za tatkovcite-bebeta

Zdravejte, momicheta,

Temata mi ne za mynichkite ni slynchica, a za golemite ni slynchica...:) Dano ne vi otnemam vremeto, no tuk sym namirala vinagi polezni syveti i ste se radvam i sega, ako niakoia ot vas e bila v podobna situacia, mi spodeli.
Bebe Vasko e na 9m i polovina i raste zhiv i zdrav, slava Bogu, no tatito zapochna da me pritesniava. Predi okolo 2 meseca napravi malka pnevmonia i tyi kato imashe visoka T dylgo vreme, go vzeha v bolnica, za da mu slagat inzhekcii na 6 chasa. Ot tam syotvetno "syvremennata BG medicina" go izpisa s 3 novi diagnozi! Niama da pisha podrobno, no vleze s pnevmonia, a izleze hipertonik, poluchi toksichen hepatit ot mnogoto antibiotici (probvaha 6 antibiotika) i ot infekciata poluchi otok na syrceto (perikardit). Oste pyrvite dni v bolnicata poluchi goliam obriv-kym Gentamicina (uzh go testvaha!), dylgi dni atakuvaha alergiata, a T si beshe vse mnogo visoka... Tykmo zapochna da spada i syprugyt mi stanal svidetel na agoniata na umirashtia myzh na sysednoto leglo ciala nost! Na drugia den-hipertonik! A perikardita -ne znaiat ot kakvo stanal... A myzhyt mi kato malyk ne pomni na lekar da sa go vodili. Mnogo se otplesnah v pisane, izvinete!

Sega veche vsichko e nared. Vsichki kontrolni pregledi pokazvat, che niama pnevmonia i ostatyci, syrceto e v otlichna forma, kryvnoto se normalizira, no... Myzhyt mi zapochna da stava hipohondrik. Ot nai-malkata bolezhka zapochva da se shashka-da ne e pnevmonia, da ne bi da e hypertonichna kriza, da ne bi da e neshto losho... Abe vse biah chuvala, "myzh da ne ti se razbolee", ama ne viarvah, che e chak tolkova...
Zapochnah da se pritesniavam za nego! Postoianno mu govoria, che vsichko e nared, che mozhe bi si vnushava. Pomaga za niakolko chasa ili dni... POstoianno merim kryvno, kupuvame vitamini, pravim otvari ot bilki ot kakvo li ne...

Oste vednyzh se izviniavam, che ne e "bebeshka" tema i ste se radvam, ako spodelite neshtichko!
Blagodaria vi!

По принцип мъжете са доста страхливи що се касае за боледуване, обикновено от най- леката настинка "умират" . А твоя е преживял доста кофти период, съвсем оправдано му е според мен да се шашка известно време. Дано само не стане за постоянно. Трябва с много търпение да го убедиш че вече всичко е наред. Иначе и при нас е така, всяка болежка се изкарва по-сериозна отколкото е - до другия ден..

ами много му се е събрало на човека, и с право е уплашен... особено след оная случка в болницата, заради която е вдигнал кръвното, само си представи какво е изпитвал
иначе само съм чувала за мъже-хипохондрици, на живо не съм виждала моят е точно обратното - и да умира, ще мълчи като партизанин, добре че имам набито око да забележа, ако се заформи здравословен проблем
но ти не се отчайвай, вероятно е временно, докато се стабилизира съвсем и престане да се шашка от всяко кихане
ако пък остане за постоянно, да знаеш, че няма да е единственият ако ми позволиш да вметна, без никакви черни намеци, то си има и измислена поговорка - "на болния мъж жена му.... [си отиде]" демек всичко живо разбрало, че мъжът все бил болен, а пък в общи линии надживял всички

Като чета направо имам чувството, че си описала баща ми. За съжаление не мога да те успокоя - при него това се случи преди повече от 13 години и той все "умира" от тогава. Направо вече побърква майка ми и нас в малкото време, което сме при тях - все се оплаква от нещо и най-лошото е, че е убеден, че от точно тази болежка се умира... Съчувствам ти искено, зощото знам колко е отровно за човека, а и за околните му това поведение.
Преди 4 години моят съпруг изкара също токсичен хепатит /ефект от антибиотик за ангина/ - тогава му бяха сбъркали диагнозата - Хепатит С, след това го оперираха от херния и доскоро не се търпеше - все нещо му беше болно, но откакто се роди беба сякаш не е толкова "болнав". Пък знам ли - това минаване на втори план докога ще му е удобно и кога ще е избие с нова сила... Незнам какво да ти кажа, за да ти помогна - нужен ти е много кураж и търпение, за да се справиш с един такъв татко-бебе... Дано скоро да не боледува от нищо наистина сериозно и може сам да стигне до извода, че дяволът не е толкова черен...

