Неудобството

Изпитвате ли притеснение, когато трябва да кажете, че сте разведени?
Дали всеки в началото е избягвал този въпрос?

Този въпрос ме занимава заради една случка днес.
Днес получих известието, че е излязло решението за моя развод, но....
Куриерката вдигна такава аларма в коридора на входа, докато обясняваше до най-малката подробност, какво ми носи, че аз вътрешно се свих....неудобно ми стана някак си.

Освен това ходя на един курс. Така се случи, че сме само жени. Представете си един кокошарник....ужас. 90% от колежките говорят постоянно за мъжете си. Понякога си мисля: А бе тези нямат ли си личен живот .
Усещам, как по време на тези техни дискусии.... между темите за правенето на салата за благоверния и прането на чорапите му, те застиват в очакване и аз да се включа.....но уви. Усещам как ги човърка един въпрос....

Както и да е....аз така и не съм им казала, че съм разведена, защото съм виждала първата реакция на хората, когато го научат: Съжалителни погледи, но дълбоко в очите им се чете и една тиха радост: Аз не съм, като нея....

Имали ли сте този проблем? Спомнете си, как го преодоляхте и ми кажете разбира се.
Благодаря предварително!

Хич да не ти пука!!!

публични личности също имат по един-два брака. Лошо няма - тези неща са лични и не се отнасят много-много до човешката природа или до заслугите на някого пред света. По-скоро разводът си е една малка неудача и лош късмет при избора на партньор в живота. Но нима често не бъркаме и в избора на партньор в бизнеса - всеки партньор си е чужд човек. Но семейният е особен - майка на децата ти или техен баща - един вид, силна болка в душата.

И на тези, които те съжаляват, мила - с поглед им кажи: Момичета, и вие лесно можете да дойдете на моя хал - и нима ще понесете погледите на съжаление?

Всъщност ти си имаш други по-завладяващи мисли сега от това да ти пука кой с какви очи те гледа - ами то това си е проблем най-вече на очите. А ти се настрой позитивно и просто си кажи: Излъчвам много светлина и всички мъже са мои!


Love should be everything or not at all...

Нема лошо! Зависи как ти се чувстваш и с колко радост и облекчение го съобщаваш Аз пък виждам само тиха завист в очите на неразведените... като им поразкажа случки от моя живот, от които вече съм се отървала... и като ги разпознаят в собствения си живот...
Една приятелка днес ми каза "Ми да, спя на две табуретки, не ми е леко, но ми е спокойно, и не си давам ТОВА спокойствие за нищо на света!"

Така че усмихвай се по-широко, като го съобщаваш, не забравяй, че е шок и за тези, на които го съобщаваш и не се чувствай и не изглеждай нещастна или виновна... Важното е ТИ как се чувстваш след развода и КАКВО те е докарало дотук - не е било нещо маловажно... и това никой външен не може да го разбере... а пък ти не си длъжна да го обясняваш. Случило се е, факт, това е... продължаваме напред, нали!

И аз се чувствах така в началото, но сега почти година по-късно вече до голяма степен съм го преодоляла...Просто го изтърсвам и който както иска да ме гледа. Това не е заразна болест все пак. Е, неприятно ми е в известна степен, но това не е най-важният ми проблем, тъй че се старая да не му обръщам чак толкова внимание. Като го кажеш няколко пъти, после ще видиш, че ще ти става все по-лесно.

Благодаря на всички, които ми отговарят. Някак си започвам да ставам по смела, когато ви чета...

Обаче покрай едни думи на Стефан ми дойде и нещо друго наум.
Защо ли, някой женици ме възприемат и като заплаха за тях....за техните семейства. Имам чувството, че си мислят, че тутакси ще се хвърля на врата, точно на техния съпруг
.
Ха-ха....интересно, как те горките си мислят, че техния е най-най...

Елементарните жени ще те възприемат точно като заплаха за семейството си - щото те друго освен мъжа си нямат. Не ги съди... повечето от тях едва ли биха оцелели без мъж, който да се грижи за тях сега и деца, които да се грижат за тях на стари години.
Не че техният е най-най... ами просто е единственият, който все още се интересува от тях.

