ЦАРИЧИНО

КАКВО СЕ ЗНАЕ ЗА "СЛУЧАЙЯТ ЦАРИЧИНО" И ЗАЩО ВСИЧКО ОКОЛО НЕГО Е ТАКА ТАЙНСТВЕНО.ЗАЩО Е ЦЯЛОТО ТОВА МЪЛЧАНИЕ?

[

В началото на февруари ще предоставя на форума текст в тази посока. Той има някаква връзка и с публикацията във вестник "24 часа" от 25.01.2004г.
Търпение...
ПП Според мен правилно е Царичина - Цар+чина.

…...Първо: доклад на генерал М.
- Господин министре, считам засвой дълг да Ви докладвам една инициатива, породила се в асоциация “Свръхестествено”. Там група офицери и екстрасенси...
- ………..
- При мен дойдоха група офицери и екстрасенси. Те ми разказаха за находище на едно национално богатство. Става въпрос за няколко товара злато в местността Царичене. За това злато знаем главно от легендите и иманярските карти. Направихме проучване в съседните села. Отговориха, че такова злато има. Трябва само да се намери предполагаемото място и да се започне копаене. Господин министре, става дума за много злато. В това време, когато...
- …………… Какви данни и документи имате?
- Засега нямаме данни точно къде се намира мястото на това находище. Но имаме информация, която заслужава Вашето внимание и вниманието на ръководеното от Вас министерство. Хората са дошли при нас за помощ. И ние трябва да отговорим.
- ……………Генерал Г., слушам Ви.
- Аз и моите специалисти по нареждане на генерал М. направихме проучване – замерване от хеликоптер. Географското разположение дава надежда, че тук действително мястото е походящо за укриване на голямо количество злато. Искам да отбележа. Около ориентир № 1. На север от него има малка падина, на запад тече река, която някога е била непроходима. От другите две страни имаме подковообразен склон. ………………………….Това затваря мястото в едно котле и го прави непроходимо за врага. Незабелижимо за любопитните очи и непостижимо за бандити и хайдути, каквито е имало едно време. Като се имат предвид и предсказанията на екстрасенсите, можем да се надяваме, че в Царичане има големи количества злато. Ние трябва да откликнем на гражданството и да спомогнем на нашата държава да излезе от това трудно икономическо положение.
- Генерале,…………………………………………………………………………. Не ме убедихте, че трябва да хвърлим толкова пари и сили за изкопаване на съкровището. В думите Ви има само желание за намиране на злато.
- Господин министър, ако разрешите да допълня.
- ……………….. Да чуем и другите. Полковник П.
- Господин министре, аз се приобщавам към изказалите се преди мене генерали. Легендите разказват, че на това място някога е имало войнишко селище. Охранявали са строго секретни обекти. Какви са били тези обекти ? Отговарям – това е мястото, където се е съхранявало златото под формите на прокат, кюлчета, гюлета. Това всъщност е било склад. Направих историческа справка. Всичко съвпада. В монетарницата са секли пари точно по това време. А къде може да се укрива злато ? – Само в склад, който е близо до монетарницата и близо до мястото на добиването. Златните галерии. Логика има.
- Да логика има. Остава да има и злато.
- Господин министре, това е държавен въпрос и той изисква сериозно отношение от ведомството, което вие ръководите.
- Генерале, засега Ви липсват аргументи. Аргументи ! Другото е само думи. Но да чуем и полковник С.
- Аз бях привлечен към групата и съм много доволен ……………………………………...
- Полковник, не толкова обстоятелствено. Бъдете конкретен.
- Аз съм от този район. Много имена от топонимията говорят за следи от злато. Имената на родовете потвърждават това: Куюмджиеви, Златарите, Алтъните и т.н. Слушал съм от старите хора да говорят за монетарницата. Тук някъде е бил складът за злато. От проучванията на водите и земните пластове се доказва, че има следи от злато. Намерени са самородни късчета, златоносен пясък, парчета. Поминъкът е бил ориентиран главно към добив на злато. Тук са сечени златни пари.
- Полковник! Дайте ми доказателства за находището. Ако всичко това излезе фантазия... Знаете ли, че средствата за масова информация ще ни…………………………. Това не е министерство на околната среда, а най-важното министерство, което има основни и важни задачи. Представете си – нашето министерство в ролята на иманярин. Не! Това не мога да преживея. Всички говорите общи приказки. Вашите желания и намерения не са доказателство. Утре гражданите ще скочат. И с основание. Нямаме пари, а ги трошим за иманярство. Кой е издал заповедта? Кой?
- Господин министре, моля Ви да чуете и генерал А., той е от този край.
- Да, слушам.
- Версията за това златно съкровище аз съм слушал от моя дядо. През 1923 година при него идва посланикът на Гърция в България. Показал му карта и помолил да го заведе на Малката бърчина в Царичане. С него бил и файтонджията му. Тримата тръгнали към мястото. Като наближили около километър-два, посланикът вързал очите на моя дядо и на файтонджията и взел в ръце поводите на конете. Закарал ги на място, определено по карта. Развързал им очите и ги накарал да копаят. Копали, копали и стигнали до два метра.
- Генерале, това звучи съвсем като иманярска история.
- Там ударили на голяма плоча. Извадили плочата. Под нея се оказало стълбище, надолу в земята. Имало желязна врата. Отворили я и влезли в помещение с две сводести зали, ослепително жълти. На рафтовете отгоре било подредено злато на прокат, отдолу – четвъртити кюлчета, а най-отдолу – злато на гюлета. Това лично моят дядо го е видял с очите си. Взели, каквото може да побере един файтон, и тръгнали за София.
- Сега да чуем екстрасенса.
- Аз имам връзка с Висшия разум от три години. Моите успехи са неизброими. Връзката ми продължава. Но какъв е критерият да се повярва? На Вас, военните, и на екстрасенсите? Критерият е един. Доказателства. Доказателства и пак доказателства.
- Това е хубаво, но точно тях нямаме.
- Господин В., аз ще Ви ги дам. Момент. Така. Минута. Две. Виждам... дълбока река.
Мътна река. Да. Реката е Марица. Виждам танкове, които настъпват. Как му казвате, да... да форсират реката. Първият танк преминава успешно. Вторият – също. Третият танк... се губи от очите. Четвъртият също се губи от очите. Петият преминава. Шестият... Видението е в жълто. Лошо. Да. Да. Много лошо. Господин министре, три екипажа не можаха да овладеят машините. Три екипажа...да... виждам сенки. Лошо. Много лошо. Екипажите ще загинат. Въпреки борбата, която водят за тяхното спасяване.
Не. Не бива да се обаждате. След петнадесет минути ще Ви позвънят на телефона. Не вдигайте този телефон. Пропуснете и следващото позвъняване. След 15 минути.
- Госпожо, аз лично не Ви познавам, но ако това е така ние не бива да седим тука. Там загиват хора. Аз, като министър, съм длъжен да разпоредя за помощ.
- С нищо не можете да помогнете. Аз виждам края. Виждам плача на майките. Черните им кърпи.
Телефонът иззвъня... Министърът вдигна слушалката... Мълча. Минута. Две. Пет. Остави слушалката.
- Господа офицери. Това, което ми съобщиха по телефона, е точно така, както го предсказа нашата уважаема госпожа Спасова. В момента е почнало издирване на трите екипажа. Прекратявам съвещанието. Генерал М., извикайте завеждащ отделите по спецвъпросите, ВКР и командира на вертолетния полк. Бързо! По-бързо!


