Не искам вече...

Не мога да разбера защо така се получава.Защо хората ,които трябва да си вършат работата ,не си я вършат.Защо отново и отново трябва да страдам заради любим човек.Защо когато уж всичко е наред ....всичко се проваля с гръм и трясък.И ми писна от лекари ,които не стават за това, писна ми от болници.Писна ми да страдат хора,които обичам и които мисля че не са го заслужили.Как може да има толкова незаинтересувани хора?Не искам вече да се повтаря това,което уж вече съм преживяла.Не искам вече.НЕ ИСКАМ...Как да намеря начин?Как?Къде?Защо в България по нормален начин не може да се намери начин ами трябва да се пътува в чужбина?Защо?И как да приема ставащото?Как да се примиря.Как да реагирам нормално,когато всичко ме боли.Отвътре имам чувството че ще съм празна скоро...толкова да ме боли.Толкова да си мисля че е несправедливо.Когато вече знаеш че реално става това от което винаги си се страхувал просто оставаш без сили.Само със сълзи в очите.И знаеш че това не е най-лошото.И даже си благодарен че САМО това се е случило на близкия ти.Дано...моля се...дано...всичко да се оправи.А ако не може да се оправи поне да не се влошава.Моля...дано....Не искам вече...

You can shine for me!Somebody has to shine for me.It's difficult not to shine for me!

Не знаеш как те разбирам.
И на мен ми е често така.
Като на тебе - имали сродни души?


Ако има сродни души - има ли сродни задници?
Или други сродни органи?
Тва ме мъчи мен. От години.
Има ли?!!!?
Можеш ли да ме разбереш?
Знам че звучи объркано.
Може би за това, защото съм се объркал съвсем. Без отговор съм.
Не очаквам да ме разбере някой.
Не знам и защо пиша тук сега..ама помага..да си го кажа...

нямаш шанс - използвай го

Искрено се надявах ти да не ми пишеш.Съвсем сериозно.Когато няма просто какво да кажеш или поне когато няма какво хубаво да изсереш недей да се напъваш.
Просто млъкни.
Ако не за друго
то се смили над мен.
В момента не мога да се защитавам.
Нямам просто сили.
Защо веднъж не решиш да спреш да бълваш глупости?Моля те....поне в този момент!

You can shine for me!Somebody has to shine for me.It's difficult not to shine for me!

Но твойте на мен - не са.
Вживях се просто.
Прости!

нямаш шанс - използвай го

Първата част-хареса ми...ама втората...звучи тъпо.Не мога да приема че си толкова тъп.Просто не мога.

You can shine for me!Somebody has to shine for me.It's difficult not to shine for me!

Може би бъркам ,но ми се стори ми ,че думи4ките ти визират лекарските грешки.
Най- тежката порода грешки.Най- страшните.Защото решават уравнения по- най простия и нелеп на4ин.А простите решения винаги са обре4ени на усложнения. Усложненията много рядко имат опростени решения.И става сложно.Да точно така ,сложно ,казах:сложно като да увиеш главата на един забит в бетона гвоздей с памук и да се МЪЧИШ да го издърпаш с голо дупе.


И някой страда.Друг плаче.Трети мълчи на надгробна плоча.
Аз веднъж мълчах!


НАДЕЖДА И СИЛА ти желая!

Женските предразсъдъци се измерват в сантиметри

.. лечение с чужбина.
Да, системата работи по-добре. Така е било, твърде много неща са организирани, за да не спира.

Имах един приятел, който наричаше лекарите хонорувани лъжци.
Бяха му поставили диагноза : три месеца, най-много .. след една случка с лъва в зоологическата градина. Дръпнал му чантата и откъснал пръста.
Сяда приятеля ми да пише мемоари, 30 и нещо годишен. И му святва че диагнозата може и да не е вярна. Усеща, че не му се мре.

Вдига един атлас и четири месеца прави проучване.
В края на четвъртият месец отива при същия лекар, някво прехвалено светило, показва му грешката и си поставя нова диагноза.

Приятелят бе живота в истинския му замисъл !

По-късно, по време на процеса Горуня, опитват да го смачкат психически.
Само дето той бе по-голям от замисъла на живота

Мачкат го, оставят го на цимент в стая с течаща вода, докато той изгаря в температура, пребиват го от бой - след време той се изправя и продължава.