Няма ли да има ефект ако отидете на контролен преглед при някои добър кардиолог ,който да му обясни че вече няма проблем. Спокойно можеш да говориш предварително с лекаря ,за да знае той.
Може пък да се повлияе като чуе авторитетно мнение.

Oh, kak me uspokoi!!:)))Dano ne mi se sluchi da sym na miastoto na maika ti! Abe kato se zamislia, che i moia bashta si e doniakade takyv...:)
Abe mai tyrpenie mu e maikata i niakoi da se namira da mu razkazva, che e po-zle ot nego...:)

Taka i pravim. Pochti vinagi sym s mazha si na pergledite i obiasniavam na lekarite. Te zakliuchavat, che syrceto e v otlichna forma, niama nikakvi otklonenia, che vsichko se dylzhi na prezhivian stres. Predpisvat mu valeriana i podobni. Myzhyt mi misli, che mu ima neshto seriozno, a lekarite ne mogat da go otkriat i krygyt se zavyrta - Stegne go syrdechnata oblast, otidem na lekar, kazhat, che e dobre, toi se uspokoi i posle sled niakolko dni-pak...
Niama nakade, s tyrpenie i uspokoenie ste triabva da se spravim!

Много точно го е описала маги-света. Моят баща на два пъти изпада в подобни кризи ли, настроения ли, не зная как точно да ги нарека. Атмосферата около човек в такова "настроение" е меко казано тягостна.
Единственото, което бих могла да добавя към твоя извод за търпението е, ако може повечко работа и хобита, игри с детето и такива весели занимания да му намираш.
А може пък при вас, като е по-млад човекът и по-леко да мине.
Стискам палци!
Много здраве и усмивки.

Ako niakoia ot vas e psiholog, neka mi pusne belezhka. Mislia si, che ste e hubavo da pogovoria s profesionalist , no nikade ne moga da otida s malkia, a i niama na kogo da go ostavia...

Хихихи!
Специално те проверих, за да съм сигурен, че това не го е писала жена ми! Споко бе, ние мъжете сме деликатни същества и трябва по-внимателно да се отнасяте с нас. А хипертонията - и аз съм така, ама това е бащинска болест май... Все пак нали трябва да осигурим финансовото спокойствие на семейството, дори с цената на това да работим на по няколко места.
Ти като жена ми. Не дава да кажа, че ме боли глава, защото нея като я боляла не казвала. Ами че да каже! Като че ли и забранявам! :-)
А ти се грижи за половинката си и не го нервирай допълнително!
Поздрави

Здравей, Елена. Аз съм психолог.
За разлика от останалите мнения, аз не смятам, че трябва да търпите това състояние и да чакате да мине само или от някоя добра дума.

Мъжът ти не е хипертоник и изобщо вече не е физически болен и това е най-важното. Но човек трябва да се грижи и за психиката си, не само за тялото. Ако той получава някакви сърдечни или други болки, а лекарите му казват, че е здрав, тогава най-вероятно не става дума за хипохондрия, а за паническо разстройство. То протича с кризи от време на време и с действителни (а не въображаеми) симптоми. Лекува се с психотерапия и с антидепресанти, а не с валериан, диазепам и др. успокоителни. Моят съвет е да го прегледа психиатър.

Съжалявам, представям си как ти звучи, обаче има случаи, когато нормални хора трябва да отидат на психиатър. Това не означава, че е неадекватен или че ще получи по-сериозно психично разстройство от това, което има в момента. Има хора, които са готови да страдат цял живот, но не и да отидат на психиатър. Аз не смятам, че човек трябва да живее с такова страдание, без да вземе мерки.

Това, което казах за паническото р-во във вашия случай е само предположение. Естествено че не мога да преценя по интернет. Просто предположение, което трябва да проверите с помощта на компетентен специалист.

Желая ти успех и бързо оправяне на състоянието на мъжа ти!

По-добре шизофреник, отколкото съвсем самотен...

Zdravej Zipreksa,
Blagodaria ti ZA Ssyvetite, ste ti pisha belezhka, za da ne otegchavame ostanalite s podrobnostite, vapreki che mozhe da ima i dr. maiki v podobno polozhenie.

