психоза ли е това?

С никого не съм споделяла това...
от няколко години непрекъснато имам страхове и мисля само за лоши неща,
обхващат ме рази мисли и трудно, дори не мога да си наложа да не ми минават такива неща през главата, да не се случи нещо с някого и т.н.
Абе трудно е да го опиша, изпадам в такива суеверия, че е нереално направо. Какво да правя? Понякога си мисля, че ми трябва специализирана помощ :)

с психиатър или психолог или психотерапевт.
Не е толкова страшно (нито състоянието ти нито срещата с някой от изброените специалисти :)
За съжаление не мога да ти пшрепоръчам никого защото не познавам...

Лоша работа :)
трудно ми е да говоря за това, кой знае дали изобщо ще го направя, а явно трябва

По-скоро - на обсесивно-компулсивно разстройство (преди му викаха "натраплива невроза" и беше по-ясно за какво става дума .)

Колкото повече се опитваш да гониш лошите мисли, толкова повече ти се натрапват... Това ли е?

По-добре шизофреник, отколкото съвсем самотен...

Има нещо такова, но пък да ти кажа понякога мислите са много често или непрекъснато, друг път рядко, и не мога да хвана никаква зависимост. Ужасно е...

Преди време имах подобен проблем.
В тези състояния започнах да се опитвам да пренасоча мислите си съзнателно, към по приятни неща-когато някой закъснее вместо да си мисля, че се е случило нещо неприятно, се "сещах" че може да е срещнал познат и да си прекарва чудесно/ както и често се оказваше/ и т н.-познати неща.
Мина почти година оттогава-смея да твърдя, че вече нямам този проблем-пък и да се притеснявам няма да мога да помогна с това.
Затова спрях да се тревожа-пък и е по приятно
Не подценявам помощта на специалистите, но с хапове проблема може да се притъпи, но не и да се приключи.
"Спасението на давещите се е дело на самите давещи се "

аз съм 5-6 години в това сътояние

Добре е, че лошите мисли понякога те оставят на мира. Наблюдавала ли си кога, с кого, къде натрапливостите ги няма? Кои занимания те откъсват от тях? Кои добри мисли могат да изместят лошите?
Мисля, че мнението на sbel е много ценно в това отношение.

Ако отидеш на психиатър, може да ти предпише антидепресанти. Не е задължително да пиеш лекарства - зависи колко "ужасно" се чувстваш. Ти решаваш кое е по-малкото зло .

За психотерапията важи същото - ти трябва да прецениш помага ли ти, можеш ли и без нея, кой е по-добрият вариант.

По-добре шизофреник, отколкото съвсем самотен...

Един познат ми каза веднъж:
- Дано да не ми се случва това, което ми мисли майка ми, но да ми се случва това, което ми мисли жена ми!
- Защо?
- Ами, като закъснея, майка ми си мисли: станало му е лошо, блъснала го е кола и т.н. А жена ми си мисли: отишъл е с някоя хубава колежка на кафе, запил се е с приятели ...

По-добре шизофреник, отколкото съвсем самотен...

Ха така.
Ще взема да я питам/съпругата/ дали така мисли.
Пук аз будалата все си мисля че горката се преработва
Поздрави

абе аз сериозно говоря

Не мога да ти дам съвет,всеки се пържи в собсвен сос/какъвто и да е той/
При мен подобрението започна да настъпва когато се опитах да разчупя модела си на мислене-започнах да приемам абсурдни до този момент за мен неща.Разчоплях желанията и мислите си, опитах се да се опозная по-добре и така да разбера откъде идват неприятните мисли и желания-с времето осъзнах че това което виждам в себе си не ми харесва-че нито съм толкова красив, нито толкова умен, нито смел т.н.И така стана че се запознах с истинското си Аз.
Отделях повече внимание на другите-наблюдавах ги внимателно и се опитвах да ги разбера по-добре-а не само от "моята си камбанария"
Комплексите отпаднаха и спрях да живея с митовете за себе си.
Мога да твърдя, че щастието ме спохожда често.Съпругата ми първа отбеляза, че в последно време се смеем по-често от когато и да било.
Но това си моя начин.
При теб схемата на изчистването може и да е друга-ако искаш ще я откриеш-лошото /а може би не / е че хубавите работи на този свят стават бавно.
Общото е -че всичко е в нас-и рая и ада-коя врата ще отвориш...?
Желая успех
Поздрави


Май мнението ми не е за този клуб ама..

по-долу.

А ако успееш да погледнеш и от смешната страна, ще се справиш по-лесно.

По-добре шизофреник, отколкото съвсем самотен...

Защо суеверия? Случва ли се понякога опасенията ти да се сбъдват?
Или от това се страхуваш?
Мен например съпругът ми ме укорява, че съм била "врачка" защото много често лошите неща, които предсказвам се сбъдват, но няма никакви суеверия в това. Просто далновидност и здрав разум! Да не би пък да имаш някякви свръхсетивни възприятия?

Не знам дали е възможно винаги да са успешни опитите да си наложиш какво да мислиш, както те съветват по-горе.

Моя приятелка преди години беше обсебена от натрапчиви мисли за един мъж, с който нямаше перспектива за връзка. Мислите за него я тормозеха денонощно. Опитваше много начини да се освободи от тях, но без успех. И това също продължи години!
Накрая, след като медицината не успя да й помогне /дано медиците тук не ме оплюят, но случката си е автентична/, приятелката ми отиде при някаква баячка, която с "бабини деветини", невероятно, но успя...После пак се улавяла да мисли понякога за него, но без емоция и с безразличие.

Невротично разстройство е, напълно лечимо, не е нужно да се затваряш в себе си и да страдаш. Посъветвай се с психиатър.
Успех!

Оптимистът е човек на който му липсва информация!

ами много хубаво, но едва го прочетох. защо не пишеш на кирилица? не е толкова трудно.

====
A Splinter In Your Mind, Driving You Mad

аз хич не се затварям, напротив непрекъснато съм сред хора, и въпреки това...

ok, sega vidiah tse moga da si smenia klaviaturata tuk. Ne biah obarnala vnimanie tazi nost na tova kato vliazah v saita... No kakto i da e, sviknala sam da pisa na latinitsa i se nadiavam tse niamate nisto protiv ako prodalza taka. Taka mi otnema nai-kratko vreme. Az utsa Human Resource Management and Work Sciences... i se interesuvam ot organizatsionna psihologia. (v Skandinavskite strani tova) Ta pone sam tsela niakoi nesta po vaprosa na TONY i sam sigurna tse simptomite i savpadat iztsialo s tova za koeto pisa po-gore resih tse moze i da pomogne.
Lek den na vsitski
Betsi

Какво "въпреки това"? Имаш някакви оплаквания, свързани с темата на Тони ли?

А между другото, какво стана с невролога?

По-добре шизофреник, отколкото съвсем самотен...

>Tseliat problem e baziran na "nepravilno zautsavane", taka se kazva.

Абе, не е съвсем така. Първо, има биологични фактори, които в последно време стават все по-ясни (с томография и др. методи).

Второ, има значение характера - това разстройство се среща при сериозни, отговорни хора.
И трето, появява се недопустима мисъл, която се сблъсква със свръхотговорния характер...

А това за "неправилното заучаване" и отучването е от поведенческата терапия, която (както показва името й) се използва повече при поведенчески разстройства. То ако можеше така да се "отучваш" от мисли ...

По-добре шизофреник, отколкото съвсем самотен...