Сетне го пращат 25 години в едно турско планинско село. Без документи, граждански права и какъвто и да било контакт с отвъдното. Сутрин и вечер на подпис в милицията. Пътуването му е забранено. Както и упражняването на професията : дипломат и публицист от Бейрут:Иран и Ирак:Египет (БТА).

Невероятно е как се оцелява под такъв натиск.
Невероятно е какво сме, когато решим да покажем воля.

цветенце,
за тези без страх няма и надежда.
Вярвай !





[линк]

Прочетах... като идиотите - два пъти...
Прочетах и се отчаях, че и във фаза на самосъжаление, адски болки и тъга ме "хващаш"... признавам... не че ми олеква от това, не че от Споделено - то по - малко ме боли, но го правя, че почвам да се чудя и защо ли?! ама нейсе... и отговора мълчи засрамен било то и самото си съществуване... и си казвам през зъби: Както и да е... сега остава и да си повярвам, ама не мога или не искам... вече през сълзи: Мамка му и Живот и Ирония!...
Защо???! - въпрос без отговор, въпрос изпълнен с болка и минора на емоциите ни...
И Моля те - без мръсни думички... "лекари"-те имах предвид де! Няква сган... толкова пъти съм се срещала очи в очи с тях само за да разбера, че за тях превиващия се човек срещу тях човек представлява само парче месо... и кво?! голяма работа... ай са ил ше го ръгнем в болица, ил с премежен от поредната безсънна нощ, очи, ше му кажем, че мое изчака неговата болка и съществото му мое се погърчи още малко в агонията си... Пък и грешки стават... Ах, като казах "лекари" в понеделник съм при тях... и отново и отново... мислех си, че съм се изплъзнала от здравата им прегръдка и... Уф, ЗАЩО ги говоря сега тези?! :'((((
Повтарят се нещата... живота като Виенско Колело бе ми казал един по - скъп ми и от въздуха човек... един път отгоре, друг - отдолу... докато научиш желаното, ама не и от теб самия, а до тогава ше ти начукват канчето... и накрая, виж, темпото се забавя... миг - два и въртележката спира... свободен си, а Краят - пак измислица, принадлежаща на нуждата ни от нея, а до тогава стисваш зъби и Живееш... Тук и Сега! ами то примирението ни остава... и Пак и Пак... до когато... успеем, видим смисъл или издържим...
След бурята и мрака винаги се процежда и някой друг слънчев лъч! - запомни го и повярвай!!!
Аз... не, че знам... не, че го искам или мога да го понеса, Но... Вярвам в Теб и Силите ти!!! Ма за чий... тва работа не върши... повярвай и Ти и ще му се придаде смисъл!
И знай, че, ако мога с нещо ( каквото и да било "То" ) да ти помогна хич и не се колебай... имаш кординатите ми!...

НЕУДОБНО МИ Е - СЛЕДОВАТЕЛНО ЖИВЕЯ ;)

Аз също съм загубил любим и скъп човек-баща ми.Инфаркт.Не можаха да му помогнат.Аз му затворих очите.Не обвинявам никого.Знам какво е болка,и знам че не отминава.Какъв съвет мога да ти дам?Може би само да повярваш на близките си,и да се опреш на тях.Защото знам че колкото и да те успокоявам,и каквито съвети да ти дам,Думите отлитат а болката и мъката остават.Мога да кага само че ти съчувствам(надявам се да не звучи много травиално,и изтъркано).Е вдигни глава и повярвай в себе си,и в най-близките си хора.
С много разбиране,и приятелски чувства-minalo.

Само в смъртта,има живот.Само в мрака,светлина.Само в мълчанието,слово.

НЯМА ДА СЕ ОПРАВИ.

трябвяа да се сменят пне 2 поколения затова. на теб (а и на всички нас) ни оставя да си носим кръста.

щото сме го осрали там.

ако искаш по-възвинета метафора - щото Мойсей ги водил евреите през пустинята, докато не измре всеки, който е роден в робство.

IMAGINE...