Два месеца след това.
Същата зала……………………………………………………... Това беше вторият екип, който настояваше да се срещне с ръководството на министерството. Министърът прие:
- Генерал В., слушам Ви.
- Господин министре, след дълго и продължително обсъждане решихме да се срещнем лично с Вас и да докладваме за един важем обект със стратегическо значение. Става въпрос за обект Царичане. По мои сведения, според разкази на очевидци и по стари предания се говори, че на това място са кацали НЛО.
.........................................................
Мястото е особено стратегическо значение за страната. Много пъти по пресата, радиото и телевизията са показвали снимки на НЛО. Смятам за свой дълг да Ви доложа в присъствието на тук уважаваните генерали и висши офицери за важността на обекта. Ние трябва да направим необходимото.
- Какво по-специално искате, генерал В.?
- Там трябва да започнем разкопки. Там е мястото, където Висшият разум е оставил следи. Те са важни за нас.
- Генерал Ш!
- Господин министре ! В това време пари за разкопки е рисковано. Но когато това е свързано с феноменални за нас открития, ние трябва да жертваме. За какво става въпрос ? От набраната информация докладвам, че това място не е случайно. То е регистрирано в картите на извънземния разум и те имат отношение към него. Направихме редица изследвания, заснемане от хеликоптер. Измервания и експерименти. Над Царичане НЛО е наблюдавано от различни хора, с различно образование, през различни години. Досега са регистрирани 13 случая на небесни явления. Можем да ги квалифицираме като НЛО.
- Наблюдаваните обекти са регистрирани най-често сутрин, към 5 часа. Обектите излъчват огромна енергия. Пръскат инфрачервени лъчи и имат микровълново излъчване в гигахерцов диапазон.
- Тогава, когато са наблюдавани НЛО, електрическите системи на превозните средства отказват да работят. Отказват да снимат и фотоапаратите.
- До 199 хиляди ойерщета стига силата на магнитното поле на НЛО обекти.
- От регистрираните наши радарни установки обектите имат свръхсзвукова скорост.
- НЛО се задържат над Царичане някъде около 5-7 минути.
- Непрекъснато растат лицата, които поставят този въпрос за изясняване. Трябва да започнем разкопки.
- Какво очаквате да открием, генерале?
- Мога да предложа две неща: Първо – вероятно там има монтирано устройство за свръзка с НЛО. Чрез него се поддържа връзка – права и обратна. Второ – това място може да се окаже енергиен източник. Място, откъдето НЛО се зарежда с енергия, за да продължи полета по нататък.
- Има много за и против НЛО. Мнозина твърдят, че това са измами, халюцинации, естествени феномени, парапсихологически явления. Аз няма да вземам становище. Но искам достатъчно доказателства, за да се ангажираме с някакъв вид дейност по нашите доклади.
- Генерал Ж.?
- Да, господин министре. В своята служба като полковник и после като генерал имах редица случаи, в които сме регистрирали НЛО. Лично аз съм наблюдавал това явление над Царичане два пъти. Ив двата случая подадох сигнал за бедствие. Излетяхме три изтребителя по посока Царичане. От борда подадох команда да излетят още пет изтребителя за прихващане на НЛО.
Всичко остана напразно. След като се отдалечи от нас, обектът поддържаше една и съща дистанция, не позволи да се приближим.
Те са гъвкави. Маневрират бързо. Извод, който можем да направим, е, че в Царичане най-често са регистрирани тези НЛО. Защо? Каква е причината?
Какво търсят? Кой ги вика?
Може би те идват за свръзка с нашата цивилизация или мощен генератор, който излъчва информация от Земята.
Настоявам да се започнат разкопките с цел изясняване – НЛО или монтиран генератор с особено предназначение.
- Полковник д-р А.!
- Стотици хиляди са случаите на НЛО, описани в света. Също толкова са секретните доклади на специалните служби на ООН. Това е факт. Има неизяснени обекти. Нашата задача, на наша територия, точно тук, в местността Царичане, е да изясним този случай. Няма да казвам феномен, защото няма феноменалност на обекта.
От редица замервания, които сме направили, искам да докладвам, че Царичане е едно от енергийните места, регистрирано като свръхсекретен обект. Там нещо става. Има загадка!?
Моята първа хипотеза е: Царичане е енергиен източник. Това е място на земята, откъдето може да се решава съдбата на страната. Не секретен. А сто хиляди пъти “секретен” обект със специално предназначение за поведението на Земята. Точно тази точка може да се окаже енергиен възел.
Втора хипотеза: Царичане е загадка. Но тя може да бъде свързана с нещо, което се намира там. Това нещо има формата на спирала, вградена в Земята. То образува торсионно поле. Влиза във връзка със своя симетричен образ и нещо върши. Над Царичане може да има безвремеви коридор, по който пътуват НЛО.
Ако това е така, неговата важност надминава националното значение и става наднационален и планетарен обект. Приключих.
- Да, господа. Тук стават интересни разговори. Хипотези. Предположения. Данни и факти. Има над какво да се размислим.
Преди да приключим, искам да чуя и представителя от групата на екстрасенсите.
- Дойдох тук, защото ми беше внушено да дойда. Предварително знаех, че министърът няма да се съгласи поради заетост и поради още една причина. Затова, нека си призная, аз се опитах от дистанция да внуша на министъра, че трябва да ни приеме. От дълго време работим над този проект. По-скоро, по реализацията на разкопките на Царичане. Това може да се извърши само с ваша помощ. Каква е същността? На мене ми беше предсказано, че в Царичане има обект, който се използва от НЛО. Там преди време са изкопани няколко кладенеца със спираловидна форма, като продължение на една космическа завихреност, която идва отгоре. Тези дупки имат свойството да излъчват торсионни вълни и да създават торсионно поле. Торсионното поле създава поляризация между себе си и летящия обект. Поляризацията е всъщност вътрешна енергийна връзка между големия и малкия обем. При това “усукване” всички енергии се обединяват и създават ново по характер поле. Около повърхността на усукания енергиен поток неравномерно възникват стойности, които намаляват все повече към вътрешността. С повишаването на скоростта топлината се увеличава между молекулите. При сблъсъка на отделните молекули средната постъпателна скорост расте, а след всеки удар на енергиите тази средно постъпателна скорост става свръхскорост с много ниска честота и лесно се управлява. Поражда се скок в скоростта. Именно тази енергия ползват НЛО и чрез този скок менят скоростта си рязко.
От това място се захранва НЛО с енергия и се направлява дистанционно. За пръв път говорим, че НЛО може да се направлява от Земята чрез торсионни вълни. Получава се прихващане. Ако успеем да извършим едно такова прихващане, всички загадки около НЛО и летателните апарати ще отпаднат. Аз завърших.
- Да, господа. Има време за много размисъл. На първо място – от това, което изложихте, оставам с впечатление, че един екстрасенс може да внуши на даден министър определено поведение или вземане на решение. Това е не само опасно, но и фатално. На мен, като министър, може да ми се внуши чуждо решение. Тогава какво става с нашата сигурност? Тези и други въпроси, които поставихте тук, ще обсъдя с моите помощници. Ще докладвам и ще вземем решение.
Но още отсега ви моля за пълна секретност. Иначе може да възбудим нечие любопитство и целият замисъл да пропадне.


