"Властелина"vs."STAR WARS"
45 отговора
1402 прегледа
Такива класации са малко абсурдни.
Или харесваш една книга (филм, песен и т.н.) или не. Някои от тях харесваш повече, някои по-малко, но няма какво да избираш, особено, когато става въпрос за "култови" творби. Може да харесваш еднакво много различни неща в двата свята - на SW и на Толкин. Защото нито Толкин е писал само Властелина на пръстените, нито Star Wars е само филмите и книгите по тях. Двете са вселени със своите специфики и за някой, който харесва едната вселена по едни причини, но и другата - поради съвсем различни причини да прави такава класация е все едно да трябва да каже коя ръка му е по-любима - лявата или дясната.
Да сравняваш пък филма с книгата е все едно да сравняваш работата на Кирил и Методий с тази на Вазов, например.
Да сравняваш пък филма с книгата е все едно да сравняваш работата на Кирил и Методий с тази на Вазов, например.
Re: "Властелина"vs."STAR WARS"
Opredeleno ."Властелина"-книга
2."Star wars" na vtoro ako se ima v predvid che govorim za starite chasti, novite sa daleche nazad i vaobshte ne gi sravniavam s Vlastelina.
3."Властелина"-филм.-Tretoto miasto mu go otrejdam samo po edna prichina che e nov v smisal che niama primiernata istoria na MV, ne che sled 25 g. niama da se gleda pak ili pone as sys sigornost shte go gledam.
Mi tova e
2."Star wars" na vtoro ako se ima v predvid che govorim za starite chasti, novite sa daleche nazad i vaobshte ne gi sravniavam s Vlastelina.
3."Властелина"-филм.-Tretoto miasto mu go otrejdam samo po edna prichina che e nov v smisal che niama primiernata istoria na MV, ne che sled 25 g. niama da se gleda pak ili pone as sys sigornost shte go gledam.
Mi tova e
Re: "Властелина"vs."STAR WARS"
Аз лично не съм гледал филм с размаха на "Властелина...", STAR WARS въобще не искам да го коментирам, тъй като е една абсурдна боза- за съжаление може би старите не си ги спомням много добре.Има по истински и красиви филми и от двата споменати по горе, но "Властелина " си е властелин и го поставям на първо място в битката между двата.
Властелина съм гледал, вече дузина пъти, а STAR WARS дори веднъж ми е много!
Мисля, че мога да го гледам и след 25 г. ...
Властелина съм гледал, вече дузина пъти, а STAR WARS дори веднъж ми е много!
Мисля, че мога да го гледам и след 25 г. ...
Re: "Властелина"vs."STAR WARS"
Лошо....
Търдението, че STAR WARS е една абсурдна боза, комбибирано с признанието старите не си ги спомням много добре, лишава от тежест думите ти.
ще видиш, че всичко ще свърши добре
- Не виждам как
- И аз също, но точно туй му е хубавото
Търдението, че STAR WARS е една абсурдна боза, комбибирано с признанието старите не си ги спомням много добре, лишава от тежест думите ти.
ще видиш, че всичко ще свърши добре
- Не виждам как
- И аз също, но точно туй му е хубавото
Re: "Властелина"vs."STAR WARS"
Не разбирам защо за да се оцени нещо, то непременно трябва да бъде противопоставяно с друго?! Всички подобни сравнения за мен са абсолютно безпочвени. Ама кое било по-добро - LOTR или HP, LOTR или SW... брр... Подобно на Беорн, не може ли да харесвам и LOTR и StarWars? Може и да не знам колкото Беорн за StarWars и обратното, но това не ни прави по-малко фенове и на двете. Абсолютно същото важи и за Хари Потър. Аз може и да не намирам нищо особено у него, но доста хора от клуба го харесват не по-малко от Властелина. И в това няма нищо лошо. Не може да обичаш само едно нещо, независимо какво е то...
Уф... спирам. Простете за изблика, но исках и аз да си кажа мнението... Май не се получи много, но съм шорт-ъф-уърдс....
Уф... спирам. Простете за изблика, но исках и аз да си кажа мнението... Май не се получи много, но съм шорт-ъф-уърдс....
