Не очакван край

След като се уволни от казармата, Той изкара цели шест месеца в лентяйство, гуляи,приятелски сбирки и празненства.Започнаха да му омръзват.Време беше да започне по – смислен живот.Седеше си в централния парк на малкото градче в което беше роден и размишляваше за бъдещето си.Нищо не му идваше на ум.Не знаеше какво трябва да направи и въобще трябваше ли да направи нещо.Не обичаше много родителите си и не очакваше голяма помощ от тях.Просто така се беше случило.Разгъна смачкания вестник, който си беше купил преди час и почете малко за да се разсее.Тогава нещо привлече вниманието му.Нещото беше обява от някаква ясновидка, която познавала бъдещето.-” Какво пък толкова.Защо да не отида.Може пък да помогне някак “.
Разговорът продължи около час.Най – обичайните неща. Ще си намериш работа, ще се ожениш,ще имаш дете - едно само - син, ще имаш добро и здраво семейство, дом, уют и т.н… - Ясновидката направи пауза.
- Какво – каза Той
- Не знам как да го кажа.
- Кое.
Ясновидката се понамръщи, измърмори нещо под носа си и го погледна сериозно.
- Синът ще стане убиец на баща си.
Това го потресе.Не може да бъде.Няма логика.Защо щяха да се случат всички тези хубави неща, а накрая да завършат така трагично.
“ Глупости на търкалета “ – каза си само успокоително Той, след като тръшна вратата след себе си.
И така, лека по лека го награбиха сериозните неща в живота.Намери си работа, ожени се, обичаха се със жена си, роди им се син, имаха си собствен дом, родителите му се грижеха за детето, когато майката и бащата отсъстваха, не се лишаваха от нищо.Всичко се беше сбъднало и Той го знаеше.Знаеше също и, че идва ред на най – страшното и това го плашеше.Хлапето поотрасна.Вече беше станало на девет години.Той работеше като охрана в голяма фирма и притежаваше лично оръжие.Беше направил всичко възможно детето да не разбере за пистолета, който Той имаше.Винаги го носеше в себе си.Мислеше за нещата, които му беше предсказала ясновидката.Възпитаваше сина си възможно по най – добрия начин.Учеше го да обича хората.Грижеше се за него.
Един ден обаче, Той се прибра вкъщи по рано от обичайното.Понеже нямаше да има никой цял ден в къщата, се беше разбрал с родителите си да не остават детето само.Чуваха се детски писъци идващи от плевнята.Той се втурна панически и влезе вътре.Там видя нещо до болка познато.Баща му беше завързал малкото момченце за носещата греда на плевнята и го изтезаваше по оня зверски начин по който изтезаваше и него когато беше дете.Той мразеше баща си заради това.Тогава Той бръкна в джоба на служебното сако, извади пистолета и простреля баща си в главата.Кръвта бликна и възрастния човек се строполи на земята.Ясновидката беше познала.

Всяка прилика с действителни лица и събития може и да не е случайна

Никой не ме разбра...само един...и то неправилно

Слабо

Ам... толкоз мога...

Никой не ме разбра...само един...и то неправилно

И именно заради това не се чувствай задължен да обнародваш тук!

Ти пък не се чувствай длъжен да се изживяваш като рецензент с препотъки за публикации.

Всяка дума може да носи всякакъв смисъл.

Благодаря че ме замести...щото аз щях да кажа простотии достойни за изтриване..

Никой не ме разбра...само един...и то неправилно

А, ми то няма кой да те изтрие тука.
Ама моля, пак заповядай.

Всяка дума може да носи всякакъв смисъл.

Всичко което не е както теб и както ти си знаеш е неправилно, нали?
Прави забележки, само така ще оправиш този крив свят.
Има и друго, като правиш забележки някак си така ти се струва, че си над другите, обаче от мен да знаеш, че само ти се струва, а пък аз като теб ако кажа, не си струва да се струваш.
Как ти се струва моята забележка, като твоята ли е или по си струва?

^Главното не е фактът, а отношението към него. ^

Остави го...той този си ближе мъдите за сол...

Никой не ме разбра...само един...и то неправилно

Шегите по- ти приличат. Под тях прозира личността ти, естествената.
Знам че твоето е само поведение, не е състояние , но и в него трябва да има етика.
Извинявай за забележката, трябва да се уважаваме, иначе ставаме еднакви като...като някои други, а нали не искаме да сме такива?

^Главното не е фактът, а отношението към него. ^

Разбрал си ме значи...

Никой не ме разбра...само един...и то неправилно

Не трябваше да поместваш снимката ми тук.
Ти утре така ще направиш и с баща си!

^Главното не е фактът, а отношението към него. ^

Едип.

предсказаха му, че ще убие баща си и ще се ожени за майка си. Ужасен от това (за разлика от сега, тогава хората много са вярвали в предсказанията), той избяга далеч от царството на баща си. и в крайна сметка, именно защото избяга, му се случи всичко това. което му предсказаха.

няма да разказвам подробно "Едип цар". но тези неща се случват и днес. А никой не знае защо и как.

IMAGINE...

да, такива са те ясновидците,
подобно на физика досетил се че всеки наблюдател променя необратимо това което наблюдава, те действат на принципа
"внасянето на нож в който и да е кадър на филма, води до случване на сценария до към края на филма"...

този филм или сме го гледали вече, или е нов прочит твой, все пак автора ти ли си?!

---

Да ,това за Едиповия комплекс май е попадение в десятката.

Triphop

Хей, това на снимката е адски гадно
Да те питам...
ако ясновидката беше премълчала това - тогава?
можеш ли да го напишеш в този вариант
иначе си е очакван край