I-net приятелство

Здравейте всички, които 4етете какво пише в този клуб :)

Реших да драсна нещо тук за да подхванем тема вазможно ли е да имаш приятел, който дори не си виждал.
Преди време се запознах в чата с едно момиче. Много странно се получи, но веднага си допаднахме като характери. Незнам как да го кажа - все едно сме се познавали цял живот. Приказваме си по един куп време, пишем си e-mail-и, пращаме си картички - озобщо чувствам я като най-добър приятел, а до колкото разбирам и с нея е същото. Имам разбира се и реални най-добри приятели, но това е нещо друго. Някак си по различно е. Незнам защо.
Тя е най-добрия ми приятел, а още не се познаваме в действителност :). Може би влияние е оказало това, 4е е от противоположния пол.
Просто се чудех, дали е възможно най-добрия ти приятел да е някои на огромно разстояние и който не си срещал никога. То вярно, че имаше разни случаи на оженили се чрез Интернет :)))). Неее... ние сме си само приятели де.
Я изкажете някое мнение, че започнах да пиша простотии :)
Who's General Failure & why's he reading my disk?

Моят най-добър приятел(По-точно приятелка) също е в интернет,на доста голямо разстояние от мен(А скоро ще бъде даже и още по-далеч),така че моето мнение,разбира се,е че това е напълно възможно.
Дори нещо повече-за приятеля в интернет може винаги да си сигурен,че е безкористен и искрен.Не е с теб за да те използва по някакъв начин-за пари,или пък за секс,ако съответно е от другия пол.
Освен това в интернет преградите винаги падат и човек споделя много повече,отколкото на живо.Затова и един интернет-приятел може да бъде много по-близък,отколкото такъв в "реалността".Поне според мен.

neta e SAMO sredstvo za vruzka
6tom vi e priatno da si govorite govorete si

C++ - waste of time for web development

Здравей :).
Минаващия както обикновенно е прав :). И аз имам такава приятелка, която е далеч, но дори и тук(в нета) не я виждам често :(. Все пак аз я намерих извън нета и се виждаме веднъж в годината за малко "на живо".
Според мен не е важно къде си намерил приятел. Дори и общите становища не са толкова важни. На човек му омръзва, а и не е нормално да му "да"- кат непрестанно, и да се чувства винаги прав. Важно е доверието и обичта. И да приемеш човека с всичките му достойнства и недостатъци, и да можеш да му ги простиш, и да го обичаш. А тези неща не идват от нищото. Те се проявяват и проверяват във всякакви ситуации. Предимно в по-сложни и неприятни за теб и за приятеля. Така като те чета, вие май още недостатъците си не познавате. Още не сте си показали "тъмните страни". А няма хора, които да нямат недостатъци. Това е една от спецификите на нета, че можеш да показваш само част от себе си, само "светлата" си страна, само това, което знаеш, че ще се хареса. Психолозите казват, че "писаното слово" носи само около 8% от цялата информация за човека и мислите му. Не можеш да видиш очите, не можеш да видиш усмивката, позата, не чуваш гласа и т.н. Значи останалите 92% са твоето въображение. Това, което то "роди", такова ще е и отношението ти. Това сега не го казвам, за да ти разваля удоволствието и да те разочаровам. Напротив, искрено се радвам когато виждам, че хората се обичат и си имат доверие, защото за мен това е нормалното човешко общуване :). Казвам ти го за да не те заболи много ако някой ден се почувстваш предаден, и то от човек, на който си имал голямо доверие, и много от "себе си" си споделил с него. На мен вече ми се е случвало. И все пак вярвам в добрите намерения и чувства на хората, но вече доста по-внимателно ;).

Ще разчупиш ли черупката?

Разбира се ,че има истинско приятелство в Интернет,напълно споделям твоето мнение .
Моите приятели също са невидими за очите ми и предпочитам да останат такива ,защото така знам ,че са изкрени.

Istinskiqt priqtel ne e tozi, koito ti bur6e sulzite, a tozi, koito ne ti dava povod da pla4e6! Za I-Net priqtelstvoto ne kazvam, 4e ne moje da su6testvuva, no prosto mi se vijda kato edno bqgstvo ot realnostta i ot istinskoto ob6uvane, edin vid po-bezopasno e. Pone az taka si mislq.

виж - аз мисля, че е-нет приятелствата са много хубави... когато просто няма друга алтернатива! Защото нищо не може да се сравни с живия контакт! Все пак... е-нет предполага някаква по-голяма искреност, особено, ако отсреща имаш човек, който те разбира! тъй че аз мисля, че е напълно възможно да имаш приятел... без да си го виждал - " Красотата е невидима за очите! Нея можеш да я усетиш единствено със сърцето " е казал Екзюпери...
А приятелството е... красиво!

Според мен това за сълзите не е много коректно казано,защото той приятелят може да не ти дава повод,но това не значи,че в живота няма достатъчно други неща/събития,които да ти го дават.
Съгласен съм,че е бягство от реалността,но пък реалността не за всеки е розова,така че в този смисъл интернет-приятелството съвсем естествено може да бъде предпочитано,и за някои хора именно то да е по-малкото зло(Леле,колко песимистично прозвуча само!).