Минават седмица, две, три. .....................................................................................................
Той никога няма да даде съгласие за разкопки................................................ Никога !
............................................................
Това свое решение огласи пред най-близките си помощници. Те запомниха и никога повече не повдигаха въпроса.
..................................
..................................
..................................
..................................
..................................
След ..............пет месеца инициаторите възбудиха разговора. Поискаха неговото категорично мнение. Той свика специалистите от отдел “Научен” на министерството ............................................................................................В един .................................... момент чрез началник-щаба покани първата група. На срещата подписа и заповед за начало на разкопките. Нареди да се направи отцепление на обекта. Назначи за ръководител на екипа генерал Х. Утвърди няколко милиона лева за разкопките, при пълна секретност. Определи режим – три дена работа, два дена почивка. В този риръм трябваше да продължат, докато изкопаят златото.
Отначало правеха оперативки всяка седмица. Лично министърът следеше отблизо работата на групата. Докладваха. Водеха дневник, в който записваха указанията на “космическия инструктор”’ Бяха направили първия кладенец, на дълбочина 18 метра, а злато нямаше. Работеха с малко хора... Министърът се беше встрастил в работата и увеличи оперативките – два пъти седмично. Разкопките поглъщаха цялото му време. Ходеше на място, даваше указания. Направи му силно впечатление, че разпорежданията, които му даваше, напълно съвпадаха с тези на “космическия инструктор”. .............................................................. Беше напреднал в отношенията с екстрасенса Спасова. Тя му беше като секретарка и се разпореждаше със заповедите. Той работеше ( с екстрасенса Спасова ). Съветваше се ....................................... Понякога се случваше така, че двамата сънуваха един и същи сън. Стигнаха до телепатично разменяне на мисли.
На третия месец, след като групата по съкровището нямаше никакъв резултат, .........................................................( разпореди ) вторият екип за НЛО да започна работа успоредно с първия.
................................................................................................................................................ Издаде заповед за работа при пълна секретност. Двата екипа работеха независимо един от друг. Когато единият почиваше, другият продължаваше да прави изследвания в сферата на парапсихологията. Върху готовите разкопки те правиха изчисления, планове, схеми, предположения. Екстрасенсът на втория екип имаше силно развита връзка с “космическия инструктор” и нищо не можеше да убегне от нея.
Веднъж при една от нейните аудиенции тя уличи екстрасенса Спасова в това, че манипулира министъра. Каза му как става това... Тя знае за работата на първия екип. Предупреди министъра, че ако двата екипа разберат, ще стане голям скандал.
...................................................................................................
.... една сутрин...
Отцеплението не можа да удържи напъна на журналистите. Още същата сутрин радиото загърмя за загадката в Царичане. Късно вечерта телевизионен екип нахълта в министерството по препоръка на премиера за интервю. В продължение на един месец наши и чужди журналисти обсебиха разкопките. Започна се истинска война. Когато всички разбраха, че министърът играе двойна игра, работи с два екипа, групите изпаднаха в истерия. Някой се беше подиграл с честта на пагона, призовавайки ги за изпълнение на служебния дълг към Отечество и Родина, към народ и армия. В края на първата година двата екипа се видяха изманипулирани от министъра. Той беше станал жертва на невидима сила, която все още се криеше, но държеше конците отзад.

Двата екстрасенса се бяха вкопчили в жестока война. Повече от месец продължи войната на надмощие. Към третия месец екстрасенсът М. Не издържа и се самоуби. Страната настъхна. Скандал. Медиите бълваха всеки ден информация. Жълтата преса се тресеше. Поставиха въпроса в Народното събрание, в Министерския съвет, в президентството. Искаха отговор за това манипулиране. Някои вестници писаха, че министърът е жертва на психооръжие и е изпаднал под негово влияние. Върши това, което му наредят .......................... сили.
Поискаха да бъде освидетелстван от психиатър. Други вестници искаха съд за скандала с двата екипа. Разнесоха се слухове, че се внедрява устройство за манипулиране на народа за предстоящите избори. Целият град се гърчеше в змийската прегръдка на масмедиите. Като капак на всичко дойде и смъртта на екстрасенса М. По телевизията лекарският екип, който е правил аутопсията, доказа, че тя е убита по нетрадиционен начин, чрез психовъздействие.
Това напрежение никой не можеше да удържи.................................. .......................................................................................................................
В този .................................................. ден гробарите изкопаха .... гроба повече.
...........................................................................................
...........................................................................................
.
Истината ще се разкрие след 2000 –та година.

