Стихче

Сред цветята с бутилка вино
Пия аз сам без компания.
Надигам бутилката, приветствам луната
И с моята сянка ний ставаме трима.

Пея, а луната се клатушка напред и назад.
Танцувам, а моята сянка подскача изкривена.
Докато сме трезви, радваме се ний един на друг,
Когато се напием, пътищата ни са разделени.

Всеки преследва свойта си съдба,
А някой ден отново е се срещнем
В Звездната рекааа...

Олеле!
Не знаех,че е толко зле!!!


Hoc est vivere bis
vita posse priore frui.

Туй стихче щом прочетох аз
събуди се мойта поетична страст.
Та седя си мирно,тихо кротко у нас
и си пия водката самичка аз в захлас.

Чудя ти се бре човече,
как успя да фиксираш и цветя и луна
ведно с шишето в ръка!

Не ми се гледа на мен луната,
нито път цветята.
И де ги видя ти тез цветя посред зима?
Или цветното зеле от буркана стана ти
случайно и тя ЛЮБИМА?

Нека да е зима,
сух суджук да има.

Два баджака бели
и цици напращели.

Сняг да превалява
и х*й корав да става.

Вино и ракия,
п*тка арабия.

Нека да е хаерлия!


Кой пак кози в мойто лозе?


[линк]

Е да ама вече не е зима.
И вместо червено вино и люта ракия
вместо суджук да има,
задава се сезона на студена бира.

И сняг не превалява,
но потентността си остава.
Няма вече два баджака бели...
..а от слънцето леко прегоряли.

И щом си казал тук
с теб ще се съглася
..който си е арабия,
нека да е и хаерлия.

Браво на мом4ето с коледните пожелания.За останалите:
ДЕЦА,ВАШИТЕ СТИХОВЕ МОГАТ СЕРИОЗНО ДА УВРЕДЯТ ЗДРАВЕТО НА ОКОЛНИТЕ!Като за на4ало-за психи4еското им здраве!