За тормоза

Здравейте всички в клуба! Аз още не съм разведена, но чуйте какво ще ви кажа. Снощи моят съпруг си покани гости. Едни съседи, нищо особено. Лошото е, че той също си е като на гости, защото си седи на масата и само вика "Дай това, донеси онова!". Аз си шетам, като в промеждутъците гледам филма по БТВ. Децата (момиче на 2,5 год. и момче на 5) се гонят, на което аз няколко пъти им се скарвам, но ... деца, какво да ги правя. Няма да седнат като нас на масата, я! В един момент дъщеря ми пада и си срязва ръката на печката. Мъжът ми (вече напред и с алкохола) ме обвинява, че аз не съм ги гледала, ами съм зяпала tv и дори ме ритна отзад, докато се карахме в коридора. Направо се вбесих, но освен едно "Я стига!" не казах нищо друго, а започнах да почиствам раната на детето, което ревеше. Гостите не се намесиха,естествено. Господинчото си седна отново на масата и продължи да си спори за нещо си. Сякаш нищо не е станало. До края на вечерта никакво общуване между нас двамата нямаше. Кажете ми, скъпи Разведени, как бихте постъпили на мое място. Трябваше ли да прави скандал или можеше просто да успокои детето и всичко да си е нормално? Трябваше ли аз да продължа да се защитавам,че не е само мое задължение да гледам децата? Та аз нямам ли право да гледам телевизия? Вече не мога да го понасям, но няма къде да отида. Решила съм, че трябва да се разделим, но трябва да реша къде ще живея, две деца имам все пак.В смисъл, че трябва да се изнеса на квартира или при нашите, но това е друга тема. Дайте ми някакъв съвет или просто вашето мнение. Да търпя ли или да се изнасям? Знам, че това няма да престане да се случва и занапред.

Случвало ли ви се е нещо такова?

Моят съвет е да не търпиш повече.Кажи му ,че ако още веднъж се държи така с теб ,ще подадеш молба за развод.Това няма да го стресне,но да не каже после ,че не е предопреден...

Защо не си поговориш с него, когато не е пил. Обясни му защо страдаш. Преразкажи му този случай така, както ни го разказа. Кажи му, че имаш чувства, но страдаш и не можеш да живееш повече така. Обясни му какво искаш да направиш, защо искаш да го направиш, дори и да не го направиш. Така постепенно ще го подготвиш или да си промени отношението или за раздяла. Но, ако не се променя поне по-мъничко след всеки разговор, рискувай, докато си по-млада, бягай. Може да живееш по-трудно, но няма да имаш психически тормоз.
Всъщност, това не е съвет. Аз бих направила така.

само че беше доста по-хммм... драстичен случая.

Насилието и агресията са най-обикновена индикация за скапаните взаимоотношения, а не причината за тях. За да се стигне от това мъжа ти да се бие заради теб до това да бие теб... значи нищо общо вече няма между двама ви, освен навика и задълженията по децата.

Ако си решила твърдо да се разделяте, не бързай с изнасянето - това да ти е последната стъпка. Подготви се психически и материално за абсолютно самостоятелен живот, изхождайки от идеята, че сама ще се грижиш за децата и на него няма да разчиташ за нищо. Това ще те спаси от разочарования и депресия в трудните моменти... а ако той си изпълнява без напомняне родителските задължения - чудесно, още по-добре за децата.

Изчети семейният кодекс, ако имаш познат адвокат - консултирай се с него профилактично, запиши си на някакво леснодостъпно за теб място полезни телефони (адвокат, личен лекар, организацията за защита на жените, страдащи от насилие... в този род).
Спести си пари за 2-3 наема напред (без значение къде ще живееш - родителите ти не са длъжни да те хранят непрекъснато все пак) и си занеси документи и лични ценни вещи на сигурно място, в случай че се наложи да се изнасяш от къщи само с дрехите на гърба си. Никога не знаеш как може да реагира един пийнал, склонен към агресия мъж, като му съобщиш, че си решила да се развеждате. В общи линии бъди готова и за най-лошото... и късмет! Дано всичко това, дето ти го казвам сега се окаже напразно презастраховане.

