Re: мразя

девет пъти "мразя" за един постинг.
твърде концентрирано е...
ще рече:

Време е за Ново Начало.


----
присетих се за нещо докато те четох,
на Г. Константинов е:

"Някога

обръщах очи

след всяка хубава жена.

Даже усещах

физическа болка

от нейното

отдалечаване...

Отдавна ограмотих

своите чувства.

Вече знам,

че и най-хубавата жена

се състои

от коварна усмивка

плюс

90% вода.


"

пъсъ
предполагам, че всичко е въпрос на
ограмотяване на чувствата

S dve duma mrazi6 jenite.A ne triabva.Jenite triabva da se obi4at.Az obi4am jenite,vupreki 4e sa lo6i i egoistki

Parite mogat da me predpaziat ot vsi4ko na tozi sviat.Osven ot krasiva jena!

Ще им накривиш ли шапката с това, че ги мразиш, щом на тях Не Им Дреме... ???

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

vmesto da gubi6 vremeto si v umraza kum tezi jeni , nai dobre po4ni da obi4a6 sebe si ......vreme e da se pogrije6 za sebe si ......edva togava , kogato se grije6 dobre za sebe si ,6e otkrie6 onova ot koeto ima6 nujda ......tova ne e egoizum naprotiv ........kak 6e obi4a6 nqkoi ako ne moje6 da obi4a6 predi vsi4ko sebe si !

Quand on aura coupй tous les arbres
Que les derniиres йcorces flotteront sur l'eau
Quand on ne pourra plus greffer nos coeurs
Sur la peau d'un peuplier ou d'un bouleau.

Quand on aura chassй tous les oiseaux
А grand coup de janvier, de filets portйs haut
Quand le vent ne sera plus que du vent
Et qu'on n'aura plus jamais de chansons
Qui viennent de lа-haut.

Ce jour-lа restera
Dans l'encrier milliers de mots
Ce jour-lа restera
Un ciel qui nous fera dйfaut.

Quand nos riviиres seront а court d'eau
Pour qu'un message d'amour,
Dans une bouteille de verre
Chargй de rкves et de cadeaux
Ne trouvera de lиvres pour lui faire йcho.

Quand tous les hommes qui vivent sur la terre
Auront envie de vivre un jour а la fois
А simplement ouvrir une fenкtre
Tout comme on ouvre son coeur
Pour un peu de joie.

Ce jour-lа on aura
Sыrement un peu les yeux dans l'eau
On pourra ce jour-lа
Enfin repartir а zйro.

Avant que ce jour-lа ne vienne
Que l'amour n'ait plus de refuge
Faudra apprendre а dire "je t'aime"
Apprendre а dire "je t'aime".

Faudra ouvrir plus grand les bras
Prendre le temps а chaque fois
Avant que ce jour-lа ne vienne
Faudra apprendre а dire "je t'aime".
А dire "je t'aime".

Ouvrez donc les lumiиres puisque le clown est mort,et vous applaudissez admirez son effort.

аман от акълоръсещо цитатничене

obi4am вси4ки жени приковани между рамките на собствениете си критерии.които не могат да погледнат останалите обективно,без да съдят и без да сравняват с идеалите си.

obi4am вси4ки жени,които се държат зле с други жени.само защото нямат друг избор(както биха обяснили те).4овек винаги има избор.4овек е такъв ,какъвто
иска да е,прави това, което иска да прави,мисли това,което иска да мисли.

obi4am вси4ки жени,които не намират време.които са толкова заплеснати по себе си и подреждането на нищожния им свят,4е пропускат Най-Важното.

obi4am вси4ки жени,които не могат да оценят и се насладят на това,което ги заобикаля,на това,което Е.които се държат пренебрежително и съмнително с истината,само защото не могат да я разберат.

