Чаша

Превърнал съм се в празна чиста чаша.
която ще напълниш само ти
и в този миг щастлив звездата наша
в стъклото изведнъж ще заблести.

Снагата ти – уханно бяло вино
ще пазя от превратностите в мен;
от зимните снежинки с тяло фино,
от зноен пек през дълъг летен ден.

От тебе няма никой да отпие
и с тебе няма мъка да теши,
ни в топла утрин изгрева ще скрие,
ни нощния покой ще наруши.

И често в мрака тих звездата наша
ще гледаме честити как блести –
аз – твоята удобна, светла чаша,
а в мене ароматна, бяла ти.


21. 1. 2004 г.

Благодаря, Вълчице!
Както винаги първа... Все едно бдиш над този форум!

Не бдя. Само чета.

И както си четеш - хоп и постнеш нещо хубаво!

Ако си забелязал, вече съм само читател.

Скоро друго видях, но...
Да не се отказваш да постваш тук?

От опит:


Внимателно пълни е тази чаша
кристала чист пази,
кристален блясък и в очите
нека дълго да блести.

Много ми хареса! Обичай и бъди обичан!

Живей Обичащ!

Благодаря, Жо!
Хубав опит!

Haide be 4ovek- kude se izgubi? Tolkova surca te 4akat tuk:))
Bravo gotin:)

Ето ме! Тук съм!
Не зная, колко сърца ме чакат тук, нито кой си - мъж или жена, но много ти благодаря за хубавите думи!...

Жалко само, че ми се случи да ме целуне музата и да постна нещо в ден като днешния...

Силвър, какви са тези приказки?
Направо плачат за критика...:)))

Я, моля ти се... се земи в ръце!!!

Не е еднодневка този стих... Хич.

Защото започна и да се краде, Лин. Така толерираната тук Стоимира размахва мой стих в друг форум. Дали е добър или не аз не мога да си давам самооценка. Държа си на бездарните стихчета. Не мисля, че вече ще поствам къде и да е.

Ех, нямах представа, че и до там стигнахме - да си крадем един от друг стиховете и да се перчим, че сме създали нещо сами... И то не някъде другаде, а в друг подобен форум, което е много близко до ума...
Вълчице, гадно е, но от друга страна това говори и нещо за стойността на стиховете ти!

Благодаря ти, Лин!
Друг път не си ми писала и много се радвам да чуя мнението ти!
Надявам се, че и ти пишеш...

Някои неща не могат да се крадат, Комар. Аз ще си напиша и други, но само с кражби не можеш да доказваш себе си.

Съгласен съм! Исках само да ти наблегна на това, че се краде само нещо, което има стойност!...
А за този, който краде остава само дребничка житейска радостчица...
Та тя утре може да го направи със стих на всеки от нас. Да спрем ли да постваме? Мисля, че сме тук да си обменяме мисли в стихове и да се съревноваваме, ако щеш, благородно. И всеки от нас знае, че стиховете му са общодостъпни...
Ти ще напишеш още много хубави неща - за теб не се притеснявам - и не си заслужава подобна глупост да те спира да постваш! Бъди благородна - всеки иска да бъде с нещо по-добър, а ти си изпреварила бедната крадла със светлинни години!

Бедната крадла ще издаде стихосбирка с крадени стихове.

Роза за теб от мен.