Разрушителна страст!

Здравейте,
Никога до сега не съм се интересувала от Астрология, но наскоро ми се случи нещо, което ме накара да се заровя в книгите за да търся отговори на въпросите си... А нещото което ми се случи е един Скорпион, който преобърна целия ми свят, разтърси привидно здравата земя на която бях стъпила и все още не мога да запазя равновесие. Имах чувството че съм срещнала себе си, моята сродна душа, някой който знае точно къде ми харесва да ме докосва, знае точно кога да го направи и как. Такова върховно удвоволствие от секса не мога да изпитам с никой друг освен с някой който ми дава това което аз самата винаги съм давала на мъжете, но никога не съм получавала обратно...
Когато сме двамата не сме на този свят, а в някакъв еротичен екстаз, където сме само ние двамата и нашите фантазии... Понякога той ме плаши, един от малкото хора от които се страхувам, защото не ми в толкова лесно да чета мислите му! И въпреки това аз искам да съм с него постоянно, винаги да изпитвам "онова" чувство... Не ме интересува до кога и още колко но до като мога искам да съм в нашия свят, не ме интересува дали ще имам бъдеще с него, но знам че ние можем да се разделим само ако се унищожим един друг...
И всичко това се случва с мен от две седмици, а аз вече съм готова да се разведа със съпруга ми защото сега той ми се струва скучен и предсказуем. Той е везна, от онези най-милите, винаги е до мен и винаги ми е прощавал грешките, но не мога повече да продължавам така.. Разкъсвам се по цял ден от противоречия, не мога да се съсредоточа в работата си... Разбирам много добре абсурдността на това положение и че всеки тук би ме посъветвал да не се развеждам, но аз не питам това... Аз питам някой може ли да разбере защо ще го направя!! Може ли някой въобще да ме разбере и да застане на моя страна??

остави ми е-майла си, ако искаш


"Или ще намеря път, или сама ще прокарам път."

повръща ми се от такива като теб

пфу (що няма емотиконче за отвращение и гадене? )

zashto ti se povrushta???

Може ли някой въобще да ме разбере и да застане на моя страна??
...........

интересно ти на чия страна си, щото ако сама си на нетвоя страна ... помниш ли Мики Рурк и Ким - девет седмици и половина е разумна отсрочка преди да се запознаеш най-после и със съпруга си:)))

въпроса ти засега е по-скоро за женски, мъжки, правен, възрастов клуб ... това нали е ясно?

а той дали иска да се развеждаш,може пък така да му е по-добре щот не поема отговорност допълнителна)

X

Разбираме те по-добре отколкото можеш да си представиш!Това не значи, че можем да ти дадем кои знае какъв съвет. Ти сама ще решиш какво да направиш -живота си е твои !След една такава връзка вече няма да си същата!Но пък изживяването си струва !
Между другото ние тук с една скорпио фенка се обзаложихме каква зодия си ти ?Май си от нашия отбор .....

Човек е свободен доколкото сам си позволи!

Амиии.... Скорпион?..

Освен ако The Scorpio Woman не значи...Жената на Скорпиона?!...

не мисля, че е скорпионка

"Или ще намеря път, или сама ще прокарам път."

Да.Мога да те разбера защо ще го направиш и въпреки това и аз бих те посъветвал да помислиш.И аз съм скорпион и то доста отявлен представител на зодията но в този случай няма да застана на страната на скорпиона.Просто тези неща не бива да се решават в леглото а с хладен разум.Доколкото изобщо е възможен хладен разум при подобна ситуация.Не съм чел какво са ти отговорили другите но зная какво бих те посъветвал аз.Няма да го направя защото имам чувството че ти вече си взела решение и при това положение не ми остава нищо друго освен да замълча.Ако все пак решиш че искаш да чуеш съвета ми кажи две думи и ще го напиша.

и позагубил вяра в хората...

Мне няма да давам съвети
само ще изложа мнение, любовта е много, много рядка и ако човек я намери трябва да я изживее докрай.

Джунфу. 5-то Яо. Той притежава истината и тя обединява.