A ja vizh kak si go e kazal "kolegata" Leonartis:)))... Syvsem si e priznal. Dano zhena mu da go prochete, no tia sigurno i bez tova si go znae:)) Niama da zadylbavame vyv feministki temi, vypreki che dobre ste se poluchi mozhe bi:))))

Pozdravi

Ох, знаем ние, че сте нежни... та даже повече отколкото си мислите. Не казвам, че мен като ме боли нещо не хленча - аз съм си от хленчещите. Ако питате съпруга ми ще ви каже, че съм перфектният мърморко, но у дома /с баща ми/ проблемът не е в няколко главоболия. Пример: Катастрофира съврес леко с колата, бил е с колан и колкото и да е рамото, ръката и изобщо мястото наоколо е травмирано. Понякога го наболяваше /ходил е на лекар - нищо му няма на сърцето! :-(((, да на сърцето - правилно си прочел/, и той реши, че това е прединфарктно състояние, защото според него там е сърдечната област, изчете всички книги, които намери по темата и вече е специалист по тези симптоми - малко като се измори и ляга, пъшка и охка и си чака инфаркта. Да ни е жив и здрав, да е все с това прекрасно здраве, ама ако слушаш него сигурно отдавна да е умрял... Горката ми майка.
Та темата, нежни господа, е не да се сърдим и заяждаме, че сте ни взели ролята или че не ви разбираме, а че се опитваме да ви помогнем. Ама то нали знаеш - като сам не искаш да си помогнеш, та жена ти ли ще успее...
Хайде чао! Пък да сте ни живи и здрави!

[линк]

Ако първата ми бележка беше полушеговита, то към твоето мнение се отнасям с цялата сериозност. Минах през антидепресант - три месеца вземах CIPRALEX. За да ми го изпишат, бях при... ПСИХИАТЪР... Уви, в България тази думичка звучи неприятно. Най-добрият ми приятел, като му разказах, се смее - вика - ти си луд бе, как ще ходиш на психиатър. Друг приятел, който като мен е затрупан от работа, се оплаква и той вече от преумора, безразличие, главоболие, хипертония - казвам му - да те пратя при моята докторка. Реакцията беше - как ще ида на ПСИХИАТЪР, поне ПСИХОЛОГ да се казваше. След CIPRALEX-a спрях лекарствата за хипертония, този месец ги поднових, явно проблемите около Аги си казаха своето.
Дано повече хора прочетат твоя постинг, защото стресът и депресията са ужасни и не се лекуват нито с лексотанчета и транксен, нито с 200 водка.

Misleh, che temata ne e mnogo za nashia kliub, ama mai si e tochno...:)
Ta nashia tatko se zamykna na psihiatyr sled mnogo uveshtania. Predpisaha mu lekarstva, zapochna gi i na drugia den proiavi vsichki simptomi na stranichnite efekti!:)) (razbira se, prochete predvaritelno listovkite) i spria lekarstvata:) ta sega se chudi da gi prodylzhava li... Abe ne e lesno i na myzhkata polovina - javno dosta trudno se prisposobiavat kym novia zhivot-s bebeto.
A tova, che hodi na psihiatyr si e malka taina na poznatite ni...:))))) he he.To mai vseki ot nas si e za psihiatyr v dneshno vreme, ama se smeem na po-bezstrashnite, koito sa posetili. Nishto protiv psihologiata! Liubima mi e i si mislia, che mozhe bi mnogo goliam procent ot zaboliavaniata biha se povliali ot redovno hodene na psihoanalitik. Vapreki, che v BG oste ne se previ mnogo razlika psiholog-psihiatyr, psihoanalitik. Nali e vse PSIHO-znachi e za ludite!:)

Според мен всичко си е много индивидуално, но съм забелязала че "мъжете" (т.е. мъжете в моя живот) се шашкат много именно когато нищо им няма, а когато може да е нещо сериозно се правят на "мъже". А най-гадното е че ако ми има нещо на мен и ми предават техните си "смъртни" страхове - миналата седмица бях с 38,5 градуса температура от грип, и само дето баща ми не си взе болничен за да ме гледа.

Но приятелят ми примерно много се грижи много за здравето си - ходи на профилактични прегледи, което е много добре, защото и аз предпочитам да давам пари за профилактични прегледи, отколкото за лекарства.

А в къщи имаме с майка ми една кризисна ситуация под кодомото име "аспирин-чай-одяло", това значи че баща ми е с настинка, пие хапове като ги гледа 10 минути и се навива "мога да ги изпия, мога, мога", през 5 мин. вика майка ми за аспирин, чай или одяло. Горките маже, искам да видя само на един физиономията ако трябва да износи 9 месеца едно човече в себе си, което има собствено мнение за упражненията в женското тяло...