Котки

Абе имам някакво усещане, че доста от нас имат котки, но не съм сигурна. Хайде да ги преброим "клубните гоа-котки" така да се каже.
Кой друг, освен мене има котка?

Моята писана се казва Мелани и доста от вас я познават лично дори.
През април ще навърши 6 години….божей, как лети времето… Като типичен Овен, тя е извънредно емоционална, игрива, общителна, нахална, храбра, безцеремонна и невероятно гушкава и обичлива. Също така и доста шумна и бъбрива.

Освен психеделична, тя е и истинска сайбър котка, поради силно изразената си привързаност към домашния компютър - има дори начална компютърна грамотност. Преди време например, докато пишех нещо на Word-а, за малко станах да отида до хладилника - когато се върнах, тя беше успяла да задреме върху десния Enter и беше "изписала" няколко страници празни параграфи. При тези внезапни задрямвания до компютъра понякога се случва да си фрасне главицата в бюрото - тогава просто падам от стола…..понеже тя веднага се стряска, събужда се и започва да гледа с едно неописуемо изумено изражение в смисъл «Какво беше това?!? »

Нашите клубни котки са специални животни - не само защото са си наши, а и защото, в сравнение с обикновените котки, слушат основно гоа, хехе. Моята дори си има предпочитания - много обича Mystica, Man With No Name и всякакъв chill out. На парчета с по-изразени високи честоти понякога припява.

Кажете за вашите котки....ако имате такива де...

Мммм.. май не се брои... нашите имат страхотен котарак. Черно бял. :-) Май вече към 3-4 годишен. Засега не съм имал възможност да проверя каква музика харесва :-) Но знам кой звук мрази. Звънене на Sony J70. Направо откача и почва да ме дере на кръв. Хех... сега телефона е на сестра ми ;-) Трябва да питам кога е роден, но мисля в средата на юни... ама не съм сигурен. :-) Тва го прави рак, нали? Нищо не отбирам от зодии и астрология. Знам си само моята. :-)

Аххх... и... мм... като беше на 11 месеца... така... малко го поскопиха... Аз бях по мъжки твърдо против. Ама... Жените в семейството взеха превес.
Поне е спокоен и не склонен към прекалено усърдно маркиране на териториите :-))

Мислех, че имам снимка някъде... но уви...

-------------------------------------------
error 604
t.s. мутира в tuzemec

По-точно - котараци

Котарак 1 се казва Мишел и живее при нашите в Пазарджик. Вече е на 14 години. Взехме си го през зимата на 1989, беше мъничко коте и се държеше съвсем различно от другите котета. До нашия вход се бяха навъдили цяло ято котенца и като се връщахме веднъж вкъщи с брат ми, ги видяхме накацали по прозорчетата на мазетата и отидохме при тях. Всички избягаха, а това коте храбро остана и не помръдна, като гледаше право в очите огромните безформени същества, които се приближават застрашително към него (е, сигурно е гледало последователно ту мен, ту брат ми ). Посегнахме, погалихме го и разбрахме, че това е нашето коте . (Още тогава стана ясно, че в него има нещо от домашна котка. После се разбра, че бащата е един хойкащ съседски сиамец.) Занесохме го горе, изкъпахме го и колкото ние, толкова и самото коте успяхме да убедим родителите си да го приемат (защото те отпърво бяха против) Майка ми го кръсти Мишел и не даде да се издума за друго име. Мишел е много любвеобилен и на младини беше палав - не даваше да го гушнеш задълго . Сега сам търси да се гушне и му викаме вече дядо Мишел... защото ходи едно такова бавно, мъдро, леко мързеливо и с разбиращо изражение... Най-ценното му качество може би е, че е изключително възпитан - не мяучи досадно дори и когато е много гладен. Само мърка, когато е доволен... Веднъж се загуби за 1 седмица и майка ми си беше изплакала очите... после се намери близо до блока - полумъртъв от глад, с налудничаво отчаян поглед... и изяде цяла купа бяло месо и още разни работи... Не смея да си помисля какъв рев ще падне, когато... отиде в по-добрия, котешкия си свят...