Re: "Властелина" И "STAR WARS"
Сетих се аз, че дълбоко из архива на Войните имаше неща по тая тема:
[линк]
[линк]
Писанията са на Галандро и Беорн (ако не се лъжа, той е Heinz Guderian; ако не е - да извинява
).
И понеже тия работи ми харесват, и понеже архивът през повечето време се прави на недостъпен, и понеже едва ли цитираните господа ще имат нещо против, следва текста на горните линкове
:
Няколко дена лежах болен и не можех да изляза нито да си купя нова книга, нито да взема касета под наем. Справих се със скуката като гледах SW и препрочитах "Властелина на Пръстените". И двете вече им загубих бройката, колко пъти ги правя. Наскоро Медарко беше казал, че повечето фенове на Властелина са и фенове на Войните и обратното. Замислих се защо е така... ами очевидно имат много общи неща, обаче май не съвсем
Първо искам да уточня, че под Властелина имам предвид целия свят на Толкин, самата трилогия плюс Силмарилиона, Преданията и т.н., а под Войните - филмите плюс разширената вселена.
На пръв поглед те си приличат. Имаме една фантастична вселена, която е изпипана до подробности. Има подробна история, простираща се хилядолетия назад. Повечето банални въпроси имат отговори. Съществуват и мистерии, но те са нарочно оставени такива, а не поради недоглеждане на автора. Нима и в реалния свят няма? Например египедските пирамиди, Стоунхендж и т.н. Това което имаме и при двете е чувство за един реален свят, а не просто някаква интересна история, разказана добре. Фантастичния елемент е втъкан в самата материя на тези светове. Крайния резултат е, че имаме реалистичен фантастичен свят, който ни провокира да го изследваме и разгадаваме. И в двата случая имаме богати изсточници на информация. Изследвайки ги можем да стигнем до много скрити отговори. Наличието на тези данни, вдъхва и надежда, че всяка мистерия може да бъде разгадана в бъдеще. Също като търсенето на Атлантида или разгадаването на Пирамидите. Тези мистерии всъщност ги правят по-реални. Ще си позволя да цитирам, можеби доста неточно, Тери Пратчет: "Един свят не е истински, ако няма загадки, тайнствени пещери, мистериозни чудовища в езерата, странни съпки в снега на високите планини."
Така до тук имаме, че и двете са: реалистични фантазии.
Сега ако се загледаме по-внимателно, ще видим доста разлики. Не говоря за жанра. Да махнем всички тези красоти и да се абстрахираме от факта, че са толкова богати (не че е лесно). Какво остава? Две фантастични приказки. Ако махнем и магиите, космическите кораби, елфите, извънземните и т.н. Май вече се вижда разликата.
Във Властелина остава борбата между абсолютното добро и абсолютното зло. Там имаме герои, които са безрезервно добри или напълно зли. Някои проявяват и двете си срани, но в РАЗЛИЧНИ моменти, т.е. лутат се между добрата и злата си страна. В този случей имаме една приказка за вечната борба между доброто и злото. Украсена със спираща дъха фантазия и с добавана история, за по-голяма достоверност. Тук историята е добавена, за да бъде придадена тежест и произведението да не остане просто една приказка. Светът изглежда истински, но в основата си се крепи върху недостижимите идеали за добро и зло.
Във Войните остават различни фракции борещи се за надмощие. Политически игри и интриги, а където те се изчерпват - насилие, породено не само от "лошите", но и от "добрите". Тук обаче нямаме нито някой пълен злодей, нито някой преливащ от добрина. Всички, които се правят на добри, въртят интриги, наравно с лошите. Дори Джедайския съвет, следва правилата си, а не съвеста си . Тези, които са набедени за лоши, май вършат и някои обществено полезни дейности . Старата република оределено не действа. Доста хора приветстват Новия Ред. Повечето герои се колебаят между тъмната и светлата си страна, било в силата, било в друга сфера (да кажем контрабандист, който става генерал и т.н.). Тук никой не се променя изведнъж, зад всяко решение се крие още нещо - любов, лична изгода или "благородна" лъжа в името на нещо, страничните резултати според случея са, че лош човек прави нещо добро или добър нещо лошо. Тази банална ситуация е разкрасена майсторски с фантазтични елементи, за да стане по-интересна. Тук историята се явява като естествено развитие на нещата. Един вид, ако имахме подобна ситуация, биха станали подобни неща.
