КОТКИ И КУчЕТА

Имам котарак, който Май месец ще стане на 2 г. Искаме да си вземем и куче. Та въпросът ми е :Възможно ли е това изобщо? Някой има ли опит в отглеждането на кучета и котки под един покрив? Каква порода да избера? И дали трябва да изчакам още някоя и друга година котаракът да стане по-голям и улегнал? Сега е още доста див :)))). Което не му пречи да е сладурчо.......

Според моето скромно мнение няма пречки да си вземеш и куче, стига да е мъничко за да могат и котето и кучето да свикнат едно с друго. Разбира се зависи колко своенравен е котарака.

За мен няма нищо по нормално от това животинките да съжителстват без никакъв проблем. Моето момче Бубка беше на 7 години, когато у дома дойде и малката тогава Чочи- сиамче, което някой беше изхвърлил на улицата по незнайни за мен причини. Тя беше съвсем бебе- докато се научи да се храни сама трябваше да я нося всеки ден със себе си в службата и да я храня с капкомер сварен жълтък и така ... В началото моето момче ми се разсърди- също като при децата ревност голяма беше. Като го доближах да го галя той си обръщаше главичката на другата страна и не ми обръщаше внимание. Детска им работа. Котете пък все искаше да се гуши в козината му и да "суче" - това трябва да се изпита не може да се обясни с думи. Когато Чочи стана на 4 у дома пак по неведоми пътища попадна друго бебе сиамче. Пак се повтори сценката с ревността, но този път в "двоен" размер. Невероятно е да имаш и котета и куче у дома, забавляват се като малки деца, къщата понякога е с краката нагоре, но на кой му пука щом има живот :-) търсят се, когато боледуват като че ли се опитват да се грижат един за друг. Моите живяха заедно 9 години до преди 2 години когато Бубка почина. Повече от месец след това котаните тъгуваха, търсеха го на всякъде, Чочи- голямата- отказваше да се храни, а малката все препускаше насам - натам с надеждата ,че той ще се покаже да я подгони. Не мисля,че би имала проблем да отглеждаш заедно и коте и куче, а най-вероятно и породата няма значение. Даже си мисля,че ако са по-малки по-бързо ще свикнат един с друг. Аз не съм специалист казвам всичко това от личен опит и в едно мога да те уверя със сигурност- къщата ви ще стане по-весела
Ако искаш погледни снимките им на този линк, така изглеждат 3 невероятни същества, които не правеха разлика помежду си
[линк]

[линк]


We will someday cross the
Rainbow Bridge together

Знаеш ли просълзих се като четох, написаното...
Моите братовчедки имат булонка на 5-6 г. Преди близо 2 години някаква много красива котка се нанесе у тях- просто така от никъдето( те живеят на 1-ви етаж-висок. Пред терасата им има голяма плоча от етажа под тях-офиси). Скоро след това се оказа, че е бременна. Роди и отгледа у тях 5 прекрасни котета-2 мъжки и 3 женски. Едното от тях е нашият Саймън. У тях остана една "пухла"-Мъркона. Всичко това до тук е защото знам как в момента живеят кучето и котето-просто прекрасно. Кучето още в началото прие котетата като свои деца. Но това е в случай, в който кучето е топанина, а котката е дошла по-късно..... Не знам имам чувството, че кучетата са по-благородни........
А моят котарак е наистина много своенравен-иначе не е лош:)))

И аз имам куче и котарак . Съжителстват НОРМАЛНО т.е. няма гонене и дразги. Обаче котаракът е много нахален а кучето (голяма бяла немска овчарка) е много благороден и най-важното пацифист . Единствения случай когато си показва зъбите (в буквалния смисъл) е когато котьо започне да си играе с опашката му иначе просто го удостоява с някой друг поглед. При нас обаче учето е стопанин а котаракът е новака, а това има значение. Така че не знам при вас като е обратно каква ще е ситуацията - ще зависи от това колко своенравен е котьо . Ами Успех

Мисля че няма да има проблеми. Трябва едно от животинчетата да е малко, за да свикнат един с друг по-лесно.
Аз съм имала едновременно куче и коте и съм нямала никакви проблеми - котето беше малко и глупавичко и беше много интересно като почне да си играе с голямото куче.
Така че, Лили, както се казва "Don`t worry, be happy!" и обичай животинките си!

I AM YOUR MADNESS !!!