Здравейте и благодаря на вси4ки за отзивите, не мислих 4е дори някой ще ми отговори.
Аз самата съм скорпион, да. Дори асцедента ми е скорпион, а луната ми е в риби, неговата също, а асцедента му е рак. То4но за това си мислех 4е темата е то4но за този клуб.. Никога до сега не бях била с друг скорпион и не бях изпитвала нещо подобно, исках да разбера дали наистина това което се слу4и между нас е защото сме от една зодия и знаем кой каква игра играе.. Ние се познаваме още преди да сме се опознали... С всеки ли е така когато срещне някой от своята зодия? Незнам дали това е любов, кой може да се влюби за толкова кратко? Това което ни свързва е някакво необяснимо (според мен) физи4еско привли4ане, сякаш и двамата сме срещнали нещо което до сега винаги ни е липсвало, нещо без което ве4е не можем... Само с него мога да съм себе си и само той може да ме разбере...
Както казах и в на4алото, не търся утеха и дори съвет. Аз търся себе си и исках да споделя с вас това което 4увствам, съжалявам ако съм засегнала не4ий разбирания за морал и т.н. Но наистина трябваше да конкретизирам въпроса си... Възможно ли е поради факта 4е имаме общи слънца и луни да изпитваме непрестанна нужда един от друг? И под нужда разбитайте каквато и да е....
Благодаря...

Бих искала да ти дам някакъв съвет , но незнам дали ще мога..
Аз също съм скорпион и гаджето ми е скорпион, напълно те разбирам какво имаш предвид.. с малки изключения.. защото при нас планетите не са точно така , което пък създава много много трудности..
Ако той не изпитва същото към теб, остави го, не си заслужава , рано или късно мъжа скорпион , ако не боготвори жената до себе си, му омръзва да е с нея... и тя става просто една вещ в живота му...
Според мен луните и асцедентите ви са перфектни , погледни все пак и Венера и Плутон как са .. Ако ви съвпадат или в най-лошия случай са в тригон вие сте едно цяло!
За съжаление така става понякога в живота.. Знам че е трудно да избираш. но ако си толкова убедена в това което изпитваш, в което не се и съмнявам , рискувай, това е твоят шанс да бъдеш със сродната си душа, може би, според мен от Венера и Плутон ще се разбере със сигурност...
И аз като теб изпитвам постоянна нужда да съм с моя скорпион въпреки че нищо във връзката ни не е наред и даже той не споделя тази нужда(преди години я споделяше..)..
Но пък от друга страна, можеш да изчаш да мине известно време и колкото и да се колебаеш как да постъпиш решението само ще си дойде (поне при мен така става )
Успех!

Когато има такива съвпади, неминуемо става въпрос за едно трептене. Нужда от споделяне на интересите, и подсъзнателно разбиране. Щом така го усещаш, щом за теб това не е просто поредна връзка...това е чудесно.
Необходимо е да се знаят, домовете и в кои градуси са планетите. С една дума живота ви е срещнал, и ти вървейки си по своята траектория си се засякла с него. Дали ти си търсила, дали той те е намерил, това няма значение. Важното е, че ние сме толкова подвластни на чувства и емоции и дори не можем да мислим разумно в дадена ситуация.
Така е трябвало да стане. А после се питаш, дали звездите са виновни...
А дали е любов....за мен любовта е в способността да усещаш, да докосваш, да нашепваш. Мисля си, че тази венерина година ще е пълна с много изненади.
А везната, твоят съпруг....Има една притча. Нека всеки, който има подобен род взаимоотношения я прочете. Странно как всеки търси , нещо великолепно, вълшебно. Коя е планетата на Любовта, как да разбера с кого ще съм щастлив / а? А истината е толкова проста. Толкова близко до нас, а с мислите и действията си я изтласкваме невероятно далеко.

Имало едно време обикновени мъж и жена. Жената се казвала Елена, а мъжът – Иван. Връщал се мъжът от работа, сядал пред телевизора, четял вестник. Жена му, Елена, приготвяла вечерята. Сервирала на мъжа си вечерята и мърморела, че нищо не прави в къщи и малко пари печели… Иван се дразнел от мърморенето на жена си. Но не й отговарял грубо, само си мислел: ”Самата тя — мърлячка, а пък придиря. Когато се женихме, съвсем друга беше - красива и нежна.”

Веднъж когато мърморещата жена поискала Иван да изхвърли боклука, той с неохота се откъснал от телевизора и тръгнал към двора. Като се връщал се спрял пред вратата на къщата и мислено се обърнал към Бог:

- Може мой, Боже мой! Несполучлив излезе живота ми. Нима цял живот ще трябва да се влача с такава тантонеща жена, че и некрасива? Това не е живот, а истинско мъчение.

И внезапно чул Иван тих глас Божи:

- Бих могъл, Иване, да ти помогна в бедата: мога да ти дам прекрасна богиня за жена, но щом съседите ти видят внезапната промяна в съдбата ти ще се изумят. Нека постъпим тъй: жена ти Аз ще променям постепенно, ще вселявам в нея на богиня дух и външността й ще променям. Но само запомни, ако с богиня искаш да живееш, животът ти достоен за богиня трябва да стане.