Не знам... мен ме възприемат много по-добре откакто съобщих в работата, че съм се развела. За колегите ми мъже нямаше никаква промяна, но колежките ми определено се отнасят доста по-топло с мен... някак си найчински.

Ама то и аз съм си проклетия и се кефя да се гавря с хорицата... просто го изтърсвам това инфо, като ме попитат, и се наслаждавам на реакцията :))))

Аз нямам притеснения да го споменавам открито. Даже се гордея, че успявам да се справя в ежедневието си и да осигурявам за детето си пълноценни грижи САМА.
Но е вярно, че при запознанствата ми с мъже това е проблем. Чувствам промяната отсреща, независимо дали става дума за среща на живо или он-лайн. Като разберат, че съм на почти 34, имам дете и съм разведена - мъжете отсреща веднага разбират докъде най-много могат да стигнат с мен. Те дори са сигурни, че и моите нужди са заключават само в едно - секс. Е, при разведените мъже положението стои една идея по-добре, но определено си е проблем....

Who cares?!?

Не изпитвам никакво неудобство. Защо?? Да си разведен не е като да си с една ръка. Защо да ме съжаляват? Аз хич не съм за съжаление.
Ако някой ме гледа съжалително заради това, че съм разведена значи, че просто има различна от моята ценностна система. Вероятността да имам вземане даване с такива хора е минимална.

Виж, не ти е нужно всеобщото одобрение. Ти си имаш своята индивидуалност и ценности, те техните.

На нито един от хората, които наричам мои приятели не би им хрумнала странната идея да ме съжаляват.

Просто не мисля, че развода сам по себе си е причина да съжалиш някого.

Имай повече увереност в себе си :)

Най-големият проблем ще дойде, когато забележиш, че приятелите те избягват. Имай готовност да останеш съвсем сама за известно време. Но погледни откъм хубавата страна - така опознаваш с какви хора си била обкръжена. Разводът е един катарзис, който колкото и да е тежък помага човек да намери себе си, околните и да израстен ако щеш. Не го приемам за нещо хубаво, но в никакъв случай не трябва да се фатализира, след като вече е факт.

Японците имат една поговорка:

"Всеки край е шанс за ново начало"

Тренди, какви са тези глупости дето ги говориш. Кой приятел ще те избягва защото си се развел? Ако се е стигнало до развод, значи така е трябвало. не може да се каже нито че е добре нито зле, просто това е положението.
Не драматизирай нещата.

Принципно : Голяма част от браковете, и по света, и у нас, се разпадат. Други остават само де юре - по най-различни причини. Това е фактологията, заради която не ми пукаше особено когато се разведох. По-точно не би трябвало да ми пука.
От там нататък - започна се със срива в моята психика, тотална промяна на навиците, начина на живот, дори и приятелствата вече не бяха съвсем същите. Оказа се, че доста ми пука. Отделно емоциите по раздялата, вакуума след нея, постепенното стъпване на крака. Плюса е, че това ми се случи като студент и самата среда не ми позволи да рухна. Недостатъка - завършване, завръщане по родните места, тогава така ставаше най-често. Липса на среда, необходимост от нов период за изграждане на такава, нови приятелства, нови навици... Това понякога помага да се настроиш на "друга вълна" и да преодолееш отрицателните емоции. И т.н. - до днес.
Пиша това не за да те плаша след развода ти, когато един брак е приключил, това става много преди юристите да се произнесат. Както и когато започва, отново "де юре" нещата се решават последни. Няма какво да ти пука от ОМ /Общественото Мнение/. Не плащай данък ОМ. Проблемите са други и по-сериозни. Дано имаш шанс занапред!

Ами семейните приятели? тези при които винаги сте ходили в комплект с бившия?:) Как ще те гледат те? Неловко, с неудобство може би?

Аз се гордея,че съм разведена.Пожелавам го и на теб.

S kakvo tochno se gordeesh???

