Няма значение.

В последните две седмици наблюдавам нещо интересно. Медитирам. Но нека поред. В онези дни, когато беше най- студено, в най- студеният ден на зимата, нашата кучка на работата извади лошият късмет да оплете крачето си в каишката. Не знам как, ако искам няма да мога да го затегна толкова много, съдба, понякога живота е напаст... Когато е оплела крачето си в каишката и то е започнало да изтръпва, е започнала да се бори. Била е люта битка, превъртала се е по оста си, а каишката от усукването е започнала да се скъсява, когато я намерих на сутринта беше се качила на колибката...от зор. Каишката се беше скъсила поне три пъти, висяла е като чируз, имаше кръв по стената, опитвала се е да гризе...какви ли неща са минали в главицата й. На сутринта беше тихо, нямаше кой да ни посрещне. Моментално през главата ми мина една картина от предният ден, когато нещо се насочи към баща ми, но незнайно защо отмина, стана му зле, но изведнъж му мина. Просто знаех, че това, което ще видя, няма да ми хареса. Естествено! Колегата не успя да го освободи, наложи се да се включа, докато успея да я развържа, ми измръзнаха ръцете. Това се казва студ. Когато после излязох да измия една чаша от кафе, наливах водата, разбърквах с пръст и о...бърках размекнат лед. Има и такива дни. Когато я освободих и тя слезе на земята, крачето й чукаше като дърво в земята. Казах на баща ми, че от това крак няма да стане, но това е по- малкият проблем...щото организма може да не може да организира...един разгниващ се крак. Поне това са законите на медицината, ако има други закони, те ще са други закони. Той вика, на кучетата им минава...и на нея ще й мине. Сложихме я на топло. Че, нищо повече не може да се направи ми беше ясно, просто я наблюдавах. Опитвах се да вникна в малкото й мозъче, да усетя как се чувства, какво мисли. Много неща разбрах, разбрах, че тази кучка ни обича. Тя приемаше съдбата си без капка съжаление...като едно куче. Чувстваше се виновна, че ни създава неудобства, усещаше настроението ни. Тя осъзнаваше, че ние искаме да живее и се държа както подобава...все едно, че нищо не е станало. С усилия слезе от леглото и отиде да си върши работата, да лае лошите хора, кучетата усещат душманите на сайбията. Когато нямаше никой при нея, лягаше свита и издаваше тежки звуци, но като се появи някой ставаше веднага и се правеше, че нищо няма...тичайки на три крака.
Крачето беше подуто. После започна да спада. Усетих позната миризма, малко ли трупове съм виждал, та да не знам за разлагащата се плът. Кракчето загниваше. Постепенно се появи и първата язва, козината започна да опадва, както и кожата, отдоло се показа, червена грозна плът. Когато ходеше, от движението, крачето се подмяташе в коляното, от там и започна да се цепи плътта. Наблюдавах мускулите, после се показаха ставните връзки, накрая се показа и костта. Тя само ближеше и си вършеше работата...да лае... Днес половината става беше оголена, като ходеше се виждаше как костите се събират и разделят. През цялото време, тази малка кучка, не падна духом, не скимтя, не хленчи. Беше жизнена както винаги. Не спря да ми се радва, скачайки да ме лизне, като се опитваше да се подпре на несъществуващият си вече крак. Всички извъртат очи от крачето с гримаса, не могат да издържат на гледката. Да, това е истината и тя е повод за размисъл. Едно куче ще оживее и ще продължи напред, защото то цени живота...
Просто искам да кажа нещо, няма значение.

Животното въпреки болката се радва на живота, защото не съзнава нито болката, нито радостта - просто живее в неведение.
За разлика от човека, който знае, че живее.
Остава да разбере - защо живее?

Стоящият пред камината котарак, не съзнава, че живее, той просто живее...за разлика от хората...

Едно куче ще оживее и ще продължи напред, защото то цени ...служенето на другите..

Няма пряк път до мястото, където си заслужава да идем.

Абе що си мисля,че животните знаят нещо,което ние човеците не знаем.
Като че ли по някакъв начин казват без думи,без звуци,без жестове...стига да
има кой да разбере.

Кучетата поемат лошото, което трябва да се струпа на стопанина им. Факт е, че с баща ти се е случило нещо. Навремето моето куче умря заради мене - с мен се случи нещастие, от което оживях, но кучето ми веднага след това залиня и умря, без преди това да му има нещо. Голяма трагедия беше за мене, но след това то се върна, явно преродено, колкото и смешно да звучи.

