Теди...
5 отговора
280 прегледа
Теди...
С режисьора Теди Москов разговаря Д. Д.
- Г-н Москов, скоро вашата "Комедия на слугите" ще се играе за 50-ти път. Смятате ли, че историята на България от последните 14 години може да се нарече "Комедия на слугите"?
- Не, това няма общо с моя замисъл. Аз просто смесвам плебейския театър с високата литература и се мъча да дам гледната точка на простия човек за драмите на неговите господари.
Ние, българите, дълго време сме били слуги - първо византийски, после турски, след това германски и руски. Други слуги не сме били. Сега се мъчим да станем и американски. Така че сме слуги на много господари. Но у нас в момента парата е господар.
- Как си обясняватe прословутата черта на българина да се присмива на неуспехите си?
- Ние впечатляваме западняците със своята самоирония. При германци няма такъв хумор, при италrянците също не съм го забелязал. Това според мен донякъде е положително, а донякъде - пречи. Пречи да си повярваме и да тръгнем да се развиваме и усъвършенстваме.
У нас национален герой е Хитър Петър. Никоя друга нация не прави шмекера герой.
- В каква пиеса живеем?
- Живеем във филм на Тарантино - в "Криминале".
- Това е филм. В коя пиеса от Шекспир, примерно, живеем?
- От Шекспир не живеем в ни една пиеса. Други енергии ни обитават. Ние живеем по-скоро в българска пиеса. Нарича се "Криворазбраната цивилизация".
- Предстои да излезе на сцена новата ви пиеса "Малкият Цахес, наречен Цинобър". Каква символика влагате с този "цинобър", това не е ли червен цвят?
- Не аз, Хофман е вложил символика. Една фея омагьосва героя урод всички да го виждат красив, честен, благороден. Ако някой край него стори нещо добро, всички казват браво на урода, а не на онзи, който наистина го е направил. Хофман е кръстил героя си Цинобър, за да получи благородническо име. В това не би могло да има политически смисъл, защото е писано преди няколко века.
- Каква е вашата идея в тази пиеса?
- На човечеството са му объркани критериите. Възхвалява грозотата и уродливостта вместо красотата и хармонията. Грозотата се превръща в символ, а уродливостта - в естетика. Това започва още с електронната музика, хеви метъла и т.н. Да слушаш Мадона е падение. Музиката свършва в края на 70-те години.
- Но тази музика привлича широка аудитория.
- Точно това за мен е проблемът - че човечеството се стреми към грозното. В целия свят е така, не само в България. Има култ към грозотата и агресията. Красивото се измества във всички области - в човешките взаимоотношения, в изкуството, философията, международните отношения, политиката. Световното кино е в ужасно падение, с изключение на десетина филма.
Един гадател от ранга на Нострадамус е предсказал, че в ХХ век Сатаната ще влезе във всеки дом. Той ще бъде четириъгълен и с малки рогца на главата - това е телевизорът, както всички се досещаме. Телевизията е мащабен световен оглупител на човечеството. И в киното воглаве с американското се хвърлят милиони, за да се създават посредствени, елементарни, немислещи филми. Те накараха децата ни да спрат да четат, превърнаха ги в компютърно зависими. Способността да превръщаш думите в образи изчезва. Да ги гледаш на екран е много по-лесно.
- Какво бихте направили за пари?
- За пари бих направил хубав филм.
- Докъде бихте стигнали в комерсиалното?
- Мъча се да не стигам, но 1-2 пъти съм правил реклами за "Пепси-Кола" например.
- Ако трябва да направите реклама на България, какво бихте казали?
- Това, с което се хваля пред немците, че ги превъзхождаме, са все още приятелството, отзивчивостта и спонтанността. Но и тези качества вече изчезват. Казвам на германците, че сме бедни и затова сме по-щастливи от тях. На спирките ни не пише в колко часа, минути и секунди ще дойде автобусът. Той закъснява и имаме за какво да си говорим. А те нямат.
- Хаосът наше предимство ли е пред чужденците?
- Хаосът е белег на ново раждане. "В началото бе хаос и свързани зле елементи"- така Овидий описва сътворението на света. Така че белким от тоя хаос изплуват някакви неща. В западните страни вече е невъзможно да има ново раждане, там има само клониране. Повтаря се това, което е.
- Вие какво бихте клонирали?
- Нищо. Господ ни е създал не да клонираме, а да правим деца. Като виждам жени, все още не ми се клонира. Предпочитам човекът да бъде създаван по един много приятен начин, който трябва по-често да практикуваме, а не от отрязан нокът.
- Комедия ли ще е новата ви пиеса?
- Комедия, да. Действието се развива в страната на червените носове, където човек не може да изпитва болка. Като падне от високо, нищо не му става. Като го сгази валяк, става плосък и продължава да живее. И в тази страна се явяват едни умници, които развалят всичките тези чувства на радост и безгрижие, въвеждат тъгата, угрижеността, а уродът става главен герой.