Како излиза имаме две фантастични реалности, но Властелина всъщност е реалистична приказка, а Войните са приказна реалност. В първия случей е вдъхнат живот на една приказка и тя е направена да изглежда реална. Във втория една ситуация, която иначе би изглеждала обикновенна и банална (нямам предвид безинтересна), е украсена с бляскави фантастични елементи. Така тръгвайки по коренно различни пътища стигаме до блестящи резултати, които си приличат на пръв поглед.
==========================================================
Какво е общото между Star Wars и Властелина на пръстените? Оставяме настрана някои очевидни тежнения и откровенни заемки на Лукас от Толкин (за тях е достатъчно да се хвърли поглед на Willow, но не говорим за него в момента).
Ще се опитам като начало да заобиколя болестната си склонност към лирични отклонения и да пристъпя педантично.
Като начало имаме и в двете трилогии едно младо момче "от село" в роднински връзки с един от героите на предходното поколение. И двамата израстват в движение - по време на приключенията си. И двамата в един момент се оказват пред трудния избор да поемат сами по пътя си, без да могат да разчитат на помоща на приятелите си, защото знаят, че те единствени трябва да се справят със задачите си. И двмата стоят на ръба на критични решения малко след като разбират, че отговорността за равновесието между Доброто и Злото е стоварена на техния гръб (сравнете момента, в който Фродо поглежда в огледалото и осъзнава какво зависи от него и взъможността да даде пръстена на Галадриел и момента, в който Люк е пред Императора и се бори с изкушението да се остави да се плъзне по по-лесния път, този към Тъмната страна на Силата). Разбира се има нюанси, но основната линия е същата.
В двете саги имаме група съмишленици решени да стигнат до края или (както обичаха да цитират погрешно преди години комунистите) "да изгорят в пламъка на борбата". На двете места тези приятели имат възможност и нерядко желание да се откажат от битката, но преданоста към приятелите им ги задължава да останат вярни.
Това точно е момента, който според мен е причината за близоста на почитателите на сагите към творбите и припокриването на двете групи "фенове". Тази особеност отразява най-добре реализма на двете фантастични творби - никой не се ражда герой и не се моли да стане герой. Никое нормално мислещо същество не се хвърля в нещо единствено и само в името на идеята. Първата причина е чувството за отговорност към приятелите (останалите трима от задругата можеха да се разотидат, но решиха да спасят приятелите си, Чуи можеше по всяко време да си замине обратно вкъщи при семейството си, но рискува да се предаде на Джаба, само и само да спаси приятеля си, Фродо продължава най-вече заради виденията на поробеното Графство, да не говорим, че това е и причината изобщо да тръгне). Инстинктивно реагираме солидарно и ние, когато виждаме как "старите ни приятели", които в началото не са най-големите герои постепенно израстват до това, което и ние искаме да станем.
Основната причина за съвпадение в интересите на феновете, която аз виждам като обща сред толкова много мои познати, които са запалени по единия, другия или двата свята е именно, че това са цели отделни светове. Всички творби, които предизвикват чак фанатична преданост сред почитателите си са тези, които изграждат свои собствени светове. Далеч нескритото ни желание да се забавляваме в един изцяло различен свят със своя история, свои легенди, герои и др. е това, което ни свързва с тези книги, филми и т.н. Достатъчно е да ви припомня Пинокио и неговия приятел Фитилчо, които тръгват заедно към Страната на Забавленията. Толкин и Лукас ни предлагат именно такива отделни страни с изцяло различни вселени, които ни предлагат тотално "изнасяне" от сегашния ни свят, зашото като започнем от географията, минем през песните, легендите, имената и завършим с дрехите и оръжията всичко е ново, митично и най-вече различно. Не знам колко от вас знаят, но в света на Star Wars също има завършени писмовни системи, дори различни от нашата алгебрични концепции. Разбира се, чест прави на Толкин, че той е създал всичко това сам и не е имал на разположение помошта, с която разполага Лукас.
