Относно съдбата

Пове4ето от нас са убедени,4е има съдба.Интересно ми е кой или кое определя съдбата на 4овека? Какво е мнението ви по въпроса?

Сартр има едно прекрасно изречение, ще цитирам по памет: "СВОБОДНИЯТ избор, който правим за себе си, е това, което може да се определи като съдба"... Много поучително и всъщност обнадеждаващо... Аз си давам ясна сметка, че всичко, което ми се случва, е въпрос на избор и следствие от избора, който съм направила...
Колкото и да е странно, понякога на хората им е по-лесно да изберат най-общо казано "лошото настроение" или "лошия късмет"... защото е по-лесно да се оплакваш и самосъжаляваш, отколкото да правиш нещо.

... да се каже, че избора направен от човек е неговата съдба? При еднаква ситуация различните хора правят различен избор. Освен това поставянето в положение да се прави някакъв избор не е ли съдба?

Никой не може да каже със сигурност какво предопределя съдбата. Нямаме достатъчно сетива и информация за да има на какво да се стъпне за едно категорично заключение. В крайна сметка важното е човек да вярва в нещо, независимо дали е на окултна основа или чист атеизъм. Лашкането прави хората нестабилни и съответно спомага за взимането на повече грешни решения в живота.
/...като че ли не ги взимаме и сега грешните решения.../

Предварително искам да кажа, че има КАРМА, има и СЪДБА. Ние неправилно ги мислим за едно и също нещо.
Кармата са уроците, които трябва да научим тук. А съдбата е предначертания ни път, чрез който ние трябва да научим тези уроци.

Кой я определя ли....ами ние. Нищо, че не помним за това. Определяме я още ТАМ, преди да слезем на земята, с оглед на това, какви кармични уроци ще отработваме през този си живот. И тежко ни, ако не ги научим....ще има да повтаряме все същия "клас", докато не ни дойде акъла в главата


Така, че да си носим раничката и да внимаваме да си останем чисти, да не трупаме нова карма, за да ни е по-лек следващия живот(съдба)

Защо пък да не приемем, че дори и това е предопределено - какво решение ще вземеш в момента. И тогава, от гледна точка на съдбата, то е било правилното решение.
Мислим си, че едно решение е грешно, ако ни накара да страдаме, а никой не знае, колко повече щеше е страданието, ако бяхме взели друго решение...
А бе СЪДБА...

Просто прочети "Мостът на Сан Луис Рей" от Торнтън Уайлдър....един от най-нтересните начини да се подходи към въпроса - съдба или случайност е всичко в този живот

Съдба е илюзията за предопределеност, която си създаваме стремейки се да създадем ред в хаоса. Трудно е да живеем без усещането за ред и предсказуемост затова и го маскираме като съдба. Така и прехвърляме върху него отговорността за нашата слабост и за нашите грешки. И в това самозаблуждение няма нищо лошо. То ни осигурява ред, редът ни осигурява спокойствие, а спокойствието понякога ни осигурява и щастие.

Винаги въпроса за това дали човек определя съдбата си или съдбата определя житейския му път ми се е струвал подобен на този за кокошката и яйцето.Но във всеки случай е ясно,че има обсоятелства,в които просто попадаш и именно тогава трябва да направиш избор.С други думи,според мен хората не са поставени при равни условия,когато избират,а в някои случаи взимането на решение е несравнимо по-трудно.Май съдбата се намесва основно при създаването на обсоятелствата...Абе,не знам,ама се замислям винаги за неслучайността на случайностите...

В моменти на слабост, крайност или отчаяние човек търси оправдание, обяснение или решение на проблемите си чрез свръхествени събития или фактори, които често не подлежат на контрол или естествено възприятие.

Всъщност още от момента в който човекъте слязъл от дървото, при първите си проблясъци на разум, той е се е отдал на поклоничество пред природата, която през годините е градирала към любов и възприемане на Бога.
С развитието на цивилизацията, обаче свръхестествените обяснения за съдба, карма, предопределеност и т.н., започват да се използват когато човек е психически слаб поради различни събития от неговия живот (нова любов, развод).
Напълно логично е процеса на живота и събитията да бъдат предопределени, но то гледна точка на това, че все пак за да се случи едно нещо, то трябва да е определено да се случи. Т.е. щом се е случило, значи това е било решението.
Разбира се, човек може да влияе на крайния изход, но пак крайният резултат е бил предопределен.
Аз отдавам развитието на човешката съдба като съвкупност от случайности, които чрез константното си групиране (т.е. по време на целия живот) в даден времеви момент водят до конкретни действия или бездействия. Те от своя страна могат да доведат до промяна и прогнозиране или извършване на бъдещи събития, освен в случайте когато поредното групиране не доведе до различен резултат.
Напулно е възможно да има Господ или някаква друга сила която да има свойството да променя и чертае тези събития. Въпрос на лични възприятия.

...чики на, чики на-на-на

Абсолютно съм съгалсен с теб.

Въпреки че Айнщайн така и не е могъл да приеме че не може да се предвиди положението на една частица във времето съгласно квантовата теория за неопределеността, това все пак се оказва факт.
В момента говорим за съдбата, а мисленето за съдбата може да го приемем като мислене за бъдещето. Човешкия ум е винаги или в бъдещето или в миналото .. той не е тук и сега. Затова си мислим за това какво ще ни се случии , какво ще станеее .. и т.н. и т.н.
Каквото и да мислим това което ще стане е отвъд всякаква логика. За съжаление не са много хората които могат да го осъзнаят това и чисто и просто да живеят в мига.


Колкото по-зле, толкова по-добре

Когато семейството ми започна да се разпада реших да отида
при астролог.Разочаровах се от астролога,но от астрологията не.
Реших да я изуча тази не лека наука и сама да си отговоря на въ-
просите които ме интересуват.Колкото повече задълбавам толко-
ва повече се убеждавам,че пътят ни е прдначертан.Може би сами
си избираме живота който трябва да изживеем,не знам,има логика.
Знам обаче,че ако се отклоним от пътя си ще ни върнат обратно.
Свободна воля има от нас зависи как ще изживеем живота си,но
има и неизбежни неща.
Това си е мое мнение може и да греша,но невиждам нищо лошо
да се вярва в това.Поне на мен ми помага.

Преди около 2 год. се разболях. Не зная от какво, но беше свързано с невероятно силни болки. Нямах сили да стана и да се докопам до мобилния за да извикам лекар. Така изкарах 1 седмица. Накрая се предадох. Наистина не се издържаше повече. Само след 15 мин всичко ми мина от самосебе си. Все едно никога не се е случвало. Не се е повтаряло повече и така и не разбрах какво ми е било.

Кажи ми - това съдба ли е или случайност!

/Имал съм и други събития в живота, които сами за себе си могат да се приемат за случайност, но в целокупен план ......../

Къде те болеше - в сърцето ли?

Qui scribit, bis legit.

Не

Преди няколко години ми бе казано от един 4овек,когото много уважавам за някои бъдещи събития в живота ми,които се и слу4иха. Тогава се замислих,за судбата. Знаех резултата,който не бе в моя полза.Исках да го променя и избрах един от двата възможни вариянта. Резултата е този,който ми бе казано,4е ще стане. Тогава се замислих за другия вариянт_резултатът би бил същият. Е,тогава изборът,който ни е даден е нищожен,а резултатът_предопределен. И изобщо ли4но моят живот е пълен със слу4ки.които по никакъв на4ин не бях в състояние да променя,което ще ре4е,4е трябвяха да се слу4ат.Може би това са уроците.За мен това,което казва illusion ми изглежда най_ приемливо