- Тази страна не напомня ли нашата?
- Не, ние никога не сме били страна на клоуни, на безгрижни и щастливи хора. Не правя алюзии, въпреки че ни управлява човек, който е и цар, и министър, историята в пиесата няма нищо общо с Кобургготите.
- Комедията е много почитан жанр в България. Как си го обяснявате?
- В момента в България най-почитана е чалгата, за жалост. Това не мога да си го обясня.
- Може би има нещо общо с балканския ритъм?
- Простащината няма нищо общо с балканския ритъм. Чуйте им текстовете. Сложно е да се обясни точно какво е да си простак. Такава дума няма на нито един език. Простак е човек без всякаква култура, без всякакви квалификации за някаква работа, но със самочувствието, че е най-добър и единствен на света.
- Голям процент от българите си пада по много просташки на вид неща.
- За това са виновни доста от всичките ни правителства, които не подпомогнаха с нищо културата, истинската, която я имаше в България и все още я има.
- Каква е вашата кауза?
- Моята кауза е малко самоуверена, не искам да я издавам. Мъча се да подпомагам хармонията и красотата в света, надеждата и доброто.
- Въпреки това не гледате много положително на нещата, както препоръчва премиерът.
- Като гледам омразата на хората около мене, как да гледам положително на нещата.
- Бихте ли направили пиеса, в която герои са имена от подземния свят - Клюнове, Картофи...?
- Не. Защото занимаваш ли се с някой човек, ти малко или много го издигаш на пиадестал. Аз предпочитам да се занимавам с измислени герои в измислена страна.
...Totally amazing mind
So understanding and so kind...
- Г-н Москов, скоро вашата "Комедия на слугите" ще се играе за 50-ти път. Смятате ли, че историята на България от последните 14 години може да се нарече "Комедия на слугите"?
- Не, това няма общо с моя замисъл. Аз просто смесвам плебейския театър с високата литература и се мъча да дам гледната точка на простия човек за драмите на неговите господари.
Ние, българите, дълго време сме били слуги - първо византийски, после турски, след това германски и руски. Други слуги не сме били. Сега се мъчим да станем и американски. Така че сме слуги на много господари. Но у нас в момента парата е господар.
- Как си обясняватe прословутата черта на българина да се присмива на неуспехите си?
- Ние впечатляваме западняците със своята самоирония. При германци няма такъв хумор, при италrянците също не съм го забелязал. Това според мен донякъде е положително, а донякъде - пречи. Пречи да си повярваме и да тръгнем да се развиваме и усъвършенстваме.
У нас национален герой е Хитър Петър. Никоя друга нация не прави шмекера герой.
- В каква пиеса живеем?
- Живеем във филм на Тарантино - в "Криминале".
- Това е филм. В коя пиеса от Шекспир, примерно, живеем?
- От Шекспир не живеем в ни една пиеса. Други енергии ни обитават. Ние живеем по-скоро в българска пиеса. Нарича се "Криворазбраната цивилизация".
- Предстои да излезе на сцена новата ви пиеса "Малкият Цахес, наречен Цинобър". Каква символика влагате с този "цинобър", това не е ли червен цвят?
- Не аз, Хофман е вложил символика. Една фея омагьосва героя урод всички да го виждат красив, честен, благороден. Ако някой край него стори нещо добро, всички казват браво на урода, а не на онзи, който наистина го е направил. Хофман е кръстил героя си Цинобър, за да получи благородническо име. В това не би могло да има политически смисъл, защото е писано преди няколко века.
- Каква е вашата идея в тази пиеса?
- На човечеството са му объркани критериите. Възхвалява грозотата и уродливостта вместо красотата и хармонията. Грозотата се превръща в символ, а уродливостта - в естетика. Това започва още с електронната музика, хеви метъла и т.н. Да слушаш Мадона е падение. Музиката свършва в края на 70-те години.
- Но тази музика привлича широка аудитория.
- Точно това за мен е проблемът - че човечеството се стреми към грозното. В целия свят е така, не само в България. Има култ към грозотата и агресията. Красивото се измества във всички области - в човешките взаимоотношения, в изкуството, философията, международните отношения, политиката. Световното кино е в ужасно падение, с изключение на десетина филма.
Един гадател от ранга на Нострадамус е предсказал, че в ХХ век Сатаната ще влезе във всеки дом. Той ще бъде четириъгълен и с малки рогца на главата - това е телевизорът, както всички се досещаме. Телевизията е мащабен световен оглупител на човечеството. И в киното воглаве с американското се хвърлят милиони, за да се създават посредствени, елементарни, немислещи филми. Те накараха децата ни да спрат да четат, превърнаха ги в компютърно зависими. Способността да превръщаш думите в образи изчезва. Да ги гледаш на екран е много по-лесно.
- Какво бихте направили за пари?
