Пусто и самотно

е в душата ми и до момента не съм намерил нужното лекарство.Всички може и да знаем името му но кажете ми къде расте за да отида да го потърся ако билкарите не са го изтръгнали с корените междувременно... а ако все пак не го намеря просто ще продължавам да живея с пустиня в душата си.Не пясъчна-там поне вирее някое и друго растение.Каменна пустиня в която няма скали, няма разнообразие, няма радост... има само самота и от време на време някое унижение или плюнка във душата ми.Трябва ли да се погрижа душата ми да умре за да мога да живея спокойно този живот?Има ли начин един мъж да може спокойно да заплаче без това да урони "мъжеството" му?Има ли начин една вкоравена от болка душа отново да стане нежна и пластична?Ще престанат ли някога жените (поне повечето) да избиват комплексите си разрушавайки нечий крехък душевен свят?Оправдание ли е незнанието на нещо за болката която сме причинили или са ни причинили?

БОЕЦ мътните ви взели

a иначе написано -"ще престанат ли някога мъжете (поне повечето) да избиват комплексите си разрушавайки нечий крехък душевен свят?", как ти звучи?

Едва ли ако душата ти умре ще се поправи нещо и едва ли ще живееш спокойно.Аз съм пример...отдавна я няма моята душа,но нищо не се е променило....само на мен ми е много трудно да живея,но....така ми било писано. Всеки има правото да поплаче стига да има кой да го усети,да разбере болката. Когато плачеш и няма никой до теб е много гадно.От страни изглежда,че си откачил и само те укоряват.Тогава боли още повече.
Незнание....зависи за какво...и какво причиняваш на другия.Мисля,че винаги има време, подходящо, да намериш начин ,да споделиш това което те мъчи така,че хем на теб да ти олекне,хем и другия до теб да те разбере...да си направи равносметка и ако не му харесва....всеки по своя път. Колкото го отлагаш едно нещо във времето става по-лошо.
Самотна съм точно по такава причина....не изяснени неща на времето.
Иначе хора много около мен.........но самотата ме убива и физически.


Всички сме хора на този свят..............

да бъдеш повече самотна.Глупости пиша.Опитай да си намериш приятели.Може би само един но истински.Не казвам любовник а приятел.
Светът е по-пълен със самотни хора отколкото си мислиш.Успех

МАЙМУН БЕ... МАЙМУН

Според мен или имаш душа или просто нямаш такава. И ако ти си от тези ,които имат то няма начин да я убиеш. Човек не може да избяга от природата си ....просто или се оставяш на болката и тя те изяжда или търсиш човек, който има нужда от твоята душа, който може да й върне жизнените сили отново.....
И не се притеснявай да плачеш. Та това е съвсем човешко . Аз лично уважавам мъжете, който не се крият зад изкуствени пози колко са велики, а когато ги боли да могат съвсем човешки да изплачат болката и тъгата скрита вътре в тях. И ако в този момент се намери подходящия човек, който да избърше стичащата се сълза и подаде приятелска ръка болката става по - поносима....но си е трудно да попаднеш на точния човек в точното време
Но не се мъчи да убиваш душата си .....бъди човек...и вярвай в доброто

Знаеш ли...търсила съм приятели,но....май те не са ме открили.(зная,че никой не ме забелязва даже)Точно по тази причина съм самотна-няма никой до мен,въпреки че съм оградена с хора.Това още повече ме прави нещастна. Дори и за тези които съм си мислила,че са ми приятели не са били такива. Отказвам се от всичко.Нямам сили, наистина съм много изтощена и уморена. Не виждам смисъл в нищо. Защото когато съм влагала чувства,когато съм давала всичко от себе си просто са ме опостушавали,употребявали и в един момент се оказвам излишна, а аз съм си мислела,че те са отвръщали по същия начин. Определям се ,като една заблудена овца на която и се пада де е в това състояние. Зная,че никой не може да ми помогне,но се питам защо само на мен ще се случват гадните неща. Как да се чувствам когато най-близките хора до мен не усещат това което правя за тях?
За това душата ми е мъртва,а....също и аз.
Любовник никога не съм имала,а и не се очертава да има.

ти може но много жени смятат подобни мъже за ревльовци и мухльовци.Аз не плащам данък обществено мнение но това не пречи да се чувствам гадно на моменти.

