Февруари 2004

Къде сте, февруарски майчета? Пълна тишина, какво ли не си мисля вече... И вие ли сте притеснени като мене, та не ви е до писане хич Elbo вече е мама, не е страхотно?
Айдеее, почна се...

Аз съм се шашардисала вече, непрекъснато само за раждането говоря, нощем се будя и пак за това мисля/а нощем страховете са няколко пъти по-големи/.Не ме е страх от самото раждане, а въобще за всичко, което предстои оттук нататък. Нямам търпение, разпитвам вече раждали приятелки с най-големи подробности за абсолютно всичко. Най-странното, обаче, е, че нищо не ми влиза в главата. Явно по-важното в момента е да чуя нещо от рода на "спокойно, ще се справиш, няма нищо страшно" и нещо от този род, отколкото, например, каква трябва да бъде Т на водата при къпане. Не, че къпането не е важно, но... .

Хайде, дръжте се, финални метри останаха!

Лично за мене най-шашардисващото е, че няма връщане назад , в буквалния смисъл на думите - не можеш просто вече да не си бременна. Опитвам се да си представя Деня и понякога ми помага мисълта, че трябва да се мине през това, няма начин, за да можеш да си видиш детенцето и да го гушкаш, и да му радваш, и ... В общи линии, това е и основният съвет от книгите - да не се мисли за самото раждане, а за след него , ама това е малко притеснително все пак
Вие намислихте ли имена?

zdraveite..
az lichno-36LM- oshte sum na rabota i neshto ne mi ostava vreme da se shashna suvsem..vse si kazvam che edno vreme,na nivata,ne sa znaeli za hormonalni niva i placentarni faktori..i osven da hope 4 the best,drug varqnt nqma...
ime oshte nqmame nie,t.e ima 2 spisuka s obhsto 20,ot koito ni edno ne e odobreno 2stranno..az sum oks sravnitelno,spq dobre,+10 kila,nqmam otoci,no bebeto sleze nadolu onq den i trudnichko vurvq..imame leglo/kosche i tochno 2 kata drehi,edna havliq i stolche za kola..a!i shapka che tuk e -15..drugoto kato se poqvi dete j i zdr..
leki posledni metri na vischki uchastnici v dvijenieto i se usmihvaite
a,

Здрасти , аз също съм тук, последни метри и за мен. Психическата нагласа сме я докарали :)) въобще не се притеснявам, незнам дали съм темерут или какво, но никак не ме е страх.

Все още работя... и така ще е докато родя, тук не дават болнични преди раждането.

Дръжте се още малко момичета, не остана :) !
Спокойно всичко ще мине, не сме първите, няма да сме и последните, които раждат деца. Нашите тела инстинктивно знаят как да се справят, то е вградено в подсъзнанието ни, нали затова сме жени и мами.
Кураж!

А,/ може да е тъп въпросът/, как се усеща, че бебето е слязло?. Събуждаш се някоя прекрасна сутрин и установяваш, че коремът ти е по-ниско? /не се смейте , просто ми е непонятно/. Явно при мен още не е слязло. А кога слиза?

Ние име не сме измислили още. Все едно това е последна грижа. А то си е една от първите.Търсим мъжко име. По-точно търсим разбирателство по темата, а изборът ни се върти около 2-3 имена. Обаче, ето на! - ако някой ме пита ще го "застрелям" с един добродушен телешки поглед /какъвто имам вече 9-ти месец/ и ще се чуе едно: "Амммииии тоооо......такова.... И ще се почеша по празната главица /и нея си я нося вече 9-ти месец/ и ще се закълна пред себе си и пред целия свят/за пореден път/,че днес ще решим какво да бъде името.

Хайде, пишете!
Как ви се отразява 9-тия месец? Защото аз имам някои забележки... Много дълъг ми се струва...

А мен ме е стах.С всеки изминал ден си мисля че няма да се справя. (А интересното е че това ми е втора бременност).
Иначе съм подута като топка, движенията ми - като на робот а съня- какво беше това?

Утре съм пак на доктор... Бебето е по последни мерки и теглилки около 4 кг. за това двамата лекари, които ме наблюдават си казват замислено с половин уста думата... ми май секцио...
Вече изтръпнах! Искам и нямам търпение всичко да е свършило, та каквото ще да е...
Бебето го усещам как се натиска надолу и от снощи дори нещо като леки спазми и пробождония, даже се уплаших, че може да се е почнало...
Най-вероятно секциото ще го определят около 7 дни преди термина, но вярна на вас каквото и да се случи ще продължа да се наричам Февруарка .
+13 кг. съм до тук и нямам отоци. Пия адски много вода и чувствам постоянна жажда. Само дето корема много тежиии, та това са повече от 5 кг. общо в коремната ми кухина и едва ги нося вече - това са ми горе-долу оплакванията. Гледам да си полягвам... в общи линии се улавям на моменти как съм постоянно в бебешката стая и гледам тъпо в нищото...
Това е за сега... пишете и вие...