Като финал искам да споделя една болка, която, сигурен съм много от вас познават - знам, че никога няма да имам възможността да достигна до изчерпателни познания в сферата на тези две прекрасни човешки културни наследства. Защото въпреки липсата на Толкин "вселената" на Средната Земя продължава да се развива, този пут визуално благодарение на прекрасната работа на Питър Джексън и неговия екип.
[линк]
[линк]
Писанията са на Галандро и Беорн (ако не се лъжа, той е Heinz Guderian; ако не е - да извинява
).
И понеже тия работи ми харесват, и понеже архивът през повечето време се прави на недостъпен, и понеже едва ли цитираните господа ще имат нещо против, следва текста на горните линкове
:
Няколко дена лежах болен и не можех да изляза нито да си купя нова книга, нито да взема касета под наем. Справих се със скуката като гледах SW и препрочитах "Властелина на Пръстените". И двете вече им загубих бройката, колко пъти ги правя. Наскоро Медарко беше казал, че повечето фенове на Властелина са и фенове на Войните и обратното. Замислих се защо е така... ами очевидно имат много общи неща, обаче май не съвсем
Първо искам да уточня, че под Властелина имам предвид целия свят на Толкин, самата трилогия плюс Силмарилиона, Преданията и т.н., а под Войните - филмите плюс разширената вселена.
На пръв поглед те си приличат. Имаме една фантастична вселена, която е изпипана до подробности. Има подробна история, простираща се хилядолетия назад. Повечето банални въпроси имат отговори. Съществуват и мистерии, но те са нарочно оставени такива, а не поради недоглеждане на автора. Нима и в реалния свят няма? Например египедските пирамиди, Стоунхендж и т.н. Това което имаме и при двете е чувство за един реален свят, а не просто някаква интересна история, разказана добре. Фантастичния елемент е втъкан в самата материя на тези светове. Крайния резултат е, че имаме реалистичен фантастичен свят, който ни провокира да го изследваме и разгадаваме. И в двата случая имаме богати изсточници на информация. Изследвайки ги можем да стигнем до много скрити отговори. Наличието на тези данни, вдъхва и надежда, че всяка мистерия може да бъде разгадана в бъдеще. Също като търсенето на Атлантида или разгадаването на Пирамидите. Тези мистерии всъщност ги правят по-реални. Ще си позволя да цитирам, можеби доста неточно, Тери Пратчет: "Един свят не е истински, ако няма загадки, тайнствени пещери, мистериозни чудовища в езерата, странни съпки в снега на високите планини."
Така до тук имаме, че и двете са: реалистични фантазии.
Сега ако се загледаме по-внимателно, ще видим доста разлики. Не говоря за жанра. Да махнем всички тези красоти и да се абстрахираме от факта, че са толкова богати (не че е лесно). Какво остава? Две фантастични приказки. Ако махнем и магиите, космическите кораби, елфите, извънземните и т.н. Май вече се вижда разликата.
Във Властелина остава борбата между абсолютното добро и абсолютното зло. Там имаме герои, които са безрезервно добри или напълно зли. Някои проявяват и двете си срани, но в РАЗЛИЧНИ моменти, т.е. лутат се между добрата и злата си страна. В този случей имаме една приказка за вечната борба между доброто и злото. Украсена със спираща дъха фантазия и с добавана история, за по-голяма достоверност. Тук историята е добавена, за да бъде придадена тежест и произведението да не остане просто една приказка. Светът изглежда истински, но в основата си се крепи върху недостижимите идеали за добро и зло.