obi4am вси4ки жени,които все искат пове4е и пове4е,а те не дават нищо.вси4ки онези жени,които използват други жени,само за да запълнят времето.за да има кво да правят,за да не ску4аят,за да се 4увстват утешени и на сигурно топло място.

obi4am вси4ки жени,които подценяват,умаловажават и в последствие унищожават любовта на останалите.все пак какво толкова...(биха казали те) да не съм длъжна...

obi4am вси4ки жени,които съзнават грешките си,но не правят нищо за да ги променят.защо.щото не им дреме.Една Единствена При4ина-Не Им Дреме!защото не ги засяга пряко.

obi4am вси4ки жени,които изоставят други жени във важен момент.това в моя ре4ник,се казва Предателство.(справка Placebo и онази песни4ка,която вси4ки знаете)

obi4am вси4ки тези жени,които ме въвли4ат в егоизма и невежеството си.

Obshto vzeto kogato obi4ah si davash smetka za edni neshta/ako izobshto si v sastoqnie da si davash nqkakvi smetki/, a kogato mrazish :) za drugiiiiii, koq e

razlikata mejdu mrazq i obi4am.....az ninam

Ouvrez donc les lumiиres puisque le clown est mort,et vous applaudissez admirez son effort.

hm i az taka vikam i na um mi idva edna pesen i si q tananika.hmm, mai ot tukashen posting q vidqh, a da!! tova beshe :

"кхъ-кхъ...с риск да скандализирам част от членките на клуба...след дълъг размисъл в кое точно чекмедже да пусна някои текстове, реших да направя ново:)))

Ти

Ти си вечна тайна забравена
в мен те виждам
Ти си тиха лудост избавена

Ти си черна мисъл притихнала
болиш в мене
Ти си нова сила изпиваш ме

Търся те.
Искам в мен да те открия.
Къде си ти?


Ти си скрита тъга
и плачеш в мен
кажи ми че ще те има.
Ти не идваш сама
ти носиш нощта
кажи ми че ще те има.

Ти пустинен огън от залези
в мен пресъхваш
Ти път неизминат по теб вървя

Ти си вечна сянка в моя ден над мен прелиташ
ти си бряг последен достигам те.

Търся те.
Искам в мен да те открия.
Къде си ти? "

Ouvrez donc les lumiиres puisque le clown est mort,et vous applaudissez admirez son effort.

Take a deep breath.
Step out of the circle.


This is why the lady is a PUNK!

kote(pise ako predpo4itash) kakva e taq diva omraza!zivota e prekrasen....ne znaesh li.ogledai se naokolo i viz 4e pti4kite vseoshte peqt i zvezdite sa vse taka qrki i .... omrazata ubiva pove4e tozi koito q izpitva otkolkoto tezi sreshtu koito e naso4ena(e stana malko filosofski,to4no kakto ne iskah da bude,ama neise)

Чудесно... изкефи ме изказването ти!

Обаче... хъм... при толкова мозък... защо не започнеш да изнасяш зад граница? Или да затваряш в буркани?...

Заучени фрази всички можем да произнасяме. А къде остава личното... опита... раз - личното? Или всичко се повтаря до безкрай?!?

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

... нали знаеш - на различните - клада.

В днешно време е толкова лесно. Плащаш си за просветление. Навсякъде се продава. Можеш дори да избираш между различните видове, прилежно подредени по рафтовете, изброени в каталози, сертифицирани. Днес кладата е за тези, които вървят по нерегламентирани пътища. Всъщност, винаги е било така. Просто пътищата са други. И кладите.

This is why the lady is a PUNK!

Ти можеш ли да дишаш толкова лесно, колкото звучи?
Ти можеш ли да излезеш от кръга?
А ако този кръг е огнен?
А ако не знаеш къде е границата?
Онази тънка граница, в която не си наясно дали обичаш или мразиш...
Когато едновременно ти се иска да се погалиш и да наточиш ноктите си в любимите дънки...?
Когато не знаеш дали искаш да целунеш или да ухапеш?
Когато...

