За честта
35 отговора
665 прегледа
За честта
Я да ви питам аз вас.
Гледах "Последния самурай". Хубав филм. И гаден. Аз по принцип мразя военни филми, ама заради Том Круз се прежалих. Обаче "посланието", което достигна до мен, меко казано не ми хареса.
Опитах се да се абстрахирам от мисълта, че съм жена и майка (не че успях много де
), обаче пак не можах да осмисля идеята, че можеш да зарежеш дом и семейство и да тръгнеш на битка, от която със сигурност няма да излежеш жив. Не стига това, ами и да си изпълнен с гордост, че ХОРАТА ще кажат "умрял с чест".
Умрял с чест, така ли? А майната им на всичките ти обични същества - какво ще стане с тях - ще ги колят ли, ще гиизнасилват ли, как ще преживяват без мъжа в семейството....?
Е, не го разбирам.
И вие ли, на'ште мъжове, бихте постъпили така? С гола сабя да препускате срещу картечница заради едната чест?
Гледах "Последния самурай". Хубав филм. И гаден. Аз по принцип мразя военни филми, ама заради Том Круз се прежалих. Обаче "посланието", което достигна до мен, меко казано не ми хареса.
Опитах се да се абстрахирам от мисълта, че съм жена и майка (не че успях много де
), обаче пак не можах да осмисля идеята, че можеш да зарежеш дом и семейство и да тръгнеш на битка, от която със сигурност няма да излежеш жив. Не стига това, ами и да си изпълнен с гордост, че ХОРАТА ще кажат "умрял с чест".
Умрял с чест, така ли? А майната им на всичките ти обични същества - какво ще стане с тях - ще ги колят ли, ще гиизнасилват ли, как ще преживяват без мъжа в семейството....?
Е, не го разбирам.
И вие ли, на'ште мъжове, бихте постъпили така? С гола сабя да препускате срещу картечница заради едната чест?
Не
съм го гледала, но това звучи като оная приказка, когато в гражданството едно време казваха:
"Обичайте се и както Ботев казва : Мила ми, Венето, знай, че най-напред обичам Отечеството, а после теб... "
И така майната му на приказката Аз пък искам да си ме обича мен преди всички
Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце
"Обичайте се и както Ботев казва : Мила ми, Венето, знай, че най-напред обичам Отечеството, а после теб... "
И така майната му на приказката
Аз пък искам да си ме обича мен преди всичкиИма на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце
Каспи, ...
... в тая работа, както и във всички други, има си трикове.
Ако искаш да обича първо теб а после всичко друго, търсИ си възрастен мъж.
На младеж не можеш да разчиташ. Само военните могат, щото знаят колко им е акъла. Защо мислиш за военна служба взимат само младежи?
Ама то, и жените като са млади ... става една мътна и кървава! Не се различават много по акъл от младежите.
К'во да праиш?!
Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш
Ако искаш да обича първо теб а после всичко друго, търсИ си възрастен мъж.
На младеж не можеш да разчиташ. Само военните могат, щото знаят колко им е акъла. Защо мислиш за военна служба взимат само младежи?
Ама то, и жените като са млади ... става една мътна и кървава! Не се различават много по акъл от младежите.
К'во да праиш?!
Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш
Re: За честта
Покрай нашите военни в Ирак гледахме интервюта с техни роднини и разбрах, че на военните това им е тръпка. Аз като еснаф не я разбирам много, но повечето мъже имаме това в гените, това да се дърлиш и заради едната "чест" да се сбиеш, примерно. От малки се бием 
и колкото повече синини - толкова повече достойнство 
. А бе...
Agent of Change
и колкото повече синини - толкова повече достойнство . А бе...Agent of Change
Тук не става въпрос
да се защитава държавата. Тоз-главния японец във филма-се опълчва срещу държавата. Вдига бунт. Не, че не е прав, обаче и след неговия бунт живота им не се променя коренно. Въпроса е - защо за мъжете е толкова важно да защитят собствената си чест, а не собствения си дом?
