Мърдането намаля, нормално ли е?

Вече излизам от 6-ти месец и съм се устремила благополучно до сега към 7-ми. Но от 1-2 седмици усещам, че почти нищо не усещам. Движенията на бебето ми се виждат по-слаби от преди и по-рядки. Дали е нормално това? Възможно ли е, вече да му е по-тясно и заради това да не мърда повече от преди? Или повече спи? На всичкото отгоре болките в таза /особено на "опашката"/ ми станаха непоносими и по цяла нощ не мога да спя, както и да се завъртя - все тая... През деня пък едвам сядам... Олее, ами как ще е в 8-ми месец например? В книгата ми пише, че сега е 1 кг... А като стане 2-3? Качила съм 12 кг и в безсънните си нощи си мисля, че ще стана природно бедствие до 9-ти месец. И вместо за хубави неща, все си мисля за умирачки и гадни работи. Не за мен си, ами изпращам на онзи свят най-близките си и вече се чудя, от гинеколог ли имам нужда или от психиатър. На това ли му се вика "предродилна депресия" или още ме чака? Не ми ли е рано още? Вие как се справяте с таза и тези болки?

И най-дългият път започва от първата крачка...

Здрасти
Тъкмо се чудех няма ли някой да пусне тема за майските мами и гледам твойта тема.
За мърдането не мисля, че има защо да се тревожиш. Може да е намаляло, но все пак го има нали? Причините може да са много - бебето ти да е по-лениво или пък наистина да му е отесняло...
Виж при мен е точно обратното и аз се тревожа също - чудя се дали е нормално толкова да мърда, то не спира буквално!. Имам чувството, че това бебе ни спи, ни почива, ни нищо...като пумпал е, разпъва ми корема като пъпеш настраи най-редовно, скача ми по пикочния мехур и в общи линии не спира да ме тормози! Преди Денис пак риташе много, но поне като се движа се успокояваше. А това не - рита като шугаво и като ходя и като се къпя, абе мира няма! Дали не е полудяло?
За депресията - не си мисли глупости! че като те хване следродилната - съвсем ще го закършиш. Аз нямам депресия, но съм се превърнала в непоносима невротичка. Направо съм ужасна и се срамувам. Но най-малкото е в състояние да ме извади извън релсии да ме докара до истерия Направо се плаша. Само с детето съумявам засега да се удържам, дано да издеяня до края...
Инче коремището ми е двойно по-голямо от преди по това време, като легна по гръб и имам чувството, че ще ми се скърши гръбнака от тежината. Преди в 8 месец бях с такъв шкембак, дори в 9-ти. А сега съм в края на 6!!! Не искам да си мисля какво ли ще бъде накрая - има още цели 3 месеца!
Мъжа ми вече ми казва кит
А и така се чувствам

михихиххих... аре сега, чак пък на китове да ни обиждат, си е направо за съд!!!
То лениво, лениво... няма на кой да прилича, освен на мен. Дано е така. И аз се оглеждам за майска тема, ама няма и ме е срам да пусна нещо напоследък, че само аз не върви да викам тука:)) Що не пуснеш ти, да видим как са другите? Чета че ако се роди в 37-ма седмица, бебето имало 100% шанс да си живее и оттам нататък можело да се ражда. Като гледам календара тогава ще е 5-ти април, та си мислех тази вечер, че с удоволствие ще мина към априлските, ако ме приемат... Ами какво е това 6-ти май? Много далече, ей...

И най-дългият път започва от първата крачка...

Ти кога си на лекар? Аз във вторник и тогава ще имам инфо за килограми и размери. Онзи ден ми излязоха изследванията и се оказа, че имам удивително добър хемоглобин -124! При предната бременност бях с постоянно/ около 109 все се въртеше/ нисък а и по принцип съм си анемична май заради миомата, та сега не мога де се нарадвам И урината е наред - пуснах я стерилна за всеки случай - няма гадове
Аз със сигурност ще мина към априлките при всички случаи, нали ще съм с планово секцио, но пусти сантимент - с майските си почнах от начало и сега някакси не мога да пропиша при априлките

Пускай темата и не се шашкай - аз си изприказвах приказката и няма какво да кажа в нея до вторник чак

Ами то и аз няма какво да казвам, ама ей така то може да се говори и без да се казва кой знае какво. Друго си е да се успокояваш, че има и други като теб. На консултация съм на 12-ти чак, а дотогава сигурно няма да мога да пиша по клавиатурата, щото пръста ми ще натиска по 3 клавиша едновременно аахахахаххахх... леле... дано е за хубаво

И най-дългият път започва от първата крачка...