Чета тука разни мнения и ми е интересно... само да кажа - аз си имам и реални приятели, но това го написах само за да изразя мнение, че и-нет приятелите са нещо различно. Вярно, че Интернет скрива отрицателните ни 4ерти, но все пак...

Напълно съм съгласна с твоето мнение!
Отговора е ,че има приятелство и чувства в нета!

А бе... не съм съгласна, че ги скрива! Зависи колко открито си пишеш с някой! Ти можеш да се покажеш такъв какъвто си ... или да си някой измислен! Ако си искрен - вървиш заедно с положителните и с отрицателните си черти!!!
Иначе ... ако има някои физически отрицателни черти... да интер ги скрива! Ама я си представи, че физическите са пооо- положителни и от душевните!?

за дефинициите, важното е ти как си го/я чувстваш

Razbira se, 4e ima i drudi ne6ta, koito ti davat povodi da pla4e6, misulta e, 4e kogato si s priqteli trqbva da zabravq6 za grijite... Mai prekaleno se zamislqm po vuprosa i taka se oburkvam vse pove4e... Vsu6tnost ne e tolkova vajno dali edin priqtel e realen ili virtualen, vajnotot e da e istinski i da se chustvash dobre s nego, ako chat-ovete i e-mail-ite te karat da se 4ustva6 dobre, za6to ne ;)

Подписвам се под това мнение

вътрешната потребност да споделиш света си и да бъдеш разбран и подкрепен е в основата на едно приятелство.Истинското приятелство е това което издържа проверката на времето, обаче, истинското приятелство е свързано с това да не се чувстваш сам и да го усещаш.Разбирам те, случвало ми се е и аз имам приятели в това пространство, но си давам ясна сметка и как илюзиите също имат лица и адрес, а реалноста винаги ги проверява.
Повечето тук, ако си дадеш сметка пишем първо до себе си после до човека отсреща.Много странно и според мен илюзорно това пространство тук създава усещането за защитеност и за отрицателно време можеш да си кажеш много лични неща и да почувстваш много близък човека от среща.Да инвестираш в някого споделяйки не винаги значи че ти е приятел, понякога е показател колко несподеленост си натрупал, която се е отключила.Тук човек може да общува с някой истински с душата си, но приятелите ги проверява времето и реалността!Така мисля...

Скорпион захапал опашката си!

различно е

днес ще правим по единият от предметите проучване на влиянието на Интернет в/у съвременните хора с една таргет група, която се предполага, че е най- повлияна

ще постна резултатите, нямам търпение да ги разпитвам

но това , което аз тук в Канада съм видяла, защото тук Интернет достъпа е неограничен за смешно малка сума пари, почти всички в училище са в нет-а, но на ЛИЧНИ РАЗГОВОРИ
не знам доколко такива форуми се използват, аз не съм видяла никой да пише в форуми, нито на ICQ, всички масово са на месенджери, и всички, който съм видяла са момичета
единственият мъж, който съм видяла на месенджер, беше съвсем наскоро един негър, който от горе на това доста емоционално реагираше

Но тук комуникациите са много интересни, постоянно си звънят по сел-телефоните и разговорите са:
-Долу в пицарията съм, ела
-Идвам сега към колежа, къде си
-В момента правя тест, звънни по-късно

ей такива

та ще ги питам днес, колко имат започнати приятелства в нет-а, на колко им остават отношенията само в нет-а, и дали някой е отишъл на среща с нет-събеседник, който познава от нет-а-нещо в което много се съмнявам

а за българите съм почти сигурна, че не става

closer than appear

Разбирам те много добре. Аз имам такава приятелка от 5 години. Не сме се виждали освен на снимка. А дори имаме бебе (виртуално). Просто я навих да имат 2-ро дете и станах ... виртуален тати ;-)))) Но е като някаква магия ;-))

Това е много истинско - няма грим, няма телефони, няма излишна суета. Всичко е само в думите - истинско и за теб - със сигурност. Няма го врага - имам предвид борбата между полоете. Това го няма във виртуалното приятелство. Аз съм фен - също започнах да мисля, че мога да се доверя на някой срещу мен, който не виждам и не чувам, но зная, че мисли!

Виртуалното приятелство съществува, а историите как някои се срещнали и влюбили в нета съвсем не са измислица (ние с мъж ми сме жив пример). Просто нета е място за комуникация и срещи като всяко друго - и тук е пълно и с лъжци, и простаци, и с чудесни хора, както в реалния живот.
Срещала съм наживо хора от виртуалния свят, с които сме общували задълго или закратко. Само с един останахме приятели. Колкото до виртуалната любов...оказа се,че и тя е възможна...особено когато реалността я потвърди и ни събра най-после.
А приятелите...тях трябва да си ги пазим, независимо къде са

Тялото се превръща в огледало, огледалото става гроб

Сигурен съм, че всеки от нас е изпитвал подобно нещо странствайки из нета. Все пак, това е форма на общуване, макар и задочна. А всяко общуване е свързано със чувства...така си мисля аз...

любов и кашлица не се скриват