А жени може ли
да си изказват мнението по питанката ти:)
Не съм гледала филма, затова не знам в кои исторически времена се развива действието му, но принципно, културологичните разлики между японците и българите са много. Беглите ми спомени за истинските самураи (като че най-яркия образ на средновековна Япония) са, че са служили на господар. За тях е съществувал основно един кодекс на честта – «Бушидо», в него са намирали отговороти на всичките си въпроси, та там има в началото пишело нещо, което звучи като «Пътят на самурая се открива в смъртта». Свещен за самураите е бил «хомбун» - от самурайски ще рече дълг:) Отивайки да изпълнят дълга към сюзерена си, и въобще в мигове на душевни изпитания, самураите, поне тези, които запазвали присъствие на духа, сядали да напишат предсмъртното си писмо - нещо като израз на състоянието им, като завет било това, което написвали. В частност, някои може би пишели и стихове, но не вярвам да е било масово явление. Вероятно - съжаление за неизпълнения дълг към сюзерена, прощаване с тези, към които имали дълг... такива работи. И за самурая е било въпрос на чест на умре с готовност, за да послужи за светъл пример на другите самураи как се изпълнява дълга към сюзерена.
Защото се е считало, че така печелят слава за себе си и за господаря си.
И по тази причина да си ронин – т.е. самурай без господар, е било крайно унизително, позор завинаги. Защото това означавало, че са допуснали господарят им да бъде убит преди тях. Че не са изпълнили «хомбун»-а си:)
Сега едва ли нещата дори в Япония стоят по този начин:)
Българинът не е лишен нито от героизъм, нито от традиции. Но да притежава чак такъв тип «самурайска» саможертва – съмнявам се. При това дълбоко:)
За друга чест – лична и за пагона, примерно, е умирал той. И ще мре. Уви.:(
Косата ми дзилена, очите ми редки
Не съм гледала филма, затова не знам в кои исторически времена се развива действието му, но принципно, културологичните разлики между японците и българите са много. Беглите ми спомени за истинските самураи (като че най-яркия образ на средновековна Япония) са, че са служили на господар. За тях е съществувал основно един кодекс на честта – «Бушидо», в него са намирали отговороти на всичките си въпроси, та там има в началото пишело нещо, което звучи като «Пътят на самурая се открива в смъртта». Свещен за самураите е бил «хомбун» - от самурайски ще рече дълг:) Отивайки да изпълнят дълга към сюзерена си, и въобще в мигове на душевни изпитания, самураите, поне тези, които запазвали присъствие на духа, сядали да напишат предсмъртното си писмо - нещо като израз на състоянието им, като завет било това, което написвали. В частност, някои може би пишели и стихове, но не вярвам да е било масово явление. Вероятно - съжаление за неизпълнения дълг към сюзерена, прощаване с тези, към които имали дълг... такива работи. И за самурая е било въпрос на чест на умре с готовност, за да послужи за светъл пример на другите самураи как се изпълнява дълга към сюзерена.
Защото се е считало, че така печелят слава за себе си и за господаря си.
И по тази причина да си ронин – т.е. самурай без господар, е било крайно унизително, позор завинаги. Защото това означавало, че са допуснали господарят им да бъде убит преди тях. Че не са изпълнили «хомбун»-а си:)
Сега едва ли нещата дори в Япония стоят по този начин:)
Българинът не е лишен нито от героизъм, нито от традиции. Но да притежава чак такъв тип «самурайска» саможертва – съмнявам се. При това дълбоко:)
За друга чест – лична и за пагона, примерно, е умирал той. И ще мре. Уви.:(
Косата ми дзилена, очите ми редки
за българския самурай!!!!
Виж как хубаво си го е казал човека:
Станислав Стратиев
Българският самурай
Ние сме страна на самураи.
Самураите на Балканите.
