Copy-Paste...

...за чата.


Любов ли е?

Безнадеждна любов виртуална,
обсебващо, отчайващо реална,
като писмо във електронната кутия,
като снимката, която крия,
като глас във телефонната слушалка,
какво си ти? Заблуда жалка?
Любов ли е да пишеш всеки ден,
не седмица, а месеци, година,
и да живееш нечия съдба
като частица неделима?
Любов ли е по снимка да въздишаш
и да жадуваш непочувствани ръце,
очи и устни невидяни да целуваш
и вместо с тяло, да се любиш със сърце?
Любов ли е безумно да изтръпваш
при всеки телефонен звън
и чуеш ли гласа далечен
да шепнеш в транс: Обичам те!
Обичам и на яве и на сън!
Любов е! Знаем го и двама.
Отчайваща,обсебваща, голяма -
нашата... съвсем реална драма.

Таня Николова




***
В чата сме по-красиви, по-игриви - или по-фатални,
по страдащо неоценени, по- търсени, по-утешени
по-утешителни дори - самите ние - по-добри!!!

По-дръзки сме и по сме серт, по-лоши , по-проклети!
Във чата сме каквото щем - окото ни не трепва
Във чата сме, каквито сме ,и повече - каквито
възможно е да бъдем , без да биваме разкрити

Мишена или дуло, тук избираме самички -
не ни е грижа никой друг, и пука ни за всички.
Тук бликат другите ни "аз", тук се осъществяват
тук за минути или час се раждат и сразяват

Това е тренажор, игра - помни, не се увличай!
мрази, но само на шега - и на шега обичай