А... да. Ще се случва и занапред. Нещо много дълбоко трябва да разтърси един човек, за да спре да се държи така с физически по-слабите и зависимите от него. И почти сигурно е, че това отношение ще се пренесе и на децата, ако не му играят по гайдата като порастнат и не показват нужното страхопочитание. Само дето докато чакате разтърсването, живота ти ще е минал. И никога вече няма да успяваш да му имаш пълно доверие... поне при мен беше така.

Pusni go towa w klub semejstwo che tuk ste te posawetwat tutaksi da se razwedesh. Puk s dwete deca nikoj nqma da te wzeme. Ako mojesh da si pozwolish da gi izdurjash sama dobre, ako ne druj se dobre s muja si i go uwajawaj....

Абе, не че аз съм чак такова цвете за мирисане, ама за детето си човек убивам!!!

Баси, вместо да помоли гостите да си вървят (щом като не се сещат да си тръгнат сами), вместо да извика такси и да закара детето в бърза помощ, твоя тиквеник си пие ракията.

А, стиге, беее!

Никакъв съвет не мога да ти дам.

Нел е напълно права и изчерпателна. Ако подобни случаи са система в семейството ти, побързай, защото вече и без друго си достатъчно привикнала към това отношение. С всеки изминал ден ризкуваш и децата да го усвоят като "правилно". На какво самочувствие ги обричаш? В зависимост от пола си и вътрешната си чувствителност, всяко едно от тях ще пречупи бащиния си деспотизъм, което ще се отрази зле на развитието им по всевъзможни начини. Това няма как да бъде избегнато с търпение от твоя страна. Ти си майка. Послушай интуицията си и не се облягай на фактори като време, подслон и финанси, ако от вярното ти решение зависи щастието на децата ти. И твоето също.

Че за какво може да бъде уважаван един такъв мъж?
Аз ако те ритна, ти ще ме уважаваш ли?
И какво е това че никой нямало да я вземе с двете деца?! За една жена най-важното не е да бъде с какъвто и да е мъж, а с такъв, който я обича И уважава, ама наистина, без ритници. Ако тя намери начин да гледа децата докато пораснат (и с финансова помощ от него, разбира се), защо трябва да живее с него и да я рита? Това е демонстрация на тотално неуважение и унижение! Абсурдно е да се живее с такъв мъж. Аз не бих. Пък няма да е въпросът после дали някой ще МЕ вземе, а дали АЗ ще взема някой!! Чаткаш ли?!

Love is not a mood, but a dynamic way of being.

Голям си умник, знаеш ли? Просто невероятна логика имаш - Ako mojesh da si pozwolish da gi izdurjash sama dobre, ako ne druj se dobre s muja si i go uwajawaj....
Уважавай го, даже и да те поступва, даже и да се държи с теб като с неодушевен предмет или пък те тормози - тя, жената, няма душа, няма чувства, няма право на спокоен и добър живот.
И какво значи това - s dwete deca nikoj nqma da te wzeme, това пък какъв критерий е? Само човек, който е минал през неволите на един брак знае, че има неща, които са по-важни от това "някой да те вземе" и от финансовото благополучие.
Ако пък мислиш, че някой би се развел само защото някой друг в този клуб му е казал да го направи, то очевидно нямаш и най-малка представа през каква вътрешна борба и през колко безсънни нощи се минава за да се стигне до това решение.
Чудя се защо изобщо си решил да minawash през този клуб...

Не мога да си представя да ритна жена, независимо какво е сторила. А ти че не си имала възможност да залъгваш децата се подразбира. Жалко че си допуснала да се стигне до тука, но вече е станало. Лошото е че ще се повтаря и в бъдеще. Най-лесно е да се разведеш. Бих те посъветвал да отидеш за известно време при твоите родители и да опиташ сама да се справяш. Финансово няма да си по-зле, след като той е почнал вече да пие. След месец - два решавай дали да се развеждаш. Мисля че имаш нужда от време в по-различна обстановка.

Тези приказки, дето никой нямало да те вземе си ги избий от главата! Разведените с деца да мрат ли? Ако имаш късмет ще срещнеш човек, който ще те уважава и прави щастлива тебе и децата. Няма да ги обича като свои, но ще се отнася към тях с нужното уважение и разбиране. Нали това би искала? В каря на краищата имаш най-ценното - децата. А и те си те имат. Мъже има много, а твоите деца са само две.