Най-напред бяхме белгийците на Балканите, след това прусаците на Балканите, а сега сме самураите.
Може би един ден ще бъдем българите на Балканите.
Като истински самураи и ние не работим нищо.
Предпочитаме през цялото време да се бием.
Българският самурай се бие само в гърдите.
И се размножава чрез делене.
И противопоставяне.
Той дава не обет, а обед за служба.
Българският самурай е верен не на дадената дума, а на този, който дава думата.
Той е винаги от страната на изгряващото слънце.
И никога от страната на залязващото.
Конят на българския самурай е троянски, любимото му оръжие е чадър, а ветрилото му прави априлски вятър.
Той никога не употребява меча си - пази го за музея на революционното движение.
Българският самурай вярва не в кармата, а в казармата. Кимоното на българския самурай преди беше от шаек, а сега е от американ.
Българският самурай прави харакири на съседа си.
Той обича не "хайку", а хайки.
Дори когато е с джапанки, българският самурай е бос.
Българският самурай не бръсне никого. Даже главата си.
И яде ластовичите гнезда заедно с ластовиците.
Българският самурай винаги се смее последен.
И се познава и под съдран чул.
Той е прав, дори когато е легнал.
Любимото му изкуство е бойното.
Когато чуе думата "култура", българският самурай се хваща не за пистолета, а за бюджета.
И съкращава сумата.
В предизборната си програма той обещава да превърне дори плачещите върби в смеещи се.
И Черно море в Бяло.
Паунът на българския самурай е едноцветен. Българският самурай е екологически чист, политически активен, социално слаб и сексуално силен.
Той не гори, но поддържа горенето,
Не яде треви, но където мине, трева не никне. Колкото повече сме самураи на Балканите, толкова по-малко ще бъдем българи в Европа.
Станислав Стратиев
Българският самурай
Ние сме страна на самураи.
Самураите на Балканите.
Най-напред бяхме белгийците на Балканите, след това прусаците на Балканите, а сега сме самураите.
Може би един ден ще бъдем българите на Балканите.
Като истински самураи и ние не работим нищо.
Предпочитаме през цялото време да се бием.
Българският самурай се бие само в гърдите.
И се размножава чрез делене.
И противопоставяне.
Той дава не обет, а обед за служба.
Българският самурай е верен не на дадената дума, а на този, който дава думата.
Той е винаги от страната на изгряващото слънце.
И никога от страната на залязващото.
Конят на българския самурай е троянски, любимото му оръжие е чадър, а ветрилото му прави априлски вятър.
Той никога не употребява меча си - пази го за музея на революционното движение.
Българският самурай вярва не в кармата, а в казармата. Кимоното на българския самурай преди беше от шаек, а сега е от американ.
Българският самурай прави харакири на съседа си.
Той обича не "хайку", а хайки.
Дори когато е с джапанки, българският самурай е бос.
Българският самурай не бръсне никого. Даже главата си.
И яде ластовичите гнезда заедно с ластовиците.
Българският самурай винаги се смее последен.
И се познава и под съдран чул.
Той е прав, дори когато е легнал.
Любимото му изкуство е бойното.
Когато чуе думата "култура", българският самурай се хваща не за пистолета, а за бюджета.
И съкращава сумата.
В предизборната си програма той обещава да превърне дори плачещите върби в смеещи се.
И Черно море в Бяло.
Паунът на българския самурай е едноцветен. Българският самурай е екологически чист, политически активен, социално слаб и сексуално силен.
Той не гори, но поддържа горенето,
Не яде треви, но където мине, трева не никне. Колкото повече сме самураи на Балканите, толкова по-малко ще бъдем българи в Европа.