Мразя лекарите. Мразя ги, защото любим на мен човек заспа завинаги на операционната маса, правили му мануален масаж на сърцето с отворен гръден кош докато го изкарват от операционната, само и само да се Води, че е починал След операцията. ... - страхотните хирурзи от 3та градска. Хм. На всичко отгоре, задаваха подозрителни въпроси по телефона на всеки, който питаше за състоянието на човека преди да обяснят какво е. Страх ги беше да кажат какво са направили. И до днес вярвам, че е било лекарска грешка, а не друго. Както и да е, много малко информация можеше да се изкопчи от лекарите - починал и толкоз. Чудя се как тези хора спят спокойно нощем...

Не знам какво да ти кажа...
Съчувствам ти.
Мисля, че щом не можеш да направиш нищо повече, трябва да чакаш изхода. И да го приемеш. Като голямо момиче. Бъди силна.

Love is not a mood, but a dynamic way of being.

Лекарите прекалено често са некадърници. Всъщност в БГ е така с всяка професия. Кадърните просто се махат в чужбина, защото тук не издържат на простотията, нищетата и пълната липса на желание да се работи както трябва. Едня лястовичка пролет не прави. И ако не иска да умре, отлита на юг.
Баба ми почина от лекарска грешка. Баща ми също беше такъв пътник. Докосването до лекарските умения у нас е огромен риск поради некадърността на повечето от тях. Тази некадърност виждам във всяко отнощение - не само лекарите, всички са така. Не знам панацеята. Знам какво трябва да бъде и какво е.

С две думи - такъв е животът. За хората от нашата черга дето не са дупетати борци или държавни мафиоти. Независимо дали го искаш или не. Факти грозни безпощадни ясни. Не се мъчи. Не страдай. Дай на хората обичта си. Тя ще запълни дупката в теб. Направи от нещаститето повод да даваш обич. Иначе ще се озлобиш и това ще задуши способноста ти да обичаш. Дори на инат дори срещу фактите. Съжалявам че не мога да намеря подходяща дума да те разведря. Разбирам те... (погребал съм няколко човека намерили края си от лекарски мързел и небрежност. Искал съм да убивам. Но това няма никого да върне. Спасението ми бе да давам обич на този на когото все още мога)