Искаше да кажеш че си разбрал, че хората са също като кучетата. Че са вързани за своите колибки и често оплитат крачетата си. И после ги боли и се разлагат, но когато дойде моментът АЗ-а да се погледне в огледалото на себеотразяването, тогава те се изпъват като струни пред това огледало, със своите разлагащи се тела, в една безумна гротеска, единствено за да си кажат :

"Да, това съм аз."

Да, при кучетата го няма процеса на страданието, само чистия инстинкт на живот . Затова и кучката като ражда , ражда сама, не търси публика, нито мъжкия и държи лапата със сълзлив поглед.
Мойта котка след една нейна беля и набиване разбира се, ме намрази, е намразих я и аз разбира се. И знаех си че това няма да продължи дълго, скоро я сгази кола и ми остави 5 едноседмични котета да се грижа за тях. Изгледах ги всичките, скоро ще раздам и последните две любимчета.

Всеки би трябвало да цени служенето на другите, защото един всепроникващ Аз, живее във всички.

Преди години, не знам точно кога, един пролетен ден, прескочих на гости при йогата. Слънцето пече с благодат, без да жари, птичките пеят безкрайните си песни, насекомите правят лупинги из въздуха, гонейки се. Дърветата се разлистили, даже бочетата насреща станали по- зелени от зимната си одежда. Пролетните цветя в градината цъфнали. Насред тях заварих йогата, седнал на едно трикрако ниско столче. Беше се слял със всичко, умът му не функционираше, познавам това състояние. Не си казахме нищо, седнах мълчаливо до него и потънах в една безкрайна атмосфера. В един разговор с цветята, дърветата, птиците...и котарака, който тичаше на воля из градината, а по някое време дойде, та се погали в стопанина си, като да го подсети, че идва обяд. После се погали у мен...за подкрепа. Йогата го разбра и се засмя до ушите. После ми вика - разговора с цветята, дърветата и животинките е много по- разумен, защото при тях няма нищо излишно, те просто живеят. Спирайки мислите, човек започва да споделя усещането за живот с всичко и понеже те не са доминирани от ума, който всичко заглушава, се включват в това споделяне. Цялата природа е разумна и умеейки да я чува, човек влиза в една истинска мъдрост.
Да, цялата природа говори без думи, но говори, спира само по изгрев и по залез, тогава е унесена в нещо мистично, даже птичките спират за момент своите песни.

Знам тези неща.

Ако викаш, няма да чуеш какво искам да кажа.

Котките не се сърдят, когато ги биеш, котките се сърдят, когато не ги обичаш. Усети това.

Баба ти крещи.

Именно..разликата между животните и човека е в нивото на съзнанието(осъзнаването)...Но тежко на този който не е осъзнал, че да се храниш с месо..е равносилно на човекоядство...

Верно е гласовита.

Светът е пълен с хора, които искат да направят другите като себе си и когато не успеят, заплашват.

Е да, ама аз интересно от целия разказ разбрах, че кучето е забравило за себе си и болките си и трагедиите си и гледа на стопаните да им е добре.
Не видях воля за живот, любов към живота или каквото и да било, а нещо като най-чиста и свята саможертва в името на човеците?
Аз паднах, друг ще ме смени и толкоз,
какво тук значи някакво си куче?

Само аз ли видях това или пак не прочетох докрая?
Кучето е перфектен безупречен воин, леля не пощя цигарите да си жертва, а кучето не е ни чело КК...

А, и още нещо.
Много странно, че оня ден, в събота, по някое време привечер май и на мен изведнъж ми стана много зле. Разтреперах се, като че вдигнах температура, прималя ми и едва се домъкнах до леглото. Стана изведнъж, за секунди и ме държа известно време. Изпотих се цялата, мерих си температурата, ма нанайси.
Обаче много странно ме удари, а сега ай ми прескача сърцето чат пат-оттогава. по-странно от обикновено.

Няма пряк път до мястото, където си заслужава да идем.

олеле, това ли е същия човек дето не щеше да приеме че кучето ми може да е гуру..... - майтапче.....

A tova e tyjno, glupavo i napylno bezmisleno.
Svetyt se promenq..i tova e nashata nadejda, 4e i nie mojem da u4astvame v tazi promqna.
Знаеш ли какво ми казаха снощи.В Богословският факултет един доцент излагал основната идеология и смосъл на човечеството:Човечеството няма, никога е нямало и никога няма да има еволюция!
Боже опази от такава религия?!