Re: За честта
еми тръпка си е:)) представи си
какъв кеф е банда муджахедини да изпразнят три четити пълнителя срещу тебе и да не те улучат:)
тъй като си еснаф човек:)) да ти обясня:)) почти същото е като да влезеш в тайландски бардак, да чукаш седмица без презерватив и да не пипнеш нищо:))
какъв кеф е банда муджахедини да изпразнят три четити пълнителя срещу тебе и да не те улучат:)
тъй като си еснаф човек:)) да ти обясня:)) почти същото е като да влезеш в тайландски бардак, да чукаш седмица без презерватив и да не пипнеш нищо:))
в отговор на Бeзпaмeтнo
#17
Можи
нали затуй се казва "последния самурай". Щото след тези събития самурайте изчезнали.
НА, чети! Да видиш за ко стаа дума!
Самураите - воини на честта
Бойците никога не се разделяли от оръжието, чието носене и изпробване върху простолюдието било тяхна привилегия.
Животът и смъртта на самурая били подчинени на един-единствен ненарушим закон - законът на честта (гири). Пред него отстъпвали на заден план любовта и ненавистта, нежността и състраданието, страхът и тщеславието. Неговата душа бил мечът, професията му - войната, постоянното занимание - бойните изкуства, а не рядко и поезията, и живописта. Философията ставала негова плът и кръв под покривите на дзен-будистките храмове в дълги часове на медитация и упражнения с оръжие. Физическо съвършенство, морална чистота, възвишеност на душата - такъв си представяло простолюдието истинския самурай, за когото се съчинявали песни, легенди и героични сказания.
Самурайството се зародило в източните и североизточните части на Япония през VIII в. Негови основоположници са избягалите селяни и свободните преселници, търсещи земя и независимост по граничните райони с войнствените местни племена. Едва през X - XII в. в процеса на непрекъснати феодални междуособици се оформили знатните самурайски родове, които само формално служели на императора. По това време се оформили и основите на неписания самурайски морален кодекс, който по-късно се превърнал в суровия сборник от канони за "Пътя на самурая" ("Буши-до").
С установяването на шогуната - управление на самурайското съсловие, в края на този период се наложили и всички основни нормативи в бойните изкуства на Япония: видовете хладно оръжие, методите на тренировка, правилата на двубоите и етиката на бойното поле. Въпреки силното влияние в битките с чуждите нашественици (монголци и китайци) самураите даже и не помисляли да прилагат военния опит на пришълците. През XVI в. с идването на португалците в армията широко започнало да се внедрява огнестрелното оръжие - мускети, топове, пистолети и въпреки това, верни на традицията, самураите запазили високите си идеали. Чак до средата на XIX в. двата меча - дълъг и къс, копието и дългият лък представлявали "джентълменския набор" от оръжия на самурая.
Но едва ли всичко било само сляп консерватизъм, защото школите по бойни изкуства не се занимавали просто с военна подготовка, а в тях се изграждал определен мироглед и се формирала личността. След обединението на Япония с указ от 1588 г. било строго забранено селяните да притежават оръжие. Това укрепило самурайското съсловие и довело до апогея на съсловното високомерие на самураите, получили правото да изпробват фамилния меч върху всеки човек от простолюдието.
Самодисциплината заедно със съществуващите социални задължения задължавала самурая винаги и по всяко време да следва закона на честта. Умението да се абстрахира от заобикалящата го суета, от прозата, от жестокостта на военния живот се ценяло високо от самураите. Начинът на живот, при който човек дори на границата между живота и смъртта може да се наслаждава на красотата, често бил сравняван с вятъра и потока. Самурайският морал предявявал сериозни изисквания за изпълнение, развиващи абстрактни етични положения в стройна практична система. Той трябвало да се откаже от всякакви лични блага и да възпита в себе си дух на саможертва в името на дълга. Във всяко действие самураят трябвало да се съобразява с висшата справедливост и честност, което, разбира се, било утопия в онова време на коварни интриги, заговори и междуособни войни. Гордостта и самоуважението на самурая е трябвало да се проявяват не само в безпаметната храброст по време на бой, но и в твърдостта, проявена в обикновения живот.
Верността към господаря и безпрекословното подчинение на наставника са основни елементи в педагогическата система на средновековните школи по бойни изкуства.
