Светлик

Бях още млада, чиста и непорочна, когато се докоснах до пълната власт и красота на мрака.
Бях самотна, "прекалено си прекрасна", казваха другите; но за мен това си бе чисто оправдание да не ме доближават.
Все още ми е трудно да разбера защо бях отхвърлена.
Хората говореха, че от думите и песните ми блестяло светлина.Казваха, че съм не човешко създание, както всички тях, а същество, изпълнено със светлина.Ако някои от тези, който говореха така, ме срещтне днес, едва ли ще изрече отново същите думи.
...Светлик, да, така бе името ми в онези незапомнени времена.
Красиво име имах, но душата ми беше самотна.Светлината не ми помагаше, тя не привличаше хората, а ги отблъскваше.Въпреки това тълпи се стичаха, за да ме погледнат.Затова, може би една от главните причини е тази-мракът в сърцето и умът ми може би щеше да привлича хората по онзи странен начин.
Кого залъгвам!истинската причина да призная мракът за мой дом до края на света бе онзи странен предмет, онова камъче(или поне така изглеждаше), и все пак бе прекалено гладко и кръгло... за да е камъче.
Може би беше кълбото, онова, за което хиляди приказки са изговорени край огнището...Може би.
намерих го там, на поляната.Да...то привлече погледът ми.Бях наистина млада, когато забелязах нещо да блести в тревата.как никой не го бе забелязал?И за това имам отговор.То е било направено за мен и за никои друг, направено е за да го намеря аз.
Все по-често се отделях от хората, дошли да погледнат красотата и светлината в очите ми.
Все по-често отивах при кълбото, за да стана поне за миг владетелка.На какво?На всичко, на мрака, на светлината, на любовта, на омразата.
В него съзирах собствените си мечти.Мечти, в който виждах...

...следва продължение...

супер е ,чакам с нетърпение продължението

Направо е супер.Използвам случая да кажа на Мрак най-голямото БЛАГОДАРЯ защото най-сетне съм си регистриран член на клуба!Да живее Мрак

ЧЕСТИТО!!!
Ликувайте всички балрози, назгули, елфи..и обикновени посетители на клуба...

Мда честито присъединяване към нас.


P.S към Мрак-да не забравиш да ми донесеш разширената версия на Задругата другия път

Мрак нищо не направил, само си предложил услугите...

Feel the might
Inside of you!
Raise your blade
It's time to fight!

Крайно време беше
Честито!

Почна като в холивуд да ни оставяш в момент на нарастващо напрежение! Добре!
Чакам!

...Мечти, в които се виждах като владетелка, мрачна и прекрасна.желаех света да е в краката ми.
Но по някога се случваше нещо странно.Виждах хора от непозната за мен раса, които говореха на странна кръгла маса.
Но това няма значение, аз вярвах, че мечтите ми ще се сбъднат и не правех нищо по въпроса, просто вярвах, и все пак не правех нищо по въпроса.Както разбрах-не е и трябвало.
Страната ми процъвтяваше и сякаш моето кълбо беше главният виновник.
в него аз виждах да цъфтят най-различни растения в собственият ми дом.За мен това беше символично, значеше, че мечтите ми ще се сбъднат.
някои ден.някои ден, казвах си аз.
Майка ми започна бавно, но сигурно да се притеснява за мен-не се виждах с никого.
Тогава тя се поболя.разбира се, не тежко, и все пак беше на легло вече дълго време.Баща ми ме посъветва да отида в гората и да намеря билката Розов храст, рядка, но много лечебна билка.
Аз мислех, че майка ми ще се оправи, ето защо не ходих в гората.
В кълбото се отражаваха съвсем неясни за мен неща, никога дори не съм си ги представяла, за да метая за тях, и все пак виждах все по-често тези непознати хора от непозната раса.
Започнах все по-често да мисля за това, изведнъж ме обзе силно желание да избягам, да се скрия.Чувтавах се, сякаш има нещо в главата ми е чете мислите ми.

...следва продължение...(ако измисля кога да го напиша)

Допада ми много. Чакаме продължението.

Feel the might
Inside of you!
Raise your blade
It's time to fight!

Много е красиво! Харесва ми! Бравос, dragon_eye, бравос!

Ако усмивките бяха част от лицето ни, как щяхме да знаем дали сме щастливи или не?