Котарак 2 е този на снимката в профила ми - нарича се Съни и е невероятно красив и пухкав. Потомък е на персийска и синя руска, или нещо подобно - така и не можах да запомня. Има 2 недостатъка - по-малкият е, че е все гладен и може да ти скъса нервите от мяучене, а по-големият е, че... не е мой :((( Стопаните му си имат дете и аз се съгласих да го погледам до раждането - вече стана година и 10 дни оттогава, детето отдавна се роди, но те не искат да си го вземат. Аз хем се радвам, хем съм бесен, защото така привикнахме един към друг, че колкото повече се отлага раздялата, толкова по-ужасна ще е... Съни е коте с много нещастна съдба. Много ми е жал за него. На година и нещо е паднал от седмия етаж и е бил зверски потрошен. Стопаните обиколили сума ветеринарни лечебници и никой не искал да го оперира - всеки казвал, че няма смисъл, защото котето умира... Най-накрая някакви се съгласили, направили серия операции, натъпкали го с железа и шини и го спасили... После дълго и бавно се е оправял. В началото като е пиел вода, му е изтичала през нослето... И досега леко завлачва един от задните си крака... и май има още железа в себе си... Миналата година пък, вече на моя територия, се разболя лошо - запушване на пикочните канали, което е летално. Наложи се спешна операция с кастриране... добре, че веднъж вече е бил баща... отново оживя, но не бива да му се дава много храна заради срастванията от падането, а и трябва храната да се подбира заради операцията... Горкият, няма да доживее до възрастта на батко си Мишел :(((

Колкото до Мишел, може скоро да си сложа неговата снимка - и без това трябва да се приготвям за раздялата със Съни...

”Светът е твърде голям, за да му навредиш.” (Вантала)
Човечецът не е знаел що е глобализация.

Хех.... интересно разказче... но... горкия Съни... А и тва с раздялата...

Но... се сещам, че котарака на нашите също имаше запушване на каналите. Тогава едвам го спасиха и нашите много го изтрадаха. Особено майка ми. Докторите казаха, че е от сухите гранули. Само това ядеше. Сега яде само трева и точно определени кремвирши, шунка и пъпеш. Почти нищо друго. Нито меса, нито риба... Откачена работа.

Преди години в Разград нашите имаха и един див потомък на сиамска котка и сибирски котарак. Изключително буен. Два пъти скача от 4-тия етаж и втория път не се прибра. Казваше се Дино.

В тая тема... нещо като виц... предполагам повечето го знаят де...
По какво се различават котките и кучетата:
Кучетата си мислят: "Ауууу... какви големи същества. И как ме гледат и как ме хранят и как си играят с мен. Сигурно са богове."
А котките си мислят: "Хех... какви големи същества. И как ме гледа и как ме хранят и т.н... Сигурно съм бог."

-------------------------------------------
Respect my authoritaaaahhhh!

Ами ако приемем 15 юни за средата, тогава е Близнак. Приблизително от 22-ри нататък е Рак.
А ти самият какво си?

Между другото Мелани също реагира по-особено на звъненето на мобилен телефон - само че тя просто пее. Или поне аз го интерпретирам като пеене....

Ох, че мило ми стана, докато те четох....

Дотук котешкото присъствие е доста осезаемо... Чудя се дали може да има някаква връзка между любовта към транса и любовта към котките? Според мене има някаква, но още не мога да я напипам...

хм.. верно... обърках юни & юли :-)) Следващия път като си ходя по родните места ще питам за по-сигурно :-) Може и да взема някоя снимка да я сканирам...
Гх... Замислям се дали да не си взема някое коте тука във Варна... ама по цял ден ще си седи само...

Аааммм... аз съм на 31 октомври... доколкото съм чувал тва ме слага в графата на по-белите скорпиони

-------------------------------------------
Respect my authoritaaaahhhh!