"Родителите са ми дали живот, а учителят ме е направил човек!" - гласи една от самурайските заповеди. За обучението по бойни изкуства самураят се готвел от дете. А децата по онова време наистина израствали в сурови условия. Независимо от социалното положение те припкали зиме и лете съвсем леко облечени, гологлави и боси, в най-добрия случай с леки сламени сандали. Чорапи били обувани само на празник, а отоплението представлявало само един мангал и било рядкост дори в замъците. От малки бъдещите самураи се учели да не се страхуват от тъмнината, самотата, дивите зверове и нечистите сили. Страстта към проследяване, гонитба и убийство се възпитавала по време на лов, а безстрастното отношение към човешката кръв се възпитавало при упражнения с меч върху вражески трупове, престъпници в затвора, а понякога и срещу съвсем невинни бродяги и просяци след узаконяване на "правото на изпробване на меча".
За самурая овладяването на секретите в бойните изкуства било равносилно на безкрайния Път, на духовно и нравствено самоусъвършенстване в името на най-вярно изпълнение на дълга. Само духовното прозрение, сливането с Безкрая и усещането за вътрешна хармония можели да направят човек истински майстор на бойните изкуства или майстор на чаената церемония, на икебаната, живописта, поезията и т.н.
Най-голямо внимание в обучението се отделяло на основните видове оръжие: меч, копие, алебарда, лък. Борбата без оръжие винаги стояла на заден план и се практикувала само като помощно средство за "черни дни", тъй като самураят винаги ходел с известен арсенал, с който не се разделял дори нощем. Всяка школа давала сравнително тясна специализация в определени удари и движения, но самураят изучавал и основите на всички останали методи за водене на бой, за да не се окаже срещата му с майстор от друга школа неприятна изненада. Добре обученият самурай бил до голяма степен универсалист и можел да си служи с повечето видове оръжия, а дори и без тях можел да се справи с повече от един противници. Дори жените се обучавали във владеенето на алебарда (нагината), като я използвали основно за самозащита. Това ги посвещавало в света на бойните изкуства и заедно с това им помагало да разберат стремежите на своите бащи, братя и мъже, за да могат да им бъдат вярна опора в живота.
Бойците никога не се разделяли от оръжието, чието носене и изпробване върху простолюдието било тяхна привилегия.
Животът и смъртта на самурая били подчинени на един-единствен ненарушим закон - законът на честта (гири). Пред него отстъпвали на заден план любовта и ненавистта, нежността и състраданието, страхът и тщеславието. Неговата душа бил мечът, професията му - войната, постоянното занимание - бойните изкуства, а не рядко и поезията, и живописта. Философията ставала негова плът и кръв под покривите на дзен-будистките храмове в дълги часове на медитация и упражнения с оръжие. Физическо съвършенство, морална чистота, възвишеност на душата - такъв си представяло простолюдието истинския самурай, за когото се съчинявали песни, легенди и героични сказания.
Самурайството се зародило в източните и североизточните части на Япония през VIII в. Негови основоположници са избягалите селяни и свободните преселници, търсещи земя и независимост по граничните райони с войнствените местни племена. Едва през X - XII в. в процеса на непрекъснати феодални междуособици се оформили знатните самурайски родове, които само формално служели на императора. По това време се оформили и основите на неписания самурайски морален кодекс, който по-късно се превърнал в суровия сборник от канони за "Пътя на самурая" ("Буши-до").
С установяването на шогуната - управление на самурайското съсловие, в края на този период се наложили и всички основни нормативи в бойните изкуства на Япония: видовете хладно оръжие, методите на тренировка, правилата на двубоите и етиката на бойното поле. Въпреки силното влияние в битките с чуждите нашественици (монголци и китайци) самураите даже и не помисляли да прилагат военния опит на пришълците. През XVI в. с идването на португалците в армията широко започнало да се внедрява огнестрелното оръжие - мускети, топове, пистолети и въпреки това, верни на традицията, самураите запазили високите си идеали. Чак до средата на XIX в. двата меча - дълъг и къс, копието и дългият лък представлявали "джентълменския набор" от оръжия на самурая.