Да ти разкажа как беше при нас:

Котаракът се появи у нас през ноември вече големичък, но според мен на възраст под година. Много красив, с дълъг косъм и голям разбойник. Понеже живеем в къща, той се чувстваше собственик не само вътре, но и на двора, и на улицата, а май и на цялата махала. Така се и държеше. През май следващата година доведохме в къщи дог на 50 дни, по размери - колкото котарака. Котьо усети територията си застрашена от новопоявилия се натрапник и побърза да му вземе страха с няколко изхъхквания. Кученцето (понеже си е умно от малко ;)) усети, че не бива да му досажда и нещата се успокоиха. И двама се правеха, че не забелязват присъствието на другия. Но котьо обичаше да използва всяка възможност да покаже кой е шефа. Кученцето ходеше все подир мен (докато са малки, всички го правят - а нашият и досега) и котьо много обичаше да застане на пътя му към мен, сяда и се разсейва, а малкото куче не смее да мине покрай него. След някой и друг месец, когато кучето наедря, ролите се смениха - тогава котьо гледаше да е по-далеч от него. Неусетно започнаха да стават приятели, да спят заедно, котьо да мие кучето, кучето да дъвче врата на котето, да се търсят, да се гонят и какво ли още не. Така минаха 10 години, докато котьо, уви, почина преди малко повече от месец. Отначало при кучето нямаше никаква промяна. Изглежда смяташе, че е котьо е поизлязъл и не се прибира. Но като минаха 10 дни, стана страшно. Това куче нямаше мира - от прозореца до вратата, целия двор се обикаля, надига се по оградите да го търси на други места, върти се и души около мястото, където се хранеше котьо. И тогава решихме да вземем ново коте като имахме същите притеснения, каквито имаш ти сега - не знаехме какви ще са реакциите, защото вече става въпрос за едно огромно куче. Преди 20 дни взехме една сладуранка писанка, която днес става на 2 месеца. Тя въобще не се впечатли от него (може би, защото дотогава беше живяла с майка си, сестричките си и куче), той щеше да ни отнесе всички в къщи, защото не му даваме да се доближи до нещо мяукащо отнякъде, а той много иска да го доближи това нещо. Не можехме и да го удържим. Накрая му сложих намордника и му позволих да я подуши. Разбрахме, че интересът му към това миниатюрно същество е добронамерен и свалихме намордника. Приближихме му е лекичко и в пълна готовност да я отдалечим бързо, ако той реши да я похапне или тя се уплаши. Но, за щастие, такива неща нямаше. Той се опита да й дъвче врата, както си знае, но понеже е мъничка, не стана. Стига толкова, че стана много дълго. С две думи - разбират се невероятно и не могат един без друг. Между другото, кучето я възпитава, защото добре знае какво е разрешено и какво не. Абе, голяма забава

хихи, вашето куче е колега-коткофен, значи

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

Смятам да опитам. Спрели сме се на Лабрадор, но цената им обикновено е доста стряскаща (поне за нас) :((( Сигурно ще вземем някоя Немска овчарка, но за сега ще мислим още...... Абе голямо мислене ще падне.....

Да кажа и още нещо...Може би трябваше да го пусна в отделна тема. Имам голям проблем с котарака.:(((( Яде найлонови торбички и всичко друго подобно на найлон....Дори калъфа на плажния чадър, който беше от доста дебела материя когато го намерих вече целия беше в големи дупки като изяден от мишка. Не знам защо го прави. Това е така още от детската му възраст....Ветеринарите казват, че може да получи запушване на червата:(((
Просто сме се видели в чудо... Дори и за секунда да оставим някоя торбичка с покупки без надзор дръжките и изчезват за отрицателно време. Много е бърз.... Мъжът ми казва, че било, защото няма трева. Не е от това садила съм му няколко пъти.... Тревата си е трева, макар, че нещо не мога да я отглеждам, но това е друг проблем... Найлона му е върховното кулинарно удоволствие........................

Ветеринарите са напълно прави. И въпроса може да стане много сериозен.
А вълна яде ли? И тя е опасна. Интересно какво му липсва за да напада найлона?

Лили, посъветвайте се пак с ветеринар- това не е нормално , даже не бих казала и забавно. Въпросното запушване на червата за което са те предупредили е наистина много опасно, може да стане дори и само от обелка на някакъв колбас - изкуствена искам да кажа. Котето най-вероятно по този начин си набавя нещо, което му липсва в организма. Един от моите любимци навремето ядеше мазилка от стената-по същия настървен начин , който твоето коте яде найлон. Изписаха му някакви таблетки, вече не помня какви и апетитът към мазилката постепенно изчезна.Тъй,че не оставяй така нещата.Може и тук в клуба някой да ти даде професионален съвет



We will someday cross the
Rainbow Bridge together

Имай впредвид, че Лабрадорите са малко своенравна порода. Да не стане така, че по време на игра котака да го одраска ... Моето куче беше немска овчарка и с него нямах никакви проблеми когато беше малко. Все пак ти си решаваш!

А за найлона - може тревата, която му садиш да не му харесва и нуждата от трудно смилаема храна за прочистване на стомаха, да го кара да яде найлон. Наистина е много опасно, ако не може да го изака после. Посади му малко пшеница - тя става за тази цел, но имай също впредвид че райграсът и разни Чичко-Тревичковци са силно отровни за котките. ВНИМАВАЙ !!!
Надявам се всичко да е наред.