на трезва глава. Добре си направила, че си замълчала - иначе само щеше да прогоните гостите с никому ненужен скандал.

Ако си решила да се изнесеш - то не е защото мъжът ти е бил груб през онази вечер (така ми се струва от думите ти, де).

Не знам дали това ще те успокои - ама приеми, че просто мъжът ти е такъв тип човек - моята съпруга е абсолютно същата (на 18-та год. от брака съм). Вече съм го споделял това май тук в клубовете. Като дойдат гости - и тя сяда заедно с тях и чака невидимата прислужница да поднесе на всички. И тогава трябва да й напомням, че "гувернантката днес има почивен ден", за да се сети и тя да си влезе в ролята на стопанка на дома и домакиня. Аз не й се сърдя за това - в началото може би - да, но сега не... Просто смятам, че това си е природа човешка - хора всякакви под слънцето: чешити и чешити и чешити. Идеални няма и няма къде да ги намерим такива, за да живеем с тях. А пък и ние с теб едва ли сме идеални в нечии очи (и ние приличаме на самите себе си). Така че - успокой се, мила, и си седни на д....то и си гледай децата и мъжа. Нали детето не се е ударило по негова причина! Просто приеми, че в природата му има и слаби места.

Най-лесното е да изоставиш човека. Ама после като ти причернее от самотата - дали той ще ти прости и ще поиска да заживеете пак заедно? Тогава ще си замечтаеш дори и само да има някого, с когото да се скараш...


Love should be everything or not at all...

Защо смяташ, че на една жена непременно трябва да й "причернее от самота" ако не е с мъж? Това някакво задължително явление при жените ли трябва да е? И ако наистина тя поиска да е с мъж, защо трябва да е със същия? Това е абсурд, тя да не е луда, че да се върне при същото, което съзнателно е оставила (ако така се случи да го остави, разбира се).

И не е вярно, че най-лесното е да изоставиш човека. Точно това е трудното, и е трудно само докато вземеш окончателно решение за себе си. И само ако се страхуваш. Един път светне ли ти, че животът ти ще е по-добър без него, страх няма. И да ти кажа, мъжете, които обичат да унижават, се страхуват точно от това, че няма да има кого да унижават после, че ще останат сами. Че коя жена иска да е с мъж, който като пийне я рита? Коя ще е тази, която ще го вземе повторно?

Искам само да ти кажа, че свободата е страхотно нещо за една жена. Докато една жена е в семейство, тя се страхува и смята, че би била самотна ако се разделят. След като това се случи, вижда и разбира колко по-щастлива е сама, отколкото ако беше със същия тиранин. И най-важното е, че това не е самота, а свобода. :-) Жалко, че страхът от свободата може да бъде толкова силен, че да принуждава жените да се задържат в неравностойни връзки и да търпят унижение.

Love is not a mood, but a dynamic way of being.

всички разведени (или минали през развода) в тези клубове така леко приканват и други да го направят?

Другите ти писания няма да коментирам, че ще стане дълго. Не говорих само за жените - на всеки човек - жена или мъж - ще му причернее от самота. С какви ли очила ме четеш ВИ? Лесното е да изоставиш човека - трудното е да го приемеш и със слабостите и да живеете заедно в името на любовта. Любовта поне е нещо конкретно - а твоето понятие за свобода ми се струва съвсем абстрактно. И трудно ми се вързва с щастието. По-скоро със самотата.


P.S. Явно Марс и Венера отдавна вече трудно се разбират в субстанциалните неща...


Love should be everything or not at all...

.. е нещо, което най-трудно се преглъща, колкото и да се стремиме към нея.

Не бива да се слагат на едни везни свободата и самотата. Това са различни състояния, които могат да съществуват заедно в един човек.

За какво ти е свобода, ако си самотен? Къде ще отидеш сам? Какво ще направи сам човек? Но и без свобода не може. Важното е какво разбираме под свобода. Дали семейният уют или възможността да се шляе човек без да дава никому обяснение? Нима семейните хора не са свободни? Понякога и те са самотни. Всичко е много относително и не бих се ангажирал да дам еднозначен отговор.