Но едва ли всичко било само сляп консерватизъм, защото школите по бойни изкуства не се занимавали просто с военна подготовка, а в тях се изграждал определен мироглед и се формирала личността. След обединението на Япония с указ от 1588 г. било строго забранено селяните да притежават оръжие. Това укрепило самурайското съсловие и довело до апогея на съсловното високомерие на самураите, получили правото да изпробват фамилния меч върху всеки човек от простолюдието.
Самодисциплината заедно със съществуващите социални задължения задължавала самурая винаги и по всяко време да следва закона на честта. Умението да се абстрахира от заобикалящата го суета, от прозата, от жестокостта на военния живот се ценяло високо от самураите. Начинът на живот, при който човек дори на границата между живота и смъртта може да се наслаждава на красотата, често бил сравняван с вятъра и потока. Самурайският морал предявявал сериозни изисквания за изпълнение, развиващи абстрактни етични положения в стройна практична система. Той трябвало да се откаже от всякакви лични блага и да възпита в себе си дух на саможертва в името на дълга. Във всяко действие самураят трябвало да се съобразява с висшата справедливост и честност, което, разбира се, било утопия в онова време на коварни интриги, заговори и междуособни войни. Гордостта и самоуважението на самурая е трябвало да се проявяват не само в безпаметната храброст по време на бой, но и в твърдостта, проявена в обикновения живот.
Верността към господаря и безпрекословното подчинение на наставника са основни елементи в педагогическата система на средновековните школи по бойни изкуства.
"Родителите са ми дали живот, а учителят ме е направил човек!" - гласи една от самурайските заповеди. За обучението по бойни изкуства самураят се готвел от дете. А децата по онова време наистина израствали в сурови условия. Независимо от социалното положение те припкали зиме и лете съвсем леко облечени, гологлави и боси, в най-добрия случай с леки сламени сандали. Чорапи били обувани само на празник, а отоплението представлявало само един мангал и било рядкост дори в замъците. От малки бъдещите самураи се учели да не се страхуват от тъмнината, самотата, дивите зверове и нечистите сили. Страстта към проследяване, гонитба и убийство се възпитавала по време на лов, а безстрастното отношение към човешката кръв се възпитавало при упражнения с меч върху вражески трупове, престъпници в затвора, а понякога и срещу съвсем невинни бродяги и просяци след узаконяване на "правото на изпробване на меча".
За самурая овладяването на секретите в бойните изкуства било равносилно на безкрайния Път, на духовно и нравствено самоусъвършенстване в името на най-вярно изпълнение на дълга. Само духовното прозрение, сливането с Безкрая и усещането за вътрешна хармония можели да направят човек истински майстор на бойните изкуства или майстор на чаената церемония, на икебаната, живописта, поезията и т.н.
Най-голямо внимание в обучението се отделяло на основните видове оръжие: меч, копие, алебарда, лък. Борбата без оръжие винаги стояла на заден план и се практикувала само като помощно средство за "черни дни", тъй като самураят винаги ходел с известен арсенал, с който не се разделял дори нощем. Всяка школа давала сравнително тясна специализация в определени удари и движения, но самураят изучавал и основите на всички останали методи за водене на бой, за да не се окаже срещата му с майстор от друга школа неприятна изненада. Добре обученият самурай бил до голяма степен универсалист и можел да си служи с повечето видове оръжия, а дори и без тях можел да се справи с повече от един противници. Дори жените се обучавали във владеенето на алебарда (нагината), като я използвали основно за самозащита. Това ги посвещавало в света на бойните изкуства и заедно с това им помагало да разберат стремежите на своите бащи, братя и мъже, за да могат да им бъдат вярна опора в живота.