- За пари бих направил хубав филм.
- Докъде бихте стигнали в комерсиалното?
- Мъча се да не стигам, но 1-2 пъти съм правил реклами за "Пепси-Кола" например.
- Ако трябва да направите реклама на България, какво бихте казали?
- Това, с което се хваля пред немците, че ги превъзхождаме, са все още приятелството, отзивчивостта и спонтанността. Но и тези качества вече изчезват. Казвам на германците, че сме бедни и затова сме по-щастливи от тях. На спирките ни не пише в колко часа, минути и секунди ще дойде автобусът. Той закъснява и имаме за какво да си говорим. А те нямат.
- Хаосът наше предимство ли е пред чужденците?
- Хаосът е белег на ново раждане. "В началото бе хаос и свързани зле елементи"- така Овидий описва сътворението на света. Така че белким от тоя хаос изплуват някакви неща. В западните страни вече е невъзможно да има ново раждане, там има само клониране. Повтаря се това, което е.
- Вие какво бихте клонирали?
- Нищо. Господ ни е създал не да клонираме, а да правим деца. Като виждам жени, все още не ми се клонира. Предпочитам човекът да бъде създаван по един много приятен начин, който трябва по-често да практикуваме, а не от отрязан нокът.
- Комедия ли ще е новата ви пиеса?
- Комедия, да. Действието се развива в страната на червените носове, където човек не може да изпитва болка. Като падне от високо, нищо не му става. Като го сгази валяк, става плосък и продължава да живее. И в тази страна се явяват едни умници, които развалят всичките тези чувства на радост и безгрижие, въвеждат тъгата, угрижеността, а уродът става главен герой.
- Тази страна не напомня ли нашата?
- Не, ние никога не сме били страна на клоуни, на безгрижни и щастливи хора. Не правя алюзии, въпреки че ни управлява човек, който е и цар, и министър, историята в пиесата няма нищо общо с Кобургготите.
- Комедията е много почитан жанр в България. Как си го обяснявате?
- В момента в България най-почитана е чалгата, за жалост. Това не мога да си го обясня.
- Може би има нещо общо с балканския ритъм?
- Простащината няма нищо общо с балканския ритъм. Чуйте им текстовете. Сложно е да се обясни точно какво е да си простак. Такава дума няма на нито един език. Простак е човек без всякаква култура, без всякакви квалификации за някаква работа, но със самочувствието, че е най-добър и единствен на света.
- Голям процент от българите си пада по много просташки на вид неща.
- За това са виновни доста от всичките ни правителства, които не подпомогнаха с нищо културата, истинската, която я имаше в България и все още я има.
- Каква е вашата кауза?
- Моята кауза е малко самоуверена, не искам да я издавам. Мъча се да подпомагам хармонията и красотата в света, надеждата и доброто.
- Въпреки това не гледате много положително на нещата, както препоръчва премиерът.
- Като гледам омразата на хората около мене, как да гледам положително на нещата.
- Бихте ли направили пиеса, в която герои са имена от подземния свят - Клюнове, Картофи...?
- Не. Защото занимаваш ли се с някой човек, ти малко или много го издигаш на пиадестал. Аз предпочитам да се занимавам с измислени герои в измислена страна.
...Totally amazing mind
So understanding and so kind...
Re: Теди...
Само едно малко възражение имам, Жан-Мишел Жар, като представител на хубавата и качествена (електронна) музика е написал най-хубаввите си неща след 70те години и продължава да ги пише 
[линк]
а и доста други примери мога да дам
p.s. Warriors of the night aSSemble!
"...казват, че съдбата закриля смелите и тези, които могат да се поучат от грешките си..."
[линк]
а и доста други примери мога да дам
p.s. Warriors of the night aSSemble!
"...казват, че съдбата закриля смелите и тези, които могат да се поучат от грешките си..."
Re: Теди...
Айм цори, обаче съмнения едни някакви ме обземат просто веднагически щом зачитам критика срещу Теди... Прав е човекът и аз вече спрях вестниците и телевизията, с изключение на спортните предавания...
Дерзай...
...Totally amazing mind
So understanding and so kind...
Дерзай...
...Totally amazing mind
So understanding and so kind...
Re: Теди...
малко със закъснение 
, ама все пак се сетих да попитам: (риторично) и теб нещо те вълнуват народопсихологически въпроси май! аз напоследък все с народопсихологията си обяснявам нещата... гледам, мигам и не мога да повярвам, как не съм се сетил по-рано...
"...казват, че съдбата закриля смелите и тези, които могат да се поучат от грешките си..."
, ама все пак се сетих да попитам: (риторично) и теб нещо те вълнуват народопсихологически въпроси май! аз напоследък все с народопсихологията си обяснявам нещата... гледам, мигам и не мога да повярвам, как не съм се сетил по-рано... "...казват, че съдбата закриля смелите и тези, които могат да се поучат от грешките си..."