- Благодаря ти Боже. Всеки мъж живота си да промени заради богиня е способен. Кажи ми само: кога ще почнеш да променяш моята жена?

- Още сега аз малко ще я променя. И с всяка минута ще я променям все към по-добро.

Влязъл в къщи Иван, седнал на креслото, взел вестника и пак включил телевизора. Но не му се четяло, не му се гледал филм. Нямал търпение да погледне - дали пък поне мъничко не се променила жена му?

Станал, отворил врата към кухнята, опрял рамо на рамката и почнал внимателно на разглежда жена си. Тя стояла с гръб към него, миела съдовете след вечеря.
Елена изведнъж почувствала погледа и се обърнала към вратата. Иван гледал жена си и мислел: ”Не, няма никаква промяна в жена ми”.

Елена като видяла необичайното внимание на мъжа си и без да разбира нищо, изведнъж оправила косите си, поруменяла и попитала:

- Защо ме гледаш така внимателно,Иване?

Мъжът не се сетил какво да каже и сам смутен внезапно произнесъл:

- Да ти помогна ли за съдовете? Не знам защо се сетих…

- Съдовете? Да ми помогнеш? - тихо повторила удивената жена смъквайки мръсната престилка, - ами аз вече ги измих.

“Наистина, направо пред очите ми се променя, - помислил Иван, - изведнъж се разхубави.”

И започнал да бърше съдовете.

На другият ден след работа Иван бързал към къщи с нетърпение. Нямал търпение да види как постепенно се превръща в богиня мърморещата му жена.

“А ако изведнъж много е станала богиня? А аз както преди не съм се променил. За всеки случай ще купя аз цветя, за да не се излагам пред богинята.”

Отворил към дома вратата и спрял като омагьосан Иван. Пред него Елена стояла с хубава рокля, която преди година той й купил сам. Хубава прическа, в косите панделка. Той се объркал, неловко подал цветята, без да откъсва поглед от Елена.

Тя взела цветята и тихо ахнала, цялата поруменяла и свела поглед.

“Ах колко са прекрасни на богините ресниците! И колко са кротки по характер! Каква необичайна вътрешна красота и външност!”

И ахнал на свой ред Иван като видял масата с приборите от сервиза, запалени две свещи, и две чаши, и с аромат божествен привличала храната.

Когато седнал той на масата, жена му Елена срещу него седнала, но скочила внезапно и казала:

- Извинявай, забравих да ти включа телевизора, но ето купила съм ти новите вестници.

- Не ми е нужен телевизора, и вестници не ми се четат, все едно и също пише в тях, - Иван й отговорил искрено, - по-добре ти ми кажи, как утрешната събота би искала да си прекараш.

Съвсем изумена, Елена го попитала:

- А ти?

- Случайно два билета за театър купих. Но през деня ще си съгласна може би да се разходим в магазините. Щом ще ходим на театър, трябва първо да отидем в магазин и да ти купим достойна рокля.

Едва не се изтървал Иван да каже заветните думи: ”рокля достойна за богиня”, затова се смутил, погледнал я и ахнал пак. На масата пред него седяла богиня. Лицето й от щастие сияло, очите й блестели. Стаената усмивка била и малко въпросителна.

“О Боже, колко са прекрасни наистина богините! А ако все ден се разхубавява тя, дали ще успея аз да съм достоен за богиня? - мислел Иван, и изведнъж пронизала го мисъл като мълния: Трябва да успея! Докато все още е богинята до мен. Трябва да поискам и да моля дете да ми роди. Дете от мен и от най-прекрасната богиня.”

- Какво замисли се Иване, вълнение ли виждам на лицето ти? - Елена питала мъжа си.

А развълнуван той седял, не знаел как да й каже съкровеното. Шега ли е - дете да искаш от богиня?! Бог такъв подарък не му бил обещал. Не знаел, как да каже за желанието си Иван и станал мачкайки покривката и промълвил:

- Не знам…Ще може ли…Аз…исках да кажа… Отдавна… Да, от теб дете аз искам, богиньо прекрасна.

Тя, Елена, се приближила към мъжа си Иван. От пълните с любов очи, сълза щастлива се плъзнала по алените бузи. Ръка на рамото на Иван положила и сгряла го с дъха си горещ.

“ Ах, каква нощ! И какво утро! Какъв ден! Прекрасен е животът с богиня!” - мислел Иван, като обличал за разходка втория си внук.


Притчата е взета от този сайт

Razplaka me, Amore...
pritchata...
Thanks!

"Koito ima zashto da jivee, moje da ponese vsichko kak"

Но защо ВЕЧЕ да се нараняват истински?