Прераждане

Аз никога не съм обичала
така учудващо спокойно.
След луди ветрове съм тичала
през всяко мое лято знойно.

На любовта си съм робувала
и съм се молила за нежност.
Сама със гняв съм се бичувала
отчаяно и безнадеждно.

Но истинското ми прераждане
започва именно сега.
Отново себе си изграждам.
Изплувам вече на брега.

Не знам дали това е сила.
Щом мога да мълча пред теб,
до дъно болката изпила,
отрекла мрачния вертеп,

във който ти ме беше хвърлил
и в който всяка нощ живях,
щом твойта власт над мен отхвърлих
и щом от скръб не изгорях,

щом мога да заспя щастлива
и да не чакам да ме приюти
ръката твоя милостива,
щом знам, че съществуваш ти,

не искам друго от живота.
Но ако някога усетя в теб
дори една фалшива нота,
аз ще се върна в стария вертеп.

може ли автора да обясни на
скромния читател заплахата
във последния куплет?:)))

Ne se vru6tai nazad! Trugni napred dori da te boli,a vremeto 6te izlekuva tvoite rani:))