Във Войните остават различни фракции борещи се за надмощие. Политически игри и интриги, а където те се изчерпват - насилие, породено не само от "лошите", но и от "добрите". Тук обаче нямаме нито някой пълен злодей, нито някой преливащ от добрина. Всички, които се правят на добри, въртят интриги, наравно с лошите. Дори Джедайския съвет, следва правилата си, а не съвеста си . Тези, които са набедени за лоши, май вършат и някои обществено полезни дейности . Старата република оределено не действа. Доста хора приветстват Новия Ред. Повечето герои се колебаят между тъмната и светлата си страна, било в силата, било в друга сфера (да кажем контрабандист, който става генерал и т.н.). Тук никой не се променя изведнъж, зад всяко решение се крие още нещо - любов, лична изгода или "благородна" лъжа в името на нещо, страничните резултати според случея са, че лош човек прави нещо добро или добър нещо лошо. Тази банална ситуация е разкрасена майсторски с фантазтични елементи, за да стане по-интересна. Тук историята се явява като естествено развитие на нещата. Един вид, ако имахме подобна ситуация, биха станали подобни неща.
Како излиза имаме две фантастични реалности, но Властелина всъщност е реалистична приказка, а Войните са приказна реалност. В първия случей е вдъхнат живот на една приказка и тя е направена да изглежда реална. Във втория една ситуация, която иначе би изглеждала обикновенна и банална (нямам предвид безинтересна), е украсена с бляскави фантастични елементи. Така тръгвайки по коренно различни пътища стигаме до блестящи резултати, които си приличат на пръв поглед.
==========================================================
Какво е общото между Star Wars и Властелина на пръстените? Оставяме настрана някои очевидни тежнения и откровенни заемки на Лукас от Толкин (за тях е достатъчно да се хвърли поглед на Willow, но не говорим за него в момента).
Ще се опитам като начало да заобиколя болестната си склонност към лирични отклонения и да пристъпя педантично.
Като начало имаме и в двете трилогии едно младо момче "от село" в роднински връзки с един от героите на предходното поколение. И двамата израстват в движение - по време на приключенията си. И двамата в един момент се оказват пред трудния избор да поемат сами по пътя си, без да могат да разчитат на помоща на приятелите си, защото знаят, че те единствени трябва да се справят със задачите си. И двмата стоят на ръба на критични решения малко след като разбират, че отговорността за равновесието между Доброто и Злото е стоварена на техния гръб (сравнете момента, в който Фродо поглежда в огледалото и осъзнава какво зависи от него и взъможността да даде пръстена на Галадриел и момента, в който Люк е пред Императора и се бори с изкушението да се остави да се плъзне по по-лесния път, този към Тъмната страна на Силата). Разбира се има нюанси, но основната линия е същата.
В двете саги имаме група съмишленици решени да стигнат до края или (както обичаха да цитират погрешно преди години комунистите) "да изгорят в пламъка на борбата". На двете места тези приятели имат възможност и нерядко желание да се откажат от битката, но преданоста към приятелите им ги задължава да останат вярни.
Това точно е момента, който според мен е причината за близоста на почитателите на сагите към творбите и припокриването на двете групи "фенове". Тази особеност отразява най-добре реализма на двете фантастични творби - никой не се ражда герой и не се моли да стане герой. Никое нормално мислещо същество не се хвърля в нещо единствено и само в името на идеята. Първата причина е чувството за отговорност към приятелите (останалите трима от задругата можеха да се разотидат, но решиха да спасят приятелите си, Чуи можеше по всяко време да си замине обратно вкъщи при семейството си, но рискува да се предаде на Джаба, само и само да спаси приятеля си, Фродо продължава най-вече заради виденията на поробеното Графство, да не говорим, че това е и причината изобщо да тръгне). Инстинктивно реагираме солидарно и ние, когато виждаме как "старите ни приятели", които в началото не са най-големите герои постепенно израстват до това, което и ние искаме да станем.