Добре, хайде сега ще пусна майската тема. То сега едва ли има майки / не мами, а майки от май/, ама утре все ще се дотъркаля някоя

А! Иначе сме доста... Ще се дотъркаля, ще се дотъркаля!!! Дай да видим как са и да се сравняваме

И най-дългият път започва от първата крачка...

привет и от мен! ако знаеш само колко ми е познато това с гадните мисли за умирачки и разни такива вечер като легна не стига, че не мога да спя, заради шавливото бебе, ритащо само по мехура ми, ами и като се завъртят едни такива "красиви" мисли в главата ми направо място не мога да си намеря. и много често не заспивам до сутринта ужасна работа. май това наистина е "предродилна депресия". а представям си след раждането какво ще е..........иначе всеки ден движенията на бебето са различни - понякога по-силни, понякога усещам нещо като превъртане вътре, все едно се намества, но ритници като че ли не усещам много. по-рядко са и главно на мехура ми. иначе съм за 8 април и няма да мога да се включа в другата тема поздрави и дано успеем да се справим с черните мисли. преди доста време четох една книга и заглавието й беше "лошите мисли са лукс, който не можем да си позволим". та аз това постоянно си го повтарям, ама май няма много голям ефект.

Ле-ле, а аз си мислех че само при мен е така. Толкова съм раздразнителна че понякога съм си противна сама на себе си а какво остава за околните-горкият ми мъж. Представям си каква пък ще бъде следродилната депресия[otkacham[
На всичкото отгоре ми се случи да се будя посред нощите и немога да заспя- а имам много здрав сън по принцип, и на следващия ден гледам тъпо в една точка. И си представям как ли ще издържа да не спя бебето като се родиУжас - само черни мисли а и нищо не помага - нито самонастройки,нито леки книжки....
Иначе бебока рита ли рита и няма спокойствие. Това е засега от мен

Аз също се бях притеснила, че не мърда толкова колкото преди, но лекарката ме успокои, че почва да му отеснява и важното е, че на ехографа се вижда че бебчо е добре. Аз съм 27г.с вече, но миналата седмица като ме гледаха го измериха,че е 1100гр, голям мъж ще бъде

Друго мен ме безпокои повече - много вода пия и майка ми си нямаше работа да ми каже, че може да съм вдигнала кръвната захар. На мен само това ми трябваше да се притесня ужасно, т.к една позната си загуби бебето 5-ти месец по този начин, вдигна много захарта и получи диабет. Сега това не ми излиза от главата.......пия по 2-3 литра вода и все съм жадна. Нормално ли е?

ето ни и тук се дотърколихме. за движенията недей да се притесняваш много явно си е нормално някой път да са по активни , друг път не до толкова. На скоро и аз бях пропищяла че не усещам бебока да мърда. упищях света, ушашках таткото и така след обеда същия ден отидохме на лекар. Бебока си беше врътнал дупето на горе и си мърдаше, но за не усещах нищо. След това доктора каза някой път дечкото е по спокоен и движенията му са по леки и за това не ги усещам. Аз лично за себе си неможах да си го обесня много, и не останах задоволена от отговора, но такова обяснение ми дадоха. А няколко дена преди това бях ходила и ми бяха казали да пия(чакай че сега като немога да се сетя какво беше) че можело и от това да е по спокойно и да не мърдало силно. Има ли смисъл да ти казвам че като се върнах метнах хапчетата в коша и вече всичко си е о'к.
та ти не се шашкай и недей да си мислиш разни страхотийки. аз сега както се позатопли времето мисля са пообиколя бебешките магазини и да почна да пазарувам че то не остана. ти до къде я докара тази работа
Я виж колко по важни работи имаме да вършим сега

Аз още нищо не съм купила, освен едно бебешко шише и го купих незнам защо... може би да се почувства, че се очаква някакво събитие все пак. Може и да не ми върши никаква работа, като се роди бебето, може да не е удобно...знам ли... Иначе мисля, че има още време за покупки. А са ми обещали толкова джунджурии, като кошчета, корита, легла, колички, че дори и проходилки и какво ли не още, от разни каки, братовчедки и познати, че съм за сега спокойна. Явно само памперси не могат да ми предложати ще се набляга повече на тях.

И най-дългият път започва от първата крачка...