Здравейте

Преди време писах в клуба за проблемите със съпруга ми.Много от вас ми дадоха съвети как да преодолея отчужденито между нас.
Опитвах се дълго време да изгладя нещата да бъда най-перфекната съпруга,но без успех.
Накрая се случи нещо което ме пречупи и прогледнах след 4 години заблуда.

Взех детето и се изнесох преди месец.Сега започвам бракоразводното дело.
Мъча се да забравя всичко от миналото да гледам позитивно напред и да започна всичко на чисто.
Дали някога ще се преборя със спомените си

Е това вече съм една от вас

Здравей Gerri,

Миналото си е минало - не го забравяй, просто продължи напред!
Всичко добро ти желая!

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Благодаря ти за оптимизма.
Просто се чудя Сега какво?
Може би се страхувам мъничко как ще се продължа нататък
Но се старая да вярвам че всичко е за добро и животът продължава

Здравей!

Не мога да те поздравя с подобно нещо, но щом се е наложило.....

Опитай се най-напред да бъдеш колкото е възможно повече всред хора! Няма значение какви, важното е да не се затваряш. Ще дойде момент, когато ще стане ужасно и няма да ти се живее. Но знай, че хубавото на лошото е че рано или късно свършва!
Късмет!

Здравей,
След като не се появи повече тук навремето си помислих, че нещата са се оправили, ама явно не е можело. Нищо. Важното е ти и хората, на които държиш да са здрави!

Какво ще правиш занапред? Погледни какво пишат хората тук... Всеки си има своето минало и търси възможното си бъдеще. И ти така ще направиш :) Щом си тръгнала веднъж по-добре е да не спираш.

Eто една възможна отправна точка: Информация при нужда

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Знаеш ли може би най-трудното от всичко е адаптацията.
Повечето от семейните приятели по един или друг начин се отдръпват,все едно развода е заразен.
По време на брака си се дистанцирах от доста от познатите си просто защото съпруга ми е от по-ралична класа и те неможеха да намерят общ език с него.Аз в името на семейството прецених че е по-добре да не общувам с тях,за да не се чуства той притеснен.
През последните 2 години бях майка и домакиня и малко или много се откъснах от познатите си.
Сега започвам работа и се надявам на работното място да се откъсна от тягостната самота и отчуждение.
От друга страна нямам желание да контактувам с мъже,струва ми се слагам всички под общ знаменател и инстиктивно ме отблъскват

Благодаря!
Ще прочета постингите и надявам се да се отърва малко от напрежението.
Аз също се обнадеждавам с факта че най важно е здравето,а пък другото ще дойде от само себе си
Явно искам всичко да стане много бързо и това ме разочарова.

Zdraveite Geri!

Iskam da spodelja tuk i moja slu4ai.
Omazhih se predi 5 godini za edin lud mazh, za koeto az neznaeh. Sled dve godini se razdelihme.Be6e mnogo trudno za mene da si stapja na krakata s malko dete na 1 godinka. No imah ogromna podkrepa ot moite roditeli. Posle si namerih rabota i krizata, v kojato bjah otmina.Sled o6te edna godina poiskah razvod, za koeto mojat biv6 saprug be6e ne nasebe si. Ne iska6e da mi dava razvod. No nakraja mi dade. Sega ot edna godina sam razvedena i ot njakolko meseca 6tastlivo omazhena za 4uzhd grazhdanin.

Sinat mi sa6to e s mene, no za da doide, trjabva6e da lazha ba6ta mu.

Sled kato sklju4ih brak i kazah na biv6ija mi saprug, toi mnogo se jadosa. Sega si imam pak problemi s nego za nova deklaracia, kojato trjabva da e bez ograni4enie za izlizane ot BG za sina mi. Imam 4uvstvoto, 4e tova nikoga njama da svar6i, no kogato se ot4aivam mojat saprug me podkrepja i ute6ava. Taka 4e vse o6te izdarzham.

Приятелите наистина се разбягват. Това всъчност е най-лошото. Насажда комплекс за нещо второкачествено.... Не е така, разбира се, но човек трудно може да го подмине с безразличие. Просто започни колкото е възможно повече нови запознанства. Ще си създадеш нова и навярно по-хубава среда.