казват ,че човек не умира , докато има хора , които го обичат , пазят го в сърцето си ...а спомена за него ги кара само и единствено да се усмихват ....
...странно нещо са чувствата .....
....и няма значение дали касаят човек ......или ......котка .....

С моят Рони се срещнахме за първи път пролетта на 1989-та ....Истински красавец ....сиамец , роден на 13 април същата година ...един такъв пухкав , мъркащ ...с поглед , разбиращ и всепоглъщащ......
Донесе го баща ми ... "подарил му го бил пациент", каза

"само" 5 години продължи нашето "приятелство" ..но ..достатъчни 5 години

извинете ме за слабостта ..но в момента очите ми са пълни със сълзи ......

няма такъв котарак , заклевам се ......
Уникалността му се се изразяваше в парадоксалното му , абсурдно и необяснимо за мен и всички останали , поведение......

То се превърна в кошмар за цялото ми семейство ...но не и за мен ......
Между това, нищо и никакво си сиамско коте, и мен самия , има(ше) толкова силна връзка ...... ,че обикновен човек би се уплашил ..
а ако бяхме в средновековието ....навярно биха ни изгорили на кладата и двамата

Рони не позоляваше на никой да се доближава до мен ...... ей така ....не зная защо и как го беше решил...сякаш пазеше нещо изключително ценно .....
поведение , характерно по-скоро за куче-пазач-убиец-малоумник-питбул ....
Нещо повече ....Рони позволяваше единствено на мен да го докосвам .....
Едно на ръка ,че сиамците са своенравни , но неговото беше прекалено .....
С мен се държеше като ангел ...а всички останали докарвше до истерия ......
Разбираемо - живееше само в моята стая ......

Виждал съм стотици котки ...но "онзи" всеразбиращ и всепоглъщаш поглед на Рони , уви, не съм срещнал все още .....Господи, някаква телепатия имаше ....

Обождавам котки .....откакто се помня ....винаги съм ги обожавал ......
откакто имах Рони ..не съм си взимал друга котка ...а и навярно няма да си взема...
Много ми е трудно да пиша за това ....защото много обичам този котарак ....
Продължвам да вярвам ,че той в момента е добре .....станал е един пухкав, мъркащ "старец" и е намерил своя дом и своята нова съдба ....
сигурно ще вярвам поне докато аз съм жив ........

Та...питаш в темата си ...кой има котка .....

Аз имам .......е, не е вкъщи ........не си я гушкам вечер....
но си я имам......много дълбоко в сърцето си ....на много специално място

choice.hit.bg

......ти и мен почти ме разплака....докато четях това....

...Аз имам подобна "вещерска" връзка с моята Мелани - е, тя не е толкова радикална с останалите, но също имаме такава телепатична, мистична връзка...

Отдавна знаех, че Мелани чува, когато някой излиза от асансьора и приближава до вратата - и обикновено скача и отива да посрещне гостите. В което няма нещо кой знае колко странно може би. Пък и не го прави всеки път.

По Коледа майка ми ми беше на гости, а аз си взех отпуска. През тези дни живееше при мен - и всъщност тя откри, че когато изляза и после съм на път към къщи, Мелани застава на вратата, става неспокойна и започва да ме "вика" много преди аз изобщо да вляза в блока... Е, не успяхме да засечем на какво точно разстояние ме усеща - но се оказа, че това го прави само с мен... И се оказа, че това "правило" действа толкова безотказно, че мама се научи така да предвижда кога ще се прибера - приблизително десетина минути, след като Мелани застане на вратата да ме чака, аз се появявам...

И много други подобни неща мога да ти разкажа....но нека да не злоупотребявам с търпението на не толкова влюбените в котките си...

Във всеки случай те разбирам....нямаш идея дори колко добре....

Между другото имаш невероятна дарба да въздействаш емоционално....поне на мене...