Защо ли? Ето защо. Защото когато се освободиш от някой, който те наранява - с думи (или физически), се чувстваш отново човек! Затова. Отново си сама на себе си, валидна и независима, и можеш да избираш от мъжете навън. Свободата е реална, не абстрактна! Изобщо нямам време за самота, честно казано. Имам възможността да поправя грешката на първия избор. А мъжете навън не са малко, колкото и да ти се струва нереалистично. Че къде отиват разведените мъже когато жена се разведе с тях? Обратно на пазара, разбира се!! Ха, колко цинично, ама истина!

И има мъже, чиито жени са ги зарязали заради друг, а не заради вина на съпруга, има и всякакви други истории, светът е богат. Има мъже, които са разбиращи и съчувствени, станали са хора точно след дълга връзка. И ако намериш партньор, който те разбира, който е узрял след неговата връзка (все пак мъжете като че ли узряват по-бавно), това е прекрасно! Да намеря мъж, който да не ревнува от всяка моя усмивка към току-що срещнат човек, и който да не прави сцени и да ме разбира, да е зрял в мисленето си и да мога да му вярвам сто процента - ей това съм искала винаги. И съм го намерила. Не отричам, че имам късмет обаче.

И да знаеш, че мъжете са много визуални същества - ако една жена изглежда добре, няма значение на каква възраст е точно, по-млади от нея се кандидатират, и то яко! Друг въпрос е жената кого допуска до себе си, въпрос на избор. Когато си пак свободна, пак имаш право на избор! - това е то.

Ако мъжът отчита опита си от предишен брак, и дори и жената да има деца, тогава ако се обичат, и са зрели достатъчно, за да започнат заедно нова глава от живота... ей това няма равно! Това е ... бих казала - едно съживяващо случване, много по-вдъхновяващо от дългогодишния брак, рутина и всичко съпътстващо го... (не че подстрекавам хората към развод, но разведените не бива да се отчайват!). Ей, защо не разбирате, че човек не е пригоден към вечна моногамия! Искам с това да кажа, че ако имаш неуспешна дългогодишна връзка (или брак), която да замениш с втора успешна, това е все едно си се родил отново. Но по принцип, опитът сочи (:-), че на мъж рядко може да се вярва, така че втория път - очите на четири! И ако успееш, ще имаш щастие, а това никак не е невъзможно.

Аз лично... не правя нещата както трябва от първия път, хех! - примерно, приеха ме в един университет, учих там една година и го зарязах, кандидатствах наново в друг, който завърших, и беше много по-добре за мен като личност и призвание. Така и с други неща, и с "браците", предполагам Свикнала съм със себе си, познавам се добре (това е важно). И изобщо не се срамувам, че съм разведена, май едва ли ми личи. Някакви типове ми се лепят, 5-6 години по-малки от мен, мислят, че съм на 26 А съм по-близо до 30, (малко от другата страна, де :-)

Е, мен специално по-млади мъже от мен не ме интересуват, но е факт, че има кандидати колкото ти душа иска. Даже са ми в повече. Изобщо не се майтапя! Въпросът е, че една жена има ли съзнанието на свободна жена, тя има съвсем друго излъчване, и така привлича дори и несъзнателно. Поведението и самочувствието се променят, независимо дали търсиш мъж само за флирт, или за обвързване, и правиш каквото ти душа иска. Свободата не е абстракна, тя е Осезаема! Просто е страхотно усещане да си свободна жена! Ако щеш вярвай, но аз се наслаждавам на всяка минута от това. Изобщо не съм сигурна, че искам втори брак, въпреки че съм щастливо обвързана в момента, вече трета година. Според мен бракът е обречена институция (това го казах още в интервю на моя клас в гимназията, телевизионно интервю, което даваха по тв. и родителите ми тогава бяха шокирани. Изобщо тогава не мислех, че някога ще се оженя, ама както и да е, права бях и жалко, че го направих).

