Тежки чувства

Първо:

******** В А Ж Н О ********

По-надолу НЕ става дума за липсата на
1352-рата туфа трева, отдясно на пътя,
по който Имрахил пристига в Гондор.

За неразбралите: не НАЛИЧИЕТО на промени е породило това ми отношение.


Второ, извинявам се за поредната такава тема.
Но, грешно или не, така преценявам, че трябва.


Трето, Галандро, не си сам.
Т.е. гледах отново Заръщането и по-добре да не бях.


Опитах се, съвсем искрено и с желание, да харесам филма.
Но установих, че не ми е възможно да го гледам само като филм.
Гледах го както трябва - като филм-екранизация на Заръщането на Краля.
Опитах и да го приема както Берегил (умна му глава) казва - като бонус към книгата.
И като фен-фикшън опитах.
Нищо не помага.


Ще цитирам един разговор с Фейри:

Чувствам се сякаш някой се е опитал да ме накара да гледам през бъгав Палантир - визията на П.Дж.
Чувствам най-обичаното от мен омърсено.

Кралят не се завърна.
Няма и да го направи.

И, докато доскоро имаше надежда, вече няма.

Арагорн ще си остане осакътен.
Фарамир ще си остане жалко пребито псе.
Гондор ще си остане мижав съсед на Рохан.
Рохан ще си остане конярска сбирщина, случайно попаднала там, където е.
Неща, важни и тачени в света на Толкин, ще си останат обезобразени, за да бъдат свити в разбиранията за човешки отношения на П.Дж.

Поне докато някой не направи нов филм.


Чуствам се сякаш съм харесала прекрасен розов храст, а някой го е изкоренил и мумифицирал с бронзов спрей, защото така му харесва.

Наложи се цяла вечер с Феята да си разменяме на бележки части от Книгата, за да измием шлаката, която остави филма по нея.
И за да престане да ни боли.


Отказвам да приема, че огромнните усилия и труд на екипа, и оче-пълнещата зрелищност, са достатъчен стимул да гледам спокойно нещо, което ми казва, че сърцето ми бърка.

Откзвам да приема, че Арагорн е обикновен мухльо, който до край не само не иска да става крал, но дори и няма кураж да си го каже, и поради това се оставя да го коронясат. Истинска марионетка на Гандалф.

Отказвам да приема, че Гандалф би се усъмнил, макар и за миг, че моят Арагорн може да се поддаде на зовът на Саурон.

Отказвам да приема, че думите "В Гондор не ще стигнат и десет хиляди години" нищо не значат.

Отказвам да приема, че кралят на Рохан би казал "Какво дължим на Гондор!?".

Отказвам да приема, че рохиримите тръгват на бой с викове "Смърт!".

Отказвам да приема, че има нещо различно от бегла сянка на Фарамир.

Отказвам да приема, че Гимли е просто боен шут.

Отказвам да приема, че Елронд е песимист, сякаш последните 3000 години е гледал в Палантира какво му показва Саурон.

Отказвам да приема, че на Арвен й е нужно да види детето си, за да се реши да спази дадената дума.

Отказвам да приема, че Елронд смята Арагорн за мухльо.

Отказвам да приема, че лишените от смисъл и съдържание герои, места и събития, могат да се мъдрят наред с името на Толкин.


Има още много, но няма да злоупотребявам с търпението ви (не много).




И след всичко, мога с чисто сърце да кажа, че истински ми остана в сърцето само сцената с песента на Пипин и препускащите към Осгилиат бойци на Фарамир.
При това с условието да не забелязвам Денетор междувременно.

Недомислиците на филма като филм ще гледам да ги напиша в друга тема.

Обичай съдбата си

И сигурно сцената с пеещия Пипин отчасти... щото Денетор така сприхаво ядеше и се тъпчеше с неща с които всъщност не би си позволил да се тъпче при тая обасада. Всички знаем, че беше затегнал колана като бойците си...

И сигурно и сцената от първия филм, когато Гандалф е на върха на Ортанк... и сред цялата тъма и разруха се появява една пеперуда... а хора пее ангелогласно...

Понякога опитвам да крещя
със бурята, препускаща из здрача,
поглъщаща бездънните недра...

Аз съм съгласна с това, което казваш само искам да питам викът "Смърт" като какъв го възприемаш? Как го тълкуваш?

You can't stop me to love the world with all its lies

Ако направиш митинг с тази тема, ще дойда веднага.
Подкрепям. За съжаление.
Изключително точно описано.

съвсем нормално ... Смърт си е смърт - не е на живот а на смърт

бърка под бюрото и вади от там една дамаджанка. Сипва една чаша на Рохче и я пуска по жицата.
Ня, пии ... пии да забравиш. Щи пусна и дамаджанката - има към три литра - щи стигнат.

If it doesn't
hurt to listen to, it can't be "true".

За мое огромно съжаление всичко което казваш е вярно.Жледах 3 пъти филма и все се залъгвам че ми е харесал поне от части.НО НЕ Е!!!!!Аз за себе си мога да кажа че имах чувството че някой е смачкал красивата ми малка и наивна градинка с огромния си трактор.Аз само ще добавя че не мога да се примиря с това че Еовин не отиде да се бие отчаяна и търсеща смярт.Точно преди битката тя каза на Мери:"Смелост!Дължим го на приятелите си!".За бога тя не отива там заради нечий приятели.Тя отива за да умре!!!Е спирам навреме защото много почвом да се паля на тая тема.

