Разведена с дете

Как гледат хората на това "понятие". Бъркам ли като си мисля, че мъжете винаги гледат на тази комбинация като нещо опасно и нежелано?

Опасно може да бъде не детето, а самата жена. Но това си е до човека, а не до детето.

В какъв смисъл опасна? какво си мисли, че си мисли въпросната разведена с дете, като види мъжки екземляр събудил интереса и?

Ти как гледаш на "понятието" разведен с дете? Може би това ще отговори на въпроса ти!

Имах предвид комерсиализацията в човешките взаимоотношения, която е по-често срещаното явление. Но това няма нищо общо с наличието на дете. Сама жена с дете е в много трудно положение. Предполагам, че не са много жените, за които живота е песен в такава ситуация.

Spored men vseki chovek e razlichen i ne moghem da obobshim i da kaghem, che vseki maj biaga ot razvedena s dete.V povecheto sluchai e taka, no ako maja obicha tazi ghena edva li deteto she e prechka.Sashoto se otnasia i za obratnoto pologhenie.

съм.

Не обобщавайте, моля! Просто бъдете достатъчно искрени да признаете пред себе си какво точно търсите и всичко ще си дойде на мястото.

ha!, много бързо ме охарактеризира без да ме познаваш
Написах това (което явно ти смяташ, че е безкрайно тъпо) защото четох тук една тема в която една разведена жена споделяше, че мъжете не гледат на нея "на сериозно" а по-скоро само като средство за неангажиращ секс.
Освен това съм чувала и други подобни оплаквания не от клуба. Това ме накара да си мисля, че тези мъже явно се притесняват от детето. Защото съвсем друго е ако въпросната жена е без дете - тогава няма абс. никакво значение дали е разведена или не.
И защо според теб жена, която се е разочаровала от брака си, непременно ще иска отново брак - би било логично да е обратното.


И защо според теб ако е до секс - разведена с дете е "спокойствие"? Можеби разведената не търси любов, а само секс, а? Ти сам доказваш това, което мислех (опс, извинявай знам, че не ми се отдава) :))

Хм, честно казано не се бях замисляла затова...
:))))))
"тя иска парите ми за да може да издържа детето си" :)))Мдааа ..
Или пък "иска да ме направи "баща" на детето си"?
При всяко положение, според мен ключовата дума в комбинацията "разведена с дете" е..."дете"...така си мисля аз...

защото разведен с дете обикновено е почти равно на "само разведен" защото децата на разведените двойки в по-голямата част от случаите се отглеждат от "разведените жени" :))))
Докато ако един мъж иска да има сериозна връзка с разведена жена с дете, той трябва да свикне с присъствието на детето. Докато в по-голямата част (пак ще ме обвинят, че обобщавам) от случаите при разведените мъже - децата не са постоянно присъствие в дома им...

Мисля, че мъжете се плашат от детето..незнам обаче кое точно ги смущава...ако нямат деца мисля, че е особено "страшно" това дете:))) Защото те никога не са изпитвали бащински чувства и за тях това малко същесво щъкащо около въпросната жене е един досаден придатък...

Една комерсиализирана жена и без дете ще надзърта в портофейла ти. Не парите за отглеждане на детето са в основата, а нуждата да се сподели отговорноста при взимане на важни решения. Не забравяй, че едно дете трудно се отглежда. Сам човек драпа, драпа и накрая рухва, ако няма нещо на което да се опре. Става дума за морална подкрепа по-скоро. Ако обичаш жена с дете, то този въпрос няма да стои пред тебе въобще. Много жени злоупотребяват с това, но и мъжете доста често гледат да "намажат" и да се чупят. Не може да се обобщава. Все пак е някакъв сигнал, човек да бъде по-внимателен и да обмисли подобна връзка по-всеобхватно и да си даде сметка с какво и доколко може да направи компромис. Иначе рано или късно ще се стигне до рухнали надежди, а за едно дете това може да бъде катастрофално. Никой няма морално право на подобен експеримент.

Не бъркаш. Така си е.

Who cares?!?

аз не съм се развела още...
в момента сме разделени с мъжа ми, но не сме разведени.
Не ме притеснява финансовата страна - мога да се справя и сама. Притеснява ме, това, че няма да имам смелост да се доверя на друг мъж. Не искам просто секс. Това по-скоро ме обижда.

Нашълно те разбирам. Не е лесно, но не е и невъзможно. Пожелавам ти късмет!

Problemat ne e tolkova dali saotvetnia maj shte se "uplashi ot deteto". Ako te obicha shte go prieme. Vaprosat e kakvo shte stane posle. Toi v kraina smetka ne mu e bashta i ne mojesh da izsipesh varhu nego cialata otgovornost po otglejdaneto na edno dete. Da ne govorim che ako deteto e po- goliamo nikoga niama da go chuvstva dostatachno blizak. Taka che problemat e ne dali shte uspeesh da zavarjesh po - seriozna vrazka (vse pak se namirat i svestni maje), a kak shte se spravish s balansiraneto mejdu deteto i saotvetnia maj.