За любовта говориш. Любовта трае до три години, главозамайването. Като отмине то, трябва да има обич и уважение. Ако има ритници - риташ го и ти, и толкоз! Дори и на 40 да бях, не бих се поколебала да оставя съпруг, ако се държи зле с мен (това съвсем сериозно и съзнателно го казвам!) Нямам време за губене в тоя живот. Ако не стане с един, ще стане с друг (както и доказва опитът ми). Но само защото знам какво искам и какво точно правя, за да го постигна, научих се как да избирам. Не отричам, че бракът ми (колкото и кратък да беше, май може и да конкурирам Бритни :-), ме е променил, и то е в моя полза. Защото вече трета година съм в щастлива връзка.

Толкова щастлива, че ще ти кажа на теб, Стефане:
Привет!

(Никъде в никой клуб не съм писала това за себе си преди. Така че... чувствай се привилегирован , аз съм една щастлива жена, щастлива, че е преминала успешно през неуспешен брак :-)) И съм жена, която сама избира, и на която малко й пука кой какво мисли за нея, защото нищо от хорските мисли не би могло да промени това как избирам и как се чувствам АЗ! )



Love is not a mood, but a dynamic way of being.

Чета те и в други теми... Ти си човек, чиито мнения уважавам. Ти си човек, който не е краен, и който разбира много неща... Харесвам това, че си мъдър.
Знаеш ли, има малка граница между самота и свобода. Ако я преминеш, е голям плюс, защото тази граница е психологическа. Ако сам обричаш себе си на "самота", ще се чувстваш самотен. Ако възприемаш същото състояние като Свобода, ще се чувстваш свободен. Тогава възможностите са много и няма лично налагани ограничения.
Свободните хора имат онова излъчване на хора със свободен избор, привличат другите с това, че могат да избират, че владеят живота си. Кой иска да се обвързва с човек, който изглежда нещастен от самотата си? Аз не бих. По правило се харесват жизнени, щастливи хора, които имат контрол над събитията в живота си. Това е доказано. Затова нямам понятие за самота. Самота няма. Това е свобода, и ако имаш достатъчно въображение, "самотата" ще превърнеш в свобода, в своя полза. Това е страхотно, вярвай ми. И е въпрос на вътрешна нагласа.

Бих искала още да спомена, че най-ужасното нещо е да се чувстваш самотен когато си във връзка! Това боли. Това е самота наистина. Когато си необвързан, можеш да моделираш себе си - няма самота, има свобода. Начин на мислене. Както сам казваш - важното е какво разбираме под свобода! Важно е точно нашето лично разбиране за нашия личен успех!

Love is not a mood, but a dynamic way of being.

Ааа, има и други.
Вече не си спомням по какъв повод, беше преди доста години, нашия татко ми каза:" Теб не мога да те бия, но ще бия детето / тогава дъщерята беше на 8 години/, защото така ще те заболи повече".
А съвет да се разведе не смея да дам никому.

благодарности, че ми спести писането :)

ВИ,невероятно ми харесва всичко,което си казала досега.Моите схващания са абсолютно същите,а много често са ме карали да се чувствам като изкопаемо заради тях,защото това, дето съм го търсела просто не съществувало.От нас зависи какво ще позволим да ни се случва.Ако човек няма уважение към себе си наистина не го уважават и другите. А за оставането заедно в името на любовта,за което говори Стефан...Не знам,моето разбиране за любов не включва унижение,обиди,безотговорност към общия живот и незачитане.В този случай медицината е безсилна.Никой няма право да очаква живота на другия да се превърне в хроничен компромис заради него.Такива мъже са пълни комплексари,себични и егоцентрични и накрая обикновено остават сами.Не че това е проблем за тях,защото много често те са си самодостатъчни и нямат нужда от жена,а от обслужващ персонал.Мисля,че първия въпрос,на който трябва да се търси отговор в една подобна връзка е има ли изобщо нещо за спасяване,или остава само угнетяващото и съсипващо търпение...

това е състояние на духа, не липсата на физически ограничения.

Също както и самотата не зависи от това с колко хора си се обградил, а с какви и какви чувства и емоции се вихрят между вас.
Има моменти, в които и човек сам за себе си си е достатъчен.
Има и такива, в които за човека е задължително да остане сам.

Всъщност това не противоречи на идеята ти, ако съм те разбрала правилно.