Тя не биваше да загине-тъй красива,тъй отчаяна!

По-лошо . На мен и като филм не ми хареса, въпреки че се абстрахирах уж от всички глупости... Ама хем е претрупано, хем орязано (нямам предвид орязано от книгата, а орязано като филмов материал. Монтажа е ужасен. От 100 километра личи къде са рязали с голямата ножица...)... Абе ужас... Ни сюжет има, ни ритъм, ни нищо... . Сцените, които ми харесаха май ми харесаха именно защото бяха близо до книгата. Ако не я бях чел сигурно и те нямаше да ме трогнат... Абе, ако го разгледаме просто като филм май само екшъна беше на ниво. И борбата на Ам-Гъл.

За промените - бли те съзнателно направени фундаментални промени или дребни дразнещи нещица - не ми се говори вече. За тъпите грешки в сценария, които нямат нищо общо с това дали е екранизация на Властелина или не (например дематериализирането на конете пред черната порта) - също.

Абе как да е... Аз всъщност не съм толкова ядосан на режисьора или сценаристите, че да искам да бъдат убити (може би само Филипа Бойл ). Просто не харесвам Завръщането. Не искам да убедя и никой, че е тъпо. Дори се радвам за тези, които го харесват и даже им завиждам малко... Дразня се само като почнат да ме убеждават, че съм луд да не го харесвам...

---

char* The_Return_Of_The_King()
{
return "King";
}

А щеха да ме изядат като пуснах оная тема.

Смърт за П.Дж. и твае!

Да. Тя отива там, за да умре. Но да умре за семейството си, приятелите си, за Средната земя.
Отива на смърт, за да спаси тях.

You can't stop me to love the world with all its lies

Ами, не помня точно кой и не съм сигурна дали беше Рох, но някой каза, че го тълкува като "Смърт за орките" и това не му харесва.
Ами въпросът ми е свързан с това, че аз го тълкувам като "Смърт за нас". Че го казва все едно ще умрат, за да спасят Средната земя. И не разбирам дали в това има нещо лошо?
Да се пожертват, за спасението.

You can't stop me to love the world with all its lies

Нищо не съм видел.

Има разлика да кажеш :"Смърт за Питър Джаксън" и да го кажеш както Рох. Може да говорите за едно и също, ама го казвате по различен начин, което е от значение.

You can't stop me to love the world with all its lies

няма никаква разлика.Разликата е само в ума ти.

Виж, Теоден казва:

Препускайте, препускайте към към гибелта и края на света! Смърт!"

Никви орки, никви такива.


Има разлика с:

На крак, о, Конници на Теоден!
Бедата иде с огън и погибел!
Политат копия и щит се цепи!
За меча иде ден - червен, пред изгрев!
Напред, напред! Летете към Гондор!



Ако не ме разбереш от тези две неща, няма да мога вероятно да ти го обясня.
"Летете към Гондор!" е едно, "Препускайте към края на света!" е друго.

Рохан влиза в бой с песен!

Еомер крещи "Препускайте, препускайте към към гибелта и края на света! Смърт!", обезумял от смъртта на краля и Еовин.
И това едва не погубва рохиримите.


Рохиримите са народ на ЖИВОТА!
Те влизат в битка за горда победа, не за смърт.

Обичай съдбата си

... виж още веднъж лицето на Еовин, докато се боричка с Ангмар.

Там има, примерно, ужас, страх и нещо като "абе какво да правя сега".
Застава срещу Назгула, само защото няма къде да се дене.

А, както каза Феята, къде отиде:

"Морскосивите й очи бяха студени и зли, ала по бузите се стичаха сълзи. Стиснала меч в десницата, тя надигна щита срещу ужаса, излитащ от очите на врага.
Тя бе Еовин и в същото време Храброшлем. В спомените на Мери се мярна лицето, което бе зърнал, преди да напуснат Черноден - лице на човек, който вече няма надежда и дири смъртта.

....

Внезапно огромният звяр плесна с грозните си криле и откъм тях долетя скверен вихър. Отново рипна във въздуха, сетне с крясък налетя над Еовин, удряйки с човка и нокти.

Тя не трепна - девойка от рода на Рохиримите, кралска рожба, стройна и яка като стоманен меч, прекрасна и страховита."



Не, Еовин отива да "дири смърт в битка".

Обичай съдбата си

.... не е щял да те изяде заради мнението ти за П.Дж.

(Вервай ми: тук само пекат на буен огън.
Нъл тъй, Флейм ъф Удун? )

много е интересно
от къде го намери

Справедливост не съществува.Съществувам единствено аз.

ВСИЧКО е само в умовете ни.

Мисля, че след снощната толкинотерапия и след като прочетох написаното тук от теб, мога да въздъхна облекчено.:)

Защото знам, че със сигурност има поне един човек, който знае точно какво ми причинява този филм.

И още нещо ще допълня към твоите думи.
Отказвам категорично да бъда оптимист по отношение на филма и да се абстрахирам от лошите неща, виждайки само хубавите.
Защото всичките хубавини във филма не са и една хилядна от красотата, която намирам в книгата и която те зачеркнаха с толкова лека ръка.

A million lights above you
Smile down upon your home