Мъжете.... Хмм....! Права си - всички са гадове с изключение на мен

Като оставиме шегата, ще видиш колко свестни мъже има. Просто изчакай и се радвай колкото е възможно. Казват, че времето лекувало. Някои дори заковават срок от 2 год. Според мене е различно.

Давай напред! Сега започва интересното в живота...

az sahsto imam podoben problem. omajena sam za chuzd grajdanin i bivshiat mi pravi varteli s deklaratziata.
kaji molja te kak si vze deteto i kakva e tazi deklarztia bez ogranichenia

A kakvo e mnenieto na suprugut ti?
Edna istoria vinagi ima dve strani. Toi opitva li se da misli za semeistvoto i da popravi neshtata?

Izobshto ima li jelanie da produljite i ako ima kak go pokazva ?

Az sushto sum minala po tozi put predi 2 godini, no pri men beshe mnogo po-tezko (izneveriavashe mi mrusnika).

Знаеш ли в момента който му поисках развод аз обясних че ако има желание да промени поведението си съм склонна да му дам последен шанс.
Той категорично отказа
На следващия ден след бурна нощ,се прибра в къщи и като видя багажа,се опомни че наистина го напускам и се опита да ме разколебае.Истината е че дори нямаше смелост да си признае за изневерите,а само се опита да ми замаже очите.
Така или иначе ако бях останала щеше да има временна промяна след което нещата пак по старому..Като се има пред вид че съм му простила една изневяра преди време просто се уморих и толкова.
Вярвам че аз и дъщеря ми заслужаваме по-добър живот

Zdravei Liza!

Az deteto si go vzeh, kato nakarah biv6ijat da mi razpi6e deklaracia za 3 meseca. Togava o6te ne bjah omazhena. Izlagah go 4e otivam da rabotja v 4uzhbina ( da gledamm deca ).
Sega iskam da mi razpi6e deklaracia za sina mi, kojato e za neograni4en period ot vreme i neograni4eno izlizane ot stranata. Neznam dali tova 6te stane, no ako do 2 meseca toi ne se saglasi 6te vodja delo po 4l. 72 ot SK.

Ti za delo mislila li si?

Права си, че в повечето случаи дори и да постигнете някакво примирие, то е временно. Минах по този път и след една година психически тормоз и безброй скандали и сдобрявания накрая най - после проумях че нещата са непоправими.
Потдържам тезата че когато между двама души има конфликт, виновни са и двамата. Но мисля също така, че за да се реши един спор и двете страни трябва да положат усилие. Така, че ако той не е имал желание да направи какъвто и да е компромис, просто те поздравявам за волята да кажеш СТИГА!
Всеки човек си има достойнство и ако той самия не се уважава не може да очаква уважение от другите.
Така че горе главата и продължавай напред Ще видиш, че много скоро ще гледаш на света с други очи и нещата някакси ще се оправят! Успех!

kakav e tozi chlen 72.

deteto pri teb li e?

bi li mi pisala na marcelabush@hotmail.com

Защо искаш да пребориш със спомени?Ами ако забравиш какво е било?!Как тогава ще си промениш живота.Помни и не забравяй и си вземи поука от грешките си.

moeto dete uspiah da gi vzema pri men v chujbina no bashtata otkazva da dade deklaratzia i zatova ne moje da se vrashta da vidi baba i diado.

kakav e tozi chlen 72?

Dobre do6la!
parvija mi savet- jenski, kam teb: smeni si vizijata, nova pri4eska, nov garderob...6tov se pogledni6 v ogledaloto se . Ne pozvoljavay ot tam da te gleda izma4eno i unilo lice..
Nnjama da mine mnogo vreme i spomenite 6te zapo4nat da izblednjavat... e njakoi 6te te vrahlitat to4no kogato nay ne ti trjabvat..ama njama tehnologija kojato da iztrie godini savmesten jivot. Osven ako ne si udari6 glavata i da polu4i6 amnezija