В момента, ................................................................две коли с качулати пътници тръгнаха към Царичане. Движат се на линейна дистанция 100 метра....................................

ДОКЛАД от ...................................
................................. местността Царичане. Първият екип с качулките ...................... започна да стоварва строителни техники за работа. Вторите изчакваха. Бяха ....................................... жени.
Към обяд пуснаха агрегата и едрите качулки заработиха мъжки. С ракети, с канго машини, с автоматични свредели и с каквато имат техника за почнаха да разбиват едно каменно препятствие. Сменяха се на всеки час. На другия ден към 10 часа препятствието се предаде. Отвътре се показа кухина. Ръководителят на операцията свика двата екипа и направи кратък инструктаж. Всички сложиха противогази и влязоха в изкопания тунел. (Гласът, който ги водеше, тоз път не беше ги излъгал.) Вървяха един след друг в колона. Мълчешком споделяха участта си на първооткриватели. Те не знаеха какво ще открият, но знаеха какво търсят. Беше им казано: “Там ще направите уникално откритие за човечеството и света.” Съответните органи се погрижиха за пълна секретност. Този път не съобщиха нито на руските, нито на американските служби.
Напредваха трудно в дупката. Времето беше изчезнало като величина и на негово място се настани човешкото вълнение. “Какво може да бъде това? Кой ни изпраща? Ние ли ще бъдем първите?” Минаваха препятствие след препятствие. Напредваха и вярваха, че някъде има изход или вход.
Като събориха и последния камък, пред очите им зейна матова светлина. Силна и мека. Сякаш се възприема не с очите, а с някакъв нов орган, създаден само за тази светлина и само за този случай. Един по един всички влязоха в галерията на залата... Какво е това? Не може да се обясни. То не прилича на нито една от находките, познати от гробницата на Тутанкамон, Десетте китайски пирамиди или разкопките на фараонски гробове.
Тук беше друго. Съществуващото в тази галерия действаше не на окото, а на психиката. Външното беше скрито в някакъв вътрешен подтик.
В дъното на пещерата имаше погребения и ковчези. Край тях – знаци, издълбани в мрамора: фигурки, насочващи стрелки, рисунки. Тук имаше нещо, което застрашава човека. Всички гледаха и наблюдаваха. Мълчаха, сякаш се страхуваха да не събудят невидимата сила, която може да ги унищожи. Чувстваше се , че тук действа невидимото, което направлява, упътва, подготвя мисълта за право слово. Страхът обхвана всички. Вътрешен страх. Може някаква енергия да ги облъчи и след това да започнат страданията. Страх на всяка крачка. Страх от всеки поглед. Страхът идваше отвътре, сякаш заработваше нов орган за агония. По стените: знаци, фигури. Всичко това насочва към един свят на духове. Наслагва се страх, суеверие, жестокост от нещо невидимо, което присъства. Страхът от стените се предава на присъстващите. Той е даденост извън тялото на човека.
“Всяко нещо умира от своето изчерпване.”
Двете групи минаха във втора зала. Осветена от същите каменни сфери. Необяснимо. Откъде идва енергията и как се превръща в светлина ? Каменните сфери светят и осветяват цялата зала. В дъното има няколко ковчези. По стените рисунки на хора и животни.Хора от живия живот. Хора с напреднал разум, мисъл, физическа красота, хармония на човека и природата. Някакаъв човешки идеал, създаден с рисунък и фигурки, с много скулптурки и творения, които изразяват съвършенството на един отминал живот. Виждат се петна от времето. Застинали като фигури и понятия. Изобразени не толкова с рисунък, колкото с внушение. Времето застива в думи и образи, в скулптури. Една нишка като нишка премина през всички: Едно човечество, колкото и да е голямо, винаги е зависимо от сила извън него. Каквото и да се прави, винаги има едно око, което вижда и осъжда, съзижда и разрушава.
По земята: сечива, предмети на труда, ножове, мечове, блюда със злато и сребро. И пак антични предмети:стъкълца, топчета, геометрични фигурки. И една мисъл, пронизваща: Каквото и да правите, е безсмислено. Не си струва труда да се строят неща, по-големи от човека: сгради, паметници, кули, китайски стени... Каквото и да направите, човек е подвластен на една сила, която няма равна на себе си. Желанието на човек да строи няма нищо общо с крайния резултат. Къщата ще падне, пирамидата ще се срути, кулата ще се наклони. Остава само самоосъвършенствуването на човека в труда. Човекът над човека.
Излязоха от втората и влязоха в третата камера. Матова светлина обливаше отвсякъде. В дъното имаше няколко стъклени ковчези. Ковчези като ковчези. Приближиха и изтръпнаха. Изтръпналите останаха като вцепенени. Никой не може да каже колко дълго са останали така. Час, два или вечност. Никой не знаеше, когато излезе оттук, дали ще намери живи ония, които е оставил. Не знаеха дали отвън не са минали стотици години, или времето е спряло. Никой нищо не знаеше.
В дъното на камерата имаше 7 стъклени ковчега. Херметически затворени. Край тях – “уреди”, които излъчваха светлина, и други, които предаваха енергия. Стояха настрана и наблюдаваха. Някой проектираше мислите си. Предаваше им директна информация: “Тези ковчези са на хора, живели много преди вас. Това са законсервирани индивиди, представители от всяка загинала цивилизация. Извършено е от Висшия разум.” Телата на присъстващите трепереха не от студ, а от мислите: “Всеки от тях е двуполов индивид. Представител на определена кръвна група. Всеки от тях може сам да размножава себе си. Всички са еднакви, но са различни. Тези седем човека са един човек. Запомнете: нищо не сте видели, нищо няма да видите. Искаме и още нещо да ви кажем...” В този момент матовата светлина угасна. Страхът премина в ужас, ужасът – в мисъл за избавление. Една мисъл ги поведе обратно...
............................................................................
Запалиха булдозера и започна операция “Заравяне дупката в Царичане”. И я заровиха. Мълчат. И продължават да мълчат.
..................................................................................