Основната причина за съвпадение в интересите на феновете, която аз виждам като обща сред толкова много мои познати, които са запалени по единия, другия или двата свята е именно, че това са цели отделни светове. Всички творби, които предизвикват чак фанатична преданост сред почитателите си са тези, които изграждат свои собствени светове. Далеч нескритото ни желание да се забавляваме в един изцяло различен свят със своя история, свои легенди, герои и др. е това, което ни свързва с тези книги, филми и т.н. Достатъчно е да ви припомня Пинокио и неговия приятел Фитилчо, които тръгват заедно към Страната на Забавленията. Толкин и Лукас ни предлагат именно такива отделни страни с изцяло различни вселени, които ни предлагат тотално "изнасяне" от сегашния ни свят, зашото като започнем от географията, минем през песните, легендите, имената и завършим с дрехите и оръжията всичко е ново, митично и най-вече различно. Не знам колко от вас знаят, но в света на Star Wars също има завършени писмовни системи, дори различни от нашата алгебрични концепции. Разбира се, чест прави на Толкин, че той е създал всичко това сам и не е имал на разположение помошта, с която разполага Лукас.
Като финал искам да споделя една болка, която, сигурен съм много от вас познават - знам, че никога няма да имам възможността да достигна до изчерпателни познания в сферата на тези две прекрасни човешки културни наследства. Защото въпреки липсата на Толкин "вселената" на Средната Земя продължава да се развива, този пут визуално благодарение на прекрасната работа на Питър Джексън и неговия екип.
в отговор на Aragorn Elessar
#13
Re: "Властелина" И "STAR WARS"
Супер... радвам се, че си ги изкопала тия теми из Архивите...
Нека допълня с още един цитат на Беорн, който изразява мнението ми, но е написано много по-добре:
Истинските фенове не противопоствят творбата, която обичат с други. Те просто я обичат.
Нека допълня с още един цитат на Беорн, който изразява мнението ми, но е написано много по-добре:
Истинските фенове не противопоствят творбата, която обичат с други. Те просто я обичат.
Re: "Властелина"vs."STAR WARS"
Надявам се, че няма да се вържете на думите ми, тъй като не пиша редовно в клуба, но сега ме засърбя езика да си кажа, че няма филм, досега който да ми е по-любим и по-скъп емоционално от STAR WARS 
Властелина навремето я прочетох доста след Хобит, но така или иначе и двете са ми любими книги
Филма също много ми харесва, може би малко по-малко от книгата и макар да съм на мнение, че нещата не могат да се сравняват, защото са доста различни, особенно да се избира между филм и книга, като емоционално въздействие за себе си поставям STAR WARS поне малко над всички велики саги, които познавам
Няма пряк път до там, където си струва да отидеш!
Властелина навремето я прочетох доста след Хобит, но така или иначе и двете са ми любими книги Филма също много ми харесва, може би малко по-малко от книгата и макар да съм на мнение, че нещата не могат да се сравняват, защото са доста различни, особенно да се избира между филм и книга, като емоционално въздействие за себе си поставям STAR WARS поне малко над всички велики саги, които познавамНяма пряк път до там, където си струва да отидеш!
Re: Бързоход за Елесар!
А така! Бравос, Бъдеще! :)))
Мдааа, Шефе-мечок :) ... и могат (и го правят) да обичат различни неща, еднакво много, но по различен начин.
За пореден път ще се съглася с Аданедел.
То е все едно да спретнем контест Adanedhel vs. Roheryn (прощавайте и двамата, че ви намесвам имената, но най-добре стоят [поне за мен] зад примера, който давам). Ето ви двама души на една и съща хмм... клубна длъжност (модератори), покриват един и същ ресор, но това означава ли, че можем да ги противопоставим? ;) :)
Различни личности и характери, единият не по-малко прекрасен от другия, но просто са прекрасни по различен начин - всеки по свой собствен. Уникалността им ми позволява да ги обичам и двамата еднакво много, но по различен начин.
Примерът е доста офф-спора, но смятам, че този принцип важи и за литературата, и за киното, и за музиката, и за каквото там още ви хрумне. :)
Телхандир за Дунедаините!
П.С Обичаме Star Wars! (Аластис, тоя четвъртък няма да ти се размине ;))))
U-velon vegil faen an ristas din...
Мдааа, Шефе-мечок :) ... и могат (и го правят) да обичат различни неща, еднакво много, но по различен начин.
За пореден път ще се съглася с Аданедел.