Дани

privet pak..
za slizaneto na bebeto-mi purvo moje i da ne stane do kraq,vtoro-pri 1vo rajdane obiknoveno se sluchva 2-3 sedmici predi rajdaneto i ne mojesh da go propusnesh... az si vurvqh ok i nishto mi nqmashe..stanah da vdigam masata onaq vecher i se iznenadah izvunmerno che neshto ne moga da hodq kut horataushesta se kato tejest i durpane nisko v malkiq raz,minava kut sedish i stava zle kato vurvish mnogo..a che 9tiq mesec e po-dulug ot nujnoto-sum suglasna suvsem
leko vi
a.

Здрасти SilverElf
ти си знаеш най-добре, но искам да ти дам един съвсем приятелски съвет. Не се съгласявай на операция без да има някакво усложнение или истинско медицинско оправдание за прибягване до нея. Голямо бебе само по себе си не е медицинска индикация за секцио, освен ако отвърстието на таза не е твърде малко.

Това е все пак коремна операция, която колкото и безобидно да звучи, си е сериозна хирургична интервенция. След коремна операция трябва време за възстановяване. Ако се решиш да те режат, приготви се за болки, трудно ставане, ходене, вдигане, кърмене, вероятно болки в гърба и главоболие от упойката (ако е епидурална).

С една дума следоперативния ти възстановителен преиод ще съвпадне с първата седмица от живота на бебето ти, когато то ще е най-беззащитно и ще има хай-много нужда от теб.
Голямо бебе не значи задължително трудно раждане. Но дори и да е по-трудничко, пак възстановяването ще бъде по-лесно, отколкото ако си оперирана.

И последно, винаги може да се направи секцио ако раждането започне да се закучва. Моя доктор ми каза, че ако главата на бебето не се е показала (родила), секциото е напълно безпроблемно. Винаги можеш да бъдеш срязана, ако има нужда, но защо искаш без сериозна причина да де подложиш на това. Появата на нов живот от собственото ти тяло е изключително силно преживяване, не се лишавай от него, няма да съжаляваш.
Целувки и успех!!

Здрасти и на теб, Ружа.
Не се подлагам просто заради единия кеф на това. В съзнанието ми винаги съм си представяла, че раждането ме ще е по нормален път. Но двама лекари, които ме гледат - единия ме наблюдава вече 9 месеца, а другия ще води самото раждане са на едно мнение. Първо при нормални размери на матката 36 см. моята е 40 см. Второ бебето наистина само по себе си е голямо, то си личи и от корема ми... като дирижабъл съм огромна. Трето телцето му е разположено в дясната част на корема а крачетата в лявата и няма гаранция, че няма да тръгне да излиза с рамото напред.
Не съм се и натискала за секцио... напротив страх ме е повече отколкото от нормално раждане, но и двамата лекари са на мнение че поради структурата на тялото и най-вече на таза ми бебето ще ме разкъса страшно много... Сащо така ме е страх да не се наложи до прибягване на методи като форцепс или нещо подобно... имам приятел, който има V образен белег на челото от форцепс... и това ме плаши много, а аз все пак момиченце ще раждам и не искам да ми го `окепазят` от бебенце... и така се събират доста неща, които натежават в полза на това раждането да е най-безболезнено и бързо за бебето.
Трябва да ти кажа, че от мненията на много майки които са раждали съм събрала следната статистика... всички раждали по нормален път отричат секциото, а останалите не съжаляват, че са родили по този начин.
Все пак сам съгласна на всичко само и само бебето да е най-добре защитено.
Не искам и не пожелавам на никоя жена да и се налага да се колебае между собствения си егоизъм и страха от болката и сигурността на детето си!

Поздрави.
Дани

Днес бях на поредния преглед. Стискайте палци на 4 февруари. Страххх ме е!
И на всичкото отгоре паднах .
Сега много ме боли таза... просто излязох от лекарския кабинет и притеснявайки се за нещата около раждането така и не видях как полетях към леда.. седнах на задника си и останах така в очакване някой да дойде и да ми помоген да стана... е помогнаха ми... тръгнах, но тази вечер усещам при движение силни болки в таза. Дали е само натъртване?

Дани

Виждам че вече си решила да те режат. Пожелавам ти леко визстановяване и без усложнения.

Успех !!


ПП: Разкъсванията и прилагането на форцепси не е зависи от големината на бебето- практиката го е доказала. С толкова много жени съм разговаряла, които са парализирани от страх просто поради незнание.

Ружа, ама ти не четеш ли че бебето е с рамото напред?
Не съм "решила" АЗ да ме режат... Това препоръчват и двамата лекари при които ходя. А те не преглеждат в един и същ кабинет. Нямам вече време да правя социологически проучвания из специалистите в София как да родя, а най-малко да тръгна и да противореча на тези на които гласувам вече толкова време доверие. Можеш да прочетеш из постингите мненията за Д-р Динчо Георгиев, който никога не препоръчва секцио и не го обича като начин на раждане.
Що се отнася до незнанието, тук мисля че не си права. Разговаряла съм може би с 20 раждали жени. Изчетох всички книги и накарах всичките лекари, които познавам да си изприказват граматиките по темата с риск да стана досадна дори. Напълно съм запозната що за родоразрешение е оперативната интервенция. Но аз пак ще си остана офис мениджър на издателство на книги а те лекари, че да имам куража да правя неща на своя глава!

Леко раждане пожелавам на всички.
Дани