- АУТОПСИЯ № 58
- Патоанатомът проф. д-р полковник Г.Т., к.м.н. полковник В.В., съдебните лекари Х.Р. и майор М.М. при направената аутопсия на......................................, констатираха; малки съсиреци кръв, затварящи клоновете на белодробните съдове, и настъпила рефлекторна смърт.
- Под микроскоп: Множество тромбози на белодробните съдове.
- Диагноза: Белодробна смърт. Няма никакви съпътстващи болести и заболявания.
- О.М. Жертвата се е оплаквала от непрекъснати мозъчни напрежения. Консилиум от
военни психиатри направи задълбочено изследване и излезе със заключение, че няма психични заболявания. В мозъка са вклинени външни импулси, които предизвикват влудяване и самоубийство. Телепатично жертвата е била тормозена, пресирана, направлявана от външен “агресор” чрез грубо вмешателство. Над него е извършено психологическо покушение. Чрез лептонни вълни е въздействано на центъра на белите дробове. Болките са били усилвани чрез налагане контрол на този център. Жертвата е усещала в устата си вкус на олово и метал.
- Усмъртяването е настъпило вследствие МБО, мъчително и продължит

МНОГО ТИ БЛАГОДАРЯ ЗА ИНФОРМАЦИЯТА, НО БИХ ИСКАЛА ДА ТЕ ПОПИТАМ, МОЖЕШ ЛИ ДА МИ КАЖЕШ НЕЩО ЗА ТОВА КАК СТОЯТ НЕЩАТА СЕГА ТАМ???

[

..kogato ti govori6 na "vis6ia razum" e bezobidno i moje da mine za neobrazovanost,no kogato "vis6iat razum" ti govori na teb samia...e togava ve4e stava duma za 6izofrenia.............

Разполагам с още информация - НО СТАРА от конкретен участник в експедицията изложена в книга. Интересното в случая е, че някои описани от него случаи станали на обекта странно съвпадат със събития и явления (във физичен аспект ) от друга експедиция - на Ернст Мулдашев - руски офталмолог в Непал ( ...в търсене на следи от лемурийците в Хималаите ) . В книгата му е предложена хипотеза, която съвпада с крайното (вероятно несъстояло се) събитие от представената досега информация във форума.

Единственото ново е публикацията във в."24 часа" от неделя 25.01.2004г. по въпроса за обекта край Малко Търново. Там г-н Иван Прокопов - предишния директор на НИМ, косвено "доказва" наличието на такива факти подкрепящи голямото разкопаване в Царичина.

Скоро имаше материал по БНТ в рубриката - "Частен случай" за житейски проблеми свързани със Царичина. Водещия Владимир Беряну в началото само спомена за тези минали "отдавна" събития.

Ако нямате статията обадете се. Ще я набера и ще добавя извадки от двете книги, макар че конкретните думи едва ли ще направят по ясна картината.

Бях щастливец да се срещна с Кръстьо Мутафчиев - един от търсачите на първия "кивот", скрит в нашите земи и описан както в неговите книги така и в книгата на племенницата на леля Ванга - мир на праха й...

pratimi gi na [email protected]

Mersi.

YOU TALK TO ME ???

Ще трябва да изчакате до 14022004.

OK. Kogato si gotov

YOU TALK TO ME ???

Може би не си забелязал, че текста е прекъснат по средата на изречението. Предполгам, че има ограничение на броя символи на пост и затова не всичко е копирано в този постинг. Можеш ли да копираш останалата част?

От диагоналното ми четене не открих липсващи места. Моля Ви конкретизирайте се.

Уточнение: Където има многоточие има прилагателни или текст "утежняващ" фактологията.

Все пак заради бързината съкращавам част от текста.

НАПРАВЕНАТА ИЗВАДКА Е ОТ МНОГО ПО-ГОЛЯМ ТЕКСТ НЕ КАСАЕЩА ТОЧНО ТОЗИ СЛУЧАЙ.

ПОДТЕКСТА Е, ЧЕ В БЪЛГАРИЯ ИМА НЯКОЛКО МЕСТА ( ТАКИВА ИМА МНОГО МНОГО ПОВЕЧЕ В ТИБЕТ И НА ДРУГИ МЕСТА ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ ) В КОИТО "ИМА ХОРА" В СЪСТОЯНИЕ НА СОМАТИ, КОИТО СА "РЕЗЕРВЕН ГЕНОФОНД" НА ЧОВЕЧЕСТВОТО.

Първата публикация по този въпрос е направена в едно от двете списания ( " Съвременник " или " Факел ") с автор - Ернст Мулдашев.
Същия е офталмолог по професия - руснак и то световноизвестен очен хирург, който не от любопитство към екзотиката прави няколко експедиции в Тибет...

Текста прекъсва по средата на на думата - ето за това става въпрос:

"- АУТОПСИЯ № 58
- Патоанатомът проф. д-р полковник Г.Т., к.м.н. полковник В.В., съдебните лекари Х.Р. и майор М.М. при направената аутопсия на......................................, констатираха; малки съсиреци кръв, затварящи клоновете на белодробните съдове, и настъпила рефлекторна смърт.
- Под микроскоп: Множество тромбози на белодробните съдове.
- Диагноза: Белодробна смърт. Няма никакви съпътстващи болести и заболявания.
- О.М. Жертвата се е оплаквала от непрекъснати мозъчни напрежения. Консилиум от
военни психиатри направи задълбочено изследване и излезе със заключение, че няма психични заболявания. В мозъка са вклинени външни импулси, които предизвикват влудяване и самоубийство. Телепатично жертвата е била тормозена, пресирана, направлявана от външен “агресор” чрез грубо вмешателство. Над него е извършено психологическо покушение. Чрез лептонни вълни е въздействано на центъра на белите дробове. Болките са били усилвани чрез налагане контрол на този център. Жертвата е усещала в устата си вкус на олово и метал.
- Усмъртяването е настъпило вследствие МБО, мъчително и продължит"

Просто ми беше интересно продължението на историята. Ако не разполагаш с него - няма проблем.

ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НЕ РАЗПОЛАГАМ С ТАЗИ СТАТИЯ, НИТО С КНИГАТА/ НАДЯВАМ СЕ СКОРО ДА УСПЕЯ ДА СИ Я НАБАВЯ/.ЩЕ СЕ РАДВАМ, АКО МОЖЕТЕ ДА МИ ДАДЕТЕ ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО СЛУЧАЯ, СТИГА ТОВА ДА НЕ ВИ ЗАТРУДНЯВА.АКО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИНФОРМАЦИЯТА, С КОЯТО РАЗПОЛАГАТЕ ПО НЯКАКЪВ НАЧИН ВИ ПРИТЕСНЯВА, МОЛЯ КАЖЕТЕ И ЩЕ ВИ ДАМ Е-МАIL АДРЕСА СИ.

Извинявам се.
Продъжението е кратко - ...продължително.

Тази вечер се надявам да набера статията.

До края на седмицата ще "накълва" извадките от книгата на Мулдашев, а до края на седващата текстовете от книгите на Мутафчиев и за Ванга по случая в Малко Търново.

След това ще се опитам да направя плах опит за коментар по представената във форума информация.

АМИ КАКВО МОГА ДА КАЖА, ОСВЕН ДА ВИ БЛАГОДАРЯ ЗА ОТДЕЛЕНОТО ВРЕМЕ И СТАРАНИЕ!
ПРЕДВАРИТЕЛНО СЕ ОСМЕЛЯВАМ ДА ВИ БЛАГОДАРЯ И ЗА СЛЕДВАЩОТО ВИ МНЕНИЕ, КОЕТО ОЧАКВАМ С ГОЛЯМО НЕТЪРПЕНИЕ...
(ДА СИ ПРИЗНАЯ ВЪОБЩЕ НЕ ОЧАКВАХ ДА ПОЛУЧА ТОЛКОВА ИНТЕРЕСНИ ОТГОВОРИ, КОГАТО ПОСТАВЯХ ТЕМАТА ВЪВ ФОРУМА)

СТРАНДЖА КРИЕ КИВОТА НА ЧОВЕШКИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ
в. “24 часа “ / 25.01.2004г. стр.7-8
Ганета Сагова

Една пролетна нощ на 1981г. Мрачното небе над Странджа – Сакар внезапно се прояснява и две мъжки фигури, облени в бяла светлина, се появяват от нищото върху една скала пред очите на петима вцепенени българи.

Красимира Стоянова – племенничка на Ванга, Иля Прокопов, който по-късно ще стане шеф на Националния исторически музей, Кръстю Мутафчиев, шеф в “Културно наследство”, изследователят Цеко Етрополски и Иван Николов – шофьор, са пратени на мястото лично от Людмила Живкова и Ванга.

След около 20 минути фигурите изчезват мистериозно, така както са се появили. Никой повече не ги вижда. Какво означава появата им? Каква тайна пази Странджа?

23 години по късно репортер на “24 часа” успя да се срещне с членове от експедицията. Поводът бе предаване на “Би Ти Ви репортерите”, което издуха прахта от темата в разговор с местни жители и кадри от мистериозното място – днес разкопано и наводнено.

КАРТАТА С ТАЙНИТЕ ЗНАЦИ
Всичко започва с появата на една карта в къщата на Ванга. Племенничката на пророчицата Красимира Стоянова, разказва, че в началото на 1981г. При леля й дошъл възрастен мъж с прерисувана карта на заровено съкровище. На картата имало схема, знаци и няколко реда текст, който според мъжа дори в БАН не можели да разчетат.

Красимира Стоянова, която е завършила турска филология, също не успява да разбере символите. По настояване на Ванга обаче тя прекопира картата на прозрачен лист от кутия шоколадови бомбони. Когато остават насаме, пророчицата й доверява, че знаците са преписвани многократно, че идват от далечни времена и са за нещо “много голямо, което не е лъжица нито за устата на този човек (иманярят), нито за нейната”...

Според Ванга картата сочи свещено място, където се пази важна информация за цялото човечество – тя е за 4000г. Назад във времето и за 4000г. Напред. Посланията са във вътрешната страна на саркофаг от черен гранит, изписани са на непознат език. Ковчегът е скрит от хора, дошли по вода от Египет. После всички са избити, за да се скрие тайната.

Няколко месеца по-късно Ванга обяснява на Красимира къде точно е съкровищницата. Става ясно, че е в Странджа до Малко Търново, досами границата, в подножието на връх Голямото градище, до река Резовска.

Красимира показва картата и разказва невероятната история на Кръстю Мутафчиев. Той пък я споделя с шефката си – Людмила Живкова. (Не е тайна, че след като катастрофира, дъщерята на бившия Първи се увлича по ученията на Изтока, както и Мутафчиев, който е живял 5г. В Индия.) Людмила нарежда веднага да се организира експедиция, която да проучи свещеното място.

Археологът в групата е Иля Прокопов. “Три години след като бях завършил, работих в Кюстендил в музея. Един ден ме поканиха за научна експедиция, която ще се проведе при висока степен на дискретност. Никой не трябваше да знае. Беше ни казано: “Дори и от службите да ви викат – нищо няма да казвате. По нареждане на Людмила, и толкоз. Те да се оправят”.

- Защо е тази секретност?
- За да не ни попречи някой... Ванга ограничи максимално броя на хората, за да може
кивотът да види бял свят. Искахме да е достояние на всички хора. Да служи на добруването, за правилното развитие на света. Ванга бе казала – там има злато на монети и на буци, скъпоценни камъни... но има много по-важни неща, духовни, които показват къде са сбъркали човеците толкова пъти. Затова се предполага, че е имало предишни цивилизации.

ЧУДОТО НА БОГОВЕТЕ
През пролетта на 1981г. Експедицията тръгва. Мутафчиев и Стоянова спорят за точната дата. Според Красимира тя е 4 април, а Мутафчиев е категоричен, че е било 10 април. Иля Прокопов не си спомня.

