Любов

Любов

Когато стъпалата пред нейната врата
ми подсказаха, че е по-добре да си вървя,
нещо силно изкрещя и по вените вода
се понесе към сърцето да удави слабостта.

Любов, любов, любов....

На чувствата ръката здраво сграбчи за момент
мойта мисъл и опита да я върне във плен.
Мозъкът извади меч във отрова потопен
и замахна в тъмнината от сълзи наранен.

Любов, любов, любов....

Махнах леко за сбогом, но никой не видя,
само сянката й на стената леко се спря.
Бавно тръгнах по пътя, за да стигна във страна,
в която голи великани брулят гроздови зърна!

Любов, любов, любов....

От покрива на рай-съвета вечер гледам как
семейната ми жилка се опитва със мерак
да стигне на върха, на който аз съм роден
и от който преценявам дали съм победен.

Любов, любов, любов....