Абсолютно съм съгласна с теб.
И това е най-лошото - че детето ще се чувства ощетено, а мъжа вероятно също ще се дразни, защото той няма да изпитва чувства към това дете. И дори и да имат дете с въпросната жена, първото винаги ще е нещастно, защото ще усеща разликата :(((((

Ужасно!

Ami spomni si ti kato beshe neomajena i bez dete kak reagirashe na takava informatzia i shte ti stane iasno.

Che za sajalenie veche ne si parvokachestven izbor i pazarnata ti tzena ne e sashtata.
Da ti e jivo i zdravo detentzeto,s ostanaloto triabva da se primirish.

Да, нещо като "стара чанта ама лачена" :)

Малко използвана...и върната в магазина за преоценени стоки:)
Все пак никой не иска нещо, от което някой преди него се е отървал :)) Понеже върви доказвай, че бившия е бил изрод под налягане. Все пак ясно е , че всяка от страните е права за себе си.
Мъжа гледа _Разведена_Жена_С_Дете и си мисли: "кой знае каква е..Мъжа и щом не я иска, аз да не съм по-прост от него" Ще я обърна 1-2 пъти и ще духна."

Разбирам..:)

Ами аз честно не съм мислила нещо кой знае какво за тази фраза "разведена с дете" преди да се омъжа. За мен развода е нищо ако е без дете. Досега бих се сто пъти. НО, с дете е коренно различно. Но не съм мислила за това като се жених, защото тогава всичко ми се виждаше розово:)

В интерес на истината все още не съм разведена, но много мисля по въпроса. Дори в момента с мъжа ми сме се разделили за известно време. Вече сме поне в 10-ти рунд и малко сме поуморени. От разстояние почти се обичаме. Но защо ли ми е така хубаво сама:))) Не ми е никак мъчно за него. Даже напротив - не искам още да се връща. Разбирам чувството което оценят прясно развелите се - свобода! Правиш каквото си искаш. И емоционално се чувстваш както си искаш. Не си длъжна да правиш един куп неща които са ти били досадни.
Но......това е само в началото предполагам - еуфорията от върнатата свобода. Обаче когато се наситиш, може би ще искаш все пак някой мъж да е до теб. Някой който да обичаш и той да те обича :) И ето тук е проблема - "разведена жена с дете" = никой не те иска за нещо повече от секс. Ако има такъв, то вероятно няма да е твой тип или пък изобщо няма да го намериш в близките 10-20 години...

мдаа, хубава тема, мен също много ме вълнува, защото и аз съм в категорията. и аз много мисля по въпроса, но все още нямам еднозначен отговор. защото като помислиш малко виждаш че нещата не са толкова прости. първо, ако изискваш нещо трябва да си готов да го дадеш и ти същото. а аз си признавам че не мога да си представя да приема чуждо дете. не че ще го мразя или нещо такова, ама като се знам каква съм, не мога да си представя че няма да ги деля на моето и твоето. ще се дразня от всяко нещо което ще ми изглежда несправедливо спрямо моето дете. това ще създава едно непоносимо напрежение ми се струва.
в същото време, да помислим как би реагирала една разведена жена с дете на мъжкото внимание. както някой вече каза, на нея вероятно вече и писнало да е една за всичко, иска да се опре на някой. и така, дори и несъзнателно тя започва да се старае да докаже на този мъж колко добра е всъщност, колко хубаво би му било с нея. може да се опита да го привърже към детето си. а това отново създава едно напрежение във връзката още преди тя да се задълбочила. ако той търси от нея само секс, веднага бива обвинен че не я приема на сериозно, че е разгонен нерез който иска само да я прекара. което може да е така, но може и да не е така. защото в крайна сметка така започват връзките, секс до дупка а не планове за цвета на кухнята в новото общо жилище. но тъй като жената е "разведена с дете" тя вече е друга категория, с нея не може да се отнасят лекомислено. това хубаво, но все пак не можем да очакваме че първият човек който прояви някакъв интерес към нас, трябва непременно да ни отнесе на бял кон и да гледа нашето дете като че цял живот това е чакал.
да, детето може да е проблем за другия, не е лесно да приемеш дете което не си видял как израства, което има чужди гени и носи следите на непознат за теб характер. но все пак не може да се оправдаваме за всичко с това че сме разведени и имаме деца. дори за "момите и ергените" е трудно да намерят подходящия човек, какво остава за човек разочарован вече горчиво, преживял може би доста лоши неща, с почти никакаво време за себе си което да отдели за създаване на връзка и т.н. може би ще трябва все пак да примеме метода на пробите и грешките и да не се подаваме на отчаянието. защото то сякаш се носи около нас като невидима но доловима аура, която може допълнително да отблъсне другите.
някъде прочетох нещо което много ми хареса: Никой не може да те унижи, освен ако ти не му позволиш да го направи. Така че вместо самосъжалението, как "той ме използва и ме захвърли" може да си кажем "Опитах, но не се получи. Не бяхме подходящи един за друг".

така де, много ми е лесно да ги приказвам тия неща, защото съм още прясна-прясна. няма и година от денят Р. не знам какво ще мисля след 5-6 самотни години, но все пак

пожелавам на всички да си намерят щастието, каквото и да е то.