Ето какво разказва племенничката на Ванга: “Леля заръча да сме там на 5 май и да гледаме първите лъчи на слънцето и първите на луната. Към обяд на 4 април открихме мястото и разгънахме палатка. Неочаквано заваля. Мислех, че от тези облаци нищо няма да видим. Валя повече от два часа. После запалихме огън да се изсушим и дълго бодърствахме около него. Призори застанахме пред скалата, за която Ванга ни бе казала, за да видим първите лъчи. Скалата бе висока около 3 метра. На горния й край бяха издълбани 3 соларни кръга с диаметър около 20 см. Те образуваха триъгълник с връх към земята. Около половин час не се случи нищо. После слънчев лъч започна да се движи по соларните кръгове от ляво на дясно като образува триъгълник.” (Според Кръстю Мутафчиев този триъгълник показва пътя към находката.)

На 5 май вали почти цял ден. Привечер небето се разчиства и лунен лъч повтаря играта по соларните кръгове. “Бяхме толкова впечатлени – разказва Красимира, - че продължавахме да стоим безмълвни пред скалата. Тогава се случи нещо, което ще помня цял живот. Южната страна на скалата светна някак отвътре като екран. Миг след това се появиха две фигури... Деляха ни 2-3 м разстояние. Имах чувството, че всеки миг ще тръгнат към нас. Напрежението бе толкова голямо, че изпаднах във вцепенение. Бяха мъже. Единият стоеше прав от лявата страна на скалата, беше много възрастен, приличаше на библейски старец, така както рисуват Мойсей. Имаше бяла коса, спусната до раменете и дълга брада. Беше облечен в дълга роба. Дясната му ръка бе протегната към нас, а в дланта си държеше нещо като топка. По-вдясно и по-горе до върха бе втората фигура. На мен ми заприлича на фараон. Изглеждаше около 30-33г. Беше седнал, а ръцете си бе поставил на облегалките. Краката му, плътно един до друг, бяха спуснати пред него. На главата си имаше конус, разширяващ се нагоре. След около 20 минути светлината угасна.”

“Мъжете бяха в бяло, дори имах чувството, че се движат. Помислих си: “Боже, дали не почнахме да превъртаме?” Но се оказа, че и четиримата сме видяли едно и също нещо”, спомня си видимо развълнуван и Иля Прокопов.

Кръстю Мутафчиев вижда и изображение на човешка уста в корените на дърво, която сякаш се опитва да каже нещо. След случилото се, групата бързешком напуска мястото.

Месец по-късно с помощта на Гранична полиция и на местни работници започват да копаят на мястото. Целият район е отцепен, не се допускат външни лица. Те самите също не могат без разрешение да ходят където си искат.

“Подходите бяха няколко. Започнахме да изчерпване огромни количества засипан материал в стара минна разработка. Беше като в тунел, в който влизаме, влизаме... Аз трябваше да гледам внимателно и ако се появи нещо да спра работата да се реставрира, заснеме. Людмила Живкова искаше всичко да е като по учебник...”, разказва Прокопов.

Повреме на разкопките се случват доста странни неща. “Един ден, след като стигнахме на 15 метра дълбочина и стотици тонове скална маса бяха изхвърлени, изведнъж открихме парчета от следвоенни съветски и български вестници. Какво са правили там?”

Отговор дава Кръстю Мутафчиев: “През всичките векове съкровището непрекъснато е търсено. Там имаше кандила от прабългари и римски керемиди, както и сонди, правени от германците на по 50м... Но винаги нещо се е случвало и находището се е затрупвало.”

ПРОКОБАТА НА САКАР
Много трагични неща се случват през фаталната 1981г. Групата се завръща в София, за да анализира откритите находки около мястото, но точно преди да потегли отново за Странджа, на 21 юли Людмила Живкова внезапно умира.

Тъй като експедицията е тайна, след смъртта на Людмила няма кой да я подкрепи. Тогава Красимира Стоянова се обръща за помощ към министъра на минералните ресурси инж. Стамен Стаменов, приятел на семейството. Стаменов отива с нея до мястото и й обещава хора и техника, за да продължат разкопките. На 26 август екипът е отново в Малко Търново. Точно при пристигането им обаче към тях се затичва кметът, който им съобщава: “Инж. Стаменов е починал.”

Пак по това време Кръстю Мутафчиев сънува страшен сън: от тялото му се вдига пара, а над него се вие орел. Приема го като знамение да спрат работа, ако искат да останат живи. (Хора от експедицията, открила Тутанкамон, също са разказвали, че са сънували огромен орел над главите си, а после се разболявали от странна болест.) “Явно не бе дошъл моментът да се ракрие световната съкровищница, затова прекратих експедицията”. Разказва Мутафчиев.

Той остава жив, но 7,5 години гние в затвор при рецидивисти. Службите го обвиняват в злоупотреби. Днес е отслабнал и болен и води дело да се реабилитира. От 1987г. Делото все още не е прикл=чило.

Всички от експедицията впрочем са подложени на натиск от тоталитарната машина след кончината на Людмила.

“Пренаписаха ни биографиите, някои пострадаха психически, други физически. Трябваше да се изтрие споменът за Странджа. Малкото документация беше иззета. Находките, които се появиха – от епохи, познати на науката, изчезнаха. Пуснаха се слухове, че сме изкопали злато, че сме го изнесли през граница... Но не съжалявам, че бях там. Това, което видях и усетих – никой не може да ми го отнеме”, казва Прокопов 5г. След експедицията обаче той не може да се съвземе от политическия тормоз. Само за няколко години цялата му коса побелява.

Архитектът, който разучавал терена за експедицията, пък катастрофира тежко и известно време е в кома.

Мутафчиев научил за двама “с фуражки”, копали на мястото, които после скоропостижно отишли на оня свят. Според изследователя полицаи са търсили съкровището след тях.

Столичен инженер, който е ходил в Странджа, пък каза, че граничарите го предупредили: “Който много се рови тук – умира!”

Иля Прокопов също е чул трагична история на търговец, чийто син умира в затвора – отново заради съкровището на Сакар.

ТЪРГОВЕЦЪТ БИЛ В ПЕЩЕРАТА
Преди 3 години телефонът на историка позвънява.
- Вие ли сте г-н Прокопов? – чува се глас на възрастен мъж. – Можете ли да дойдете в
моето планинско градче да поговорим. Става дума за нещо, с което вие имате вземане даване, и нещо, което аз имам и мога да ви покажа.