познанието не носи щастие ама поне те предпазва от грешки от невежество - Hell

Споменах, че днеска ше ходя на лекар... мааам и бях... с много силни болки фанахме едно такси ( само дето не убих шофьора за издрънканите простотии - когато ми е зле таквиз неща трудно утрайвам ) както и да е... издържах стоически на тва дребнаво и същевременно забиващо се под формата на множество думички, мъчение... Издържах бе! ПоФално. как да е... часа ми беше за 17ч. 10мин. додрапах до втория етаж на забележете - Частната клиника! И кво да гледам... пред мене се извива една добре охранена, гледащата тъпо и викосомерно "опашка"... Седнах на мраморните стълби свих се в ембрионална поза и зачаках... Чаках, чаках мина час... ( не се изнервям лесно, ама и аз си имам граница на търпимост и поносимост ) ...очаквано се завърза разговор между чакащите, в който доста успешно бях въвлечена и аз и то само да разбера, че преди мен има човек дето чака от 14ч и 10 мин. и така се точат чакащите в изходна градация... теглих една зднрава на ум и спрях разговора... След още един час благоволиха да ме приемат и то не за друго ми щото имах криза... направо радост пропълзя в душицата ми... как да е... седнах на столчето срещу чичо доктор и първото нещо дето ме попита затлъстеличкия господин беше как ше се плаща... сиреч имам ли направление от така уважаваните ми Лични Лекари... казах, Не!- и интереса се вдигна... "А лабораторни изследвания... имате ли?" викам пак, Не! "Слезте на първия етаж и направете!"... През зъби му бе даден и първия положителен отговор... И на тоя момент бях възрадвана крайно дълбоко, казвайки ми, че при все тея ми болки и ше ме бодът... кво пък ше го преживея си казах... следващия миг оная ми завря иглата до немай къде и аз й се разкрещях след което последва "Е добре де, чакали сте толкова, че Ви и боляло... ще потърпите още малко!" това което последва като ответна реакция ще премълча, но не би се окачествило нито като добро възпитание, нито като каквато и да е проявена либералност... "Това беше! Сега, моля, изчакайте около 30мин. Като са готови резултатите Ви ще Ви ги донеса." Хвърлих един кръвнишки поглед и пак започнах неуморно да се катеря по извитото стълбище... стана около 19ч и 30мин. Ох, глас се проточи по коридора, канещ ме отново да заповядам в спретнатото кабинетче... след което със задружни усилия започнахме да пълним зеещите в грозновата празнота редове на едни бумаги... обхвана ме отчаяние, усещайки се, че вече тембъра на гласа ми се губи и почвам все по-тихо и по-тихо да говора на добре познатия ми Лекар, вече ( преди около 4 години ме беше лекувал в болнична обстановка с доста ослужняващи тогава състоянието ми, обстоятелства и забележете бях останала адски доволна и в съзнанието ми се бе запечатал неговия образ, редом с характеристиките на Профисионалист с проблясъци и на Хуманна настройка ) гледах човечеца свличайки се по столчето му, неможеща да си намеря място и се чудех и направо недоумявах как само се променят хората и то за има - няма 4 години... Изписа ми шепи хапове в умопомрачителни и направо замъгляващи що годе ясното ми съзнание, дози, освобождавайки ме от учебни занятия за нам колко си време... след 3 или 4 дни елате пак за да проследим развитието на нещата ми каза, когато аз вече бързах да изляза от кабинетчето, само и само за да мога ( с извинение ) да се издрайфам на спокойствие, ама Нееее, трябваше и да се плаща... Боже, бях забравила... "Аха, ултразвук и преглед от Доктора... дължите 25 лв. госпожице"... вече не издържаща само дето не хвърлих парите и О, радост... бях излязла от дупката на многоуважаваното заведение... а сега радост... драйфай, влачи се по корем, скачай... Вън си! трябваше и да почерпя... само дето нямаше кого...
Та, мило мое момиче, хич и не се отчайвай!... Всичко минава под това небе! Много вяра и предварително писан час за зъбар хич няма да ти навредят! ( зъбара по подразбиране от прилежащото стискане на зъбите ) Айде горе главата! В клиниката са цели... аз жива все още, а надеждата за неизменен спътник, докат не те катурне! - мене още не е пъ съм дребно и глуповато пък камо ли тебе!

P.S. Обичайте "Докторите" - щото и Те Вас!... ;)))

НЕУДОБНО МИ Е - СЛЕДОВАТЕЛНО ЖИВЕЯ ;)

От каквото и да си болна, искрено се надявам да оздравееш напълно. Поздравявам те за издържливостта и търпението!

Love is not a mood, but a dynamic way of being.

Не...мерси.Вече "чудесно" се оправихме в София без абсолютно никакъв резултат.Продължава се търсенето...

You can shine for me!Somebody has to shine for me.It's difficult not to shine for me!

Не става дума слава Богу за лекарска грешка.А за лекарско нищоправене.Вярвай ми толкова безсилна се чувствам заради това че с нищо не мога да помогна а толкова искам.И хем искам някой да е виновен а всъщност знам че никой не е ...

You can shine for me!Somebody has to shine for me.It's difficult not to shine for me!

Вярвам...искам да вярвам.Много хора с мен вярват.А знаеш ли...споделих с една приятелка...не толкова близка проблема си...тя се разплака.Представяш ли си?За първи път ми се случи някой да плаче заради това че мен ме боли толкова много.Това че има човек ,който макар и не близък кой знае колко ,се интересува и се вживява в проблема на моето семейство ме окуражи.Че може би не всички са толкова бездушни.

You can shine for me!Somebody has to shine for me.It's difficult not to shine for me!

Ти ме разтърси-признавам ти го.Колко сме си говорили с теб и едва сега виждам и ти го признавам че явно си един от най-силните хора.
За мое щастие /или по точно ужас/ не съм била в твоето положение.На мен винаги се е падала "великата чест" на придружител.И съм се блъскала в безизразни погледи от малка.И не съм знаела какво да правя.И съм чувствала че за да помогна е трябвало от на 12-13 години да завърша медицинския университет.И съм се надявала.Слава Богу, Той досега винаги ми е помагал....и са се оправяли хората около мен.Дано този път не ни изостави...Пожелавам ти го, пожелавам си го.
Скоро може да се видим във Варна.

You can shine for me!Somebody has to shine for me.It's difficult not to shine for me!