Коткаааа

Ето това е моето мацо :) на 2.5 години е вече, момиче. Вече е била майка веднъж ([линк]), и май няма да бъде повече (поне ако зависи от мен). Не я знам каква зодия е. взех я почти на 2 години (някъде май месец миналата година) - един приятел си взимаше нови мебели и не искаше Чери да му ги драска, и аз като един човек, който обича котки, го взех да го гледма при мен на селото :)) В началото изобщо не мми даваше да го пипна - бой, дерене, хъхкане - всичко стига да не го доближавам. след това изчезна за 3 седмици, и като се върна тежеше под 1кг - горкото коте. много жално ми стана тогава. цялото измършавяло. обаче май трябваше да стане - сега вече знае къде му е дома и не бяга, гали ми се (понякога и ме дере, ама то е нормално), и много си го обичам

П.С.
Някой може ли да ми каже, какво хубаво има в котките? (егоисти, нахални, нагли, злопаметни, отмъстителни, неблагодарни ...)

"За да чуеш, трябва да мълчиш" (Оджиън)

Според мен е нормално котето да си усеща приятелчето (не мога да кажа господар - просто не го приемам така), и мен Чери когато е навън ме посреща от доста голямо растояние (някъде към 100-150м), при положение че все пак е страхливо коте, а и аз още не съм с епоказал към къщата 9има един завой към една река - още преди завоя идва). имам чувството че не може да диша без мен - може да не е легнала в скута ми, но трябва да сме в една стая, иначе се сърди, и то много. даже веднъж мисля че беше плакала (незнам дали, но очите и бяха насълзени) - една вечер я оставих в коридора - тъкмо си беше родила малките. толкова много искаше да влезне, и накрая като я пуснах при мен видях че имаше сълзи. после цяла нощ не слезе от леглото ми. от тогава като иска да влезне - пускам я. дори и да се наложи след половин час пак да я пусна навън (нощно време).

"За да чуеш, трябва да мълчиш" (Оджиън)

Я, тя прилича много на Мелани, котката на Рама

Ох, не знам и аз какво ни кара да се привързваме към тях - някакъв инстинкт да се грижиш за някой по-слаб от теб, или подкупващото поведение, или необходимостта да има край теб живо същество, или приятното чувство, когато ти мъркат доволни, или други неща... или всичко накуп аз например много обичам да ги чеша и те се размазват от кеф

”Светът е твърде голям, за да му навредиш.” (Вантала)
Човечецът не е знаел що е глобализация.

+ 2...за клубните котки.
Няма какво да разказвам. То трябва да се види .

за котколюбците...

Не може ли да скача?

Езерото на абсолютното спокойствие

Sweееet :-) Мъркането е много достоверно :-)

Преди време ми беше попаднало една кратко клипче с котешки изпълнения в стил "най-смешните животни на планетата"... я да видим дали ще го намеря...
мммм... ето: [url][линк][url]
и алтернативно урл в дата.бг: [линк]
Може повечето от вас да са го виждали, щото ми го пратиха поне от 2-3 места, но ако някой е изтървал :-)

-------------------------------------------
Respect my authoritaaaahhhh!

Не-е-е, не го бях виждала това:))))))))))))))
Ох, Туземецо, сълзи ми излязоха от смях, жестоко-о-о е!!
Много ти благодаря - отдавна не се бях смяла така.

някакъв инстинкт да се грижиш за някой по-слаб от теб

... хихи... типичен пример за уникална заблуда...
Виждал ли си нещо по-пренебрежително от котешки поглед, когато закъснееш с вечерята?

Някой чел ли е Киплинг?
Моята любима приказка за Котката, която си ходи и броди където си ще и където отиде, все е добре...
3а съжаление не можех да си донеса всички книжки от София, но ще се опитам да я преразкажа по памет.

