Iordan Radichkov
2 отговора
98 прегледа
Заключена
Iordan Radichkov
si otide ot tozi sviat. Dali?
Като го преобърна и прочете Исай Кръстословицата рече: Това писмо всъщност не се отнася до тебе Торлак, нито само до другите торлаци от фамилията ви. Като го гледам то се отнася въобще до всички ни, а бих казал , че не само до всички ни тука ами и до калугера в манастира, до жителите на най-близкия град и другите градове, до всички.
- Чети, чети! - казаха всички и Исай зачете анонимното писмо от роднината на Торлака, дето лани се бил поминал.
"Здравейте, братя торлаци, намерих най-после и аз малко време да се обадя, щото ние си мислиме, че всичката работа сме свършили, обаче, като се извърнеме, та измреме и ни прескочи котката на Ойчи, изведнъж ни стана ясно като две и две четири, че нищо не сме свършили и че един човешки живот за нищо не стига. Лозето ми остана нериголвано, него ще риголвам през зимата, за да измръзне земята, да стане по-пръхкава, а и плевелът в нея да измръзне, щото майката земя, братя торлаци, с еднаква любов и плевела, и лозовата пръчка прегръща, на всичко дава живот, не е тя като нас, хората на лозовата пръчка да бъде майка, на плевела мащеха...
Това прочете най-после Торлака.
После зачете: Аз, братя, като станах тенец, веднага излязох от себе си, поклоних се ниско на себе си и рекох: прощавай, човеко, че те изоставям, че не искам да ида заедно с тебе в отвъдното, ами оставам в отсамното! Те има време да се иде в отвъдното, това няма да ни избяга. И като се поклоних аз, застанах на стража до себе си, всички вие минахте един по един и застанахте на стража пред мене, после с наведени глави изпратихме Торлака, всеки стиснал капата си в ръка, а когато пристигнахме, откъснах цвете, за да го положа при Торлака, преди да го спуснат в земята. Пчела бе кацнала на цветето, щом го откъснах, пчелата хвръкна от него. Положих цветето, най-близките ми хора се разплакаха, а аз продължавам да стоя на стража край себе си и видях аз, братя торлаци, тогава, че за никаква скръб няма място, а само за почуда и изненада, защото земята прегърна с любов Торлака, както с любов прегръща посятата в нея семка или както с любов маймунката си прегръща маймунчето."
Като го преобърна и прочете Исай Кръстословицата рече: Това писмо всъщност не се отнася до тебе Торлак, нито само до другите торлаци от фамилията ви. Като го гледам то се отнася въобще до всички ни, а бих казал , че не само до всички ни тука ами и до калугера в манастира, до жителите на най-близкия град и другите градове, до всички.
- Чети, чети! - казаха всички и Исай зачете анонимното писмо от роднината на Торлака, дето лани се бил поминал.
"Здравейте, братя торлаци, намерих най-после и аз малко време да се обадя, щото ние си мислиме, че всичката работа сме свършили, обаче, като се извърнеме, та измреме и ни прескочи котката на Ойчи, изведнъж ни стана ясно като две и две четири, че нищо не сме свършили и че един човешки живот за нищо не стига. Лозето ми остана нериголвано, него ще риголвам през зимата, за да измръзне земята, да стане по-пръхкава, а и плевелът в нея да измръзне, щото майката земя, братя торлаци, с еднаква любов и плевела, и лозовата пръчка прегръща, на всичко дава живот, не е тя като нас, хората на лозовата пръчка да бъде майка, на плевела мащеха...
Това прочете най-после Торлака.
После зачете: Аз, братя, като станах тенец, веднага излязох от себе си, поклоних се ниско на себе си и рекох: прощавай, човеко, че те изоставям, че не искам да ида заедно с тебе в отвъдното, ами оставам в отсамното! Те има време да се иде в отвъдното, това няма да ни избяга. И като се поклоних аз, застанах на стража до себе си, всички вие минахте един по един и застанахте на стража пред мене, после с наведени глави изпратихме Торлака, всеки стиснал капата си в ръка, а когато пристигнахме, откъснах цвете, за да го положа при Торлака, преди да го спуснат в земята. Пчела бе кацнала на цветето, щом го откъснах, пчелата хвръкна от него. Положих цветето, най-близките ми хора се разплакаха, а аз продължавам да стоя на стража край себе си и видях аз, братя торлаци, тогава, че за никаква скръб няма място, а само за почуда и изненада, защото земята прегърна с любов Торлака, както с любов прегръща посятата в нея семка или както с любов маймунката си прегръща маймунчето."