Ne che iskam da te zasegna no sam napalno sigurna che ne e viarno.
Mnogo pretentziozno i lisheno ot sadarjanie tvardenie.

Sigurno i sama ne si viarviash no si davash kuraj s pozitivno mislene t.e absurdni tvardenia.
Ili mojesh da se obosnovesh?

А аз бих се гордяла ако имам хубаво семейство без дразги, караници и озлобление. Мился, че това се постига доста по-трудно отколкото един развод.

Не разбирам от къде идва тази твоя гордост - не знаех, че да се разведеш е някакво особено постижение.

Гордея се ,че съм разведена.Това е първото хубаво нещо което направих след свадбата ми.Бракът ми продължи 8 год.Не мисля,че е Mnogo pretentziozno i lisheno ot sadarjanie tvardenie. Защото ако не бях се развела никога нямаше да срещна голямата се любов.Сега от нищо не сме лишени аз и детето ми,но най важното обкръжени сме от любов,спокойствие, разбирателство т.е. ние сме едно щастливо семейство.Това го пожелавам на всеки един от този клуб.
.
Не смятам да те убеждавам в какво вярвам,но вие наистина имате нужда от кураж.
П.С.УСМИХВАЙТЕ СЕ ПОВЕЧЕ ЗА ДА Е ПО ВЕСЕЛ ЖИВОТЪТ

Защо неловко и с неудобство? Няма такова нещо. Защо? Да ви кажа честно това наистина ме озадачава.
Всъщност, като се замисля в смисъл общи приятели ние не сме имали. Аз съм имала мои приятели и той негови. Моите са си мои и сега, а с част от неговите се виждам, защото ми станаха мои приятели също, с останалите негови приятели не поддържам връзка, защото не ми харесват и никога не сме се разбирали. С две думи - приятелите са ми приятели заради самата мен.
Точно поради тази причина отношенията ни не зависят от това кой е женен или разведен.

о да, определено не разгласявам тази информация по различни причини.
в градината на детето не държа да знаят това, защото не искам да го тормозят с нездраво любопитство учителките, нито да го нарочват за дивотиите му с оправданието че нали е дете на разведени. демек, от него всичко лошо може да се очаква. може и да не съм права за това, но засега е така.
в работата - не ми се мисли какво ли мнение ще се създаде за мен ако това се знае. защото с течение на времето се поотпуснах и си позволявам закачки с колегите, които си мисля че от разведена жена ще се приемат като съвсем директна покана. а това определено не ми е целта но не искам да си налгам да се държа като комсомолка. затова, майтапа си е майтап, но хората си мислят че си имам мъж и всичко остава в рамките на задявката. отделно бившия понякога се появява и почти демонстративно ме държи за ръка пред колегите ми, виждат ме като ме взима за обяд и т.н. не им се отговаря на въпроси защо така като сме разведени. това не е тяхна работа. близките ми приятели сред колегите знаят за развода ми, това не е променило отношението им към мен. но не искам да ставам дъвка в устата на клюкарите.
родата - важен елемент. там пак малко хора знаят, отново по сходни причини. първо, живея далече от почти всички тях, нямаме кой знае колко вземане даване, че да е жизнено важно да им съобщавам. баба и дядо са на години, такова нещо може да ги шашардиса прекалено. не им трябва да знаят. останалите само ще нищят въпроса и ще съм отново дъвка за дъвчене. не, благодаря. не се срамувам от това че съм разведена, макар че не съм и горда или щастлива от факта. но това е нещо което засяга само мен. всъщност може би ми се иска да избегна въпросите защо аджеба се стигна до там, още повече мъжа изглежда добра партия. не ми трябва да си вадя кирливите ризи на показ.

Не ,никога не съм чувствала неодобство от факта че съм разведена.Ако някой ме гледа с нотка на съжаление му казвам че аз съм щастливо разведена за разлика от някой който е нещастен в брака си и го е страх да се разведе по една или друга причина.Но това си е мое мнение.Небива да се чувстваш притеснена от факта че си разведена.