Та, било по времето, когато всички твари били диви. Първият мъж и Първата жена окачили една кожа на входа на пещерата си и станали Първото семейство. През нощта Дивите животни се събрали в гората, привлечени от огъня и миризмата на печено месо. Скарали се кое животно да иде да разузнае. Накрая тръгнало Дивото куче, а Дивата котка тайно и тихо се промъкнала подире му.
Когато Дивото куче стигнало пещерата, Първата жена тъкмо решела косите си със своя магически гребен от кост. Когато го видяла, му хвърлила парче месо и го омагьосала от този ден нататък винаги да бъде Пръв приятел на нейния мъж и денем да го придружава на лов, а нощем да пази входа на пещерата, а в замяна винаги да получава печено месо. Дивата котка видяла всичко това, после се обърнала, помахала с опашка и потънала в дебрите.
На следващия ден всичко се повторило. Този път Дивият кон отишъл да види защо Дивото куче не се върнало в гората, а Дивата котка тайно и тихо се промъкнала подире му.
Когато Дивият кон стигнал пещерата, Първата жена вече решела косите си със своя магически гребен и когато го видяла, го нарочила да бъде Верен другар на семейството и денем да носи на гърба си нейния мъж, а в замяна винаги да получава прясно сено. Дивата котка видяла всичко това, после безшумно се обърнала, помахала с опашка и потънала в тъмното.
И отново всичко се повторило. Този път Дивата крава останала при Жената, за да дава всяка сутрин топло мляко в замяна на сух подлсон. И Котката отново наблюдавала всичко и потънала тихо в горите.

Минало време. В пещерата се родило бебе и когато Дивата котка чула това, решила да намине оттам да види какво интересно се случва.
Какво искаш, диво, дошло от дивите дебри? я попитала Жената.
О, неприятелко моя и жена на неприятеля ми и майка на моето неприятелче, аз съм Котката, която ходи и броди, където си ще и където отиде, е много добре.
Жената се опитала да я изгони, но Котката се шмугнала под кожата, окачена на входа на пещерата. /... тук има една част, която не си спомням много добре.../ Тогава Жената, много ядосана, разплела косите си и изрекла заклинание, че ако веднъж каже нещо добро за Дивата котка, то Котката ще има право да влиза в пещерата, когато пожелае. Ако каже втора добра дума, Котката ще може да лежи до огъня винаги, когато е в пещерата. А ако каже трета добра дума, за Котката винаги ще има приготвена паничка с мляко.

Така се случило, че веднъж плачът на бебето се чувал в цялата гора. Котката, която ходи и броди, където си ще, също го чула и решила да иде да провери. Когато стигнала там, се промушила под кожата, грабнала вретеното и започнала да подскача, да се търкаля и да го мъкне след себе си, а то дрънчало по пода на пещерата. Изведнъж детският плач утихнал и настанала тишина. Тогава Жената, изненадана, казала "Благословено да си, диво, дошло от дивите дебри"... в този момент кожата, закачена на входа на пещерата, се свлякла, защото помнела заклинанието. И Котката, която ходи и броди, където си ще, придобила правото да идва и да си отива от пещерата, когато пожелае.

/... тук пак не помня, но знам, че Котката беше успяла да накара Жената да каже три добри думи за нея и че всеки път, когато Мъжът я видеше, искаше да я замерва с брадвата си, а Кучето искаше да я гони, докато свят светува/

... но Котката, която ходи и броди, където си ще... беше придобила правото да влиза в пещерата, да се топли на огнището и да пие топло мляко... и да идва и да си отива, когато поиска...

... между другото, приятно ми е... аз съм онова рошавото от купона на 26ти дек. в ,но и от НГ при Рама... Яна, де...


This is why the lady is a PUNK!

привет, слънчо
Много ми е драго да те видя при нас.

Много ти благодаря за приказката - страхотна е - жалко, че не я помниш цялата... И аз търсих из нета, но не я намерих...

... ама аз я намерих на немски и - познай какво! - сядам да превеждам...

Добре заварили. Много е уютно тук...

This is why the lady is a PUNK!