... аз поне не знам къде е границата... и къде е краят на кръга... и не знам дали ще целуна или ще ухапя... обаче знам, че при всички положения ще си "маркирам територията"... и бих искала няколко целувки да са ми в повече и няколко ухапвания да ми липсват... и обратното... както и съм безумно щастлива, че повече обичам, отколкото мразя...
... и че имам до себе си хора, които ми припомнят, че е по-добре да целуваш, отколкото да хапеш... наистина не знам къде е границата... и защо кръговете се повтарят? ...


Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Особено сега. Но трябва. Защото иначе е равно на самоунищожение. И ти го знаеш. И аз го знам.

И съм се галила. И съм си точила ноктите. Божичко, най-буквално даже. И съм целувала. И съм хапала. И съм се научила да обичам. Последен шлиф. А кръговете стават все по-широки. Остава ни надеждата за безграничие...

Но едното не може без другото. Никога. Ако си дърво, колкото по-дълбоко си вкоренена, толкова по-високо можеш да се разлистваш. Колкото по си в тъмното, толкова повече се протягаш към светлото.

Между другото. Обратното на любовта е страхът. Не омразата. Трябва да минеш през едното, за да получиш другото. C'est a vie.

This is why the lady is a PUNK!

Като каза "клада"... имах си моя лична "вещица" преди време.
Сигурно и още си я имам, но не знам... отдавна не е минавала с метлата над главата ми... тъ, от нея научих, че кладите са живи същества. И че истинските вещици се прераждат заедно с кладите си от живот в живот. Кладите също се прераждат, макар и в "подобрено и допълнено издание"... но точно това ги прави още по-страшни...
Когато срещаш някого, беше ми казала тя, погледни го в очите... ако отместиш погледа си - това е кладата ти...
Нали помниш: "Примирих се, че корените ми са във въздуха"?... Е... и това е клада...

Котко... като се замислиш... какво знаем?!?

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Всичко ми се сви...

Да, страх ме е. И да обичам, и да ме обичат...
Може би само вещици и клади мога да понеса...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Съдбовни. Всякакви. Носим си ги. Права е твоята вещица. А те, между другото, не се губят. Понякога ги срещаш на някой ъгъл, стоят в черните си рокли и купуват нарциси.

... не се замислям... защото знанието е другаде.
Носим го.

This is why the lady is a PUNK!

за онова разминаване на улицата...

Знаех.

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Някой ден страхът ще остане в корените. И понеже ще знаеш откъде си минала, ще си открила всичко необходимо. И смелост. И вяра. И обич. И път. И търпение. И сила. Поради страха и съмнението и безпътицата и безверието.

Помниш ли Орфей и Евридика?
Накратко на Орфей му прибрали любимата Евридика при Хадес, владетеля на подземното царство. Орфей тръгнал да си я иска обратно и му казали, че ще си я получи при едно условие. Той ще тръгне напред, тя ще тръгне след него. И каквото и да се случи, каквото и да усети или чуе, той не трябва да се обръща, докато не стигне изхода. Орфей се съгласил. Отначало ясно чувал стъпките на Евридика след себе си, но после те започнали да заглъхват и той се обърнал. А тя завинаги останала в подземното царство.

За разлика от общоприетото мнение, аз имам друго тълкуване на този мит. Според мен Орфей разбрал, че любимата му вече не иска да бъде с него и толкова я обичал, че се обърнал, за да й даде свободата. После умрял. А накрая - възкръснал...

This is why the lady is a PUNK!

... която такситата никога не намират. И моята липса на усет за пространства и посоки, позор за всяка порядъчна Котка. И твоите ненамерени цигари. И подминатия вход. И усмивката. Знаехме.

Благодаря ти, че ми припомняш.
Може да не ме е страх чак толкова много, щом такива неща се случват...

This is why the lady is a PUNK!