То е все едно да спретнем контест Adanedhel vs. Roheryn (прощавайте и двамата, че ви намесвам имената, но най-добре стоят [поне за мен] зад примера, който давам). Ето ви двама души на една и съща хмм... клубна длъжност (модератори), покриват един и същ ресор, но това означава ли, че можем да ги противопоставим? ;) :)
Различни личности и характери, единият не по-малко прекрасен от другия, но просто са прекрасни по различен начин - всеки по свой собствен. Уникалността им ми позволява да ги обичам и двамата еднакво много, но по различен начин.
Примерът е доста офф-спора, но смятам, че този принцип важи и за литературата, и за киното, и за музиката, и за каквото там още ви хрумне. :)
Телхандир за Дунедаините!
П.С Обичаме Star Wars! (Аластис, тоя четвъртък няма да ти се размине ;))))
U-velon vegil faen an ristas din...
в отговор на Aragorn Elessar
#18
Re: "Властелина" И "STAR WARS"
Хе .
Супер! Много си държа на тия писания.
Спести ми и писането на дълъг отговор.
Never let the spies mingle with the orcish regulars. Now we'll never get them to fight!
.
Супер! Много си държа на тия писания
.
Спести ми и писането на дълъг отговор
.Never let the spies mingle with the orcish regulars. Now we'll never get them to fight!
Re: "Властелина"vs."STAR WARS"
Подреждането и при мен е същото
Ако трябва да отговоря на въпроса "какво харесвам на Star Wars" (оригиналните серии разбира се) сравнен с "Властелина" като филм, ще отговоря - харесвам как е представено Злото!
Спомнете си само Вейдър и Императора - от тях се излъчваше могъщество и Власт! The POWER of the Dark Side беше нещо почти осезаемо, беше противник срещу когото наистина си струваше да се бориш жертвайки всичко!
Много ме впечатли едно прочетено отдавна мнение - "не се мъчете да анализирате сцената Люк vs Вейдър и Императора - просто почувствайте МОЩТА на тъмната страна и Спокойствието на светлата"
Във "Властелина"-филма, според мен Саурон не беше представен никак добре - не се създава усещане за тотална, неизбежна заплаха, за Тъмнината настъпваща от Изток. Накъде казаха - Тъмнината във филма изглежда просто като... лошо време. Хора които не са чели Книгата просто не разбират, какво е толкова страшното ако Саурон завладее пръстена и защо битките са "най-великите на нашето време". Главните противници са грозните орки и Саруман, на който му бяха достатъчни ентите да го съборят... ентите представени като "дървеняци" и едва ли не комични персонажи
С една дума - Противникът срещу когото се борят свободните народи на Средната Земя не беше на ниво... и оттам самият им конфликт се обезценява до известна степен.
P.S. Всичко казано е разбира се лично мнение. Не искам да засегна някого.
Ако трябва да отговоря на въпроса "какво харесвам на Star Wars" (оригиналните серии разбира се) сравнен с "Властелина" като филм, ще отговоря - харесвам как е представено Злото!
Спомнете си само Вейдър и Императора - от тях се излъчваше могъщество и Власт! The POWER of the Dark Side беше нещо почти осезаемо, беше противник срещу когото наистина си струваше да се бориш жертвайки всичко!
Много ме впечатли едно прочетено отдавна мнение - "не се мъчете да анализирате сцената Люк vs Вейдър и Императора - просто почувствайте МОЩТА на тъмната страна и Спокойствието на светлата"
Във "Властелина"-филма, според мен Саурон не беше представен никак добре - не се създава усещане за тотална, неизбежна заплаха, за Тъмнината настъпваща от Изток. Накъде казаха - Тъмнината във филма изглежда просто като... лошо време. Хора които не са чели Книгата просто не разбират, какво е толкова страшното ако Саурон завладее пръстена и защо битките са "най-великите на нашето време". Главните противници са грозните орки и Саруман, на който му бяха достатъчни ентите да го съборят... ентите представени като "дървеняци" и едва ли не комични персонажи
С една дума - Противникът срещу когото се борят свободните народи на Средната Земя не беше на ниво... и оттам самият им конфликт се обезценява до известна степен.
P.S. Всичко казано е разбира се лично мнение. Не искам да засегна някого.