...имах странното чувство, че някой ме наблюдава отстрани.чувствах, че някой знае за всичките ми действия и че чака с нетърпение да разбере какво ще направя после...Съдба, ще го наречете вие, но уви!Бе доста по-различно от съдбата.
Народа ми ме е научил да се боря за целите си и да поддържам мечтите си; но някак си напук аз правех точно обратното.
А междувременно животът си течеше.Не, майка ми не оздравяваше-сякаш и в нея нещо зло се бе вселило.
Бях принудена да отида в гората.
Тръгнах веднага-така де, на другият ден.Още в зори потеглих от бащиния си дом.Казаха ми, че бих могла да намеря храста край реката.Ето защо аз тръгнах по рекичката.беше приятно хладно, добре че си взех наметалото, изтъкано от ръцете на Великата владетелка за да ме пази...от какво?не знам, тя го обясни с думите"Вземи, това ще съхрани светлината в теб".Винаги съм казвала, че това са неща, с който не бива да си губя времето.
Времето...изглеждаше ми необятно, и все пак достатъчно, за да изживея мечтите си...но как?Нима ще живея в кълбото?не можех, не можех да пренебрегна мечтите си.
Утрото бе прекрасно.Имаше нещо странно във въздуха...нещо, което променяше мислите ми.Въпреки това кърваво-червените облаци по небето бяха прекрасни.Слънцето, все още не излязло от огнените си покой, се протегна мързеливо през реката.Огледа се все така прекрасно и протегна ръцете си го края на моя свят.
каква красота!от гърлото ми започна да се излива песен, по-красива и по-опасна от всичко друго на този свят.
Но тя секна още в началото.Пред мен стоеше красива женска фигура, крехка и в същото време властна.Имах чувството, че потъвам в очите й, дълбоки колкото най-дълбокото море.
Така за пръв път я срещтнах.Нея.Животът ми.

...вие си знаете-следва продължение=)...

Имаше няколко минути, в които само се гледахме, без да трепнем-сега разбрах какви са били хората от непознатата раса-хора като нея.не знам дали"хора" е правилната дума, защото не знаех какви са.
След това тя ме погледна право в очите и промълви едвам доловимо"ето я...може би все пак косата й наистина трябваше да е по-руса."
-К...к..какво?
-Ела.
Тя тръгна навътре, към гората, а аз тръгнах по стъпките й.Дълго време се чудех дали наистина косата ми трябваше да е по-руса, когато тя се обърна и каза вече много по-силно
-Пристигнахме.
-Къде?
Тя продължи, сякаш не ме е чула.
-не е ли смешно?В деня на твоята смърт да отидеш на мястото, където си се появила на бял свят.
Една дума прогори силна диря в съзнанието ми-смърт.Смърт?
-Значи...днес ще умра?Защо?майка ми се нуждае от мен.
-не...хаха...-смехът й плавно се плъзна в стаята(стая?Сега забелязвам, че сме в стая!)-днес ще бъдеш изключена.А майка ти дори не е болна.
Завъртя ми се главата...
-к...к...КАКВО???
-Не разбираш ли?Ти си просто вирус, компютърен вирус, пуснат сред други програми...Целта на живота ти е да напишеш този разказ, за да можем да сплашим хората-позволяват си прекалено много.Трябва да разберът, че живота им се свежда до това.
тя повдигна една малка платформа.Още преди да попитам, тя отговори
-Това...е...чип-единственото нещо, за да сътворя хората и техните "съдби"...
-Но...какъв разказ?
-Този разказ, глупаче!
В този миг тя се наведе до мен.Взе ръката ми в дланите си и...и я отвори!В дланта ми си седяха куп копчета...нямаше кръв...нищо!Само копчета!Тя ги погали...започна да ми прилошава.
След това видях, че натиска две от тях-последният ми спомен...Едновременно натисна alt и F4.

КРАЙ
Дано ви е харесал...
И си пазете ръцете от жени, който ви разправят, че ще бъдете изключени!

И на мен ми се случи!!!!!
Същата работа: погледна ми ръката, натисна любимата комбинация, изпсува
натисна я пак, пак изпсува след това натиска ктрл+алт+дел до припадък, след това каза че имам вирус и да се прегледам спешно в някаква частна болница Симантек!
Аз пък и до ден днешен не разбрах що за вирус е водката!

П.п. Разказа кефи много!

?!?!?!?!?
Ама какъв е този край! Мрън!


Не, не ми обръщай внимание, аз като срещна нещо неочаквано, първо се шокирам,после роптая и накрая осъзнавам, че ми харесва... Но наистина беше неочаквано!

Ако усмивките бяха част от лицето ни, как щяхме да знаем дали сме щастливи или не?

Неее. Не ми хареса. Не обичам Матрицата и производните и фен-фикшъни. Лично мнение. Можеш да пишеш. Началото беше красиво, въобще цялото. Но последната част... Ъ-ъ. Не ми хареса.


The Darkness Himself.

Еееххх...тук май трябва да се извиня на Мелиндор и на теб...понеже си имам цяла тетрадка с този разказ, но реших, че ще стана досадна и го приключих на бързо...
Може някой ден да ви го дам целия, ако имате желание.
Може да напиша и другия край..ако ми остане време..

еееееех.Чакам с нетърпение да пуснеш оригинала и този много харесал,ама оригинал друго нещо,Ще може по-добре да се разбере всъщност точно какъв е замисъла на историята.Чакам с нетърпение

Лейди Вечерница, най-прекрасна и най-обичана в този свят

И мен ме сбърка малко края.... но какво пък - колкото повече напишеш, толкова повече ще прочетем :)))

Адамс е сложил 5 пъти край на света в една книга само защото не му е стигнало времето за повече ;)
Това не пречи книгата да ми е сред любимите, а напротив :))

Винаги е по-добре да имаш два свята.

Ще се постарая да няма 5 края на света...

не забравяй, че "чудовищте" произлиза от "чудо"...