че по рано от две седмици ефект няма да има .При мен подобрението настъпи след 20 ина дни . Засега спирам до тук утре ще продължа......

...даже и в някои страни в Западна Европа час за психиатър се получава за СЛЕД МЕСЕЦ в най-добрия случей 3 седмици /при акутни състояния/
това е естествено и се обяснява с "лудналото" население...няма спасение в 21_ви век ВСЕКИ 3_ти европеец и 3 на 5 американеца са преживели поне веднъж в живота си психични неразположения; по-лошото е, че само под 20% търсят компетентна помощ, останалите "си го изкарват" на себе си и ближните...

М, при Владо Бостанджиев и аз съм ходила.Въпреки,че е известен, говори по конференции и книга има/ако не и повече от една/ не смятам,че е добър професоналист.Да не говорим ,че книгата му е смотана.Като видях, за какво става дума при него просто се обадих,че няма да отида и това беше....
Но има и добри терапевти.Пробвай ако можеш Поли Нанева в Медицинска Академия -София.
Жълтия кантарион-имам предвид екстрактът, не е само за леки форми на депресия.Смятам ,че може да ти помогне, особено ако го съчетаваш с високи дози витамин С /по 2 грама на ден/ и витамин Б комплекс.И спорт, колкото можеш.

Това, което считам за най-ефективно, обаче е класическата хомеопатия.Мен ме е вадила от ужасни състояния.Помага там където нищо друго не работи, и лекува не само психиката , но и тялото.Ако искаш пусни ми бележка, мога да ти препоръчам добри хомеопати в София, на които имам доверие и знам ,че работят качествено.

Е явно Бостанджиев е помогнал на някого.радвам се.Абе..за това се казва, че универсален лечител няма.На някой е помогнал на други не....Дано помага на повече.

В никакъв случай не казвам, че не Бостанджиев не помага на никого! Аз отидох при него защото го препоръча един познат от София на когото също бе помогнал да преживее страшни неща, но както се казва "Всеки съди по себе си". Четох и книгата му.Накрая я подарих на библиотеката, защото в нея точно това е главното - разрешението за всеки е индивидуално. Когато бях отчаяна и му написах писмото, му казах че съм съгласна да му плащам с пощенски запис, само и само да водим някакъв диалог- нямаше никакъв отговор. Много се радвам за теб, че си жива и си намерила изход!!