ВИНАГИ НА ТОЧНОТО МЯСТО В ТОЧНОТО ВРЕМЕ !!!

Ха, мислех си, че найлонът е специално предпочитание само на наша Миша.

Аз не съм се притеснила досега, защото не го гълта - като че ли не може да го сдъвче достатъчно и така си остава, само с дъвченето. Редовно проверявам дали откъсва парченца, и по правило ако съм в стаята и я хвана да се опитва, ставам да й взема найлона.

Винаги съм предполагала, че това е просто котешки интерес като към всяко шумящо нещо. Миша много обича найлонови торбички и едни от първите й снимки вкъщи, като 2-месечно пухкаво мъниче, бяха като се завря в първия попаднал й плик и се опитваше да го хване с лапи с изненадващ скок (при което разбира се той шумолеше, от което тя разбираше, че не го е хванала както трябва , и го "изненадваше" пак). Голяма игра падна и досега й е любима.

Сега ме озадачихте и ще питам ветеринаря при първия следващ повод. Лили, пиши когато и ти разбереш нещо.

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

Не знам какво му липсва........сигурно мозък. Имаме приятели, които са ветеринари, вярно, че не се знимават много много с живи животни
( работят в ДВСК), но все пак са учили на същото място. Те нямат никаква идея защо го прави. Преди време му бях купила мякаква витаминизирана и обогатена с минерали добавка, която беше прахообразна,(добавя се в храната или се консумира директно), но той не пожела да я яде и аз трябваше да я дам на братовчедките ми (не за да я ядат те де, а тяхното коте и кучето)...
По отношение на вълната-не съм забелязала да поглъща нещо подобно.......А иначе вчера пак повръща от тези найлони ( добре, че успява да ги повърне, поне за сега)......... Понеже е много щур - като се "поумарлуши" малко и аз започвам да се притеснявам.........

Благодаря за мнението. Пшеницата като котешката трева ли трябва да я садя?
А за райграса и "Чичко тревичко" някъде из форума имаше тема и някой питаше за "Чичко тревичко" -какво има вътре и става ли за ядене..... Имаше отговор, че е райграс и може да се яде...........

Нищо не съм научила за проклетия найлон. И между другото пиша отговора за втори път, защото одеве като писах, писах и после натиснах продължи и......няма net. Много гадно....Особено ако много си писал. Днеска ни сменят доставчика и връзката целия ден е меко казано ужасна
Уф... Трябва да тръгвам-утре ще продължа....
До скоро........

Здравейте на всички!

Та, да си довърша мисълта от вчера.....

Нормално е някак котките да играят с нещо, което им шуми-ами котешка им работа.Нямам спомени обаче да сме давали на Саймън да си играе с найлони когато беше малък. И сега изхождайки от абстиненцията му към найлонови торбички на разрешавам на никой да си играе с него като използва нещо подобно за целта. Един познат скоро разказваше за две пухкави бебета у тях, които също страшно много се забавлявали с найлонови торбички, но толкоз...........Нормалните котки явно само се забавляват, а другите ги използват за храна. Да ви кажа право предпочитам да ядеше кашони(абе, той и кашони ръфа, но не с такова настървение) или хартия....
Вчера исках да ви разкажа нещо, но срива в net-a ме осуети. Нещото е следното: В тоалетната ни има едно малко шкафче с едно малко чекмедженце- много малко. В него слагам стари найлонови торбички, които използвам като почиствам котешката тоалетна. Дръжките на вратите на някои от стаите(на тези, в които Саймън не трябва да влиза) са обърнати нагоре. Като дойде някой у нас е безкрайно озадачен Дръжката на вратата на тоалетната също беше обърната, но Саймън се научи и нея да отваря(за нормалните брави не е нужно изобщо да споменавам) Беше ме виждал къде слагам торбичките и по някаквъв неясен за мен начин беше успял да отвори чекмедженцето. Съвсем е ясно какво се получи.............. Първия път си помислихме, че някой не е успял да затвори добре вратата(точно тогава имахме гости и... с тази идиотска дръжка не е много лесно ако не си свикнал) Но когато това се повтори няколко пъти и то докато цялата къща спи, "почеркът" на Саймън проблесна. Не проблесна ами направо ни избоде очите
Сега на тази и на още една врата сме сложили топки за дръжки. Зад втората топка има аквариум............. Той пък каквото си е видял

До скоро и лек ден на всички

П.П. Сега обаче преди да продължа ще направя "Ctrl C"

Аз му садя пшеницата в саксия за цветя. Изниква за около седмица и се опасва веднагически. На Котьо му викаме вече "Кравата Милка"

А като се опасе наново ли изниква или трябва наново да се посади?

......редовно намирам чекмеджето и то точно с моите дрехи отворено и нашичкия излиза от там протягайки се . Като се има предвид че чекмеджетата са от масивно дърво и доста тежки нямам представа как ги отваря просто .