БОЕЦ мътните ви взели

ами ето ти една пощенска кутия за връзка.Ако това което пишеш тук е истина то обади се а ако е лъжа то моля те недей да губиш и своето и моето време.Съжалявам ако това ти прозвучи грубо но до момента съм намерил само импулсни телефони и подигравки че съм бил балама и будала.
mypostbook@abv.bg

Много неща искам да те попитам но смятам че тук в публичното пространство въпросите ми ще те притеснят.Регистрирай си един ник или ми напиши пощенска кутия и ще ти пиша.
Никога не казвай никога и когато не става въпрос за физически проблеми никога не казвай не може...

МАЙМУН БЕ... МАЙМУН

Питай...ако не ми е удобно да отговоря ще ти кажа.

0. Fizi4eski zdrava li si?
1. Na kolko godini si?
2. Semejna li si?
3. Kakav e problema? Zashtoto ako e samo samotata to znaj che sveta e palen sas samotni hora. Az samijat sashto sam samoten i nikoga ne bih otkazal edno zapoznanstvo ako mi se predlaga...
Ako ne iskash da pishem v publi4noto prostranstvo daj edin @ ili se registriraj.

МАЙМУН БЕ... МАЙМУН

Не е малко човек да е здрав физически,да аз съм здрава,но дущевно мога да кажа,че вече съм пълен инвалид. Омъжена съм и имам две деца.
Престанала съм да вярвам в каквото и да е....
Не съм безгрешна,като всяка твар на тази земя и аз съм грешила,но мисля,че никой няма право да ми причинява болка. Казвам,че съм самотна,защото винаги когато съм си мислела,че има някой до мен,че мога да разчитам на него (мъж или жена без значение),когато вече съм се доверила за много неща,точно в този момент ме напускат по най-долния начин. Използват слабите ми моменти и ме наскърбяват толкова много,че боли страшно и за дълго време.
За мен се сещат когато имат някаква полза,когато мога да помогна,а аз го правя от цялото си съществуване.Давам всичко от себе си даже и аз да бъда ощетена-искам наистина да помогна и да усети някой,че го правя от сърце,а не от лицемерие.Не съм чакала никога някой да ми каже "Браво", но никак не ми е приятно винаги след това да се чувствам употребена и захвърлена. Въпреки всичко не мога тотално да обърна гръб на такива хора. Ако има следващ път и им потрябвам аз пак ще се отзова...с надеждата да променя нещо...да се почувствам наистина потребна,а не само пак употребена и така...
Като че ли всички тези неща през живота ми до сега са ме изтощили и умората изведнъж ме налегна яко...обезвери ме към всичко и всички...просто не виждам как мога да променя нещо,а вече и не искам...просто няма смисъл.
Не търся секс,а просто човек с който мога да споделя,да поплача дори когато ми е трудно дори нищо да не ми казва,просто ей така да сложа глава на рамо или в скута и да си поплача. Аз м/у другото никога не съм плакала-винаги са ми казвали "мъжкото момиче" ,но май това момиче ме напусна отиде си...и на него му писна да бъде твърдо и да понася само разочарования и сега ....наваксвам с рева....от една година на сам аз всеки ден плача,та чак и аз вече не мога да се понасям, но какво от това....не ми олеква.Човека до мен когато ме слуша чува само думите които казвам,а не иска да вникне в смисъла.Така през годините явно се е изморил да ме слуша,но защо не се помъчи да ме разбере? Това още повече ми тежи.
Това стоят нещата в общи линии при мен.

Един мой близък миналата година беше много дълбоко затънал-едва не се самоуби но все пак успя да преодолее кризата.Дай някаква пощенска кутия за връзка ако искаш да ти разкажа повече или пиши на LM7812@ABV.BG
Ще очаквам едното от двете.

Подпис:Без маймуднжулък този път.

МАЙМУН БЕ... МАЙМУН

Писах ти...на посочения адрес...

По времето когато си писала този постинг или около полунощ?

МАЙМУН БЕ... МАЙМУН

Важното е да не се поддаваш на общественото мнение.....това е нещо, което може само да те обърка и нарани още повече......забрави го, загърби го и бъди такъв какъвто си, а това че на моменти се чувстваш гадно е нещо нормално за всеки жив човек.....щом дишаме и чувстваме значи се радваме или страдаме. Това според мен само може да те радва....все още не си загубил сетивата си за света, не си се претопил като душевност .....
Не се предавай и търси сродната душа около себе си...все ще дойде деня, в който ще почувстваш че ти значиш нещо за някого и този някой ще ти подаде ръка в момента , когато ти е трудно и ти се плаче.....