Историкът взема със себе си приятел и въпреки, че някак не му се връща към спомена за онези години, потегля с колата.

- Човекът беше доста болен – разказва Прокопов. – Веднага след 9 септември го
арестували и го пратили в бургаския затвор, където лежал в една килия със земеделец, много курназ българин, мъжага. Те го бият, той ги псува. Но ден след ден почнал да линее. И само викал: “Искам да се видя с Вълко Червенков. Това, което ще му кажа, е много важно за България! Що ме бийте, нищо лошо не съм направил. Даже искам още една благина за България да направя.”

Но те го били, били, накрая почнал да храчи кръв. Един ден му викнал: “Ела при мен, мойто момче. Слушай внимателно. Аз си платих затова, че станах богат. Моят татко пътувал в района на Странджа.” (Обяснил къде точно, от кое село, прекарвал някаква стока. Мястото съвпада с района на Малко Търново, където била експедицията.) Той вързал конете до някакви скали и тръгнал да се облекчи, но се срива и пропада в пропукване. Пада в някакво кухо пространство. Имал кибрит и вестник, запалил го и какво да види? Огромно помещение – толкова голямо, че кънтяло от стъпките му. Края му не можел да види. Било хидроизолирано, с огромни каменни блокове, с рафтове, стелажи – наредени някакви неща като в склад. Видял златни предмети, грабнал колкото могъл и се заизкачвал нагоре по пукнатината. Тъй като била тясна, успял да се изкачи. Закрил дупката с храсти и чимове и запомнил мястото по конфигурацията на скалите. После го описал на карта. Преместил се в друго селище, купил си имоти, забогатял. И синът му забогатял, но поради тази причина го обявяват за богаташ и го прибират в затвора.

Човекът, който разказва на Иля историята, му предлага: “Нека да го открием! Не зная колко ще живея, искам да оставя това добро зад мен.” Но историкът отказва: “Не зная дали добро ще направим, или лошо. Хората не са още узрели.”

В БЪЛГАРИЯ ИМА И ВТОРА СЪКРОВИЩНИЦА
Есента на 1998г. Иля Прокопов вече е шеф на Нционалния исторически музей. Точно когато музеят се мести от сградата на съдебната палата, двама чужденци искат спешна среща с него. (Премълчаваме страната по политически съображения.)

- Имаме информация, от сателитни снимки, ЧЕ В НЕДРАТА НА БЪЛГАРИЯ В
ПЛАНИНСКИ РАЙОНИ ИМА ДВА ОГРОМНИ ДЕПОЗИТА С БЕЗКРАЙНО ЦЕННА ИНФОРМАЦИЯ – казват те. – Дали можем да сключим договор с нашата фондация, която е много богата и подкрепяна от правителството, и националния музей и да ги потърсим. Вие сте били на едното място и вероятно знаете повече от нас.

‘Това направо ме прободе, Странджа бе за мен, като латентен спомен”, казва Прокопов. Той отхвърля офертата: “Не му е сега времето.” НОВИНАТА< ЧЕ В МАЛКАТА НИ СТРАНА ИМА НЕ ЕДНО< А ДВЕ ДЕПА НА ОБЩОЧОВЕШКОТО ПОЗНАНИЕ, обаче го стряска. “Сигурен съм, че ние, българите, сме един от избраните народи, на които е поверено, макар и неволево, да пазят, да съхраняват общочовешки богатства. В същината си сме динамичен, амбициозен народ, знаещ, можещ, кадърен. Не зная защо сега сме попаднали в едно безвремие, безвластие – между два свята. Но трябва да живеем с мисълта, че Бог ни е определил много специална роля!”

СЪКРОВИЩНИЦАТА Е ЗА БАСТЕТ ИЛИ БОГ СОКАР
Чудото в Странджа разтърсва из основи живота на членовете на експедицията, а двама от тях посвещават живота си на загадката. Красимира Стоянова се опитва да разбере защо “хора по море са дошли от Египет” и се записва да учи египтология. Впрочем още като се родила, Ванга казала: “Тя ще учи йероглифи!”

Кръстю Мутафчиев пък анализира картата на иманяря, като търси отговори в астрономията и старите писания. Мутафчиев е издал 8 книги след чудото в Странджа.

И двамата имат свои хипотези за случилото се.

Според Красимира след 323г. Пр.Хр. жреците на древен Египет са знаели, че идва краят на великата египетска цивилизация. (След династията на Птоломеите Египет е покорен от Рим, а през VIIв. – от арабите.) За да спасят писмените си познания за света, те решават да ги скрият. Египтяните добре познават Балканския полуостров, тъй като при Александър Македонски българските и египетските земи са били в империята му. Птолемеите освен това били добри мореплаватели, а както Ванга казва, “те дошли по море”.

Защо в Странджа –Сакар? Защото е била удобно място за скривалище, тъй като е била слабо заселена. Според Стоянова не без значение е и фактът, че там има големи залежи на медни и железни руди.

Племенничката на Ванга уточнява, че в Египет има местност Сакар, която е кръстена на древния бог на мъртвите Сокар. Сокар се е смятал за покровител на металообработването!

Кръстю Мутафчиев пък открива аналогия на знаците от картата на иманяря с тази на звездното небе. Той приема, че обектът е построен по точен астрономически архитектурен план. От щрихи в картата отделя изображение на жена –котка, ято птици и костенурка с две глави. Котката според египетската митология е богинята Бастет, а костенурката е Земята. Така Мутафчиев стига до извода, че в Странджа е гробницата на богинята Бастет. Той открива, че странните символи на картата са от прабългарско писмо (!) Според изследователя прабългарите са един от най-древните народи, носители на цивилизацията отпреди т.нар. Библейски потоп, а прабългарският език е (?) вселенски (?).

Моля, ако някой знае e-mail на Е. Мулдашев, да ми го прати на joro_f@abv.bg

Благодаря за отговора и за интересната статия от 24 часа. Ще следя за останалите текстове, както и за твоя коментар.

Mолиа,прати ми и на мен!
ellanna7@yahoo.co.uk
Blagodaria!!!!!!